Вайсхорн – „Снежната кралица на Алпите“

Здравейте,

Преди известно време драснах няколко реда за изкачването ни на Вайсхорн преди почти две години. Не че е нещо особено, но реших все пак да ги споделя във форума...
А Дидо обеща да сложи и няколко снимчици...

ВАЙСХОРН – „СНЕЖНАТА КРАЛИЦА НА АЛПИТЕ“ 1)

1) G. W. Young

За първи път пътувах към Алпите през лятото на 2008. Исках да се докосна до магията на тези величествени планини. Исках да вида Матерхорн. Острият му рог, забиващ се в небето на живо беше още по-завладяващ, отколкото на малката картичка от юношеските ми години. Но обгръщайки с поглед панорамата от Клайн Матерхорн един друг връх се вмъкна в съзнанието ми. Пирамидата на Вайсхорн се показа за малко, след което свенливо се обви в облаци и се скри от погледа ми...

От ляво на дясно: Обергабелхорн, Циналротхорн и Вайсхорн

Отново го видях година по-късно, когато изкачвахме Дюфуршпице. Този път в целия си блясък срещу нас се изправи заснежената южна стена. Плаха мисъл проблесна в съзнанието ми: „Може би някой ден ще се върна в тази долина, за да изкача Вайсхорн“...

Южната стена на Вайсхорн

След няколко години на скитане из други планини, през 2013 година отново бяхме под Вайсхорн, но без мисъл за неговото изкачване. Имахме по-скроимни цели - изкачване на Дом по Фестиграт. Бяхме на една ръка разстояние от Вайсхорн и той през цялото време се извисяваше пред очите ни. Стъпка по стъпка пълзяхме по ръба към Дом, но всъщност това бяха стъпки, водещи към Вайсхорн...

Вайсхорн от бивака ни над х. Дом

Още няколко години минаха неусетно, но ден след ден се приближавахме към мечтите си. Имахме нужда от време. Мисълта за Вайсхорн трябваше да отлежи и да придобие реални измерения. Трябваше психически да се настроим за изкачването. Многократно да изкачим върха в мислите си преди да направим реален опит. И ето че през лятото на 2016 се почувствахме готови. В сравнение с предишни години, когато скитахме из Алпите, този път бяхме само двама – Ники и аз. Помня, че през цялото пътуване към Ранда (изходната точка за изкачване на върха по нормалния маршрут) си мислех за играта „Двама са малко, трима са много“. Бяхме само двама, но така щяхме да сме по-бързи, което често може да е решаващо за дадено изкачване...

Вайсхорн от пътеката от х. Дом към Ранда

В късния следобед на 10-ти Август седяхме на хижа Вайсхорн под източния ръб на върха, т.нар. нормален маршрут. Циклонът беше отминал, оставяйки след себе си пресен сняг по билата и върховете. На хижата бяхме само 9 човека разделени на четири свръзки – двама гида с клиентите си, една тройна свръзка от Норвегия и ние. Прогнозата за следващия ден беше за вятър и ниски температури, но слънчево време. Благодарение на тази прогноза успяхме максимално да се насладим на планината, нещо не особено често срещано на 4000-ниците в Алпите, особено по нормалните им маршрути. Като се има предвид спецификата на изкачването – доста дълъг маршрут, почти изцяло изложен на силните ветрове, самата прогноза беше леко респектираща – от умерен до силен вятър в комбинация с температури под -10°С (с усещане за температури под -20°С)...
На другата сутин и четирите свръзки тръгнахме почти по едно и също време. Ние малко се замотахме до хижата и трябваше да догонваме останалите, но се събрахме при изкачването на отвесен праг, препречващ пътя ни. След него, по склона на ледника вървяхме заедно до началото на страничното ребро, което трябваше да ни отведе на източния ръб на върха. Там се движехме на разстояние, защото реброто беше ронливо и въпреки пресния сняг и нощния студ имаше опасност от събаряне на камъни. Изкачването беше нещо средно между ходене по стръмни участъци и катерене по скалички и скални прагове (мисля, че се води II-ра категория). Постепенно тъмнината намаля и от изток започна да просветлява. Планината се пробуждаше, придавайки измерение на заобикалящите ни гиганти. Силуетите на върховете се очертаваха все по ясно. Дом и Тешхорн, масива Монте Роза с личните Дюфуршпице, Норденд, Лискам, приведените Кастор и Полукс, билото на Брайтхорн, самотникът Матерхорн и зъберът на Циналротхорн, зад който постепено започна да наднича Дент Бланш.
Слънцето ни посрещна малко под източния ръб. Не бързахме, поглъщахме и снимахме красотата, която планинината така щедро ни предоставяше. Беше тихо и студено. Вятърът се вихреше горе на ръба, а ние се бяхме спотаили на завет, обгръщайки с поглед околните върхове. От малка точка, слънцето бързо се превърна в огнен диск и за минути промени всичко наоколо. Не след дълго бяхме на ръба, където с радост установихме, че прогнозата за времето е била леко пресилена. Наистина беше студено и ветровито, но нито студът беше толкова хапещ, нито вятърът толкова силен.

Нова бяла премяна за Лискам

Ледена утрин над Монте Роза

Изгрев над Матерхорн

Дотук изкачването беше монотонно, стръмно и като изключим великолепните панорами – не особено вълнуващо. Но сега пред нас предстоеше най-интересната част от маршрута –източният ръб. Още с тръгването си видяхме, че едната от свръзките се връща. Аз лично така и неразбрах каква е причината, но по целия маршрут останахме само три свръзки. Беше просто грехота да се движим заедно. Норвежците се забавиха и дадоха аванс на първата свръзка (гид с клиентка), а ние от своя страна се дистанцирахме от тях. Така всяка свръзка катереше самостоятелно, радвайки се на спокойствие и уединение. Ръбът беше разнообразен. Имаше катерене по чисти скали и такива, покрити с пресен, нестабилен сняг, кратки подсичания, тесни ръбове, снежни козирки, стръмни снежни склонове, газене на навеища... Още в началото пред нас се изпречиха скланите жандарми, които преминахме основно с катерене и тук-там с въздушни подсичания. На няколкото ключови пасажа имаше поставени лепени клинове, но като цяло маршутът е слабо осигурен. Разчита се основно на осигуряване през скали (склани ръбове, издатини и др.), каквито определено има. За всеки случай носихме и няколко френда, които също използвахме най-вече в долната, предимно скалиста част на ръба. Постепенно жандармите се снижиха и започнаха да се редуват с тесни снежни ръбове, които минавахме като въжеиграчи. Последното „конче“ ни изведе на широк снежен склон, където техническите трудности на практика свършиха, но стръмнината нарастна. На места имаше навявания и газихме тежък пресен сняг почти до коляно. Бях спрял за момент и гледах към Ники, когато под краката му склона се спука и към мен тръгна млака лавина тип снежна дъска. Успях да реагирам и да избегна голямата плоча, а по-малките блокове ги прескочих и не успяха да ме съборят. Продължихме нагоре, като наклонът продължаваше да се увеличава. Под върха достигнахме скалист участък, на който се разминахме със слизащите норвежци и малко след това бяхме на 4506 м. Трудно е да степенуваш природата, но това със сигурност е един от най-красивите и запомнящи се върхове в Алпите. Стояхме безмълвни на върха всеки със своите чувства и емоции. Никой и нищо не смущаваше сетивата ни. Невероятната картина от върхове и зъбери, нацепени ледници, стръмни склонове и дълбоки долини се преливаше, докъдето поглед стигаше.

Източният ръб на Вайсхорн с норвежката свръзка, катереща първите жандарми

Ники по ръба

Ники на Вайсхорн

...и аз пак там

Постояхме на върха известно време с погледи, реещи се в пространството. Главата ми беше напълно празна. Не мислех за нищо, просто гледах склано-ледения хаос наоколо. Чудесно време, невероятни гледки, пълно спокойствие и тишина.

Ръбът на север-северозапад с върховете в Бернски Оберланд

Дент Бланш, Гранд Комбен и Мон Блан

Всяко нещо има начало и край. Трябваше на сложим началолто на края. Беше време за слизане. Бързо спускане по стръмния предвърхов склон, внимателно преминаване на снежните ръбове, малко катерене и повече откатерване, няколко подсичания, тук-там някой рапел за повече сигурност и се озовахме отново на ледника, а след него – на хижата. Събрахме си оставения багаж, споделихме малко впечатления и общи приказки с норвежците, платихме си нощувката и продължихме надолу. Безкрайното слизане завърши привечер, когато уморени опънахе палатката в къмпинга в Ранда. За няколко часа преодоляхме над 3000 м денивелация. Вайсхорн се беше превърнал от мечта в реалност, останала далеч във висините...

Дългото слизане

Поздрави,
Павел

p.s. Благодарности на Дидо за снимките!

Последната промяна е направена от Павел Б на Вто Мар 27, 2018 11:33 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Браво!!!

Сега чакаме снимките.

Кога ще напишеш за Кралския траверс на Монблан, ако не бъркам. Мога да помогна за качването на снимките.

Радвам се, че най-накрая реши на напишеш нещо.
Мисля, че познавам отношението Ви с Ники към планината. Въпреки това винаги съм твърдял, че е добре да се знае какво правите, за да е ясно кой може и кой не, и кой просто надува балони и лепи снимки Lam

Нивото Ви е в пъти над това на повечето "професионални планински водачи". Колкото до обикновените планинари - един добър пример всякога може да покаже докъде може да стигне човек, стига да обича планината от сърце.
P. S. За снимките просто се обади да ги нагласим. Надявам се, да сложиш поне една от изкачването ни тримата по Festigrat дъра-бъра

Weisshorn се виждаше изумително красиво

Еалата момчета, с тази предистория, разказ и снимки, ми се доходи много там... Някак си не съм го мислил този връх, освен като красив силует, сега ми стана съвсем реален Smile

Мерси за пътеписа, пускам малко техническа информация която добре ще върви с него, от любимият ми за това сайт, на който за съжаление основният език е френски:
https://www.camptocamp.org/routes/55334/fr/weisshorn-arete-e

Ванка, само не разбрах защо намесваш професионалните водачи, що си ги сложил в кавички, и ти къде се слагаш точно?
Някак си алпинисти-любители и водачи няма как да се сравняват, те извършват различни дейности в планината.
Ако искаш, ще те запозная с тези, дето водят такива неща в Алпите, добро им е нивото, повярвай ми Smile

За нашите говоря, онези там на място са машинки...

Уважавам приятелите си и техните постижения, за да цапам темата им с излишни спорове.
Пиша за тези "професионални планински водачи", които познавам. На тези, които не познавам, се извинявам. Със сигурност обаче - колкото и да е високо нивото и на едните, и на другите - нито един от тях няма официален международно признат лиценз да води в Алпите.
Накрая. Къде се слагам? "В долната половина на таблицата" - както казваше Мичмана за Локо Горна Оряховица. Никога не съм принадлежал към "каймака" на планинското водене в България, нито съм имал такива амбиции. Опитвам се да си храня децата и да ги гледам в очите без срам. Останалото отдавна го каза покойният Румен Янков: "Съдията трябва да е компетентен, независим, свободен. И с чувство за самоирония". Важи и за планинските водачи.

	Plamen К написа:
	Кога ще напишеш за Кралския траверс на Монблан, ако не бъркам. Мога да помогна за качването на снимките.

Здравей,

Не знам от къде е изтекла тази информация, но като цяло е достоверна.

Бяхме там през миналата година, т.е. някъде до към 2020 сигурно ще драсна някой ред. Smile

Ако те интересува нещо конкретно и мога да бъда полезен - питай. Ще споделя каквото знам.

Поздрави,
Павел

Привет, Павка,
може би "виновникът" съм аз. Когато направихте траверса на Монблан, много Ви се зарадвах - особено за Aiguille de Bionnassay. И сложих един пост: https://www.facebook.com/search/top/?q=%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5
Както много пъти съм ти казвал, мисля, че е добре да опишеш ходенията си в Алпите. Качихте с Ники интересни, технични и рядко посещавани от българи върхове: Ortler, Königsspitze, Weisshorn. Направихте пълен траверс на Matterhorn и то за един ден...
Имаш добър фотоапарат, снимаш добре, пишеш ясно и лаконично... какво повече?

Ivan`Dinkov написа:

Радвам се, че най-накрая реши на напишеш нещо.
Мисля, че познавам отношението Ви с Ники към планината. Въпреки това винаги съм твърдял, че е добре да се знае какво правите, за да е ясно кой може и кой не, и кой просто надува балони и лепи снимки Lam

Нивото Ви е в пъти над това на повечето "професионални планински водачи". Колкото до обикновените планинари - един добър пример всякога може да покаже докъде може да стигне човек, стига да обича планината от сърце.
P. S. За снимките просто се обади да ги нагласим. Надявам се, да сложиш поне една от изкачването ни тримата по Festigrat дъра-бъра

Weisshorn се виждаше изумително красиво

Привет Ванка,

Аз лично знам за какво говориш. Дъвкали сме и сме споделяли доста неща. Аз не съм водач и никога няма да стана такъв, но ми е пределно ясно, че нещата не са ОК.

За нивото - не знам..? Трудно е да си планински водач. Изискват се много и разннобразни умения. Няма да е пресилено ако кажа, че да си планински водач е призвание, както и да си спасител, лекар... Лошото е, че не малко хора не го разбират това нещо и не осъзнават огромната отговорност, която носят на плещите си...

Поздрави,
Павел

p.s. Ще погледна за снимка от Фестиграт... Smile

Павка,
както вече написах, уважавам Ви с Ники като свои приятели, както и това, което правите в планината - то е повече от това, което мога аз.
Затова и всички думи, приказки, спорове и прочее относно "планинските водачи" са out of topic за мен. И няма да коментирам повече, за да не цапам тази прекрасна тема за този прекрасен връх.
Просто седни и напиши нещо за Ortler, Matterhorn, Konigspitze или Montblanc - така, както сте го видели, изживели и... споделили.
Всичко останало е чесане на езици. Можем да го правим, докато децата играят наоколо...

mom4i написа:

Еалата момчета, с тази предистория, разказ и снимки, ми се доходи много там... Някак си не съм го мислил този връх, освен като красив силует, сега ми стана съвсем реален Smile

Мерси за пътеписа, пускам малко техническа информация която добре ще върви с него, от любимият ми за това сайт, на който за съжаление основният език е френски:
https://www.camptocamp.org/routes/55334/fr/weisshorn-arete-e

Ванка, само не разбрах защо намесваш професионалните водачи, що си ги сложил в кавички, и ти къде се слагаш точно?
Някак си алпинисти-любители и водачи няма как да се сравняват, те извършват различни дейности в планината.
Ако искаш, ще те запозная с тези, дето водят такива неща в Алпите, добро им е нивото, повярвай ми Smile

За нашите говоря, онези там на място са машинки...

Здравей Момчи,

Аз лично черпя техническа информация от една книжка (на Английски) за 4000-ците на Алпите. Дадени са повечето ще годе приемливи за изкачване маршрути с трудности обикновено до TD. Книгата не засяга екстремни изкачвания с висока степен на трудност и риск отвъд това, което се счита за приемливо в Алпите.

Това е въпросната книжка: https://www.amazon.co.uk/4000m-Peaks-Alps-Selected-Climbs/dp/0900523662
На мен лично ми е много полезна.

Темата за водачеството е много сложна. Аз не се чувствам достатъчно компетентен и запознат, за да водя аргументирани дискусии, но какато писах и на Ванката, не е нужно да си спрециалист, за да видиш, че определено има неща, които не са ОК и може би не трябва да си заравяме главата в пясъка.

Сравнения е трудно да се правят. Сравняват се различни позиции, отговорности, разбирания. Понякога дори и ценностни системи. Въпреки това, сравнения винаги ще има. Дали са коректни, некоректни, позитивни или негативни, те са неизбежни. Всеки от нас ежедневно, често дори неосъзнато прави хиляди сравнения. Някои от тях са желани и обосновани, други определено неправилни или дори умишлено некоректни.

Отношенията в планината са прости и открити. Но най-трудно са дава обяснение на простите неща.

Поздрави,
Павел

p.s. Има много какво да се каже и за чуждестранните планиски водачи. Особенено от гледна точка етика, морал и отношение към обикновените планинари.

	Ivan`Dinkov написа:
	Уважавам приятелите си и техните постижения, за да цапам темата им с излишни спорове.

Здравей Ванка,

Всяка аргументирана гледна точка и всеки цивилизован сблъсък на позиции и опит, които могат да доведат до изясняване, а дай боже до подобряване на статуквото е полезено и аз лично не го приемам като цапане.

Мисля, че думата "постижения" трябва да бъде в кавички. Нашите скитания са далеч от постиженията в планинарството, алпинизма и т.н. Те са просто лични "изяви", вълнения и приятни емоции, споделяне и подкрепа, спорове и сръдни, но най-вече приятелство, красота и удовлетворение от общуването с природата.

Поздрави,
Павел

Ivan`Dinkov написа:

Павка,
както вече написах, уважавам Ви с Ники като свои приятели, както и това, което правите в планината - то е повече от това, което мога аз.
Затова и всички думи, приказки, спорове и прочее относно "планинските водачи" са out of topic за мен. И няма да коментирам повече, за да не цапам тази прекрасна тема за този прекрасен връх.
Просто седни и напиши нещо за Ortler, Matterhorn, Konigspitze или Montblanc - така, както сте го видели, изживели и... споделили.
Всичко останало е чесане на езици. Можем да го правим, докато децата играят наоколо...

Ванка,

Аз лично имам желание да опиша тези ходения. Не за да ги кача във форума, а просто за себе си. Времето минава, ежедневието ни притиска, детайлите изблдняват. Понякога чета някои стари писания (не само мои) и искрено се забавлявам. Виждам самонадеяност и грешки, но също така страст и желание, които като че ли съм позагубил. Времето е неумолим властелин...

Нивото на хората е такова, каквото ги удовлетворява.

Преди време ходех просто по баирите и това ми носеше удовлетворение. По-късно осъзнах, че искам нещо повече. Исках да правя дълги и изтощителни траверси, да ходя по забутани места, газейки целодневно из клека, да спя по върховете и да мръзна по зимните биваци... Направих го, но след това и това се оказа недостатъчно. Исках да мина сложните зимни траверси из Рила, Пирин и Стара планина, исках да се изкатеря на Злия зъб и на Иглата, исках да полазя северната стена на Малцовица. Наложи се да вдигна нивото. За да получиш нещо, първо трябва да дадеш. За момента нивото ми ме удовлетворява и поради тази причина развитието ми е в застой.

Има и нещо друго. С годините, семейството и най-вече с децата идват и отговорностите. Аз лично вече ходя на места, които определено са под нивото и възможностите ми. И правя това съвсем умишлено и целенасочено. Изградил съм си нещо като принцип - да ходя по маршрути (независимо дали говорим за сложни зимни траверси или чисто алпийско катерене по стени), които са с поне 2 категории по-ниски от това, което знам и усещам, че реално мога.

Поздрави,
Павел

Малко се отделичихме от Вайсхорн, но както и да е...

За да се върна на темата, искам да попитам, дали някой знае за български изкачвания на Вайсхорн, независимо от маршрута. В Интернет не намирам нищо по този въпрос..?

Тук във форума има хора, които направо ме изумяват с познанията си и с информацията, с която разполагат и която са способни да намерят и отсеят.

Поздрави,
Павел

"Бял рог" естествено! Smile

Много ви се радвам на ходенията и пътеписите и само много мога да ви завиждам...

Продължавайте в същия дух, аз навсякъде в Алпите където съм ходил, някой такъв разказ ми е дал идеята, мисля, че и много други хора функционират по този начин - продължавайте.

Съжалявам за "водаческата" намеса, но ми се стори странно изказването на Ванката, явно беше неподготвен, а и някак си и той се реди там в същата среда...
Много добри колеги имам, просто са от средата на "катерачите", която не се смесва много с тази на "туристите" Smile

А това дето правите си е чист класически алпинизъм от "Златния век", супер е!