Зимно преминаване по Джамджиеви скали, с изкачване и слизане по ръба до връх Вихрен - първенеца на Пирин.
След нещастния инцидент с водач и клиенти от преди две седмици, когато загубихме ума и дума, ставайки свидетели на най-страшното, което може да се случи по планините, реших все пак да се пробвам солово по екстремния ръб. Качване и слизане до върха по Джамджиеви скали и път обратно към вкъщи. Медии, фейсбук, професионалните и достъпни камери, фотоапарати и екипировка, новоизлюпили се "водачи" и десетки сайтове, доведоха до все повече случаи, което не е добра тенденция, но фактите за съжаление са такива.
Тогава писъците и кръвта по улеите ни отказаха от атака, а денят беше прекрасен по прогноза.
За съжаление това беше и първи "преход" за годината. Джамджиев ръб е взел много жертви. Отвесни скали, дълбоки улеи, подценяване, влошаване на времето, камъните са изключително нестабилни, къртят се и котките не слушат. Подходът през лятото може да се извърши по няколко маршрута, като през зимата те не се препоръчват, или ако ще се изпълняват, е добре да се вземе предвид лавинната обстановка в района.
След ветровитото бедствие на 18-и януари на територията на страната, прогнозите за следващия ден бяха повече от прекрасни. Слаб вятър, кристално ясно време и студ (предпоставка за добро зимно траверсиране на ръба).
Поех към хижа Вихрен още на 18-и, за да си спестя 300-а метра денивелация в петте километра от паркинга на ски пистата, до където се стига през зимата с кола. Навевки с дълбочина 80-100 см бяха превзели пътя и след два изморителни часа във вятър и прокарване на пъртина, пристигнах малко след 23ч. Бях си взел спалния чувал, който оставих в колата и мислех да спя там и направо да поема през нощта, но за да успея, си спестих няколкото часа умора до подхода, което се оказа правилна стратегия.
В хижата освен спящия хижар, когото събудих, бях сам. Успях да поспя и излязох от там малко преди 5ч. Хиляди звезди в небето и много по-слаб вятър от прогнозирания - 35-50 км/ч, поне засега. Поех към подхода и правенето на пъртина. Напредвах мъчително в долната част на реброто, но не мълчаливо, в еднометров нов сняг, който знаех, че е смъкнат от ветровете в ниското, а горе щяха да ме очакват добри условия за зимен туризъм, но това хич не щадеше силите и не знаех дали ще успея да пробия до ръба. За голяма радост, снежният капан ме пощади и скоро захапах с не лошо темпо по ръбчето към подхода за Джамджиеви скали.
Мястото на трагедията от 6-и януари тази година. Мъжът е паднал от 30 метровия скален праг, при подсичане по лятната пътека без котки, без пикел, без каска, без обезопасително въже. За съжаление, въпросният водач в момента продължава да води хора в зимната планина.
В началото на ръба бях точно за изгрева. И усмивката ми се появи на лицето. Тези моменти са малко и са радост, животът е кратък. Бях взел широкоъгълната оптика и големия ДСЛР. Витаеше някакво чувство на несигурност след видяното преди две седмици, всяка крачка трябваше да е на място.
Изгревът.
Първенецът на Пирин поема първата си доза утринни лъчи.
Знаех, че слизането обратно ще е проблемно. Така се и получи в последствие. Скалите се ронеха, откатерването на долу без осигурително въже и стържещите в скалите котки не бяха добра комбинация, тук... Може би подцених и трябваше да взема 30-е метра въже и няколко примки.
Снежни дъски по склона на Кутело, чакащи подходящи условия, за да слязат в Казана и долината.
Връх Вихрен.
Поглед към изминатото.
Финалът беше красив и придружен от бурни пулсации на вятъра. Не стоях повече от няколко минути там.
Красавците и мраморното било от ръба. По диагонал е един интересен ръб - северния гребен на връх Вихрен, който има добра визия за солови изпълнения, скоро. Той затваря северната стена на върха.
Козирките на връх Вихрен, надвиснали застрашително над Фунията и стената.
Северната стена на връх Вихрен. Поглед на слизане по Джамджиев ръб.
Връх Тодорка и стадо диви кози на "полянката" под ръба. Някои от тях бягаха, подсичайки целия Джамджиев ръб за секунди. Професионалисти. Затоплянето беше скапало снега и имаше интересни акробатични изпъления. Районът не е за подценяване, както разбрах в този поучителен за мен ден.
Използвам случая да попитам някой знае ли дали и кога камерата на върха ще бъде поправена?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Яну 20, 2018 3:52 pm
Ilko
Регистриран на: 16 Яну 2013 Мнения: 216 Местожителство: България
Възхитен съм! И от смелостта ти и от гледките
Съб Яну 20, 2018 7:03 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1983
И лятото и зимата го минавате отвсякъде, браво!
Боговете Пирински да простят загиналия...младо интелигентно момче... но не попаднал на хора. От снимката и от описанието излиза, че падането е станало не от ръба , а на подсичане към него, в улеите от изток под Джамджиевият ръб. То там е и лавиноопасно даже и при малко сняг, точно при изгрева на слънцето, около което време е станала белята.
И лятото и зимата го минавате отвсякъде, браво!
Боговете Пирински да простят загиналия...младо интелигентно момче... но не попаднал на хора. От снимката и от описанието излиза, че падането е станало не от ръба , а на подсичане към него, в улеите от изток под Джамджиевият ръб. То там е и лавиноопасно даже и при малко сняг, точно при изгрева на слънцето, около което време е станала белята.
