Рядко, много рядко ми се случва да се откажа и върна. Но този път го направих - с решаващата помощ на GPS и BGMountains. При това на Витоша!
Докато планирах маршрута видях на картата пътека минаваща през Голям и Малък Купен. Обозначена е като „Бистрица – х.Купена“. Идеално пасваше на плановете ми. Тук е началото при Голям Купен, а тук края над Бистрица
Оставих колата в края на асфалта над Бистрица – там, където минава Рилския водопровод. Качих се през резервата и завъртях по „магистралата“ в посока към Железница.
Според картата моята мистериозна пътека заобикаля вр. Голям Купен от запад и север. При отделянето от синята боя се минава през едно безкрайно поле с трева до коляно. ОК, тука е нормално да няма /да се следи трудно/ пътека. Но, както казват хората, трудното свърши и започна страшното: Навлязох в един кошмарен пояс от нестабилни морени покрити с хвойна. Шанс да видиш къде стъпваш – между 0,8 и 4,2%. За разкош, всичко това се редуваше с плътни стени от подрастващи смърчове. Нямах представа, колко твърди и жилави са им клоните. Винаги съм мислел, че елата е шампион в категория „противоборство срещу глиганстващи туристи“. Гадовете ми отмъкнаха една кърпа: Ей да си ми я върнете!
И тъй скоростта ми падна до 2 метра на минута. Предвид прогнозата за дъжд следобеда, беше нужно да побързам с прибирането. Ако продължа напред имаше две възможности: 1) Да намеря пътеката (ако съществува); 2) Да се вкарам в приключение за което в момента нямах настроение.
Не ми е за първи път в BGMountains да са нанесени несъществуващи пътеки и по всичко личеше, че май случая е такъв.
Трябваше да взема трудно решение. Както вече загатнах, никак, ама никак не обичам да давам назад. Този път обаче заложих на сигурното прибиране през трасето на товарния лифт и Рилския водопровод.
Като се прибрах обратно до беседките в края на пътя, с радост до поточето видях пътека точно където GPS казваше, че трябва да слиза пътеката от Купена. Разбира се тръгнах да я проуча от този и край. След 10 метра свърши сред нещо, което трябва да наречем „Голямата Тоалетна“.
И тъй: Аз ли не намерих пътеката или тя не съществува Моля познаващите района да споделят.
Към екипа на BGMountains: Кой е източника на тази пътека Можем ли да се свържем с него за подробности
"V.2. С. Бистрица – НОП (45 мин.) – Ръбовски извор (1 ч .20 мин.) – вр. Малък Купен (1 ч. 50 мин.)
Продължителност на прехода: 1 ч. 50 мин.
Денивелация: 750 м (изкачване)
Пътят от центъра на с. Бистрица до НОП е описан в маршрут V.1. Тръгва се по НОП вляво към с. Железница. След 5 мин. НОП се пресича от черен коларски път. Тръгва се по него нагоре през поляната в западна посока. Следва къса серпентина, която преодолява малък напречен праг и пътеката се насочва към м. Правец”. След 100 м се достига малък поток и, срещу течението му, за около 15 мин. се стига до пълноводен студен извор (Ръбовски извор) в подножието на Ръбовска грамада (1ч.20мин.). Тук е удобно за почивка.
Пътеката продължава с увеличен наклон вляво от грамадата като криволичи през смесена широколистна и млада иглолистна гора. На някои места тя се губи, но като цяло е ориентирана нагоре и на юг. Връхната точка на едва забележимия на склона на планината връх Малък Купен се достига за 30 мин. след отминаване на извора.
Връх Малък Купен (1650 м н.в.) се намира на източните склонове на Витоша, на късото било, разделящо м. Ръбовска грамада (на север) от м. Кукульска грамада (на юг). Представлява малък, скалист и леко издаден на склона купол, трудно забележим от подножието на планината. На около 200 м югозападно от върха започва естествената смърчова гора на резерват “Бистришко бранище”. "
На нея въпросната пътека, означена със зелено, достига до един характерен североизточен ъгъл на границата на резервата "Бистришко бранище", нанесена с тънка черна линия, пресечена тук-там с двойни чертички. Този ъгъл обаче нито е връх, нито е с височина 1650 м. Всъщност той се намира в дерето под "Ръбовска грамада" на около 1325 м надморска височина, както личи от едромащабната топографска карта в мащаб 1:5000, на която с червена прекъсната линия е добавен и този участък от границата на резервата:
На същата карта местността "Малък Купен" е означена доста по-нагоре, в границите на резервата, на височина около 1555 м. И най-сетне, в горецитирания текст е спомената надморска височина 1650 м, на която обаче липсва върхоподобно образувание в този район. Очевидно е, че както текстовото описание, така и скицата в сайта на парка са неточни, както и, че маршрутът до вр. Малък Купен следва (може би) немаркирана пътека на територията на резервата в един участък с дължина поне няколко стотин метра. Интересно е да бъде потърсена, проследена и записана с GPS описаната в сайта на парка пътека, която най-вероятно е различна от нанесената в BGMountains пътека.
Бих споменал също, че разстоянието на запад-северозапад от Малък Купен до най-близките черни пътища и просеки, прокарани по рида, спускащ се на североизток от вр. Голям Купен и свързани с гасенето на пожара през 2012 г., е само около 500 метра по права линия и изглежда преминава предимно през запазена част от по-старата смърчова гора и няколко полянки всред нея. Тази мрежа от пътища и просеки е добре свързана и с района на хижата до вр. Голям Купен.
Завършвам с една извадка от горско-стопанска скица в мащаб 1:10000, от която личи, че имената Ръбовски извор и Ръбовска грамада вероятно би трябвало да са по-скоро "Робовски/Робовска", както впрочем са споменати и в скицата на сайта на парка по-горе:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юли 17, 2017 3:47 am
Sineva
Регистриран на: 21 Ное 2007 Мнения: 368
Коментарът ми беше за горната половина на означената в www.kade.si пътека. Тя е в границите на резервата и не е официално маркирана. По нея не би трябвало да се преминава (каквото и да е състоянието й). Защитената територия съществува само дотолкова, доколкото хората спазват ограниченията в нея. Според мен би било по-разумно немаркирани пътеки и черни пътища в границите на резервати да не се включват в масово достъпни карти с туристически маршрути, за да не се поощрява и улеснява минаването по тях. Да, много добросъвестни планинари са убедени, че лично те и техните приятели не нанасят вреди при преходите в такива места, но за съжаление освен тях има хора всякакви, и безотговорни, и злонамерени, на които не бива да се помага.
Пон Юли 17, 2017 7:19 am
planinar
Регистриран на: 20 Дек 2006 Мнения: 354
Благодаря ти Ведрине!
Изводите на този етап са следните:
1) Из тоя район рядко се ходи (страхотна новина – ще се глиганства само на 30 мин. от дома 😊)
2) Пътека има поне до границата на резервата, но е трудно откриваема – губи се.
3) Пътеката не тази, посочена на BGMountains. Вече имам няколко идеи, къде да я търся.
Предлагам за момента на картата този маршрут да се отбележи като „без пътека“, та да се избегнат затривания на други ентусиасти. Като разуча района ще подам инфо, съобразявайки се със мнението на Синева
Коментарът ми беше за горната половина на означената в www.kade.si пътека. Тя е в границите на резервата и не е официално маркирана.
Не е невъзможно, а може дори и да е уместно, да бъде прокарана официално маркирана пътека някъде там, може би като някакъв вид заместител на други трудно проходими пътеки в по-широката околност...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Предполагам, че взетата назаем от BG TopoMaps пътечка е минаване без пътека, което обаче все пак има проходима алтернатива - пътека, път. Само дето последните не са съвсем точно там.
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Юли 17, 2017 5:57 pm
Sineva
Регистриран на: 21 Ное 2007 Мнения: 368
vedrin написа:
Sineva написа:
Коментарът ми беше за горната половина на означената в www.kade.si пътека. Тя е в границите на резервата и не е официално маркирана.
Не е невъзможно, а може дори и да е уместно, да бъде прокарана официално маркирана пътека някъде там, може би като някакъв вид заместител на други трудно проходими пътеки в по-широката околност...
Мисля, че маркирането на нови туристически маршрути в резервата е напълно неуместно. Една от целите на съществуването му е в поне някаква част от планината присъствието на хора да се ограничи. Освен това едва ли може да се каже, че в резервата липсват маркирани маршрути. Такива са пътеките по Бистришка река, през "Погледец" (поне докато там имаше табели), "Алеко" - базата на НСА и НСА - премката на Скопарник и Голям Резен.
Последната промяна е направена от Sineva на Пон Юли 17, 2017 6:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Коментарът ми беше за горната половина на означената в www.kade.si пътека. Тя е в границите на резервата и не е официално маркирана.
Не е невъзможно, а може дори и да е уместно, да бъде прокарана официално маркирана пътека някъде там, може би като някакъв вид заместител на други трудно проходими пътеки в по-широката околност...
Мисля, че маркирането на нови пътеки в резервата е напълно неуместно. Една от целите на съществуването му е в поне някаква част от планината присъствието на хора да се ограничи.
Е, в замяна на това обаче някак прекалено щедро и дълготрайно се насърчава присъствието на Ips typographus в резервата, а и извън него. Разни хора, разни идеали...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юли 17, 2017 6:36 pm
Sineva
Регистриран на: 21 Ное 2007 Мнения: 368
Така е, разни хора, разни идеали. Един ще поиска да минава навсякъде през резервата, защото това му харесва. Друг ще поиска да ловува в резервата, защото това му харесва. Трети ще поиска да сече дърва в резервата, защото и това му харесва. Четвърти - да построи ски-писти и лифтове, пети - да добави хотели и асфалтови пътища и тъй нататък... И общото между тези разни хора е, че всеки е убеден, че нищо кой знае какво не причинява, а ограниченията на резервата са безсмислени и само му пречат на удоволствието. Аз пък съм склонен да се откажа от минаването в тази част на планината, за да не обезсмислям логиката на цялата система от защитени територии. Без съществуването им изсичането и застрояването на планините ни ще бъде още по-безогледно.
Освен това едва ли може да се каже, че в резервата липсват маркирани маршрути. Такива са пътеките по Бистришка река, през "Погледец" (поне докато там имаше табели), "Алеко" - базата на НСА и НСА - премката на Скопарник и Голям Резен.
Не твърдя, че липсват. Споменах само, че някои от тях са трудно проходими. Това е обозначено и с предупредителни надписи в краищата им, например за опасност от падащи изсъхнали дървета и клони, особено във ветровито време.
В планините на други европейски държави с видимо по-добър опит от нашенския, съм наблюдавал ограничаване на достъпа до маркирани маршрути през пострадали от бедствия части от резервати и предлагане на други подходящи маршрути в околността, включително по новоизградени, маркирани и добре поддържани пътеки в тези резервати.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юли 17, 2017 7:11 pm
Sineva
Регистриран на: 21 Ное 2007 Мнения: 368
Не зная доколко е осъществима тази идея. Разрешението трябва да дойде от министъра на околната среда и водите, а той е в трудни отношения с природозащитната общност. Предполагам, че тя би възприела всяка формална промяна в режимите на защитените територии и особено резерватите на Витоша като някакъв вид подготовка за разрешаване на строителство на голяма ски-зона от "Алеко" до района на Голям Купен.
Пон Юли 17, 2017 7:49 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6450
Sineva написа:
Не зная доколко е осъществима тази идея. Разрешението трябва да дойде от министъра на околната среда и водите, а той е в трудни отношения с природозащитната общност. Предполагам, че тя би възприела всяка формална промяна в режимите на защитените територии и особено резерватите на Витоша като някакъв вид подготовка за разрешаване на строителство на голяма ски-зона от "Алеко" до района на Голям Купен.
Да отбележа явния факт: резерватът вече е такъв само формално. Основният вид, заради който резервата е бил обявен - смърча - вече го няма на територията му. Още повече както излиза от изследването, цитирано от Ведрин по-горе - очаква се празните терени да се заместят от широколистен храсталак и съвсем тривиални дребни дървесни видове.
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Юли 17, 2017 8:52 pm
Sineva
Регистриран на: 21 Ное 2007 Мнения: 368
dido, спекулираш неубедително. Резерватът продължава да съществува и да ограничава човешката дейност, смърчът на територията му не е напълно изчезнал, а цитираната от Ведрин публикация не твърди, че смърчът ще бъде изцяло изместен от обикновен бук, трепетлика и бяла бреза.
П. п. Дори и в сегашното му състояние резерватът е преграда пред опитите за изсичане и застрояване на високата част на Витоша. Северните склонове на Скопарник са подходящи за ски писти, а желания за разпростиране и в тази посока изглежда има. Доколкото си спомням, преди няколко години в интернет се бяха появили карти на планове за разширяване на ски център "Алеко" с втора зона в района на Карачаир и Купена. При премахване на резервата натискът на ски индустрията най-вероятно ще се пренесе и върху склоновете на Скопарник и долината на Бистришка река.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Навлязох в един кошмарен пояс от нестабилни морени покрити с хвойна. Шанс да видиш къде стъпваш – между 0,8 и 4,2%. За разкош, всичко това се редуваше с плътни стени от подрастващи смърчове. Нямах представа, колко твърди и жилави са им клоните. 
Винаги съм мислел, че елата е шампион в категория „противоборство срещу глиганстващи туристи“. Гадовете ми отмъкнаха една кърпа: Ей да си ми я върнете!
беше нужно да побързам с прибирането. Ако продължа напред имаше две възможности: 1) Да намеря пътеката (ако съществува); 2) Да се вкарам в приключение за което в момента нямах настроение.
Моля познаващите района да споделят.
