Регистриран на: 11 Сеп 2014 Мнения: 18 Местожителство: с. Малево
Кантоните в Рила и още
В Рила има сигурно едно 20 кантона строени край водните съоръжения за каскадата Белмекен-Сестримо. Виждам че преди почти всички са били и електроснабдени. До колкото разбирам, те са строени за настаняване на работниците, които са пробивали тунелите.
Скоро спах в кантон крайна и се зачудих кой контролира достъпа до тези хижи? Всички ли са свободно отворени като заслони.? Някой знае ли историята им?
Около крайна и лева река е пълно с боклуци, май парка трябва да ограничи достъпа на мпс...
[/img][/list]
Нед Май 07, 2017 11:15 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 107
Малко встрани от темата:
Тези кантони са служили и за охрана на вододайните знони ама гледам, че постепенно ги занемаряват. Кантонът в Тиха Рила напът за х. Рибни езера 2000г, беше електрифициран. Имаше си мачтов трафопост с електропровод от Рилски манастир. През 2009г. електропроводът беше скъсан на няколко места и имаше повалени стълбове. Личеше, че не е скорошна авария а са прценили, че е нерентабилно да го подържат.
Малко под х. Рибни езера има друг кантон на водно стопанство. Той е електроснабден от ВЕЦ-а на хижата. Допускам, че навремето е имало някаква съвместна дейност между БТС и Водоканалпроект, защото малките хижни ВЕЦ-ове са изградени с водни помпи ползвани като турбини. Такива помпи, тръболяците проектирането и подръжката са били в компетенцията на Водоканалпроект, а не толкова на БТС. И е Факт, че от старите хижни ВЕЦ-ове този на х. Рибни езера работеше най-дълго.
На мен ми е интересна темата в аспекта "Инженерна инфраструктура в българските планини".
Интересно е, че той също е построен от АД "Гранитоид" както и самата хижа "Иван Вазов" не далече от язовира. И двата обекта са строени по сходно време (хижата 1940г, и разширявана 1956г. и 1965г.). Покрай хижата минава малък изравнителен канал, който е разрушен.
Това дружество е първото предприятие за цимент в България. Благодарение на него навлиза стомано-бетонът в масовото строителство в България.
Задавам си въпросът дали хижата не е била построена като обслужваща строежа сграда? Макар в справочника на Хижите в България да пише, че се е стопанисвала в последствие от ЦС на БПС (профсъюзите) дали не е била върната като ведомствена сграда и после продадена и станала прървата частна хижа в България?
Между другото, в ДА – Плевен, фонд 756, опис 1, а.е. 14, л. 1, е съхранена следната снимка:
Снимка на хижа "Иван Вазов" в Рила. 1929 г.
Размер в см/формат: 12/9
Изглежда има грешка в описанието на горната снимка... Тя сякаш е на х. Мусала. Ето и и още една снимка, също от Държавния архив, която, макар и от друг ъгъл, потвърждава това:
Снимка на д-р Крум Иванов с колеги студенти на хижа в подножието на връх Мусала. 5 ян. 1931 г.
ДА – Ловеч, фонд 963, опис 1, а.е. 67, л. 8
Особености: Част от албум.
Размер в см/формат: 8/6
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юли 24, 2017 6:37 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 107
Да, няма съмнение, че горните снимки са на хижа Мусала. По това време хижа Иван Вазов не е била построена.
Да, интересна е и тази статия. Съавтор в нея е внукът на брата на Едуард Наудашер, който има същото собствено и фамилно име и е съставител на гореспоменатата книга. Прегледах книгата набързо -- за жалост не са споменати подробности за обектите в Пазардере.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
В края на статията се казва, че мини ВЕЦ-ът на Рибни езера също е бил актив на дружеството. Това обяснява връзката му с кантона в негова близост и дългогодишната му надеждна работа, както предположих във втория пост.
Да, интересна е и тази статия. Съавтор в нея е внукът на брата на Едуард Наудашер, който има същото собствено и фамилно име и е съставител на гореспоменатата книга. Прегледах книгата набързо -- за жалост не са споменати подробности за обектите в Пазардере.
Имах честта да уча в университета в Карлсруе, докато е бил жив, но в друга специалност и не съм предполагал, че този професор е там и има връзка с България.
По това време хижа Иван Вазов не е била построена.
Днес прегледах книгата "История на Дупница и Дупнишко", под редакцията на Георги Марков и със съставители Александър Гребенаров, Стоян Германов и Георги Н. Георгиев, Община Дупница, Институт за исторически изследвания - БАН, Македонски научен институт - София, Исторически музей - Дупница, София, 2015 г., ISBN 978-954-8187-94-7. На 430-та страница в нея е поместен следния кратък текст за х. Иван Вазов:
«Дупнишките туристи през 1939 г. по повод 40 години от основаването на Българския туристически съюз изграждат заслон "Иван Вазов", осветен на 25 август 1940 г. Заслонът е по проект на архитект Генчо Скордев и е построен за 27 дни през лятото на 1939 г., а цената на строежа възлиза на 190 000 лева. [Български турист, 1939 , № 9-10, с. 274.]»
Andro написа:
Замислям се дали канавката-изравнителен канал от бента над х. Иван Вазов към язовира не е била технологичната вода за строителството.
Ако става дума за канала с начало малко под х. Иван Вазов (кота 2274.5 м), той прехвърля води от Голямото Пазардере към р. Елешница. По-надолу по течението на р. Елешница около кота 2160 м е началото на втори канал, който отвежда (част от) тези води към каскадата.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Юли 25, 2017 4:49 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 107
vedrin написа:
Andro написа:
По това време хижа Иван Вазов не е била построена.
Днес прегледах книгата "История на Дупница и Дупнишко", под редакцията на Георги Марков и със съставители Александър Гребенаров, Стоян Германов и Георги Н. Георгиев, Община Дупница, Институт за исторически изследвания - БАН, Македонски научен институт - София, Исторически музей - Дупница, София, 2015 г., ISBN 978-954-8187-94-7. На 430-та страница в нея е поместен следния кратък текст за х. Иван Вазов:
«Дупнишките туристи през 1939 г. по повод 40 години от основаването на Българския туристически съюз изграждат заслон "Иван Вазов", осветен на 25 август 1940 г. Заслонът е по проект на архитект Генчо Скордев и е построен за 27 дни през лятото на 1939 г., а цената на строежа възлиза на 190 000 лева. [Български турист, 1939 , № 9-10, с. 274.]»
Това обяснение е дадено и в пътеводителя на Рила от 81г. и 86г. Излиза, че арх. Генчо Скордев е работил с Гранитоид АД като изпълнител за заслона и за станцията на в. Мусала, вероятно и за други планински обекти, които е проектирал.
Andro написа:
Замислям се дали канавката-изравнителен канал от бента над х. Иван Вазов към язовира не е била технологичната вода за строителството.
vedrin написа:
Ако става дума за канала с начало малко под х. Иван Вазов (кота 2274.5 м), той прехвърля води от Голямото Пазардере към р. Елешница. По-надолу по течението на р. Елешница около кота 2160 м е началото на втори канал, който отвежда (част от) тези води към каскадата.
Става дума за еднин канал, който започва някъде около хижата, подсича връх Дамга и отива в посока на язовира, но не помня дали го стигаше или завиваше в посока на Рилския манастир. Представлява П образни бетонни корита с ширина 40-60см покрити с бетонни капаци или бетонни тръби с подобен диаметър в други участъци. Положени са плитко, така че горната им страна е на повърхността и може отгоре да се ходи. На много места тънкият бетон е пробит и каналът е задръстен.
Вто Юли 25, 2017 5:04 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 107
Проверка за сегашното положение:
Каскадата Рила състояща се от яз Калин, яз Карагьол и ВЕЦ-овете Калин, Каменица Пастра и Рила е собственост на сегашното БАД Гаранитоид, правоприемник на старото дружество. Единствената дейност е Хидроенергетика по тази каскада. Заводът в Батановци е бил със сериозни дългове преди приватизацията и е продаден и несъществува.
Не откривам друг източник за мини ВЕЦ "Рибни езера". Ако действително е бил актив на АД Гранитоид, какво е положението сега? Знаем, че хижата не е в добро състояние и може би има спорове за собствеността. Строена е от Столична Община и ТД Рилски Турист до колкото си спомням.
В гореспоменатата книга със спомени на Едуард Наудашер четем следното:
«Инженерите Златаров и Самсаров предложили на "Гранитоид" АД да строи централите от Рилския водносилов път, за което те имали вече концесия. В "Гранитоид" АД взели решение да строят тези централи в Рила и за целта на 6 май 1922 г. било създадено акционерно дружество "Орион". Строителните работи били извършвани от "Гранитоид" АД под ръководството на инженерите Златаров и Самсаров. Турбините били доставяни от Воит, Хайденхайм, а генератори, трансформатори и проводници - от Браун-Бовери, Майнхайм. (По време на своите издирвания през 1966-2000 г., издателят на тези мемоари с учудване установи, че всички ВЕЦ в Рила съществуват почти без промяна, но като част от държавната НЕК.)
Скоро се оказало обаче, че строителните работи не напредват много, въпреки че били поверени на най-усърдния ръководител на обект в "Гранитоид" - Томанек (вж. фиг. 34).
Трябвало да се намеси Наудашер. Било проектирано каналът, утаителят и други части да бъдат изградени от железобетон (вж. фиг. 32).
Ръководителите обаче не били запознати с тази технология, така че трябвало лично да поеме обекта, като проектира и изчисли най-важните елементи на място, което дало нов тласък на строителството.
Струпали се и други трудности: инфлацията в Германия, неимоверното покачване на цените на машините, финансовите затруднения в България. Всичко това довело до замразяване на строителството. Наудашер заминал за Германия да търси заинтересовани да продължат строителството. Напразно! Едва подобен опит в Швейцария имал успех. Директорът на циментовата фабрика в Батановци, швейцарецът г-н А. Цулауф, го насочил към члена на надзорния съвет на Браун-Бовери в Баден г-н Брупбахер. Брупбахер се съгласил да подпомогне с швейцарски франкове "Гранитоид" и през пролетта на 1923 г. строителството било възобновено.
През септември започнал и монтажът на напорния тръбопровод. Бил извикан опитен монтьор от фирмата в Берлин, който смятал да завърши водонапорната тръба до Великден 1924 г. Това не се връзвало със строителната програма на Наудашер, който искал още по Коледа да включи водноелектрическата централа в експлоатация. Затова поел лично монтажа. Със съсредоточаване на всички сили строителството напредвало. Дългия 6 км главен канал бил пред завършване, изравнителната водна кула израствала. Една промяна в плановете за последните километри поради междинното включване на водохранилище Каменица поставила под въпрос плановото включване в експлоатация. Затова било взето решение последният километър от канала да бъде изграден провизорно от дърво. И наистина на Коледа турбината се завъртяла за първи път. Радостта траяла само няколко часа. Свличане на земни маси близо до водонапорната тръба представлявало сериозна заплаха. Трябвало да се действа веднага, за да се предотврати катастрофа. Въпреки всичко на 2 януари 1924 г. първият електрически ток, произведен от ВЕЦ, стигнал до Батановци и циментовата фабрика работела оттогава с електричество, произведено от рилската вода. Усилената работа по доизграждането на водохранилището и напорния тунел на мястото на временния дървен канал довела само до кратко спиране на производствения процес.
[...]
Потреблението на електроенергия за Батановци, както и за промишлеността в София довело до изграждането на втората ВЕЦ в Рила, пусната през 1928 г.
[...]
Приблизително по същото време била завършена и третата водонапорна електроцентрала в Рила, която заработила на 1 август 1940 г. По времето, когато са писани тези спомени (през 1942 г.), четвъртата централа била в строеж.»
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
«По проектите на Самсаров се предвижда строителството на три електроцентрали - "Илийна", "Пастра" и "Рила". ВЕЦ "Пастра" заработва през 1925 г., четири години по-късно и ВЕЦ "Рила" в едноименния град. Проектът за ВЕЦ на Илийна река отпада, изследванията се насочват към високите части на Рила в района на река Каменица. Вариантът на каскада "Рила" е замислен през 1931, но осъществяването му започва с изграждането на язовир Калин и завършва със строителството на яз. Карагьол.»
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Юли 25, 2017 6:23 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 107
Всяка статия представя някой детайл в повече и раздвижва въображението какво се е случвало.
Извадките на Ведрин от книгата на Наудашер са особено интересни. На снимката фиг. 32б от експедицията на Наудашер през 1996 се виждат автора и двама техници участници от началото на експлоатацията на каскадата. Ще да са били много млади тогава.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
