Петък след като изгледахме последните кофти прогнози за времето решихме с един аверин да направим разходка из Южен Пирин. Рано сутрин гепихме едно такси и се изтърсихме в с. Парил. Времето бе облачно и личеше че скоро е валяло, но какво от това дето се вика. Алиботуш стърчеше насреща и ние тръгнахме към него и по-точно към Парилската седловина. По пътя ни съпровождаше кучешки лай - Парилската дружинка бе пуснала кучищата да гонят диви прасенца Пътьом срещнахме няколко ловджии вардещи с пушкалата. Подминахме заставата - х. Славянка и спряхме точно на седловината. Тъкмо гонката бе приключила и авджиите се събираха на трапеза в близката вила.
След кратка почивка хванахме Пирина, щото бяхме настъпили малко в Алиботушка територия. Времето бе добро, но скоро мъглата захлупи Алиботуш, а облака надвисна и над нас. Край пътя се редуваха мухоморки и масловки. Намерихме и 1-2 сърнелки. По едно време откъм Тешово се заточиха джипове. Тамошната дружинка тръгнали посока Беглика да ядат си помислихме. Едно стигнахме на Беглика обаче, легна гъста мъгла. Да я режеш със сирене направо. Отнякъде изникнаха коне, които днес имаха почивен ден понеже горските работници бяха в стачка. Те обикновено влачат трупи иначе. Седнахме на ловната хижа да похапнем и да пием по една ракийка и се зачудихме де са ловджиите.
След почти час почивка тръгнахме посока север. На пътя се появиха и авджиите. Пуснали и те кучетата в мъглата да раздигат прасетата. Единия се обади по теледона да внимават, че ходят туристи, за да не ни отстрелят. Лани имаше такива случаи! Тъкмо се радвахме на една манатарка и от мъглата изникнаха една сюрия колоездачи. Тръгнали за Тешово и те по мъглите. Разпитаха ни за пътя, пожелахме си всичко хубаво и продължихме. На "Джамията" мъглата взе да се вдига, но вятърът се усили. Все пак бяхме на главното било де. Закатерихме посока в. Муторок и хванахме посока м. Млаки. Времето взе да се прояснява, но върхарите си останаха в облаци та нищо не се видя от тях. По пътя видяхме кървави петна. Явно Неврокопските пушкалари беха гръмнали някоя животинка.
На Млаки ги видяхме и тях. Не питахме какво са отстреляли, но нещо бяха притеснени. Оказа се, че загубили едно куче. Изкарвали го за сефте на лов и то хванало гората. До Папаз чаир нищо интересно. Хора повече не срещнахме до там. Тъй като нещо се поуморихме не се заседяхме и решихме да слизаме към Неврокоп с кола. Първоначалния план бе да слезем пеш през с. Делчево иначе. Бе, добра разходка стана де.
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Както обичам да казвам - планината не е само гледки. Кончетата излизащи от мъглата са страхотни и изглеждат добре гледани, тези в Родопите дето мъкнат трупи са в плачевно състояние или поне ние такива видяхме .
Да. Конете изглеждаха добре наистина и бяха много дружелюбни. Даваха да ги галиш и търсеха близост с нас.
Пон Окт 15, 2007 10:08 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
.. дамм, и аз съм много впечатлена от кончетата
май това си е нормално за Пирин, там видяхме много животни, все добре изглеждащи. Например кравичките - такива едни загладили косъм, спретнати, чистички.. само че са кравички и не може да ги гушкаш
Е, чак пък внимание. Има пътека, която спестява маането по черния път, който е на Алиботушка територия, ма точно там беше гонката на Парилската дружинка и можеше да ни отстрелят. Наистина миналата година имаше 2 случая, добре че нямаше загинали - само ранени и си е опасно.
Аз мислех, че ловджии няма да имат щото сложиха поправка при гонките да има горски с тях, а те пък стачкуват, ама я...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Алиботуш стърчеше насреща и ние тръгнахме към него и по-точно към Парилската седловина. По пътя ни съпровождаше кучешки лай - Парилската дружинка бе пуснала кучищата да гонят диви прасенца 
Пътьом срещнахме няколко ловджии вардещи с пушкалата. Подминахме заставата - х. Славянка и спряхме точно на седловината. Тъкмо гонката бе приключила и авджиите се събираха на трапеза в близката вила.
Времето бе добро, но скоро мъглата захлупи Алиботуш, а облака надвисна и над нас. Край пътя се редуваха мухоморки и масловки. Намерихме и 1-2 сърнелки. По едно време откъм Тешово се заточиха джипове. Тамошната дружинка тръгнали посока Беглика да ядат си помислихме. Едно стигнахме на Беглика обаче, легна гъста мъгла. Да я режеш със сирене направо. Отнякъде изникнаха коне, които днес имаха почивен ден понеже горските работници бяха в стачка. Те обикновено влачат трупи иначе. Седнахме на ловната хижа да похапнем и да пием по една ракийка и се зачудихме де са ловджиите.
По пътя видяхме кървави петна. Явно Неврокопските пушкалари беха гръмнали някоя животинка.
.