- Лятото съм го минавал два пъти и все на качване. Единият път през Казана, стори ми се лесно, а и там отбягваш първите жандарми. Другият път през хижа Вихрен, директно нагоре през едни кофти у-ци, имаше и фирновани петна сняг, които подсичахме. Мерак ми беше да го тествам зимно. Януари мина в подготовка, дебнене на времето, уговорки с хора първия път и т.н. "Случи" се и неприятен момент на слизане, но, Боговете Пирински...
- Падането станало малко под Джамджиеви скали, подсичали вдясно от линията на ръба, а не с движение по самия ръб, както е задължително да се прави. Снегът от мек в ниското, става бетониран в този - фатален участък. Човек без никакъв зимен опит. Бяхме на двадесетина минути по-надолу по ръба, беше тъмно, с включени челници и почти пълна луна тогава, която осветяваше наоколо. Чухме свличане, викове и после ударите в скалния венец (30-а метра начупени скални прагове) - като с чук по камък... Опасност от лавина тогава нямаше, където са подсекли, а само в улеят, в който е паднал загиналия. Знаехме кои са, предната вечер бяха в хижата. И тъй като са с водач, помислихме, че са на свръзка и падат всички...
С червено кръгче и приблизителна точност - мястото, откъдето е паднал човека. Червената линия - ръбчето засичащо се с Джамджиеви скали. Ние подадохме сигнала за помощ.
Мартине, бих те помолил да хвърлиш малко светлина, ако е възможно, и по следните въпроси:
1) По стъпките на групата с водача ли се движехте или нейде другаде встрани от тях?
2) Ако имаш записана GPS следа от вашето движение -- би ли я споделил?
3) След инцидента забеляза ли дали някой друг освен водача (напр. ПСС) посети и проучи мястото, от което е започнало падането?
Привет.
- Движихме се, следвайки от пътя за хижа Вихрен реброто до големия лавинен улей. В последствие, там където са подсекли не стигнахме, защото подадохме сигнал и после слязохме и се прибрахме.
- За следа ще разгледам уреда от вчерашното изкачване, дано не се е затрила, защото имам навика да не ги записвам и ще ти пиша. (писах ти)
- Тук не мога да коментирам на 100 процента какво се случва по-натам, освен това, което видях. ПСС се изкачиха до мястото, само за да смъкнат тялото и слизаха през улеите с него, транспортирайки го надолу с шейна. Ясно личи подходът им от снимката в последния коментар. Няколко малки групи спасители. Оттам вече е протекло следствие, но още не са ни викали да даваме показания, като свидетели, което малко ми "намирисва" на поредния "нещастен случай".
Мартине, Джамджиев е по - труден да го слезеш, отколкото да го изкачиш зимата. Затова занапред, ако си закъснял или друга причина, налагаща да не си трошиш главата по самия ръб, може да имаш и още един запасен вариант, който практикувам от години. Не, че те карам да го правиш, но просто да го имаш предвид -в горната част на ръба има специфична жандарма, наречена "голямата жандарма". Не след дълго, като я подминеш надолу, северният склон на ръба от отвесен рязко поляга. Там без особени усилия се слиза на "ригела" или мястото срещу заслон "Казана". От там се подсичат скалите и по въжето излизаш точно след последните отвеси. Всъщност при този вариант най-опасно е самото ходене по парапета над склона свързващ Малкия и Големия казани...
А северния ръб, ако имаш предвид този , който заключва дясната страна на фунията, по принцип става за соло, но преди десетина години ме достраша в горната третина и се вързах. Мога да ти пратя снимки да видиш как изглежда на място. Принципно става и соло, но за всеки случай си носи въже. Може и да няма къде да го включиш, но ако се хлъзне единия, другия поне ще има време за "кантарен скок" от другата страна на ръба.
Мартине, Джамджиев е по - труден да го слезеш, отколкото да го изкачиш зимата. Затова занапред, ако си закъснял или друга причина, налагаща да не си трошиш главата по самия ръб, може да имаш и още един запасен вариант, който практикувам от години. Не, че те карам да го правиш, но просто да го имаш предвид -в горната част на ръба има специфична жандарма, наречена "голямата жандарма". Не след дълго, като я подминеш надолу, северният склон на ръба от отвесен рязко поляга. Там без особени усилия се слиза на "ригела" или мястото срещу заслон "Казана". От там се подсичат скалите и по въжето излизаш точно след последните отвеси. Всъщност при този вариант най-опасно е самото ходене по парапета над склона свързващ Малкия и Големия казани...
А северния ръб, ако имаш предвид този , който заключва дясната страна на фунията, по принцип става за соло, но преди десетина години ме достраша в горната третина и се вързах. Мога да ти пратя снимки да видиш как изглежда на място. Принципно става и соло, но за всеки случай си носи въже. Може и да няма къде да го включиш, но ако се хлъзне единия, другия поне ще има време за "кантарен скок" от другата страна на ръба.
Да, бях чел някъде, в друга тема, ако не се лъжа, че оттам сте слизали...
Може да закачиш някоя снимка, би било интересно да се разгледа. Благодаря!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
За голяма радост, снежният капан ме пощади и скоро захапах с не лошо темпо по ръбчето към подхода за Джамджиеви скали.
Възхитен съм! И от смелостта ти и от гледките 
Бяхме на двадесетина минути по-надолу по ръба, беше тъмно, с включени челници и почти пълна луна тогава, която осветяваше наоколо. Чухме свличане, викове и после ударите в скалния венец (30-а метра начупени скални прагове) - като с чук по камък... Опасност от лавина тогава нямаше, където са подсекли, а само в улеят, в който е паднал загиналия. Знаехме кои са, предната вечер бяха в хижата. И тъй като са с водач, помислихме, че са на свръзка и падат всички...
