Цялото Рилецко било, Скакавците и до х. Македония

Здравейте. Планирам четири дневен преход в района на Рибните езера. Наоколо съм минавал по следните маркирани маршрути: з. Кобилино бранище - х. Рибни езера - х. Грънчар, както и Кирилова поляна - х. Рибни езера по долината. Искам да обиколя места, които отдавна съм си набелязал, но по една или друга причина не съм имал възможност да посетя. А именно:

Ден 1: От водослива на Манастирска река с Илийна река по Рилецкото било и спане на Рибни езера. Въпросите са: В какво състояние е пътеката, (ако има такава - на бгмаунтинс е прекъсната линийка) от посочената точка до разклона за Манастирските езера (нататък доколкото прочетох и видях от снимки пътят до Рибните е лесно проследим)? Ще съм с GPS, но бих се радвал ако не се налага непрекъснато да сверявам по него къде вървя. Колко време ориентировъчно би отнело цялото било? Ще бъда с лек багаж и с бърз спътник. Темпото ми по принцип е над средното.

Ден 2: х. Рибни ез. - по зимната маркировка към Йосифица, Венеца, Шишковица, Възела и Скакавците. 4-5ч. реалиситчни ли са тази отсечка? Връщането ще е с импровизирано слизане между върховете Възела и Маринковица и обратно на х. Рибни езера.

Ден 3: х. Рибни езра - Мермерски преслап и нататък билото към х. Македония. Въпросът тук е ако се тръгне рано сутринта възможно ли е да се вземе и отсечката от х. Македония по зелената маркировка обратно до изходния пункт?

За ден 2: Горе долу по три умножи часовете Very Happy

За ден 3: Около 5-6 часа е в едната посока, значи е реалистично. Ако искате, за да не повтаряте на връщане може да минете по долината на Карааланица, покрай Карааланишките езера.

За първия ден: изкачването по самия ръб на Бричебор е доста тегаво - стръмно, пътеката не си личи много-много, на места въобще няма. Ръбът е много ясно изявен и се следва лесно. Ако имате повечко багаж и не обичате шубраците, ще ви е неприятно. Като излезете над гората и нагазите в тревите пътеката също не е много ясна, поне докато не излезете вече на баш високото. Там няма проблем да се върви по самото било. Преходът до Рибни езера обаче си е дълъг.

Има и още един вариант: http://kade.si/#map=15/2599779.5/5179783.4/0 Пътеката започва от стария хотел "Рилец"... преди време го ремонтираха нещо, не знам дали вече функционира. В горната си част обаче пътеката също се губи и става по-стръмна. Ако нямате GPS, има по-голяма вероятност да я изпуснете някъде (в сравнение с Бричеборския ръб).

Непосредствените ми впечатления са от преди 3 години.

_________________
http://sturow.net/

Още нещо за първия ден, няма вода по пътя носете си доста. Наистина е доста тегаво докато се излезе на главното било, но е проходимо.

И от мен една вметка (предложение) относно ден 1: Оставяте мпс-то на Кирилова поляна, тръгвате по пътя за Тиха Рила, отклонявате се вдясно по зелената марка по Гьолска река към Манастирски езера и през тях излизате на билото към Баба или Дъбрава. В събота излязохме по нея до останките от мандрата, широка е, проходима, маркирана до мандрата, нагоре към билото има каменни пирамидки.

Благодаря на всичко отзовали се! Относно написаното от @dobrifin, умножено по 3 това би означавало около 15ч от х. Рибни до Скакавците? Това не е ли множко или имаш предвид отиване и връщане? Относно Карааланишките езера не можах да се ориентирам - не ги намирам на картата. Последната отсечка по маршрута е х. Македония - вливането на Илийна и Манастирска река(по зелената маркировка), където планувам и да оставя колата на отиване.

Вариантът през Манастирските езера все още стои на масата, не съм го отписал. Макар че бих бил най-удовлетворен, ако съм минал билото открай докрай Very Happy

@Щуров,
Тази пътека и аз я гледах на картата, но ме възспира това, че не върви по ясно изразено ребро и вероятността да се изгуби, както си написал и ти самият, е вероятно по-голяма.

@irina,
Проблемът с водата го имам предвид. Обикновено ходя лятото с 2л, този път с оглед на това че не познавам маршрута, ако имам бъзможност бих взел още 500мл. Гледах снимки на дядо Тодоровата чешма, че си сипват хората. Сега е още рано и би трябвало да има поне малко отмалко вода там.

Поздрави

За да минеш през Карааланишките езера от Х.Македония тръгваш по широкия път за Семково, при големия завой на пътя преди река Карааланица се тръгва на север, там има каменни пирамидки, воден резервоар и много красив водопад - Карааланишки. О там стръмно нагоре пътеката върви най напред вляво от реката, после я пресича отдясно, минава вдясно от Карааланишките езера, отляво ти е билото на Аладжа слап, Карааланица и Павлев връх, а отдясно билото на Реджепица. Пътеката излиза на билото източно от Канарата и се включва към маркираната пътека от Грънчар за Рибни, по нея подсичате Канарата от И-СИ и продължавате към Рибни. На картата ще я видиш добре цялата пътека.
Относно Рибни - Скакавците, давам ориентировъчно време на приятел, който го прави Рибни-Маринковица-Възела-Драганица-Скакавци-5бр. и обратно до Рибни за 13 ч., той ходи по-бързо от средното темпо по принцип. През Йосифица, Венеца и Шишковица маршрута се удължава още.
Тъй като колата ви ще е на водослива на Илийна и Рилска река, по-добрият вариант да се върнете от Македония до изходното място с колата е да минете по зелената марка, по Радовичка река и после по Илийна, която в голяма си част е път на "води и каскади", аз не съм минавал по нея, мисля скоро да я пробвам.

Така както гледам май няма да стане вторият ден без палатка и спане някъде по трасето, да речем около Възела. Все пак идеята е и да видим нещо Laughing

Източно под Възела, на стотина метра под върха има извор, миналото лято го ползвахме за бивак, бродейки по Скакавското било, август месец, слабо течеше, но все пак имахме прясна вода Smile

	bobsunbobsun написа:
	Така както гледам май няма да стане вторият ден без палатка и спане някъде по трасето, да речем около Възела. Все пак идеята е и да видим нещо

Едно чудесно място за бивакуване в района:

https://kade.si/#map=19/2615955.68/5183426.88/0

Не е твърде далеч от маршрута ви, има извор с непресъхващо езерце и предразполага към разходка до вр. Погледец без багаж на залез или изгрев слънце.

Снимката е направена на 17 август:

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 9:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ако ще минаваш цялото Рилецко било, не пропускай най-красивата му част. - От Мермерски преслап до връх Канарата. Wink

След едномесечно отлагане в крайна сметка осъществих намерението си за разходка в района между 14-ти и 16-ти август с известни отклонения от плана. След като не успях да намеря компания, тръгнах сам Rolling Eyes

, което ми даде голяма гъвкавост, както щеше да се окаже по-късно.

Ден 1: В 7ч бях на изходната точка - мостчето на р. Илийна, където започва Бричеборският рид. Както и колегите по-горе споделиха пътеката се губи, но за сметка на това ръбчето е ясно изразено и ако човек го следва трудно може да се обърка. След около 2ч ходене излязох на затревена площ с изглед на юг към Царев вр. Сутрешната мъглица още се стелеше в долината на Илийна река и тепърва предстоеше да се разкъса и изчезне. Налагаше се да гледам в краката си защото тревата беше висока и гъста, примесена с бодливи храсталаци, които ме издраха. След първоначалната еуфория, която ме обзе след първите обзорни гледки, постепенно ме обзе чувство на безпокойство, тъй като всяка следваща най-висока точка се оказваше предпоследна, а и Мальовишкият дял стоеше все така близо. Известно успокоение настъпи когато стигнах вр. Дъбрава и зърнах Черното гьолче, което не ме впечатли особено. За сметка на това Джендемските езера ме плениха с изумрудения си цвят Laughing

След тях не отдадох особено внимание и на Смрадливото езеро и си продължих към Кьоравица, където поседнах да погледам циркуса на Рибни езера. За половин час се свлякох до хижата размишлявайки какво да правя на следващия ден. Чувствах се напълно изтощен и Скакавците (които бяха планирани в ден 2) изглеждаха все повече като мираж. След като направих неуспешен опит да уловя сигнал малко над хижата взех решение да пийна няколко бири и тогава да размишлявам за следващия ден. Часът беше 15:30. Една пилешка супа и няколко бири по-късно вече ми се въртеше идея, а именно качване към Мермерски преслап, котите на Канарата, Канарски преслап, Йосифица и слизане по зимната маркировка към хижата. Допих си бирата с царевичен грис и тръгнах да разпъвам палатката.

Ден 2: 7ч25м. През процепа на палатка виждам сиви облаци. Докато закусвах слънчевите лъчи пробиха и нещата придобиха съвсем друг вид. С приповдигнато настроение потеглих нагоре. След като достигнах преслапа темпото рязко спадна, защото почнах да въртя глава, да гледам и да снимам във всички посоки. Раничката беше лека, кеф Laughing

Неусетно се озовах на кол от зимната маркировка, където наляво тръгва пътеката за Грънчар, а надясно за Павлев вр. Това място е адски обзорно и прекарах там около 40мин въртейки се като пумпал. Успях да звънна и по телефона. На няколко пъти се зачудих дали да не кача и Павлев, защото изглеждаше нереално близо, но в крайна сметка реших да го оставя за следващия ден. Погледът ми се спря и на Реджепица, но не знам дали ме домързя или просто реших, че приоритет ми е Йосифица и не я уважих. Минах през котите на Канарата и надолу към преслапа, след който продължих към Йосифица. Тя се оказа не по-малко обзорен връх и в този момент изпитах чувство на задоволство от решението, което взех предходната вечер, а именно да не ходя към Скаквците. От тази точка ясно си личеше колко далеч са всъщност, а и освен това бяха почти непрестанно обгърнати в облаци, което означаваше, че вероятно нямаше да видя нищо от тях. Полюбувах се на гледката и тръгнах към хижата. Часът беше 14.30. Поръчах си пилешка супа с бира. После кафе, после кафе с бира и после много пъти само бира. Изгледът от тази хижа е жесток - единственото положително нещо, което мога да кажа за нея. Тази вечер си легнах по тъмно.

Ден 3: 7 и нещо. През палатка навън ми изглежда много тъмно, което значи гъсти облаци. Така се и оказа. Поогледах ги добре десетина минути. Не изглеждаха дъждоносни. И все пак щеше да е по-добре да има малко слънце. Започнах да събирам палатката и багажа. До последно се колебаех между билното ходене към х. Македония и тривиалния маршрут по долината към Манастира. Не бях сигурен дали ще понеса монотонността на последния и затова реших да хвана билото. Часът беше 8.05. Вятърът към Мермерски преслап беше неприятен. За щастие малко по малко слънцето започна да се показва, което ме накара да мисля, че съм взел правилното решение. Неусетно се оказах на седлото под Павлев връх. Там вече се облякох, защото вятърът беше непоносим. Павлев връх се оказа доста по-лесен от очакваното. Хареса ми колко е равен Very Happy

Карааланица беше на хвърлей разстояние, подминах и нея. Спрях под Аладжа слап за нещо сладко. От тази точка върхът изглеждаше доста тежък, в крайна сметка без особени усилия се оказах на него. Хареса ми, че ходейки по това било виждах целия си маршрут от първия ден Laughing

Спускането от Аладжа слап ми се видя най-тежко дотук. Изкачването към Ангелов връх беше много плавно и неусетно се оказах на него в 12ч. В този момент започнах да размишлявам има ли действително смисъл да оставам на х. Македония. реално бира щеше да има (предполагам), но там, за разлика от х. Рибни езера няма особено интересна гледка. Така в движение взех решение да слизам по реброто надолу до пресичането му със зелената марка за Илийна река. До овчарника пътят беше много приятен за ходене. После стана тясна пътечка, която също имаше своя чар. В един момент обаче стана адски досадно и започнах все по-често да се питам кога ще свърши всичко това. Shocked

В 16ч, след 2 часа и половина скучно трамбоване и почти 15км пристигнах там, откъдето тръгнах два дни по-рано.

Заключение: Маршрутът в този си вид предлага страхотни гледки през цялото време с изключение на частта между х. Македония и изходната точка, която която ме отегчи напълно.

Би ли обяснил как слезе от Ангелов връх до Илийна река?
По спомени в района царува епичен клек.

Продължих по билото към Голям Мечи връх и пресякох зелената маркировка от х. Македония. Оттам надолу по Радовичка река и после Илийна.

Аха, така е ясно.
От Кадиин гроб надолу имаше пътека, която през клека слиза на каскадния път край Илийна река, но май вече много е обрасла.
Обърна ли внимание дали личи още тази пътека и доколко е проходима?