Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
"Малко" снимки от последното ми ходене до Съдилището: https://photos.app.goo.gl/MerX8RQykg4oeYxQ7
По принцип не харесвам насипните камари от снимки, но скоро няма да имам време да направя албум, в който е обяснено кое какво е, тъй че за съжаление това е положението...
Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 12:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Сеп 18, 2014 10:13 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Планувал бях преходи за четири дена, ама не се разбрахме с оня отгоре, тъй че първият ден тримата от моята кола единодушно гласувахме да прекараме следобеда в броене на мухите по кръчми и кафенета... Денят тръгна криво още малко след Юговския хан. Минахме покрай някакъв киек, който жонглираше с палката си като в цирка, ама не ни спря. Натресохме се на задръстване. Викам си, хубаво правят пътя... Да, ама мина минута, две, пет... Абе сигурно е много дълъг участъка, който е с еднолентово движение... По едно време се поразмърдахме, моите хора с модерните урудки (телефони "тип шницел", както им казва еидн бивш колега) започнаха да ги "галят" и в пространството се появи думата свлачище. И пак тъпите медии бяха хипеболизирали нещата, защото се оказа, че са паднали няколко камъка на пътя (1/3 от леген на малък самосвал) и олеле... Викам си, а-а-а тук с овцете няма да стоя... Обратен и газ до хана. Кафе, цигара и кроене планове за минаване през Лъки, Рожен и т.н. Обаждаме се на втората кола да побързат, че след малко задръстването/колоната ще отреже пътя и няма да стигнат и до Юговския хан (насрещното движение от Лъки си джиткаше). Цъфнаха те и колоната потегли. Ами хайде пак по царския път... Имаше алпинисти (абе хора с осигуровка, пък знам ли ги какви точно бяха), които обрушваха ръчно проблемния склон, който ръсеше камъни на шосето...
Кацнахме в Смолян, междувременно стана обедно време и тъй като вече валеше прилично, отидохме да свършим едно от сакралните неща в живота... Вече ми беше все тая, какво ще правя днес, защото бях решил нищо да не правя. С фотоапарат и урудка под якето нямаше да свърша качествено това, дето си бях наумил. Следователно не го и почнах, за да не си трова нервите. Та така, хапнахме и другата кола отидоха към Каньона на водопадите. Ние отидохме до изходната точка с колата, ама там се оказа, че никой от нас няма да ходи и айде обратно в Смолян на кафе-е-е..., но без Гала или там която е в момента.
От този ден единствено вечерта мина по план: дойдоха и хората с третата кола, ракия, салата, скара-бира, аху-иху...
Утрото ни се озъби с лек, монотонен, дъжд, без ясни признаци за спиране. На прогнозите не вярвам от миналото лято, когато няколко от авторитетните сайтове нееднократно прогнозираха, че ще се удавим, а нямам спомен да сме го брали дебелия точно в този смисъл... Та както си пиех кафето, ми падна пердето и си викам, че така и така всичко е тръгнало да се обърква, защо пък да не му помогнем и ние. И ай-де-е-е, предстоящата нощувка на един заслон я пратих по дяволите (или по-точно при хубавото време да си правят компания). Няма да правим кръгче и толкоз, така е модерно сега - демокрация е. А и не сме тръгнали на война - да превземаме Одрин. Постигнах вътрешен душевен мир (пак ще се идва за кръгчето) и така...
Разходихме се от с. Мочуре до Циганско градище в импровизиран кръгов маршрут. Вечерта пак по план (да не се повтарям)...
На третия тръгнахме към Съдилището (все пак опорна точка, ако не и гвоздеят в генералния план)... Обърках нещата още в началото на качването... Абе викам си, тук нещо не е като хората - пътят, пътеката, дерето и всичко накуп, но откакто самоволно Windows 10 пробва да ми се инсталира, вече на нищо не се учудвам.
Та викам си, абе тука нещо ланшният сняг..., нещо това, нещо онова... и стоплих какво става като вече бяхме влезли в капана. Бяхма захапали едно друго ребро, в резултат на което ни се наложи да ходим повече горе покрай границата. Народът се поизмори още на качване, аз без малко да се претрепя, още в самото начало на най-върлото, що'т избрах най-малоумното място за подсичане към по-равното. Лъзнах се, както казваше един о.з. генерал (Васо Шашмата) и за да не полетя надолу, изпълних командата "Противник отпред - за бой!" (май така се казваше). Пльоснах се по корем на склона върху дебел пласт влажна, букова шума, която подава предателски поддаваше под мен, закантих, доколкото можах с обувките и призовах Тъмната страна на Силата да не ме изоставя... Излазих някак си тези няколко метра, хванах се за едно дърво и ми просветна... Та и този ден планът малко пропадна. Връщането нямаше да стане откъдето си бях наумил, защото и качването не стана, откъдето трябваше... Поне отидохме до Съдилището, където улучихме горе долу добри условия за снимки. На връщане се отбих до ГП 55, откъдето все още нямам хубава снимка със Сони-то и естествено в този момент Слънцето изчезна зад Големия облак... Ами хубаво, то така е логично - пак ще се идва...
Последният ден останахме само моята и третата кола. Хайде на Кечи кая. И там дебела работа... Част от екопътеката май остана недоходена. Открих че има някаква друга, маркирана с нестандартна маркировка, та пак ще се ходи и там... След това само с моята кола отскочихме до прохода Елидже. Нямаше начин да ми е под носа и да не разгледам отблизо мястото, където свършва "най-дългата екопътека в България", с която аз се боря като прасе с тиква цели 5 години вече... След Елидже отскочихме до с. Равнината, където половината от едноименната екопътека, чакаше своя ред от 2014 г. Там успяхме на 100% да свършим работа.
Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 12:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Хубава разходка, макар и не точно каквато е била замислена. Рововете на Циганско градище вероятно са последица от иманярска дейност. Появили са се нови обекти на върха -- при нашите посещения през май и юни 2008 г. там нямаше нито заслон, нито мачта. Виждам че и до с. Мочуре вече има асфалт -- явно цивилизацията навлиза из тези доскоро позабравени места. Миналото лято минахме по пътя Ксанти-Златоград. Местността е изключително живописна, а последното гръцко село преди границата е мохамеданско -- с действаща джамия (май единствената такава, която съм виждал на тяхна територия). Струва ми се че това не е единственото подобно село в района и дори си мисля че това е една допълнителна причина този край да е "забравен" и в гръцко...
Впрочем, точно сега е време да започне да цъфти Родопския крем (Lilium rhodopeum) край Съдилището -- снимката по-долу е от 2-ри юни 2008 г.:
Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 10:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Юни 01, 2016 3:17 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Да, иманярите са страшна напаст...
Това на Циганско градище е камера (една от многото) монтирани по българо-гръцката граница по съвместен проект. Чувал съм, че са главно заради предпазване (навременно откриване) от горски пожари, но не знам, дали това е основното им предназначение. Покривите на беседките, навесите и заслоните по екомаршрута са повредени. Покрити са с нещо, което ми прилича на шкурка. Някакво тънко покритие състоящо се от основа, сигурно някаква битумноподобна промазка, поръсена с нещо като пясък. Не се изразявам добре, но както и да е. Та тези неща са се изпокъсали на много от обектите и вътре тече.
Лошото на тези екопътеки е, че се правят с пари по програми и после няма кой да ги поддържа. Някои от тях са бутафорни, не са много интересни и това е допълнителен фактор за естественото им занемаряване. Няма как да не го отбележа с ръка на сърцето. Всъщност, това е мое субективно мнение.
Асфалтирането на пътя между селата Корита и Мочуре и мен ме изненада приятно. Факт е от миналото лято. Чудя се обаче, защо тогава пътят Смолян - Мугла е оставен на произвола на съдбата? Вярно там не са 3-4 км. както тук, но и Мугла е доста по-голямо село от Мочуре. Освен това пътят от Смолян дотам е единствената им връзка със света, достъпна с лек автомобил.
Бях чувал някаква версия, че гърците бавят ГКПП Елидже, заради голямата джамия в Чепинци, ама ми се губят подробности. Вярно в северната част на южната ни съседка селата са населени предимно с наши хора, както и че това е най-слабо развитата икономически част на страната.
Родопският крем още не беше тръгнал, но вече може и да е започнал. Преди две години на 26-27 юни някои цветя бяха прецъфтали, някои бяха в разгара си.
Сря Юни 01, 2016 5:01 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
ivailo.hr, случайно да ти се ходи пак натам (Съдилището) в началото на есента ? Може и преди това, стига да не е много жега.
Дивотия до шия е тази граница, много е вдъхновяващо !
Пон Юни 27, 2016 12:32 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Там имам още работа за вършене, ама кога ще е, не знам.
Ама там от Съдилището до Бабина чука не е за колелета, а пък от Бабина чука по надолу по червената дваж. http://www.kade.si/#map=17/2762197.38/5071230.1/0 Е, един адаш го е минавал това с колело, но... Всъщност той ако иска да разкаже.
Пон Юни 27, 2016 10:04 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Е, то не е казано, че трябва да сме с колелета, ние понякога ходим и без тях
Вто Юни 28, 2016 2:52 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
ВАЖНО!!!
Стената на яз. Пловдивци е готова. Засега язовирът на се пълни, но достъпът от нея нагоре по пътя към бившата застава е забранен. Има частна охрана и не пускат. Тоест червената марка в този участък става неизползваема: http://www.kade.si/#map=16/2762162.93/5071080.76/0 Това е КПП-то с охраната: http://www.kade.si/#map=19/2760966.47/5072460.6/0
Охранителят ни каза, че ще се прокарва нов заобиколен път нагоре към заставата, но кога ще стане това знаят само оня отгоре и група съветски учени...
Вто Юли 04, 2017 4:17 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Алтернативният път за заставата е готов и доколкото ми обясни моят приятел от с. Пловдивци е прокаран 40 м. над стария. Засега го няма на никакви шпионски сателитни и др. видове изображения...
Алтернативният път за заставата е готов и доколкото ми обясни моят приятел от с. Пловдивци е прокаран 40 м. над стария. Засега го няма на никакви шпионски сателитни и др. видове изображения...
Е, затова пък европейските граждански спътници вече са го заснели.
Ето една снимка от 31.05.2018 г. (вчера):
Според окончателния доклад ОВОС за завършване на строителството на яз. "Пловдивци" котата на най-високото му работно водно ниво е 925.00 м н.в. Съпоставяйки Sentinel-2 снимката по-горе с ETK 1:5000 се вижда, че новопстроения път е на височина около 980 м н.в. (т.е. на около 55 метра над предвиденото най-високото работно водно ниво) и отстои на около 90 метра по права линия от брега на язовира, поне в участъка от него, в който направих измервания върху снимката и картата.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети