Да, такива бяха обикновените екземпляри, а запомнящите се дървета / особено около последният мост на 1650 м.н.в. бяха с много по-масивни стъбла, двама души не можеха да ги обхванат. Едно-две мисля, че са се запазили и сега около реката . Но минаването е много тягостно, беше така / долните три снимки са от източник - интернет / :
а след пожара
още по-зле :
Сега вече, малко зеленина е покрила пожарището.
Земята така се обърна от коренищата, че старата много красива пътека лъкатушеща между мостчетата на рекичките, каквато красота не съм срещал никъде другаде, смея да кажа несравнимо място даже и по света, изчезнаха под планини от кал , коренища и камънак. Няма и снимки от това място, само магесник Ведрин може да извади скрити от ръкава
Сега новата пътеката е прекарана през съвсем друго място.
Първо малко се учудих на въпроса на Дидо, но веднага осъзнах, че повечето от вас сте на крилете на младостта и няма как да сте видяли тази гора. Нямам снимки, една случайна на манатарките, които вече след ветровала, се срещаха само инцидентно.
Последната промяна е направена от аngel на Пон Юни 19, 2017 10:33 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Пон Юни 19, 2017 9:50 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
А, но екземпляра, който ти показвам (ок. 2 м диаметър на ствола), надали може да се обхване от 3-ма души, по-скоро 4. Сниман е с телефона, който е с доста широкоъгълен обектив.
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Юни 19, 2017 9:56 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1983
Дидо, голяма и хубава беше гората и много близо до София, един друг свят. По-добре да не й мерим ....размера. Няма вече такова нещо на 10 мин от града с кола. През началото на 90-те години по-често аз бях едиствената кола, спряла на края на асфалтовият път, до горското под чешмата, която и тя прекъсна и вече едва тече, виладжиите й откраднаха по-нагоре водата. Я имаше 5 човека в цялата околност, я не. Сега има по хиляда коли всеки празничен ден на поляните наоколо - не се качват на Витоша, а панаир - кебапчета, музика, алкохоли. Не е за ходене там.
За част от северните склонове на Витоша имаме и още една топографска карта в мащаб M1:25000, снета от Държавния географски институт при Министерството на войната през 1937 г. и издадена през 1939 г. Достъпна е в слоя BGtopo-1933 на следното място:
Рядко имаше дърво под 200 години, преброено по кръговете им.
Попаднах на едно професионално мнение, което до голяма степен потвърждава данните в наличните топографски карти, издадени от 1890 г. до днес, както и моите детски и младежки спомени от ежеседмичните ни екскурзии на Витоша:
The majority of dominant trees germinated after the 1870-s.
She [ZAHARIEVA K. 1940. Coniferous forests timberline in Vitosha mountain. - Forestry ideas, 6: 341-348.] notes that by that period much of the mature trees were aged about 40-50 years and that in many places in the reserve there were visible traces of wood-charcoal production. This is a clue, that the forests of Bistrishko branishte reserve were probably actively managed by local people up to about 100-140 years ago.
Data on occurrence of first tree rings (Fig. 3) shows that in all areas the trees were established after the 1870-s. The oldest trees were found in the highest areas of "Stambulovoto" region. Even trees that were visually much thicker than other were actually within the same cohort. Usually such bigger trees had big branches indicating large crowns typical for open growth without side or top shading. This was also demonstrated by tree-ring width patterns. All trees had rather wide tree rings from the very beginning of their growth, which is typical for open growth (SCHWEINGRUBER, 1996; PANAYOTOV, 2011).
STEFANOV (1939) [STEFANOV B. 1939. La couverture vegetale de Vitocha comme objet de l’elevage, de la defense et de l’utilisation. – In: Annuaire de l’Universite de Sofia, Livre 2 – Silviculture, 225-256] stated that the higher parts of Vitosha were actively used for grazing until the 1930-s. Therefore, it is likely that the current territory of the Bistrishko branishte Reserve, which includes extensive grasslands above the tree line zone was used for grazing also at lower altitudes. Perhaps these practices were reduced after the 1880-s when forest legalization limited the use of forests for grazing and the possibilities for salvage logging. This has created conditions for regeneration of spruce and fast occupation of empty spaces between existing small groups of trees and single trees.
Besides the known disturbances after 2000, the only previous larger-scale natural disturbance was the wind throw in the tree line zone of Stambulovoto region in 1956. Although it affected a territory of approximately 60 ha, the trees were completely overthrown on a smaller area close to the main stream of Bistrishka River. Therefore, its character was quite different from the 2001 wind throw and within the borders of the older disturbances there are groups with older trees (e.g. 120-140 years., Fig. 3, “Stambulovoto”) besides patches with younger trees (e.g. 40 years old., data not shown).
Ips typographus prefers Norway spruce trees older than 60 years and seldom attacks younger trees (WERMELINGER, 2004). Indeed, in Bistrishko branishte forest the outbreak affected mostly forest patches with homogeneous structure and age above 100 years (PANAYOTOV & GEORGIEV, in press). It is therefore quite probable that the past history of the reserve, which predisposed a forest structure of large territories occupied by trees with similar age and lack of younger patches or patches with higher participation of different species, has facilitated the Ips typographus outbreak. Although wind throws are dependent on many factors and mostly on local wind speed, forests with heterogeneous structure are less susceptible to catastrophic damages and more resilient at least because of the presence of many younger groups that are capable of surviving the strong wind and then recover the forest quickly. This is demonstrated by the disturbance model of Parangalitsa Reserve in Bulgaria. There, the much older Norway spruce forest (age of trees > 200 years) has experienced numerous smaller wind throws (e.g. below 10 ha) during the last 150 years which have created a complex mosaic of forest patches with different age and species composition (PANAYOTOV et al., 2011). In addition, it has avoided larger insect outbreaks and is much more resilient.
We expect that the disturbances from the last decade, including the recent fire in “Gorelia murak” region, will create conditions for forest heterogeneity at landscape-level and probably assist the occurrence of pioneer species such as Betula pendula and Populus tremula, besides the increase of the territories occupied by Fagus sylvatica for at least the next 50 years.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юли 17, 2017 7:30 pm
Kraishte
Регистриран на: 17 Фев 2014 Мнения: 33
Наблюдавам процеса в Трънско и Земенско от 7-8 години. Тогава се появиха първите петна изсъхнал бор. Всяко едно от петната беше в участък, в който се извършваше санитарна сеч. Причината най-вероятно е хилядите кубици по-дребна дървесина, която се трупаше на големи купове и оставаше в гората, изнасяше се само най-едрото. Когато заразата стана видима от Гугъл Ърт теорията ми се потвърди - петната бяха само на места, където се извършва сеч. По-късно, когато популацията корояд стана огромна заразата се разпространи навсякъде. Първите 4-5 години не се взеха абсолютно никакви мерки, а когато започна да се говори за проблема вече беше късно. От Кюстендил до Трън има десетки квадратни километри бял бор и вече нищо не е в състояние да го спаси от масово измиране.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Юли 22, 2017 12:53 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Все пак да подскажа че през 1926 г Павел Делирадев издава книгата ВИТОША - 350 страници с много фактологически материал лични наблюдения и пр Тогава планината е била силно обезлисена - от примитивния железодобив и други стопански дейности Няколко реда цитат Горският пояс повидимо не оправдава името си Големи пространства вместо гори са покрити с храсталаци а някои съвършено оголени
Особено печален е видът на южните склонове северните държат средно място а най запазени са източните и западните - в басейните на Бистришка и Владайска река
Тук полемиката е интригуваща но е със странни подходи
По-долу прилагам снимка на тримерен макет на Витоша и околностите ѝ в мащаб 1:40000, включващ данни за растителната покривка. Макетът е бил изработен от Г. Ст. Георгиев. Товa занятие му е отнело около 2500 часа от свободното му време в период от 5 години между 1937 г. и 1942 г.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
