Македония - каньон Матка - Косово - връх Джеравица (2656м.)
Близката ни съседка Република Македония, определено е подходяща дестинация за туризъм. Въпреки разположението и на малка територия, там може да посетите: каньони, водопади, манастирски комплекси или планини, предлагащи множество маршрути. В поредния слънчев уикенд през септември, се запътихме натам и към Република Косово. Целите на двудневното ни пътуване бяха каньона Матка до село долна Матка в Македония - силно комерсиално място по поречието на река Треска, няколко манастира по път, както и влизане в Косово, с цел изкачване на планинския и първенец - връх Джеравица.
Отново в интензивен стил и с пътуване през нощта в петък срещу събота, успяхме да преизпълним плана, за да се изморим подобаващо. За влизане в Косово ни е нужен червен паспорт, както и за Черна гора, Турция (за Албания не съм сигурен)... Нужни ни бяха и 15 евро за застраховка на автомобила. Зелената карта не важи в Косово. Плащат се в обособена за това кабинка преди границата.
Два манастира край път, но с леко объркване на подхода към тях и денят щеше да ни се изплъзне като миг. Все пак успяхме да се разходим по пътеките до тях. Компенсирахме забавянето с липса на тапи по границите.
Интересен дървен мост със стоманени въжета за перила и се озоваваме от другата страна на реката.
Не пропускаме да посетим каньон Матка на река Треска, за който само сме чували, че бил величествен.
Язовирната стена.
Прекрасно място, но радващо се на завидно внимание от хиляди туристи, което определено разваля пейзажа...
Корабчета, лодки, каяци, заведения за хранене и какво ли още не, ще ви посрещнат като услуги и атракции, които се предлагат тук.
Късно вечерта, с изпънати нерви, проблеми с автомобила в жегата, но приятно изморени, акостираме над град Дечани в Косово. С подход по стария макадамов път над града, сме на път да изкачим връх Джеравица - първенец на държавата Косово. Но да си дойдем на думата, първо е ред на сериозно подсилване с кайсиева ракия и внушителни количества лакомства от хладилната чанта на Катя. В компанията на млечен път, кристален въздух и студена свежест в края на септември... перфектната вечер.
От град Дечани (Косово) до този катун под върха, са 15 км по черен път, по който може да се стигне с по-висок автомобил или джип. Част от този път извървяхме пеша и оставихме колата няколко километра по-надолу. По пътя са разположени багери, кранове и всякаква техника. Копае се и се полагат тръби за нов ВЕЦ.
Катуна, над който без пътека по предварително начертан маршрут в гпс приемника, изкачихме връх Джеравица - 2656м.н.в. Имаше следи от стара маркировка, но те се губеха и пътеката беше обиколна, разчитахме на усета и катерейки се през стръмни улеи пълни с боровинки, успяхме скоро.
Слънцето грее по усойните склонове. Тръгнахме по тъмно, защото освен изкачването на Джеравица, трябваше да се приберем и в България в рамките на деня, или както се случи - в тъмните часове на понеделника.
Косовчани са приказливи хора и се налагаше да спираме за по лаф, тук-там.
Катя.
Даровете по склоновете на Проклетия бяха основен проблем за забавянето ни към върха.
Гледки от връх Джеравица.
Една от множеството премки, над които излизахме от по-долни нива по хлъзгавите треви.
Албанското знаме на връх Джеравица - Косово.
Дечанският манастир, който е по Юнеско и се охранява от войници на НАТО Кейфор, заради религиозни причини. Влиза се през сериозни стоманени врати и мрежи, на портала военните записват кой влиза и събират документите за самоличност.
Не пропуснахме и манастира край град Печ, който също е по Юнеско, с охрана от войници на НАТО Кейфор.
Няколкостотин километра в неделя и почти по светло на другия ден бяхме у дома.
Последната промяна е направена от martin555 на Пон Ное 27, 2017 4:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Ное 27, 2017 2:22 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Ах, сладката Катя! Отдавна не бяхме я виждали. Здравей, Катя!
Мартине, снимките много са хубави!
Ей, да не забравя - аз съм Ружа, ти не знаеш, че от цвете станах пчела.
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Благодаря ти, Мартине, че винаги ни изкачваш до невероятни върхове!
Преди два месеца бях в Албания и Черна гора, минахме само с лична карта - имало някакво споразумение.
Иначе, този Балкански район е изкушение от върхове и природа. За първи път погледнах към зъберите на Проклетия на зазоряване,
пътувайки към морето. Незабравимо! Опознавам я от написаното с толкова обич от Иван Динков!
Черногорският Дурмитор и шеметният каньон на река Тара, Шкодренското езеро – черногорско и албанско,
река Дрин - така важна за албанците…… Мавзолей навръх Ловчен?!
Планините – от веригата на т.н. Динарски Алпи, които започват от или може би свършват в Адриатическо море?!
Човек докосвайки се до тези места, няма как да не си пожелае да се върне отново .............
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
За влизане в Косово ни е нужен червен паспорт, както и за Черна гора, Турция (за Албания не съм сигурен)... Нужни ни бяха и 15 евро за застраховка на автомобила. Зелената карта не важи в Косово. Плащат се в обособена за това кабинка преди границата.
