Дали Пирин е наричан Бялата планина е спорно. Ако се има предвид името Орбелус, то не е сигурно дали точно за Пирин се отнася (има версии също че се отнася за Осогово, Рила и т.н.), а дали означава бяла планина не знам.
Това за покоряването също е интересно. Като се каже покорих Вихрен, звучи като пъхнах го в джоба и си го занесох си в къщи Писалия статията не е сполучил с думите. А да не говорим, че славяни тъдява с Късната античност определено е нямало. Античността завършва около 500 г. сл. Хр., а тогава славяните са били все още от другата страна на Дунава и Пирина не са го помирисвали, камо ли да са се навирали в района на Момини двори и Кралев двор, където да им са се привиждали юди и самодиви.
Повечето резултати,които дава чичо гугъл под Ορβηλος са снимки и материали за Алиботуш и разни там хотели.Това е просто собствено име,което не се превежда.Все едно да преведеш Вихрен или Бъндерица или Газей примерно.Ορβηλος може да означава всичко ,но не и бяла планина.На старогръцки бяла планина се превежда Λευκοβουνο,което няма нищо общо с Ορβηλος.
Те гърчулята са патриоти, по гръб не падат. От 9 дерета вода ще ти донесат, за да докажат че нещо е гръцко. Обичат те да си присвояват. Само да спомена, че сума тракийски неща са прекарали в графата гръцки - като пример имената Нестос (р. Места) или Стримон (р. Струма) да речем, които днес гръка не можеш убеди че са тракийски. А траките, когато са били по тези земи, гърци е нямало - дошли са бая по-късно. Пък лично колко пъти съм се убеждавал в тази им способност, примери мога давам цял ден, ама не е мястото тук. От Бялата планина, къде отидох.
За първи път прочитам тук за тази хипотеза, че Пирин е бил наричан "Бяла планина"! Странно - в мислите и усещанията ми, Пирин за мен бинаги е бил "Бялата планина". Аз съм един от малцината съвремени български художници, които работим в жанра на планинския пейзаж. През 2007г. на моя изложба в Пловдив представих цикъл акварели, обединени под заглавието "Из Бялата планина", а всъщност това са мои рисунки от натура правени на различни места из Пирин. Сега узнавам, че вероятно моето заглавие не е оригинално, но си мисля и за това, че май наистина няма случайни неща!
Моите акварели от цикъла "Из Бялата планина" можете да видите в сайта ми http://www.artmajeur.com/mihaelaivanova в галерията Water Colout Paintings
Човек често се влияе от разни писаници. Така може да е това за Бялата планина. Има една версия, че Орбелус означавало белоснежна. Това е преписано и преповтаряно къде ли не, и вярвам доста хора са го лапнали като вярната теза.
За някои Пирин, или която и да е друга планина, е това, което са видели и почувствали когато за я видели за първи път. Трети, които живеят покрай нея я възприемат пък по други начини. Има такива, които не са се качвали горе, въпреки че живеят в самото й подножие, а други от тях пък я имат за свой дом и са свързани с нея едва ли не органически.
Так че всеки е различен. Някои дори не могат да опишат с думи и обяснят каквото виждат всеки ден или са видели. Та така и ние изпаднахме в разни размисли тук.
Ще пусна една извадка от книга на един от добрите познавачи на Пирин, ей така за илюстрация:
"Когато привечер влакчето спря пред мъничката дъсчена гаричка на Благоевград (Горна Джумая), дъждът беше попрестанал. През белезникавите космати влажни облаци се показа на юг една синкаво черна остра пирамидална планина. Тя беше величествена, намръщена, грандиозна и страховита. Снагата и се издигаше високо в тежките мъгли и облаци. Това беше Пирин!
За пръв път виждах Пирин. Аз стоях на прозорчето на вагона поразен и жадно гледах легендарната, грандиозна и величествена планина, обзет от особено благоговение, възторг и трепет. След малко посивелите вече облаци закриха Пирин и дъждът започна отново да се лее от надвисналото небе. Прехласнат и забравен, не усетих кога влакчето тръгна. То се заклатушка и в припадналата есенна вечер запълзя бавно и тромаво надолу към Орановската клисура. Придошлата кална и мътна Струма търкаляше бързите си води и се блъскаше в голите скалисти брегове. Минаха години. Удаде ми се да живея няколко години в полите на Пирин и имах щастието да ходя по всяко време на годината из планината.
Пребродих я надлъж и шир и имах възможност да я съзерцавам от запад, изток, север и юг. Опознах я и тя ми стана близка като второ родно място. Обаянието от нея просмука цялото ми същество и ме завладя всецяло. Години наред планината изпълваше съзнанието ми. Нямаше за мене нищо по-близко и родно от нея. Но, първото впечатление, което добих от нея в онази далечна, влажна, септемврийска вечер на Благоевградската гаричка, не се изличи. И сега, когато пиша бележките си за тази скъпа за мене планина, след 17—18-годишно общуване с нея, първото впечатление, което добих от планината, е все така ярко и свежо и отново ме обхващат същият благоговеен трепет, възторг и захлас, с които стоях някога на прозореца на овехтялото дървено вагонче в онази далечна паметна за мене привечер на Благоевградската гаричка".
Такива ми ти работи. Иначе за пъри път гледам Пирин от акварелна гледна точка и с интерес разгледах картините.
! "Пирин - туристически очерк с пътеводител", Георги К. Георгиев, изд.1956 г.
Точно така приятелю, думите са на проф. Георгиев. Разбира се когато е бродил из Пирин той не е бил професор. Както той самия пише в пътеводителя, данните за него са събрани основно 1937-1938 г., въпреки че книгата излиза много по-късно както си отбелязал. Тогава бъдещия професор е бил учител в гр. Неврокоп (иначе е северняк). Тогава, въпреки че е само един учител, той има вече доста изследвания и публикации, някои от тях станали правила по-късно. Да спомена само, че това е човека определил съвременните граници на Пирин, автор е на първото цялостно изследване на езерата му, проучил е железодобивната индустрия и геологията в тази планина и т. н. По думите на неговите връстници и ученици, той всяка свободна минута е бил в планината, така че...
За голямо съжаление ценните неща които той е написал помоему никак не са оценени от писалите пътеводители за Пирин след него. Напротив, за жалост, те са го "оборвали".
За съжаление, това е една от най - пагубните черти у нас, българите! Ние никога не гледаме на направеното от предшествениците ни, като на ценно наследство, а по - скоро се опитваме да го отречем и да почнем от начало! Извинявайте, че избягах от темата!
Колкото до "акварелната гледна точка" , книгите и филмите, човекът на изкуството, за разлика от изследователя - документалист, е длъжен да вложи своето преживяване и има право да фантазира или да обобщава. Неговото произвадение е друга реалност, която е художествена, а не е копие на действителността. Разбира се, за тази дързост се носи отговорност - рискът да не те разберат!
За съжаление, това е една от най - пагубните черти у нас, българите! Ние никога не гледаме на направеното от предшествениците ни, като на ценно наследство, а по - скоро се опитваме да го отречем и да почнем от начало!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети