Ръжишка пещера, край Лакатник?

Така и така съм решил да посетя тамошните пещери, поне ако някой знае да каже, безопасна ли е пътеката до там и може ли да се продължи (отново безопасно) в източна посока за излизане горе при паметника. Имам предвид, че малко ме е страх от високото.

В съседна тема се жалваш, че от 6 хиляди и кусур потребители няма кой да ти отговори за Копренската пътека.
Често се случва да си ходил, да поназнайваш нещо, но не можеш да дадеш добър, полезен отговор. Ето, сега аз искам да ти отговоря, ама как да дефинираме „безопасна пътека“?
Пък и спомените избледняват.
До Алпийска поляна, вярвам, няма да имаш проблем. От Алпийска поляна нагоре пътеката отначало е добра, излиза постепенно над скалите, на места минава на няколко метра от ръба , но не си длъжен да ходиш и да се надвесваш. От там нататък постепенно пътеката става все по-занемарена и в по-лошо състояние, отгоре има свлечени върху нея камъни, или пък самата пътека се е свлякла. Ако си с лека раница би трябвало да нямаш проблеми, тояга/щеки биха били полезни. На едно място се минава през малко (3-4 метра) тунелче в скалата. Последният участък преди входа е доста стръмен.
Самата пещера е горе-долу хоризонтална. Входът е висок и широк, първите тридесетина метра са светли. В началото подът е пръст и камъни, сух. След около 30 метра галерията завива наляво и вече става тъмно. В същинските „пещерна“ част, тоест с образувания, подът е влажен и леко кален, има паднали от тавана блокове. Имай предвид, че на такъв терен вибрамът се хлъзга много - докато се усетиш и си направил двоен тулуп, троен аксел, шпагат и се намираш проснат на пода. Гумени ботуши или цървули имат по-добро сцепление на такъв терен. По-добре е с челник, да са ти свободни ръцете.
Дотук обективните опасности според мен са по пътеката да се метнеш от някоя скала, ако ходиш до ръба да се надвесваш, или да се сурнеш по някой сипей. В самата пещера главната опасност е да останеш без осветление и да се луташ или да се хлъзнеш и контузиш.
От Ръжишка пещера нагоре до паметника не съм ходил.

Митака добре го е описал.
Моя опит е от тая пролет преди да счупя копитото. Което между другото стана в тоя район, но по друга причина. Хаха. Ние отидохме до Паметника на Септемврийци от Миланово. От него се вижда стръмна, но хубава пътечка. Поне пролетес няма как да се изгуби. 10 мин е някъде. После продължихме по описания от Митака път, пътека де, до Алпийска поляна. От нея много пъти сме слизали покрай Темата дупка до кръчмата Пещерата. Сега обаче тя не бачка и от Алпийска продължихме по черен път напред, а не наляво по пътеката. Излязохме там където катерачите си оставят колите като ходят на Вражите дупки. Ком Емине се засича там. Малко по асфалта, който идва от Губислав. На кръстовището с главния път на Дефилето има магазинче с бирки. После Лакатник гарата, влака и айде кой откъде.

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Мерси много!!! Винаги съм се упреквал в многословие, затова и въпроса ми в два реда се е видял неясен. Ето за какво става дума - пътеката между паметника и Житолюб ми е пределно ясна - миналата неделя я минах за енти път. Новия момент е че ще направя семейна разходка в района, с желание да стигнем до споменатата пещера (съпругата няма никакъв опит в планинарството). Знам полянката откъдето почва пътечката за пещерата, но не знам състоянието на самата пътека и в случай, че е проходима, дали не минава непосредствено до отвеса. Любопитен съм дали е възможно да се продължи на изток по обозначената в картата пътека и да се излезе при паметника от източната му страна. Към пещерата няма особен интерес. Бих влязъл не повече от 50 метра. Ако бях сам нямаше и да питам, ама като ще сме дует, добре е да знам рисковете!
Ще пиша!. Ако пък не пиша, значи съм паднал.

Избягвай да стоиш пред входа. Падат камъни понякога от скалите горе....

До пещерата, според мен няма нищо страшно, освен за хора с фобии. Там съм ходил миналата година с жена ми и двете деца, които не са особено ентусиазирани по туризма. От пещерата до паметника съм ходил 2007г., така че не е актуално, пък и съм позабравил, но беше по-каменисто, по-диво, но си имаше пътека. Като че ли да имаше един участък през сипей. Но за 10 години много неща се променят. Във всеки случай страх от високо не съм изпитвал никъде, а походих и по други места по Лакатнишките скали, за разлика от същия ден вечерта, когато отидох до още работещия тогава София ленд и се качих на "Кулата", само стисках дръжките, не смеех да погледна на долу и се бях фокусирал на "гъбата" горе на Резньовете.

Плюсчета и за вас! По всичко изглежда, че пътечката откъм запад ще е достъпна за любители. Ще пиша кое как е.

Има още един страхов фактор, поне в женската част на нашето семейство, и това са влечугите. За това ходим заедно по такива места преди да падне сняг. Може би си струва да си има пред вид.

Щеш вярвай, за това си мисля през цялото време. Айде смразяващият крясък как де е ще го преживея. Но тогава човек прави инстинктивно отстъпване, без да мисли за друго и на подобно място ...

Ето това е пътеката, която от изток излиза при паметника. Съвсем безопасна и проходима е

Щом е качена в картата, значи все има някаква.
Пощадихме се днес - от опит знам, че при онези камъни температурата е с няколко градуса отгоре, при такова време. Временно се отлага.

	Antoon написа:
	До пещерата, според мен няма нищо страшно, освен за хора с фобии.

Пътеката не е страшна и за човек с акрофобия (ако няма промени, защото впечатленията ми са от май 2016-та). До паметника се изкачихме по червената маркировка, а слязохме по обиколната пътека с тунелчето.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...