Да, напречната пречка беше един от пропуските ми. Нямаше как да го направя при тоя импровизиран график. Помага кола да се захване по-добре за пирамидата натрупани камъни, ако се циментира, а и да не се върти лесно.
Главите на болтовете и гайките ги омазах сочно с боя за да не ръждясват, а и да затрудни потенциалните доброжелатели
Още нещо важно, да се има предвид. Тръбата, която купих, беше чиста - без ръжда. Затова я боядисах директно. Едно обезмасляване с малко коресилин нямаше да е зле - още един пропуск. Ако тръбата има ръжда, добре е да се намаже с преобразувател на ръжда и да се остави 1 денонощие преди боядисването.
Напречното парче / едно е достатъчно / е добре да е заварено. Ако тръбата е поцинкована, заваряване не може да стане и тогава удачно е да се пробие с бормашина отвор през тръбата, в който да се промуши винкел.
Ръждата не е добре да се чисти от обикновено желязо. Преди време - 1990 г., и ние се бяхме заблудили да ползуваме на един обект/ повече не повторихме / преобразувател за ръжда, който не знам кой и за какво го е измислил. Преобрзазувателят трабва да се измие обилно с вода след 24 часа, а не да остане под боята, според упътването му. След измиването, след 10 часа, вместо да изсъхне, желязото отново беше си ръждясало. После разбрахме, че на строежите, ако сте забелязали, оставят желязото да ръждяса, и тогава го боядисват. Почистено желязо, боядисано с обикновена боя, е най-лошата защита на желязото - бързо се олюпва. Именно ръждата вържу желязото е нужна , за да стане химическа реакция с миниума или с новите бои, които са две в едно - едновременно играе ролята на миниум и на декоративно покритие - боя. Добре е да се прочете упътването на тези бои. На тези които съм ползувал - първоначало имаше само една скъпа на Hammer, сега се появиха доста български, не са лоши, пише - ръждата не се чисти, директно върху нея. Ако е омаслено, тогава трябва да се почисти, или остави кола на открито 10 дни, от слънцето и дъжда маслото ще изфиряса.
Успех при мероприятието!
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1566 Местожителство: Хасково
Не всичко, което може да се направи на строеж, може да стане в планината но....
Бях чел, че желязо в цимент не ръждясва. Преди 27 години правих ограда с колове и мрежа. Използвах тънкостенни тръби, които напълних с рядък циментов разтвор. Външно ги поотърках с телена четка и омацах с алкидна боя. Къщата продадох, но гледам - коловете още стоят.
Ръждопреобразувателят не почиства ръжда. Преобразува повърхностна ръжда с неголяма дебелина в сравнително устойчив слой. Взискателно нещо е, иска ползване по правилния начин. Същото е и с боядисването след него.
Сря Май 24, 2017 10:15 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6438
Наблюдателю, не съм склонен никак да приема твоите твърдения, особено:
- боядисване с алкидни бои на вече ръждясало желязо - възможно най-лошото решение. Боята не спира ръждата, а само въздуха и то временно. Ако някъде се напука, въздух и влага проникват и процеса на корозия продължава с пълна сила, за нещастие скрит от очите. Боядисване със специални (многокомпонентни бои) - нямам наблюдения. Възможно е да съдържат в себе си ръждопреобразувател.
- за ръждопреобразувателя. Има различни такива - едни базирани на танинова киселина и полимер, други на фосфорна киселина. Грантирано работещ на Wurth има бяла консистенция. След едно денонощие слоят ръжда се пробразува в черен защитен слой, който сетне може да се боядисва. Ето едно добро видео, което показва силно ръждясало шаси на пикап след обработка: https://youtu.be/d2WvsB3_Jg4?t=247
Би се наложило обаче да се снаждат по някакъв начин най-малко две такива пръчки за оформянето на един кол. Не би трябвало да е голям проблем да бъде измислена и направена някаква здрава сглобка, която едва ли би увеличила особено много цената. Ако се използва метална дръжка с пластмасово покритие цената на един кол от две пръчки заедно със сглобката едва ли би надхвърлила 3 лв.
Ако сглобката е от такъв характер, че да може да се прави на място в планината, тя дори би била предимство с оглед на по-лесното пренасяне на по-късите пръчки до избрания район. Някои от дръжките имат накрайник с цилиндрична или конична резба:
Би могло да се потърсят и подходящи накрайници, в които гореспоменатите да се навиват, евентуално след намазване с лепило, така че да бъде максимално затруднено разглобяването на коловете.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Май 24, 2017 2:25 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
dido написа:
Наблюдателю, не съм склонен никак да приема твоите твърдения, особено:
- боядисване с алкидни бои на вече ръждясало желязо - възможно най-лошото решение. Боята не спира ръждата, а само въздуха и то временно. Ако някъде се напука, въздух и влага проникват и процеса на корозия продължава с пълна сила, за нещастие скрит от очите. Боядисване със специални (многокомпонентни бои) - нямам наблюдения. Възможно е да съдържат в себе си ръждопреобразувател.
- за ръждопреобразувателя. Има различни такива - едни базирани на танинова киселина и полимер, други на фосфорна киселина. Грантирано работещ на Wurth има бяла консистенция. След едно денонощие слоят ръжда се пробразува в черен защитен слой, който сетне може да се боядисва. Ето едно добро видео, което показва силно ръждясало шаси на пикап след обработка: https://youtu.be/d2WvsB3_Jg4?t=247
Дидо, не споря. Да, боята не спира ръждата, но не я спира алкидната боя, а не двукомпонентната. Дву и три - компонетната боя - единият компонент е точно за да прави химическа реакция с ръждата, та детайлът е напълно излишно да се чисти от нея или да се използузат преобразуватели. Фирмите гледат да ти набутат колкото се може повече продукти, някои от които са излишни.
Горе казах, че преобразувател сме ползували само един път през далечната 1990 год, в аматорски шишенца, може да е бил някакво менте. Тогава нямаше нищо на пазара, и се учехме от грешките си, как се строи, нямаше другаде откъде. След това видяхме по обекти, че желязото нарочно се оставя да ръждяса, за да хване добре защитният слой при минизиране.
След разходка на Витоша днес, загледах в Кауфланд, как са изпълнени поцинкованите елементи на оградата. На всяка тръба, която тук е с фабричен размер и е затворена, в горният край отстрани има дупка за да излиза влагата във вътрешността на тръбата - да не е затворена без изход на конденса.
Това поцинковане е много добро и се прави в Пловдив, доколкото знам, тъй като и ние изпълнявахме части от Кауфландите и сме говорили с колеги. Прилича на налепени листа, не е ярко като на водопроводните тръби, които са неподходящи за друго освен ВиК.
Ако желязото е черно/ непоцинковано / , всички фирми боядисват желязото директно, без преобразувател - с друкомпонентни бои, направо върху ръждата. Само се минава с метална четка на флекс , отгоре - отгоре се зачиства мръсотия, ако елемента е седял месеци наред навън, но ако е чиста ръжда, колкото и да е дебела - няма нужда от чистене.
Ведрине , ти май не си човека, който мие подовете вкъщи Тези пръчки имат стомана дебела колкото люспа в тях, и постояно се пречупват в основата си от ръждясване. Затова се продават резервни. А френските колове са професионална работа, но кой ли би се заел с такъв внос...Минаха годините на растежа и големите възможности, когато реновирахме сградата на ПКСС на Алеко.
извинете, че се намесвам.. но..
дръжките за метли и стирки освен че са много кекави, са и тънки, та ще се виждат трудно.. ако пък се сложи табела някаква на тях - струва ми се, че при първия повей на вятара ще се сгъне на Г.. по скоро бих слагал дървени колове
Ведрине , ти май не си човека, който мие подовете вкъщи Тези пръчки имат стомана дебела колкото люспа в тях, и постояно се пречупват в основата си от ръждясване. Затова се продават резервни.
Явно ние сме случили повече на дръжки, отколкото на принадлежности към тях, тъй като имам 3-4 здрави стари дръжки, на някои от които дори не помня какви точно им бяха такъмите, които отдавна са изхвърлени. Вярно, че видимо най-здравото всред тях е един бояджийски прът, което впрочем е и още една идея.
дръжките за метли и стирки освен че са много кекави, са и тънки, та ще се виждат трудно.. ако пък се сложи табела някаква на тях - струва ми се, че при първия повей на вятара ще се сгъне на Г..
Ще ме амбицирате да пробвам, тъй че не се учудвайте ако видите нейде странни маркировки.
По отношение на видимостта, всъщност и аз бях изненадан колко добре се виждат сравнително по-тънките и къси маркировъчни колове в австрийските Алпи, които са с размери на надземната им част съвсем малко по-големи от тези на щеки (снимките са и връзки към техни варианти с по-висока резолюция):
Нищо общо с нашенските железобетонни колове! Впрочем, освен цената на материалите и монтажа, човек би могъл да има и някакви естестически съображения също...
joy_boy написа:
по скоро бих слагал дървени колове
Дървените вече са пробвани и резултатите са добре известни -- не издържат повече от няколко години във високата планина. Иначе в Словения произвеждат и такива красоти, но главно за зимния сезон, след което вероятно рециклират изгнилите:
Ето и какви са изискванията за носещите стълбове на пътните знаци в София:
"Носещите стълбове, на които се монтират пътните знаци или табели се изработват от стоманени горещо поцинковани тръби ø 60 мм с дължина до 4 м. съобразно мястото на монтаж, броя и вида на знаците. В горния край на стълбовете се поставят пластмасови капачки, така че да се премахне възможността от проникване на вода във вътрешността им. В долния край на стълбовете се заваряват парчета от тръба с по-малък диаметър, като арматура за да се укрепят добре при фундирането им. Единичен стълб за пътни знаци се монтира в изкоп с размери 300х300мм и дълбочина до 500 мм,
запълнена с добре уплътнен бетон клас В 15. Скрепителните елементи и скобите изработвани от стомана са защитени срещу корозия чрез горещо поцинковане."
Варианта с пробиване на отвор също изисква възстановяване на защитното покритие. По-добре би било всички необходими отвори да са налични преди поцинковането.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Май 24, 2017 11:26 pm
Станислав
Регистриран на: 08 Юни 2010 Мнения: 172
radi написа:
Тръбите за строително скеле са здрави и на добра цена при купуване на употребявани такива.
Вярно е, че в момента на пазара може да се намери традиционно тръбно жабково строително скеле на много изгодна цена, но пък тръбите за него са тежки защото са дебелостенни (Ф48.2 X 3.2мм). Ако приемем, че ти трябва кол с дължина 2,20м, то теглото му ще излезе 8,40кг/бр. Докато поцинкованите тръби за пътни знаци са с размери Ф60.3 X 2.0мм и при същата дължина на кола теглото му ще бъде 6,32кг/бр. Вярно е, че тези колове ще са много по-скъпи от първите, но ако подготвените жалони трябва да се изнасят на гръб или с добитък до билото на планината теглото хич не е без значение.
В случая като този на Дидо, когато се ползва автомобил и бройката е малка не теглото, а цената е от значение.
Тръбите за скеле са от по-добро качество - здравина и корозия. Може би са подходящи там, където трябва да устоят на удари от мотоциклети и злосторни опити за чупене. Подозирам, че имат оптимално съотношение - здравина/тегло. Нали са за скеле, все пак.
За да има смисъл от такива е нужно и съответното здраво закрепване в бетон или между камъни.
Има още един много добър начин за закрепване, при който се спестява носенето на материали за бетон и работа. Тръбата се заварява за забити в земята дълги железни пръти (около метър). Забиват се в различни посоки и така след като се заварят един за друг не може да се измъкнат обратно. Ще трябва малък генератор и електрожен, което за един или два кола няма смисъл, но за десет вече е ще е по-лесния начин.
Забиването на железен прът в земята е много лесно с голям чук или с дрелка за бетон. По последния начин става за минута без никакви усилия и дори и в камениста почва или в скални цепки.
Чет Май 25, 2017 10:37 am
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1256 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
И аз на всяка манджа - мерудия...
Нямам опит с поставянето на КЗМ, само съм боядисвал, ама да изкажа мнение - базира се на ходене и на наблюдения.
Във високата планина, където условията са сурови, съм виждал зимъс обледенявания по коловете. Странично, до 2 метра , че и горница, имам някъде и снимки, но се съмнявам, някой да не е виждал. Тогава коловете натежават доста, има и случаи на изкривени такива, еле пък ако ги подпре някоя лавина. Демек фундамента отдолу си е важен, както материалът и дебелината на колеца.
Друго за дебелите колове, важно според мен, е да са затворени отгоре, да не се пълнят с вода, но да имат отвори, хем да не се задържа конденз, хем и като има вятър и ниска видимост, да се радват туристите на звукът на свирката и да се ориентират и по него. (Въпреки, че в мъгла...е по-скоро оптимистично)
В ниското (по Е3, преди Котел или по Е4 във Верила, по поляните без дървета и камъни) предполагам, че за ориентир и дръжки за метли ще са от полза.
Може би трябва да се намерят различни решения, според условията.
Е, ако зависи от закостенялото БТС, всичко е по БДС... Но очевидно нищо не зависи от тях. Барем устав имат, за цвят, размер, дебелина и прочия... Напоследък, обаче, обикновения турист е по-благодарен на вързано парцалче за някоя шипка, да е уверен, че това е пътя, отколкото на добре написания и издържан техен устав.[/quote]
Варианта с пробиване на отвор също изисква възстановяване на защитното покритие. По-добре би било всички необходими отвори да са налични преди поцинковането.
Да, Ведрине, така е в държавите, в които се спазват технологии. От опита ми 15 години по строежите, един път не видях да се направи нещо по различно от това на този обект, който е за 200 млн. евро, Северната дъга на СОП е няма оправдание да е нямало пари:
Никой и не си помисля да носи аргонови заваръчни апарати . Прогаря се поцинковането, и се заварява по най-обикновения и лесен начин. После отгоре - отгоре, се маскира със сива боя / даже няма и минизиране / . Изглежда добре, но ако се вгледате виждате боята за замаскирането, даже и по бетона :
А резултата го виждаме всички : след няколко месеца / приемателната комисия е минала / всички основи на спирки на гр.транспорт и такива стълби, са ръждясали в основата си, въпреки че нагоре всичко е здраво. Така след 6-7 години, изчислено е така че да издържи гаранцията за обекти в строителството, която е 5 години макс, парапети, спирки и др. , се правят наново, и така до безкрай - това е интересът на строителните фирми. Не съм черноглед, просто слабият контрол подтиква фирмите така да го правят, че след няколко години да вземат пари за същата работа.
За няколко кола, няма кой и как да приложи технологията, това имах предвид, а не е невъзможно.
Добро е предложението на packo packov. След като погледнах Кауфланд вчера, и аз съм за затварянето на коловете отгоре, но оставянето отстрани на отвор за излизане на конденса.
Поцинковани детайли се заваряват със задължително прогаряне на поцинковането - пише го в документа на Ведрин, на езика на заварчиците.
Технологията ще направим, не е чак толкова невъзможно да се помисли и разбере. Но няма как да се направи маркировка с нищо, трябват си известни ресурси.
Последната промяна е направена от radi на Чет Май 25, 2017 12:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5Следваща
Страница 2 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети