Щом дойде края на ноември и като почнат едни поводи за злоупотреби с ядене и пиене – край нямат. То рождени дни вкъщи, то банкети, то годишни сбирки на отделните туристически групи, то какво ли не. Нормално бе след такива 20-тина дни на човек да му се прииска нещо по-различно. Разгеле двама по-млади колеги от работата бяха мераклии да се поразходим из Пирин като падне повечко сняг. С божията и на Бате Бойко помощ, това се случи към 20 декември. Прогнозите не бяха най-добри, във Враца (където живея) бе студ, сняг и лед, но за 21-ви даваха слънчево време, та решихме да не отлагаме. Поради лошото състояние на пътя Оряхово – Враца, превозът ни дойде с час зъкъснение. До Перник по пътищата бе сняг и лед, после на юг нещата се пооправиха. Макар, че се наложи да спираме на 2-3 места, успяхме да сколасаме за лифта за х. Безбог. На междинна станция се наложи да почакаме, т.като в най-горната част на трасето бе страшна виелица. След като лифтаджиите се убедиха, че сме достатъчно шашави и упорити, накрая пуснаха лифта та за голяма наша изненада изпълнихме програмата максимум за деня – добрахме се до х. Безбог. Вероятно поради негостоприемното време, на хижата, както вечерта, така и на следващия ден гости бяхме само ние. След стандартните дейности по настаняването, излязохме на кракто разузнаване навън. Свечеряваше се, валеше снежец, а снежната покривка бе дебела и на места много мека, та се наложи да сложим снегоходките. Поради оскъдната светлина и липсата на статив, снимките не са нещо особено, ама дават някаква представа за обстановката.
Освен хижаря, и две кученца се зарадваха на нашето присъствие.
Следващата снимка показва малко по-детайлно близкия връх Дисилица (ако не бъркам).
Неусетно се свечери, стана още по-студено, та се прибрахме в хижата, където се порадвахме на някои цивилизационни блага.
Точно според прогнозата, на другия ден бе слънчево:
Закатерихме се през клековете към Безбог. На места имаше навеища, на няколко пъти пропадах в преспи до кръста, а младите наложиха бързо темпо, та се поозорих до качването на билото. От билото се откриват хубави гледки, както към Ушиците, Стражите и Дисилица, така и към долината и хижата:
След непродължително драпане се качихме на връх Безбог, от който гледките са още по-красиви. Показа се и целта на нашата екскурзия – Полежан, на фона на който съм снимал другите двама участници от групата – Сашо и Пешо.
На премката от Безбог до подхода към Полежан духаше силен вятър, а даже и по билото, в т.ч. и на самите върхове, снегът не бе твърд и на много места пропадахме 10-20 и дори до 30 см. Всичко това допълнително ме измори, та поизостанах от младите, но пък за сметка на това можах да ги снимам как катерят нагоре.
Вляво от посоката на качване се откри прекрасна гледка към Поповоезерния циркус и околните върхове, която ми припомни подобно качване през януари, за което вече писах две теми във форума.
С приближаванета на върха умората все повече натежаваше, но към 12:30 часа и аз се добрах до него.
Гледките от върха бяха фантастични и бяха добра награда за положените усилия:
Малко по-детайлна снимка с Газей, Вихрен и Кутело:
Пешо и Сашо на върха:
На следващата снимка се виждат Джангала, Каменица, както и върхове от главното било – един от любимите ми райони за туризъм в Пирин. Видимостта бе добра, зад Джангала и Демиркапия се виждат планините по границата:
Поглед към Малък Полежан, в далечината се виждат планините зад Струма (ако не бъркам).
На върха „бръснеше” студен ветрец, така че престоят ни бе по-кратък от желаното.Потеглихме обратно:
На последната Полежанска снимка е и моя милост – черния талибан:
Слизането бе по същия път. Бях се поизморил, та за повторното качване на Безбог момчетата помогнаха с носенето на багажа и с по-добри от моите щеки. Така без произшествия и по светло се добрахме до хижата. Пътьом се отбихме в заведенийцето до езерото, та записахме още някоя и друга точка в „двубоя” (ходене и пиене). В хижата персоналът отново бе по-многоброен от нас, ама това не ни разтревожи особено. Още повече, че барчето работеше.
На другия ден се трансферирахме до Банско. Условията не бяха подходящи за нови планинарски и фотографски подвизи (облачно, силен вятър по високото), но момчетата се поразходиха до Шилигарника, а аз предпочетох да се помотая из градчето. Вечерта посветихме на културно мероприятие в една механа, а такива, както знаете в Банско не липсват:
На другия ден ни предстоеше прибиране у дома. В Банско сняг почти нямаше, от Предела до Перник бе пролет и само снежните върхове на Рила ни напомняха за нашите скорошни преживявания. Това България голяма държава, голяма работа – по няколко сезона се вместват в нея!
Така неусетно бързо завърши нашата кратка разходка. Макар и в последния есенен ден, имахме щастието да се порадваме на прекрасните зимни гледки, които Полежан предоставя. Същия късмет имах и през януари. Така с повторно „зимно” качване на този връх приключих не само есенния туристически сезон, но и цялата туристическа 2009 година.
Да си пожелаем живот и здраве и през новата 2010 година, за да продължим да се радваме на Пирина!
На всички форумци пожелавам ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, МНОГО ЗДРАВЕ, МНОГО ПАРИ ЗА ДОБРА ЕКИПИРОВКА И МНОГО СПОРНА ТУРИСТИЧЕСКА НОВА ГОДИНА!
НАЗДРАВЕ!
Пет Дек 25, 2009 9:26 am
bitterman
Регистриран на: 29 Юли 2009 Мнения: 280 Местожителство: ГРАД ДОБРИНИЩЕ
Много хубава разходка трябваше да кажеш че ще идваш към Добринище та щеше и аз да се кача със вас до Полежан.
Регистриран на: 29 Авг 2009 Мнения: 21 Местожителство: Стара Загора
Красота
Пред тази красота нямам думи... това е като много хубав коледен подарък
Съб Дек 26, 2009 2:36 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Ехеее, то си е било прекрасна зимна приказка. Снеговалеж, хубаво време и готини гледки за снимки. Чак завиждам.....
Бравос. Лично на мен много ми липсва зимата...
_________________
Съб Дек 26, 2009 6:12 pm
jazzta
Регистриран на: 28 Яну 2010 Мнения: 1
Въодушевен от няколко седмици от разказа на Бате Борко и аз направих подобно изкачване на Полежан.Комбинирахме го и с каране на пистата под Безбог.Три невероятни дни от които,най-вдъхновяващ и зареждащ бе този с изкачването на Полежан.Температурата беше -8 някъде ,но липсата на какъвто и да било полъх направи изкачването възможно.Приятно гледане.
http://picasaweb.google.bg/bzztbzzt/BezbogPolezan2010#5431373422536025682
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
