Министерски туризъм

Нали знаете, има Министерство на туризма и ...таковата.
Министерството на туризма не се занимава с туристи като нас. Министерските туристи спят в хотели, дегустират вина, плащат музейни такси и изобщо - стимулират икономиката.
По случайност за два дни станах министерски турист и споделям опит. Не е толкова страшно или лошо.
Не бяхме ходили на север от Варна, а едни снимки от Тюленово ме изкушиха. Събрахме се две семейства и без да бързаме, вчера потеглихме в девет. Бяхме с моето Волво, така че темпото задавах аз, след като бях изтърпял късното ставане на другите. Едно кафе преди Бургас и газ.... Второто спиране беше в Шабла, даже леко след нея, на големия фар. Колкото интересно, толкова и нашенско. Окола фара е мръсничко, зад оградата само дето няма садени домати, заграден е строителен обект, има нещо като атракции. В ресторанта има меню с несъществуващи манджи и напитки. Ядохме рибена чорба със странен вкус, в която имаше много жълта подправка. Поне материалът не беше спестен.
Съвсем наблизо е Тюленово. Ей, хора, заслужава си да се види! Скалите са много красиви, макар че ги видяхме при неподходящо осветление. И там обаче местната свинщина е в сила. Точно до скалния феномен с форма на мост се изсипват фекални води и ...........
Наоколо още се добива нефт. Ама с такива малки сондички, че сякаш са макет от детска градина.
Последно за деня - Каликра. Леко разочарование, защото отникъде не се вижда достатъчно добре, а военните са окупирали най-разгледното място. Но пак е красиво, въпреки навалицата, която избягвам.
Стигнахме Каварна. Харесвам градчета, в които се паркира лесно и в центъра. Какво пък толкова сме се наблъскали, сякаш сме шанхайци. Минахме по главната, уф, щях да подмина града, толкова е малък, обърнах, спрях пред общината или нейна служба и потърсихме хотел. Е има - в 19 часа вече имах салата и мастика. След възстановяване на психическото равновесие, следва нощна обиколка.

Без изненади, днес сутринта станах първи. Разгледах блоковете с дърти рокери, видях паметника на моя любимец Рони, изкъртих групата и се забихме в Балчик. В началото ми стана неприятно, като ме обелиха по 14 лева на калпак за градината и двореца, но после размислих. Ако е без пари, какви ли не навлеци ще си пият патрончетата там. По-добре да е платено.
След Балчик отново карах без глезотии за пасажерите, макар че се туткахме във Варна, заради измислени табели и ремонт на Аспаруховия мост.
Малко снимки:
http://tortomanin.snimka.bg/sea/severno-chernomorie.948376
Километрите са общо над 800, спомените - добри!
Пускам темата тука, защото ще е ерес да го пишем туризъм по нашенски.

Коце, сменил си Волвото с по-ново. Честито!!! На нос Калиакра на мен много ми харесва с това тъмно синьо море в ниското... Smile

Коце това не е министерски туризъм, а автентичен автотуризъм. Следващият път ти пожелавам да продължиш още на север до делтата на Дунав. Даже бих се включил. Wink

. Разходка с лодка 20 евро, ама половината съществуващи птици на света летят около теб.
Това е като разходка от Юндола посока Аврамово, но на морето.
Поздрави!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Успели сте да изпреварите "гъстите орди" в сезона. И толкова свежа и цветна ботаническата не съм виждал. В знойно лято кактусите са на мода. Колкото и да поливат не е толкова свежо. А за Калиакра... Красотата на носа няма как да се види от него самия. Май не сте знаели за залива Болата. Много хубаво място. Преди паркинга на носа в ляво се отбива по страничен път надолу към 2 км по спомен. Чудно място. Сега би трябвало да е спокойно и ненаселено. Да ви остане за другия път Wink

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Изпреварихме "гъстите орди", само защото се вмъкнахме в градината преди десет. На излизане се чувствахме като на румънски пазар.

	didogen написа:
	Следващият път ти пожелавам да продължиш още на север до делтата на Дунав. Даже бих се включил. . Разходка с лодка 20 евро, ама половината съществуващи птици на света летят около теб.

Взимам повод, за да споделя мислите си за Северна Добруджа.
Ние много се вълнуваме от Македония. Наблюдаваме я, анализираме я, обичаме я и охотно я посещаваме.
А Северна Добруджа съвсем сме я отписали. А оттук започва нашата държава. Някъде тук, в Делтата, Аспарух е пресякъл Дунава.
Когато четем у Вазов как хъшовете гледат РОДНИЯ бряг и копнеят за отечеството, ние си мислим за Русе. А то става въпрос за брега срещу Браила. Населението на Северна Добруджа до Освобождението е било българско. Тулча (Тулица) е бил буден възрожденски град. В с.Еникьой Левски е бил учител.
Историята е драматична и всички я знаем. Сега там няма българи. Но много си струва да посетим тези най-български земи.
Румънците на са засаждали гористи пояси като у нас и равнината е необгледна. Учудих се, че в житна Добруджа имаше лозови масиви.
Делтата е отделна атракция. Тулча е столицата на Делтата. Прочетете за Тулча. Музея на Делтата - задължително! Запазена е българска църква. Дейставаща.
Не си мислете, че морето е близо. Не, то е на 100км. Делтата е дълга.
Най-подходящо време за посещение е сега през май, защото още няма комари.
Важно допълнение: няма тълпи от туристи.

Ползвам темата на Коцето да се отчета по въпроса...
Походихме по Странджата тия почивни дни по казаните по-горе начини-къщи за гости,хотелчета,екопътеки и тракийски(и не само)светилища-аве-каменяци! Very Happy

Първа спирка-с.Младежко с екопътека"Изворите на р.Младежка" и Калето (снимки няма)
После-къща за гости в Малко Търново и посещение на Мишкова нива

а после и пещерата с гроба на богинята котка Бастет (дъщерята на Амон-Ра)

и най-високият връх на българска територия-Голямо Градище

Водопада Докузак и Петрова нива от с.Стоилово(голям проблем е минаването на р.Велека-има нова синя марка,но няма мост,брод или каквото и да е за минаването-събуваш се,събличаш се-че реката е над коленете-и минаваш)!Мястото обаче си заслужава!Като природа-не само като история...

От там-обратно към М.Търново и по ебаси счупения път-към моренцето Wink

Спане в х-л Зеленика,с.Велика.Посещение на Беглик Таш-заслужава си да се види въпреки входната такса(ше кажеш че те са нареждали камънака!!!)

Накрая прясна цаца с бира на емблематично заведение в Крайморие...
е-бре КУРортеее!!! Наздраве!

Еххх фена, да бяхте отишли и до руините на Парорийския манастир до с. Воден - мнооо е впечатляваща пещерата под олтара!

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Еххх фена, да бяхте отишли и до руините на Парорийския манастир до с. Воден - мнооо е впечатляваща пещерата под олтара!

ааа,а има ли хотелче с Жакузи и дЪскотека в района??? Confused

Еми не, в полето е Sad

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Знаех си...едва го намерих на картата....
сериозно-не знаех нищо за казаното-при следващо посещение-ще го включим

...то има и доста други неща за посещение....

"Беглик Таш-заслужава си да се види въпреки входната такса(ше кажеш че те са нареждали камънака!!!) "
Very Happy

А на моренцето нямаше ли морски "дарове" по15 лева порцията?

	tortomanin написа:
	"Беглик Таш-заслужава си да се види въпреки входната такса(ше кажеш че те са нареждали камънака!!!) " А на моренцето нямаше ли морски "дарове" по15 лева порцията?

не знам-има цаца по под 2лв. порцията...

БПЦ има по един Велики четвъртък годишно. Нашите калпазански четвъртъци са всяка седмица и ден преди Разпети петък десетина мъже, оставени от младостта, дрънкахме глупости около пълна маса. Абе, Тайна вечеря...
Всички правеха планове как няма да работят на другия ден, само аз упорствах и не щях да пия кафе в десет сутринта и да се правя на праведен. Накрая един приятел ме убеди да пътуваме нанякъде, само да не работим.
Хубаво. Приятелят се отметна като Петър, други спътници се не намериха, но ние с Мима отпрашихме към морето. Бяхме се вече настроили.
Търкаляме се по магистралата и си се чудя. Ега ти почитането на Разпети петък. Какво като не работя? Поне щеше да ми е гадно. А сега - уж праведен, пък кеф. Shocked

Бургас ни е ясен, Поморие също, Несебър си го знам от ученик.... Минавали сме, но не сме спирали в Обзор и Бяла. Там ще е!
Между Поморие и Ахелой пътят е в ремонт. Минахме го на втора, налапахме се с прах, заобиколихме Слънчака, преброихме дупките на Обзорски проход и се озовахме в Обзор. Мъртвило! Няма куче да те налае. Кръстосахме плажа, почти цялото селище и с мъка намерихме работещо заведение. В лицемерния дух на деня си поръчах гъбена супа, уж да е постна, но подозирам, че беше с масло.
В Бяла се набутахме на "реставрираната" крепост. Повече пари са дадени за чардаци и картинки, отколкото за откопаване на зидове, доколкото са останали.
Както и да е, оцветихме още едно от малкото останали бели петна на картата на България. Cool

http://tortomanin.snimka.bg/sea/obzor-byala.5125222

Заразно е.

На празниците това им е хубавото, че ако семейството е експедитивно – и манджата /важна част от битовата религиозност на сънародниците/ се приготвя бързо и време остава в излишък, за опознаване на близки и далечни места.
Първия почивен ден щяхме без малко да посветим на плажа на Иракли / на връщане, все пак се вяснахме на близкия до пътя... не е очарователно там/. Мъглявите ми спомени как се стига до въпросния плаж, малко преди обяд ни изведоха до Емона. Много години съзнателно съм избягвал тази дестинация, заради историите за много петна от масло по чакъла /масло от картери на страдалци/ а, реалността си излезе съвсем друга.
Преди селото съзнателно спряхме до „Вълка” и ударихме мързелив тигел до носа.

Наоколо нямаше много живи души. Стадо коне пазеха миниатюрните си бейби кончета. Последните любопитно надзъртаха зад мощни задници на мами кобили и тичаха из тревите на треперещи тънки крачка. Гривите им се развяваха като кафяви пухчета.

Духаше вятър и от короните на дърветата се чуваха песните на птици. Гласовете им бяха неклиширани. Със завиванията на вятъра се получаваше нелош дует. Неусетно минаха два часа тук.

През Иракли на връщане преминахме бързо. Нищо интересно там.

До вечерта имаше много време и се отбихме на устието на Камчия. Там където реката се влива в морето има планини от сухи клони с най-разнообразна форма. Търкалят се и черупки от речни миди. Красиви на вид са тия миди и проклети на вкус. Освен това са бъкани с паразити приживе.

Неизвестна за мен раковина от охлюв на 11 ч. Виждал съм вкаменени такива...

Etc.
На другия ден мръднахме до Чернево и тамошната екопътека над Барите. Продължаваше да духа. Снимах някакви цветя. Птичите гласове днес не бяха толкова екзотични.

Ухапаното слънце.

Трети ден.

Solar wind.

Празничните дни бяха на свършване, затова за да изпуснем нещо от емоциите на земния ни живот, решихме да посетим две кутийки до Балчик. По точно над. Въпреки оптимистичния клирънс на Дада по сравнение с баба Астра, скътах автомобилчето на удобна полянка по път към „Буквите” /надпис - Балчик от големи, букви, курдисан на плато над града/. Имахме да вървим едни никакви 5 км. в двете посоки. А това беше голям кеф, щото духаше здраво, а от небето, Слънцето изпращаше на вятъра допълнителна УВ потентност.

До първия кеш има посадени дръвчета. Не бях сигурен, че ще стигнем с колата инак щяхме да изръсим едно 30 литра вода там.

Втората кутийка просто ме очарова. Мястото с Бункера разширява панорамата до почти 180 градуса. Вътре беше мокро и страшно, но чисто. Липсваха обичайните спринцовки, шишета и фекални маси по пода. Лятоска, вътре под бетона сигурно е чудна хладина. Сигурно има и змии, паяци, стоножки и паткани - готови за снимки. Като нищо ще повторим посещението.

Tenno Heika Banzai !!!

Добре дошли в КичлаБ Very Happy

На обратно отприпкахме още по бързо. Долу в маняшки стремеж да шортъкътна, преминах тежкарски през цялата циганска махала. Там са направили ново шосе, което я свързва с останалия град.
Имахме желание и да се разходим по небезизвестната Дамба, ама покрай морето се беше изнесла цяла североизточна и средна България и половината Румъния. Място за паркиране така и не видях.
Пихме по едно горещо кафе на малка бензиностанция и се прибрахме за тържествената следобедна закуска у дома.