Аграфа: Водопадът над Антохори и сводестият мост Камара

След като вложихме доста сили в изкачването на вр. Вуцикаки предния ден, решихме да се отдадем на разтоварващи занимания, които включваха разходка до брега на яз. Пластирас и посещение на водопада над село Антохори. Нахлузихме сандалите и поехме на път. На брега на язовира се натъкнахме на препълнена още предиобед механа, както и център за водни спортове, които не успяха да ни завладеят. Все пак, оттам имаше хубави гледки към близките склонове на Аграфа.

Бързо-бързо се отправихме към Антохори и неговия водопад. Пътечката към него е сенчеста и прохладна. Настигнахме възрастен местен жител, поел и той нагоре, който ни зададе неочаквания въпрос дали сме българи. Явно беше чул част от разговора ни преди това и много се зарадва след като потвърдихме догадката му. Той не говореше български, но разпознаваше езика ни, интересно, нали?

Полека-лека набирахме височина всред широколистна гора и отвесни скали над нея, донейде напомнящи формите на планината над гр. Карлово.

В най-тясната част на каньона се заглеждаме в интересните вертикални пластове в околните скали.

Не след дълго достигаме и до водопада, който се оказа доста скромен.

Разбира се, август не е най-подходящото време за посещения на водопади. Малко е водата, а и растителността скрива доста от околността. Все пак, постарахме се да го снимаме и по-отблизо.

Пресъхнала бе дори и иначе впечатляващата чешма край него.

Наблизо край водопада мернахме едни непознати за нас цветя.

По-нагоре по стръмните склонове на долината забелязахме и входове на пещери.

Настана чудене дали да не продължим по маркираната пътека B20. Бяхме по сандали, с много ограничен товар -- ужким бяхме тръгнали само на разходка до водопада. В крайна сметка надделя любопитството и, въпреки притеснението как бихме се спускали сетне по стръмната и камениста пътека по сандали, продължихме някъде нагоре, неизвестно точно накъде.

Някой сподели с нас, че това растение е вид от епохата на динозаврите. Интересно, дали наистина е така?

Не след дълго достигнахме хотел Монтанема, който изникна пред нас като някакъв цивилизационен крясък.

От рецепцията му обаче успяхме да се снабдим с разпечатка на тази карта, която ни помогна доста през следващата част от скитанията ни.

След като подробно разгледахме картата се обединихме около идеята да посетим моста "Камара". Оказва се, че и гърците са заимствали турската дума kemer (свод), подобно на случая с добре известния "Кемеров" мост в Родопите.

Последва доста продължително изкачване в края на гората покрай овчарски поляни със злобни, но омаломощени от горещината кучета. От един от овчарниците се чуваше странна музика, която някои биха окачествили като чалга. Не беше гръцка, а по-скоро българо-македоно-албанска музика в Малоазиатски аранжимент. Някак съвсем на място се вписваше в пейзажа. Съжалявам, че не записах откъс от нея за по-внимателно прослушване.

С напредването по пътеката наклонът постепенно омекна и започнахме да се любуваме по-спокойно на изключително разнообразната растителност в чудесната иглолистна гора.

Настана време за бране на къпини -- изключително едри и сочни, с вкус наподобяващ този на черните боровинки.

Видяхме още непознати за нас растения край къпините.

Постепенно доближавахме горния край на гората и започнаха да се откриват гледки към околните върхове.

Не след дълго забелязахме и първия сводест мост. Оказа се обаче, че това е само малко предмостие към същинската "Камара".

Най-сетне достигнахме и до главната цел на тази разходка по сандали. Коритото на реката непосредствено над "Камара" е изключително впечатляващо. Опитахме се да си представим как би изглеждало с повече вода и без каптажа няколко десетки метра по-нагоре. Или пък в сняг и лед. Зиме обаче това място би било много трудно достъпно, тъй като всички подходи към моста са лавиноопасни.

До моста има и чешма, с характерната за района архитектура.

Скоро след като се озовахме край моста, от невъобразимо място над нас се заспускаха няколко любопитни домашни кози със звънчета.

И най-сетне, ето го и самият мост, сниман от различни гледни точки.

Направихме още едно съвещание и решихме, че няма да се връщаме по пътеките довели ни до "Камара". Вместо това отново избрахме дългите и прашни черни пътища от другата страна на долината, които съхраняват колената и предлагат чудесни гледки.

Сюжет за кратък разказ: едва капеща чешма и самотна крава полегнала до нея.

А върховете се откриваха все повече и повече, въпреки че вървяхме вече надолу.

Най-сетне, след няколко кръстовища, се появи табела и към "наше" село:

Слизането бе безкрайно дълго и прашно. На места затъвахме до глезените в прах. Все пак имаше и хубави залезни гледки към язовир Пластирас.

В този ден за отмора и по сандали всъщност навъртяхме най-много километри за целия ни престой в Аграфа и Чумерка. Ала какво да се прави -- как да пропусне човек всички тези непознати хубавини наоколо, които сякаш непрестанно му шепнат "ела и по-натам".

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Каскадата изглежда доста интересна - само за пролетно време!
Иначе хвоща наистина си е древно растения, но неговите тогавашни братовчеди са били с впечатляващи размери. Има го много покрай реки на влажни места. Не помня за какво го ползват билкарите.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

С риск да се изложа ще кажа, че това червеното зърнесто растение ми прилича на Змийска хурка (Arum maculatum казва Гугъла). Виждал съм такова в местността Яйлата под Камен бряг.

Зелено изглежда, спрямо голите пущинаци около Делидим - както ми се запечатаха като визитна картичка на Аграфа.
Дай моля те някаква снимка върху карта, да се ориентирам за трасето на прехода.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Дай моля те някаква снимка върху карта, да се ориентирам за трасето на прехода.

Данните в OSM за тaзи долина се оказаха твърде постни. Tака и не успяхме да се снабдим с подходящи гръцки топо карти, макар че търсихме из градчетата. Явно човек трябва да пазарува овреме онлайн...

Както и да е -- ето я картата (снимката е връзка и към версия с по-висока разделителна способност):

Сводестият мост е в югозападния ъгъл на следата, между котите 1500 и 1660, там където от виолетовата следа личи, че сме постояли по-дълго време.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Благодаря.

Имам я тая карта от доста време вече, но явно - нея и още няколко - съм пропуснал да ги сканирам и кача на машината. Както и да е, ще поправя тая грешка и ще гледам да набия малко информация в ОСМ, взета от картата.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	Antoon написа:
	С риск да се изложа ще кажа, че това червеното зърнесто растение ми прилича на Змийска хурка (Arum maculatum казва Гугъла). Виждал съм такова в местността Яйлата под Камен бряг.

Доколкото мога да преценя (не съм специалист), вероятно си прав. Ето го и в малко по-близък план:

Прочетох в Уикипедия, че женските растения от този вид наесен образуват червените плодчета, които са силно отровни поради наличието в тях на оксалати на сапонин под формата на кристални игли, които дразнят кожата, устата, езика, гърлото, водят до подуване на гърлото и затруднено дишане, както и стомашни разстройства. Били една от най-честите причини за растителни отравяния по невнимание според данни от спешната помощ.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado