СтаРа Планина 100х24/2017

ПП: Между другото, аз никак не съм изненадан от постижението на Мария ("трето в цялата 15 годишна история на прехода", ако цитирам Боян Smile

), тя отдавна е доказала, че доминира при жените в подобен род мероприятия в Бългрария и не само. По-скоро се радвам, че най-накрая си постави за цел да го мине за време. ръкопляскания

Видях много приятели и успях да се докосна до атмосферата, макар и за кратко.
Духът е същия, като преди години, което много ме радва.

малко снимки от Беклемето

И аз искам да благодаря на Станислав за всичко което прави.
Моето минаване по маршрута завърши на х.Добрила.
Изстинка ме извади от строя, още на смесите бях като пиян, като на сън съм минал по маршрута.
До Росоватец температурата беше 6°С,
с вятъра незнам колко ставаше, а аз по къс ръкав и къси панталонки, може би още от предния ден съм изстинал.
Както и да е, чакам с нетърпение 2018 година, това да стигна по светло вече е лесна задача, ще се състезавам със себе си догодина.

Всъщност картината се повтаря всяко лято...
Обикновено в четвъртъците на юли хижата Мазалат по-често си стои празна. Веднъж месечно, по обед обаче, от разни страни започват да прииждат лица със съмнително изражение на лицето, които в общия случай носят несвойствени за планината малки ранички и непривични шарени обуща и одежди. Когато слънцето заклони към заник, характерно гологлаво лице, явно главатарят им, ги събира на "брифинг" на поляната. Надлъж и нашир, още веднъж им се обяснява, че това което са прочели вече, е същото това, което и сега ще чуят и така нататък... че няма и няма да има това което си мислят че ще има, тъй като няма изготвен регламент, кадии, а и не са донесени купа, чаша, чинии или тенджери, нито пък медали, освен ако някой не донесе тиква и направят от нея такива... Ораторът, въпреки настойчивите си опити, явно не е много убедителен, защото все не успява да откаже някой от насъбралото се множество да си тръгне по живо и по здраво. Никой не се стряска и от мисълта, че колективната липса на разум утре вечер ще придаде на х.Ехо вид на военно-полева болница, пълна с тежко накуцващи и слизащи по стълбите само странично, не особено добре изглеждащи, изгорели от слънцето/ако благоволи да грее и няма облаци/, охлузени, прашни и изподрани от хвойната мученици, подобни на изографисваните по черквите поборници за верата Христова. Примирил се с мисълта, че не може да ги спаси, вождът раздава бели блузки, вероятно против уроки, а и с прагматична цел - лесно да се открояват в тъмното, след което всички си лягат. В ранни зори, незнайно защо, повече от час преди уговорения старт на несъстоящото се състезание, около хижата започват да щъкат всякакви екземпляри - едни се разтягат, други нервно се потриват, трети се обтягат, а най-хитрите продължават да си спят в кревато-наровете. След което по някое време една групичка тръгва да тича, без да е налице гонеща ги мечка, пъдар от охраната на парка или публично обещание за награда, а другата част, макар и по-бавно, също ги подиря. През деня има какво ли не - схватки с овчарски песове, глад, жажда, всеобща изнемога, естествено много прах, камъни и бодлички от хвойна в обувките, които достойно отстъпват място на огромни пришки, които в крайна сметка вземат първото място в състезанието по причиняване на комплексна болка. Те обаче се следват неотлъчно от втори, не по-малко значим фактор, който често повежда във временното класиране - болките в колене и глезени. Успешно подтисналите ги, често могат да бъдат открити по поляните на трасето, кой повръщащ в храстите, кой колабирал, в световъртеж или друга форма на несвяст. Има и победители на болката. Тях може да откриете в късните петъчни часове по пейките на х.Ехо. Не са трудни за разпознаване - стоят увити в одеяла и уж ви гледат, но всъщност през деня са придобили рентгеново зрение, и виждат през вас дотам, че могат да ви кажат какво става в момента на х.Вежен например. Тъй като лъчението е породено от генератор за високочестотни напрежения, в общия случай, са в състояние на неконтролирано тресене, което отминава едва на следващия ден.
Сутринта следва обща снимка на оцелелите, които се разделят на групички по интереси и се разотиват във всички посоки до следващата проява.

Още веднъж поздрави и благодарности към вожда Станислав и до нови срещи на гореописаната секта.

vladofff, много готено разказано, аз не съм писател, но наистина има някаква магия в това най-вече да се изправиш пред себе си.

Мероприятието беше за пореден път чудесно - с хубави хора, fair play, нови запознанства, много настроение и още един куп хубави неща. Благодаря на Станислав, че за пореден път организира (при това безупречно) този чудесен празник. Благодаря на Станимир за транспорта до билото. На хижарите, които се справиха чудесно в препълнените хижи. На Ивайло, който внесе нотка свеж полъх на Купена (лично за мен срещата с него там беше изключително приятна). На всички участници за хубавото преживяване. Не запомних имената на всички с които се движих в отделните участъци, но затова пък има и следващи издания, все ще ги запомня. Имаше доста незабравими моменти - например този, когато четирима души бързаме, движейки се едва едва след едно стадо крави на първата обиколна пътека след Беклемето. През цялото време пляскахме с ръце кравите за да минат встрани от пътеката - и така поне 10 минути - докато успеем да заобиколим и последната крава Smile

Преходът свърши, спомените остават. До следващия път.

Аре бе, 45 минути фотосесия пред хижата, отмаляха ни краката да позираме и сега няма кой да пусне общата снимка!! Think

То се е видяло, оторизираха ме от ловешката група. Малко е голяма, но пък тъкмо да се видите Smile

Поздравления на Станислав и всички участници в тазгодишното издание! Това не е нито поход, нито състезание - това е магия... Дано и догодина нещата се наредят благоприятно, така, че да мога да участвам пак.
Поздрави, Калоян.

Та нака и аз да се включа в благодарностите и споделяне на преживяването.
След близо две години на туткане, мислене и чудене реших и аз да се включа в похода. Подготовката беше минималистична, амбициите големи. Разчитах отново на спортната си по природа натура Smile

. Запознах се с много от хората, които вече знаех от форума тук. Да си поговориш с тях, да се посмееш е нещо страхотно. За мен Стара планина 100х24 се нарежда на едно челните места за истински планински мероприятия (да не ползвам думата състезание). Радвам се че се запознах с хора като Калоян, Иван, Ичката, Тошко, и др. Едно такова мероприятие ме на такова великолепно място зарежда с много положителни чувства, а спомените ме държат дълго в баланс със себе си. Иначе до х. Добрила се движих добре за моите представи, но от там започнаха болките в стъпалата причинени от пришки. Все пак завърших малко преди да се стъмни на Ехо.
Остава да благодаря на всички, които имат някаква "вина" и съпричастност да участвам - Станимир за организацията, Ангел, че ме докара под х. Мазалат и ми спести 2 часа трамбоване, Ичката за веселите приказки по време на 50км ни разходка, хижарите за отличната подготовка, момчето, което ми даде 2 аспирина на Ехо, момчето, което ни даде диня на Беклемето.
До нови срещи през 2018.

_________________
http://www.decanaplanina.com/
http://radobayraktarov.blogspot.com/

Поздрави на всички за хубавото ходене.

От много мерак, реших да се пусна и аз на прехода тази седмица. Заедно с Анета Ралчева ще пътуваме за Мазалат в четвъртък и ще гоним графика със старт 5 часа. Надявам се да има повод да се редактира таблицата с финиширали Wink

С Анета Ралчева заедно финиширахме Мазалат Ехо (с вече традиционният старт в 3 сутринта от Партизанска песен) в 20:38 минути. Прекрасно време, прекрасен маршрут, страхотно ходене.

Здравейте.
Като всеки от участващите, след преходът съм зареден с емоции и нови запознанства.

Като цяло много на мускули ни се получи уикенда, но желанието ни с Митко (който е на 18г. - браво на боеца) бе да бъдем на Стара 100х24 и на следващия ден на Травна ултра. И се почна голямото мислене как да осъществим логистиката старт-финал и после максимално бързо към Трявна. Говорих с познати и непознати, които са от София дали могат да ни вземат от Беклемето, но не намерих такива, които да бъдат в удобен за нас час. И решението беше взето: товарим скутерче в багажника на колата и ще се оправяме сами с транспорта:

Споделих идеята с приятели от Варна (Павката и Оги) и им се оказа доста заразна. Веднага решиха, че могат и те да се включат с подобна логистика. Да си натоварят колелетата, да оставят колата на х.Хайдушка песен и с колелета на обратно към Габрово, от където кола да ги качи до х.Партизанска песен.
С няколко телефонни разговора се координирахме и се срещнахме в Габрово малко след 19.30ч. Оставих им Митко да се качат заедно към Партизанска и от там към х.Мазалат. А аз бързо продължих към Беклемето. Времето напредваше серизно, а километрите не намаляваха. Озовах се на Беклемето в 21.30. Едни ученици ми помогнаха да свалим мотора от колата, една бърза снимка с изчезващата зад хоризонта светлина и трябваше да поемам наобратно към Габрово и към Партизанска.

Вече знаех, че вечерта няма да я прекарам в зареждащ сън за следващия ден на прехода. Успях, благодарение на Петя от Ловеч, да разбера, че има човек, който ще спи на Партизанска и сутринта ще се качва преди старта.
След като влязох в Габрово точно в полунощ, реших, че се "поспя" на Партизанска и около 3.00 ще тръгна с другите, които спят на Партизанска, към Мазалат.
Стигнах, легнах в "хола" на два меки стола и поспах до 2.30. Оправях се бавно и чаках другите да станат и да се тръгваме. 5-10-20 мин...никакви признаци, че някой ще става и ще тръгва към Мазалат.
В този момент чувство на несигурност започна да ме обзема. Този маршрут съм го вървял един единствен път - миналата година по същото време. Пак в 3 през нощта, но с група, която следвах. Краси, Ани, Мария, Митко и Косьо - хора, познаващи района. И грам не съм се опитвал да запомня пътя. Пък и в тази тъмнина няма какво много да се оглеждаш.
Първи 50м, 100м, тъмнина колкото си искаш. Вятъра допълнително украсяваше фантазиите ми...
Стигнах до нещо познато:

Маркировката е идеална в този участък. И успявах бързо да се придвижвам. Гледах да не се увличам в бягане, за да запазя сили за през деня.
Под натиска на тъмнината, вятъра и фантасмагориите в главата ми, след час и малко бях пред Мазалат и оставих всичките животни, които ме преследваха в тъмнината, зад гърба ми Very Happy

И така - среща с приятели и познати, малко разговори, снимки на фона на идващата светлина и СТААААРТ:

Километрите се нижеха, главозамайващите гледки не свършваха, разговорите не спираха.

На Купен-а имахме голяма изненада в лицето на Ивайло, който беше сформирал подкрепителен пункт. Разбрах, че тази година не участва заради контузия. И само той си знае как се е добрал с целия товар до върха. Респект!

Малко по-нататъка - на Орлово гнездо ни очакваше поредната приятна изненада - парче диня. Оставена от групата от Ловеч. Благодарим! Парчето изчезна за секунда Very Happy

И лека полека нашата разходка приключи до Беклемето.

Часът минаваше 8. Целта бе да се доберем в нормален час в Трябва. А трябваше да си приберем и мотора, който ни чакаше на Партизанска. Взехме колата, потеглихме без да губим време и се отправихме към Троян. Намерихме ресторант, където излапахме стабилно количество храна. И малко бира Very Happy

Продължихме към Габрово. Но недоспиването, умората от прехода, емоциите си казаха тежката дума. И правилното решение да спра в центъра в поредното село за кратка дрямка беше правилното. Той Митака още от Троян беше минал в спящ режим Very Happy

И аз трябваше да позаредя. След няколко минутна почивка продължихме към мотора.
Около 1ч. пристигнахме. Но след като излязох от колата, се върнах моментално вътре. Вън беше не повече от 10 градуса. И с къси дънки не ми се караше. Реших, че пак ще се спи Very Happy

Знаех, че по-топло няма да стане, нито вятъра ще намалее. След 3 часа свеж сън на седалката в колата, облякох всичко що имахме, сложих калци, наколенки, бъфове на врата и ръцете. И раницата отпред на гърдите. Събудих Митака, инструктирах го да кара след мен. И отпрашихме към Трявна. 40км. Още след 10тина се усети затопляне. След 20км, в Габрово махнах част от протекторите по себе си. Градусите бяха доста по-приемливи. Но трябваше и да побързаме. Старта бе в по-нормален час - 6:00 Very Happy

Около 5:30 влязохме в Трявна. Приближавахме центъра и навсякъде пъплеха хора с цветно одежди и малки ранички. Пак укъснявахме. Спряхме, приведохме се в спортен вид, скочихме двамата на мотора и директно на старта.
Отново усмихнати и весели хора, пак разговори, снимки и пожелания за успех. СТАААРТ.

Нямах идея за дистанцията, която ще избягам. Не бях се регистрирал и щях да бягам с група приятели. Те бяха на 76км. Сънят и почивката бяха заредили батериите. Хвърчахме по трасето. Хоп варненци - лаф. Хоп бургазли - и с тях бъзици. И първия пункт в Боженци дойде. Бързо заредените батерии усетих, че бързо се разреждат. И реших да завъртя късата дистанция от 23км. Намерих познат, който нещо го караше бавно и с него обратно към Трявна

Финал, лаф и бири с познати. Снимки, смях и забавления. Заслужен душ в стаята на приятелите. Тях ги нямаше - имаха 76км да обикалят горите Very Happy

Успяхме да натоварим моторетката в колата и газ към морето.
Хубав и забързан уикенд. А неделята все още ни предстоеше Very Happy

и беше време за още зареждане:

Още се опитвам да обработя случилото се преди, по време и след този първи за мен (но надявам се не последен) поход. Докато трае преработката в главата ми реших да споделя моментите, които запечатах.
https://photos.google.com/album/AF1QipPhIZzN86rPDVfxO7KxaE5alXU7RIUANXugWocq

Лека вечер

_________________
http://www.decanaplanina.com/
http://radobayraktarov.blogspot.com/

дава грешка

404. That’s an error.

The requested URL was not found on this server. That’s all we know.