Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Руен петдесетгодишен мерак
Имаше времена, когато за златна значка "Покорител на планинските първенци" се искаше изкачване на Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Персенк, Богдан и Руен. През 1962 и 1963г ученическа група с много амбициозен класен ръководител от Асеновград успяхме да вземем сребърна значка и ни остана само Руен за златна. При това над Асеновград има такъв връх, на който сме се качвали много пъти, но не ни се зачита.
Първи опит: 1964г. Една нощ возене на влакове до Кюстендил и изкачване до хижа "Осогово" . Тогава беше много сложно: Списъци, открит лист, двама възрастни водачи и чакаме граничар за съпровождащ. Времето хубаво, ние навити, но няма свободен граничар. един цял ден в очакване, нощувка и безславно връщане в Асеновград.
Втори опит 1970: Вече студент в София и с личен паспорт. Сега можех само с открит лист и без граничар. Нетърпелив в ранна пролет за един ден с влака до Кюстендил и качване до хижата. Нощувка и още от хижата търъгнах в сняг. Имаше стъпки от граничарите, но много бавно се придвижвах и стигнах до първата им застава след което никой не беше ходил. Те ме и отказаха, като ми забраниха да продължа по-нататък.
Трети опит: след 2000 година, но не си спомням кога една зима с още двама другари с кола до хижата (пътя беше разчистен). Няма нужда от открит лист, нито от водач. Вече имаме снегоходки, щеки, всичко необходимо за зимни преходи и доста зимен опит. Тръгваме в голям сняг мъгла и вятър, който с излизането ни от гората стана бурен и следите ни "ичезваха" почти веднага. Аз вече бях над 50г. с достатъчно отказвания на места и в условия при които на 20г. сигурно щях да продължа, но хубавото беше, че и другите с които бях тръгнал имаха вече достатъчно много успешно ходене, за да не се плашим от своевременен отказ.
Най-после успех 2014г. С един приятел с когото споделих, че две от мечтите ми през 1960г. Да се снимам с Бриджит Бардо и да се кача на всички планински първенци в България са останали неизпълнени - Снимката с Бриджит Бардо и връх Руен. И двамата вече пенсионери със собствени коли и много новооткрити български планини ката Беласица, Алиботуш, Странджа решихме да отидем на хижата и докато не се качим на върха да не се връщаме. Условията отлични, нито граничари, нито сняг на хижата има ресторант и можеш десет дена да си стоиш без да мислиш за храна, бързане за последния рейс или влак и за очакващата те работа , абе старейте спокойно за да доживеете и такъв момент. За един ден отидохме до хижата качихме се до върха, и на трите заслона имаше условия за нощувка времето чудесно носиме и GPS от който нямахме нужда. Стигнахме и се върнахме и си се качихме на автомобила и се прибрахме в София. По пътя Приятелят ми каза, че мога да отида в музея с восъчните фигури, където той се е снимал с Битълс и нама да имам никакъв проблем с Бриджит Бардо.
Ще си я оставя за по-късно. Все си мисля, че доживях до тази възраст благодарение на 50-годишните ми неуспехи с връх Руен.
Вто Юни 06, 2017 11:35 am
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1262 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети