Регистриран на: 09 Мар 2011 Мнения: 282 Местожителство: Видин
Пирин април 2018 - пролетно-зимно
След дългото чакане на зимата за подходящо време за ходене в Пирин,в началото на март с оглед и възможността на групата
заковахме датата 14.04. 2018 г. за начало на тазгодишния Зимен Пирин.
Междувременно направихме едно ходене през хижа Левски до Заслон Ботев.
И така събрахме се на гарата в Благоевград и потегляме към Попина Лъка.
Оставяме колата пред хижа Сандански и в летен зной нарамваме тежките раници и дърпаме към Беговица.
Там се засякохме с Пламен и Йовчо и си полафихме добре,те на сутринта рано потеглиха към вр.Каменица.
Нашите планове динамично впоследствие търпяха промени в зависимост от метеопрогнозата.
Ние тръгваме към Тевно езеро,снега бързо омекна и много скоро слагаме тарабите,нищо особено този ден.
На следващия ден посоката беше Спано поле,като след като се качихме до Мозговишка на оглед,решихме откъде да подходим.
Решихме да бъде през долината на Мозговишка през Бански гроб.
Когато стигнахме Спано поле и се появи обхват,получих неприятната новина,че колата ми е ударена и ще трябва да слизам надолу.
Настроението ми се скапа,трябваше да преустановя прехода.
На сутринта аз потеглям надолу,другите тръгват към Демяница през Винарска порта.
Разбираме са да държим връзка и аз евентуално да се кача на Безбог след два дни.
Оказа се обаче невъзможно това за мен и наистина вече се ядосах много за проваления преход.
Четири дни шетане по кръчми в Благоевград и Македония бе малката утеха,както и срещата с добри приятели там.
Денят,в който Стефчо слезе да си види пораженията по колата,ние с другия приятел,който понеже не обича да се афишира ще нарека условно"Бироубиеца" се качихме до към обяд на Портата с най-хубавото име-"Винарска".
Там се наложи едно 30-на метрово подсичане на стръмен,поразкашкан склон,като за първи и последен път ползвахме пикелите.Веднага след подсечката спряхме до огромни снежни буци от паднали козирки да поснимаме и да пием по едно.
След това спускането до х.Дамяница беше бързо и безпроблемно.Там навсякъде светеше-не бяха спрели агрегата.Имаше и телевизор и лаптоп,а някой добър човек беше оставил и 2 недоизпити бутилки с вино,благодарение на което и на ТВ- каналите с рокмузика се получи много приятна вечер.Половината вино оставих за др.жадни.
На др.ден пак към обяд бяхме на Джангалска порта.След кратък спор тръгнахме по билото към Полежан и пр.,но след 300м танци по клатещи се камъни,редуващи се със снежни пасажи в които постоянно се пропадаше м/у камъните, билния ми ентусиазъм се изпари и предложих на Бироубиеца да се връщаме.Той каза,че не очаквал толкова бързо да ми уври главата.
Пихме по едно утешително и се върнахме на портата,откъдето за минути се спуснахме по-надолу отколкото трябваше и после се почна едно ту стръмно качване,ту ходене по стръмни склонове,пропадане в клекове и пр.мизерия,при свършила вода.
Почуствах се некомфортно.Много некомфортно-като безстопанствено куче във Виетнамско общежитие.
Накрая подсякохме съвсем неприятно място с надвиснали отгоре двуметрови козирки.Между другото май не се сещам да съм виждал по големи козирки от тая година.
На Безбог заварихме бурен ремонт,но след 2 дни без баня,бири,супи и скари,пак си беше райско.На др.ден разпускахме с бири и др.под.на терасата с гледка към върха.
Прехода към х.Пирин не предложи нищо особено,освен,че пресякохме Поповото езеро през средата,като накрая прескочихме и цепнатина.Там някъде фотката се препълни и отказа повече да снима.
На хижата си свлякохме клони,че дърва за пръв път почти нямаше.Намерихме в един плик всичко необходимо за леща,която и сготвихме.
На др.ден Бироубиеца с неговия нюх за такива неща намери в една овчарска колиба огромно количество вино-широка мелнишка,явно останало от Великден,та слизането до Мелник беше по-приятно от обичайното,макар че взехме само част от виното-може би мажоритарния пакет.Шегувам се-миноритарния беше.
В Мелник ни чакаха с бус едни приятели и финалния банкет беше в Кресна.
Имаше в др.тема спор дали през април се води зимен сезон или не.Ами според мен след като повече от 80 процента от времето се е ходило по сняг и то метър и половина,след като още падат лавини и козирки,ползват се снегоходки и пикели е зимен сезон.И ако не е зимен сезона защо ли не срещнахме жива душа 8 дни,като изключим Пламен К първата вечер.
Ако не се лъжа ,преди промените, на алпинистите,които искаха да станат майстори на спорта траверсите им се признаваха за такива ако са до 20 април.Зимните катерения също.
И всичко е относително-преди 3-4 години изкачихме Вихрен в средата на януари.Стара мечта ми беше да кача Вихрен през зимата,но като си сложа ръка на сърцето няма как качването да е зимно при толкова малко и твърд сняг.От премката нагоре половината време се ходеше по голи камъни.
В крайна сметка това за нашата група не е важно.Важно е да се откъснем за по дълго от неприятната страна на цивилизацията и да си изкараме,както ни изкритикува индиректно един виден форумец максимално"веселяшката".
Та с една дума страхотно си изкарахме.Жалко,че зимата свърши за да го повторим,но пък ще се утешаваме с кануто по реките,докато отминат жегите и навалицата в планините.
П.П.Добре,че явно беше минал сезона на моторните шейни и се разминахме с тях-следите им бяха абсолютно навсякъде.
Е , Боѝко....големи сте късметлии , къде се заврете все от елексира намирате , ние що заслон изръчкахме суша брат ....не че не носим ама свършва бързо бре... Поздрави за интересното ходене и..... живи и здрави
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
