Стара планина 2017 есен

Стара планини есен 2017

Заковахме датата на тръгване за старопланинските скитания през есента на 2017 г за 13.10.2017г.След уговорки по телефона в крайна сметка се оказа,че преспиването на х.Хубавец няма да стане се преориентирахме към Балкански рози,всъщност това беше единствена промяна спрямо плана.Получи се много добре.В същото време се организираше акция по събиране на дърва за хижата.Вечерта започна бавно и лежерно с първата бира щото баира нагоре и жегата бая ни изсуши,едновременно с поглъщането на живителната кехлибарена течност се спретва салатата и става време ракиено-салатно.Сядаме заедно с любезните домакини,които учтиво ни нагостиха със скумрия на скара и така от приказка на приказка се попита за китара и след последвалия положителен отговор се започна с развлекателната част от вечерта която продължи докъм 02.00 ч.Така си е първата вечер винаги е силна емоцията,че сме там горе на любимите места взема надмощие над тривиалните неща долу.За следващия ден имаме уговорка с приятелите от Карлово Катя и Николай да бъдем заедно на х.Амбарица,разбирайки че те ще тръгнат от Карлово между 10 и 11 не си даваме зор със ставането.Групата помагачи постепенно се увеличава,звука от брадвата и чука се чуват но ние се повъртаме вътре на по бира и чакаме супата да стане.Закусваме и преди да тръгнем по стръмното нагоре пренесохме по две-три цепеници.Получаваме напътствия от Наско и прословутия Митак,откъде да хванем за нагоре и да излезем на Дъбенската кошара.Хващайки пътеката изоставихме посоката която ни даде Митака и дръпнахме по упътването на Наско.Оказа се вярно върло,но колкото и да е стръмно височината бързо се превзема.Излизайки над гората виждаме билото забулено в ниска облачност и мъгла.След кошарата тръгваме към Платнешки ярове и търсим удобно място на завет щото и закачлив вятър се появи на което да изчакаме нашите приятели.Установяваме се вадим зелката,краставичките и нали знаете вече,че с правенето на салата в планински условия може да се каже сме ненадминати тя много бързо е готова да прави компания на ракийката за да и спомага за по удобното за нас нейно нахлуване в нашите гърла.Бойко по едно време казва дали Ники и Катя няма ни „прецакат“ салатата.Разбирай дали няма много скоро да се появят.Действително след малко се чу едно Ехеей-идват,хвърлят и те раниците за един одмор.Приключваме със салатата и започваме да се набираме.Вятъра се усилва облаци игриво тичат покрай нас и в много добро темпо стигаме седловината между Малка Амбарица и Малък Купен,на место решаваме че ще караме по подсичащата пътека не е затрупана много.След нея се започна дълго онова ма`ане на крачоли по Дълги дял,отгоре се забелязва оживление около хижата явно ще има доста хора там.Тука леко имаше промяна в процедурата в смисъл,че наред с правенето отново на салата в употреба влезнаха и някои хигиенични дейности като ползване на баня и така поосвежени в удобно затоплената столова сядаме на раздумка,вечерта преминава чудесно и идва време за лягане,утре ни чака по-дълъг преход до заслона и предпочитаме да сме по-свежи.Дни преди да тръгнем всеки ден гледах от уебкамерата на хижата северните склонове на Купена и Кръстците и се виждаше доста сняг по тях затова си бяхме взели пикелите,гледка която се стори доста интересна на Наско на Балкански рози,след като разбра обаче какви са ни намеренията каза-Аха добре.Аз лично се притеснявах от подсичането на Кръстците какво ще е положението там.
Сутринта свежи ставаме поръчваме пържени филийки за закуска,които наистина се оказаха пържени в смисъл,че панировката/яйцата/ нещо си бяха дали свободен ден.Някой пие бира,друг чай и кафе едновременно,някои хора се променят,аз за първи път този път носех ябълка,за което получих донякъде справедлив упрек-за какво носиш тази гад само тежи и никаква полза от нея.Разделяме с нашите добри приятели те си тръгват към Карлово ние поемаме по билото до заслона.Вървим в много добро темпо до Купена,на подсичащата на Малък Купен имаше малко повечко сняг но нищо притеснително.Набираме се по снагата на Купена този мой любимец спираме горе само колкото да драснем два реда в тетрадката,второ за деня странно поведение от моя страна,първо на хижата не цапнах биричка,сега не искам горе да ударим по едно. Започваме да се спускаме по въжетата и на два-три пъти усещам нещо по-различно от друг път,не че толкова често се случва да съм тук,но нещо някак си е по-различно.Ходейки към Кръстците стигнах до извода на какво се дължи но засега ще го оставя за себе си.От Купена до Жълтец продължаваме без да спираме,изобщо от хижата до там не сме спирали изобщо освен горе на върха,нещо изключително нетипично за нас.Под Костенурката на пътеката също се беше задържал снежец,но само колкото да ни намокри обувките.Вече под Жълтец си дадохме по-дълга почивка и тук дойде време на гръцката биричка,която толкова дълго разнасях да и се видя края.Голям кеф.
Стигайки до под Млечния чал ,решихме че нямаме работа толкова рано на заслона и извадихме виното и ядките,всичко утихнало толкова е приятно,лека умора има в нас но от почивката усещаме нов прилив на енергия и във изключително добро настроение отбелязваме началото на разходките в парка.
На заслона се оказа,че няма хижар и надежда за всяка бира тука оставете се оказа само началото на това което ни се случи на заслона,случихме на спътници тази нощ там,които ни разказаха играта,в смисъл нямаше лошо поведение но нямам таланта,дар словото и писалката на Илф и Петров,Чудомир и П.Г. Удхаус взети заедно за да го опиша,но се посмях.За заслона бих дал съвет на хижарите да оставят една брадва,не защото нямаше дърва,напротив имаше и то премного,но така всеки като черпи наготово,тази работа пак тях ги чака,лично мен не ме бърка,че трябва да си нацепя дърва.
Поемаме към Ботев бързо,няма какво да ни бави,няма чорбичка,биричка.Отбиваме се до спалнята само колкото да ни потекат лигите гледайки през прозореца наредените бири.Поемаме скоростно надолу по зимната,и така в добро темпо слизаме там нова „изненада“ Николай е слезнал за провизии и вече придобилото хронично безбирие леко изнервя нашето иначе с висок боен дух дуо.Нищо плана не се променя тръгваме към Райския Купен и аз по едно време чух долу от гората гръмогласно попържване –викам си това е Николай благославя конете,изчакваме и го виждаме,през това време се прави облог кой да се върне до хижата за бира,взимам една торбичка и потеглям след Николай,оказа че не е за провизии ами качват нови легла от Калофер,помогнах му да разтоварим вземам 4 Каменици и наобратно.Няма да ви казвам каква е първата задача стигайки Купенчето,по досетливите и четящи внимателно и между редовете вече знаят,останалите моля Ви отнасяйте се с уважение към пишещия.И така се отдаваме с огромна охота на блаженство три часа.
Малко преди залез сме в хижата,следват ободрителни процедури в банята и се настаняваме при Николай,той покани и останалите туристи при нас,беше им приготвил салата,наредихме маса и столове за тях,но поради причина известна само на тях отказаха.Николай се постара като един стар,добър приятел за нашето удобство –ракийка,сланинка,домашно сиренце,салата колко малко му трябва на човек изобщо да не слиза от черешата.Той сподели че чака човек да дойде при него.Влизайки при нас и запознавайки се с нас,той/Начо/ след като чу от мен Стефан директно ми каза - Стефак/Stefak/ нали-шах.Отговорих –да.Запознанството с нови хора с интересен мироглед винаги ме привлича, такава се оказа и тази среща.Но сами разбирате,че без китара на Рай не може,така че и тази вечер се посвири и попя от Бойко за наша радост,той като добър човек изпълнява желания,компанията оттатък в столовата също слуша и моли за за дадени песни.Прекрасна вечер,както винаги на Рай.
За ходенето беше предвидено отбиване до Хайдуттепе но само и единствено за дебнене на подходящ момент за качествени снимка на Джендема,вие какво си помислихте,че пак зелки салати,ракии.
-Да,бе да.
-А,не бе.
Стояхме два-три часа,много жега,видяхме Начо да слиза към Башмандра подвикнахме с боен вик,той отвърна.При едно от отпиванията усетих,че ракията ме става греяна толкова беше топло,времето напредва леко стягаме катуна и поемаме към последната хижа за този престой в Планината.Стигайки Петолъчката Бойко изрече –Довиждане Джендем,привет Стара река.

Прекрасно време уцелихме,добре походихме и този път Стара планина се яви най-добрия релаксант избистря ума,съзнанието ми,одухотворява ме по изключителен начин.Живот и здраве пак там зимата.
Снимките :
https://photos.app.goo.gl/3VIWYi96OhthsjWB3

Специални поздрави за Стефан и Бойко!

Великолепен разказ за чудесния преход и хубави снимки от любими места.

Живи и Здрави Бъдете!

Евалата за споделения разказ! Чак сега ви хванах спатиите къде сте скитали предишните три дни преди Рай. Ако знаех, че сте били на Хайдута, нямаше да набивам крак до Дюза, ами щях да мина през върха на по греяна ракия. Живот и здраве, следващия път. Нищо не казваш за х. Васил Левски, гледам че и снимки няма, преспахте ли там или слязохте още същата вечер?

Още веднъж, благодаря, StefaK, ти ми каза пръв, че фотоапаратът е намерен и ме свърза с Николай.

Има ли вече заченки на творчески планове за Зимен Пирин? Бас се хващам, че няма начин да подминете Тевното.

_________________
Never Stop Exploring