Кулоара на връх Вихрен - 2914м.н.в., е един от многото катерачни маршрути по северната му стена. Той е и най-лесния за изкачване тур. С Делчо отдавна умувахме да се пробваме там и дебнехме времето, за да е що-годе добро и стената да ни допусне. Кулоарът отделя лявата част на Северната стена (Триъгълника) от дясната - (Фунията). Преминаването му през зимата е сравнително лесно, когато снегът е подходящ - фирнован и камъните във фунията са покрити с много сняг. Има два проблемни участъка, които знаехме, че ще ни затруднят, защото през април снегът там липсва. В единия (горния) преди излизане от Кулоара, както предполагахме, сняг почти липсваше и се наложи рисковано откатерване, което без осигуровка можеше да доведе до неприятни последици и за двама ни.
И се запътихме към неизвестното 24 часово приключение. Тръгнахме в 19:30, на другия ден по същото време се прибрахме. Цяла нощ прекарана в път до Банско, преход до заслон Казана на челници и лунна светлина, и трескава подготовка за Кулоара. Дремнахме половин час, колкото да оправдаем носенето на тежките спални чували.
Казана на сутринта с малкия, но уютен заслон и величествената стена на връх Вихрен.
Стената на Вихрен.
И ние по нея. Снимки Катя.
Въпреки сериозната подготовка, решихме да катерим соло. И това се оказа грешка, защото неосигурени в проблемния участък, Делчо не успя да продължи и се наложи да слиза обратно. Твърде опасно и рисковано... Аз се изкатерих през мек сняг и мокри скали със сечива забити неясно къде над скалата... Котките се пързаляха и по едно време усетих, че се държа на две забити сечива и коляно на скалата. Хубавите алпийски котки също се оказаха задължителни за успеха там... На места със свалени ръкавици, за да имаме допир до скалите, ръцете измръзнаха и станаха безчувствени. Въпреки прогноза за слънце, Кулоарът изливаше с вятър сух сняг, който пълнеше лицата и дрехите ни.
Началото на Кулоара от Казана. Преодоляхме скален оголен пасаж, който изкатерихме.
И подхванахме Кулоара.
Кулоара на стената на Вихрен.
Изпитвах респект към величието на северната стена на Вихрен. За пръв път катеря по нея и се движа соло към небесата и. Състояние на транс. И мислите забушуваха като малка лодка в откритото море, въпреки че се опитвах да се абстрахирам от абсолютно всичко и да дам максимума от себе си. Мечта да бъда допуснат, която не ми даваше покой в последните дни. Сутринта щеката ми сякаш от магична сила полетя между малкия и големия Казан, докато се качвахме към заслона. Катя си изгуби слънчевите очила, а преди минута Делчо извади фотоапарата си и го изтърва по улея. Всъщност, аз гледах, как вадейки апарата го хвърли на около половин метър нагоре във въздуха. Дали от преумора, емоции, адреналин, сякаш някаква сила му го отне и прати в бездната. Витаеше едно чувство на страх и несигурност в този ден. Пирин събра от всички по нещо и сякаш постоянно ни предупреждаваше.
Кулоара в средата. Снегът беше калпав и сечивата се забиваха като нож в масло. Котките също не слушаха...
Краят на Кулоара. Доста изморително начинание. Делчо се върна с изключително труден подход и аз останах сам в останалата част.
Вече съм излязал от тук. Чувство на свобода и притеснение за другаря. Завъртях се до края на Джамджиев ръб и връх Вихрен, и слязох през Премката на заслон Казана.
Кулоара преди излизане на Джамджиев ръб.
Няколко минути пред паметната плоча.
Връх Вихрен. Час преди да отпътуваме за Банско качих "Притури се планината" на Стефка Съботинова в телефона и си бях обещал да я пусна точно тук.
Вихрен от Премката. Ръбът от връх Вихрен към "Премката" беше навят с нестабилни козирки и заслизах по фирнования склон към нея.
Пирински козици ме изненадаха със завидно спокойствие, докато не чуха подрънкващите железа.
Срещата с Делчо. В този ден повече бях щастлив, че го срещнах жив и здрав тук, отколкото че Кулоарът ме допусна. Делчо е стабилен и има много повече опит от мен в подобни подходи и се притеснявах за него, но знаех че ще се справи.
Нямате спиране, Велик ден сте направили Изпреварихте ме, тоз Кулоар съм го нарочил
Жив и здрав бъди! Прекрасна тема си описал и местата, които си обиколил през лятото в търсене на дивия Пирин... "Снежниците на Пирин"
Кулоарът е класика, но е добре да се прави с втори и осигуровка през цялото време! Не напразно съм споделил да не се правят подобни изпълнения в стил соло. В случая снегът и условията позволяваха. Има клинове на проблемните у-ци, трябват и примки, клеми... Замислям го отново само да се стабилизира времето!
Това което сте маркирали е комбинация между Кулоара и Долната третина от Фунията. Самият кулоар, върви, добре е видно на вашата снимко-схема, малко по-вляво, но след около 150-200м има характерен чист и гладък винкел: , където мен и с осигуровка ме беше много страх. Та този винкел е най-гадната част от Кулоара. Горе, където излизат Камините и Народна армия, в дясно има също гаден ронлив пасаж, но зимата обикновено го зарива 3-5 метра сняг и стъпалото изчезва. Когато бяхме съвсем начинаещи, веднъж разказахме на Наско Ламбов, че сме го свършили и това геройство. Той просто ни отряза - че какво сте катерили - това е път за слизане, когато искате да направите два тура за един ден на Триъгълника... Стана ми чоглаво, но това са фактите. А относно осигуровката - лятос е в пъти по-страшно и без въже е направо насиращо. Зимата пък, този кулоар има обичая да се срива ненадейно/питайте бившата жена на Дойчин Василев/, и да отнася лазещите по него.
Това което сте маркирали е комбинация между Кулоара и Долната третина от Фунията. Самият кулоар, върви, добре е видно на вашата снимко-схема, малко по-вляво, но след около 150-200м има характерен чист и гладък винкел: , където мен и с осигуровка ме беше много страх. Та този винкел е най-гадната част от Кулоара. Горе, където излизат Камините и Народна армия, в дясно има също гаден ронлив пасаж, но зимата обикновено го зарива 3-5 метра сняг и стъпалото изчезва. Когато бяхме съвсем начинаещи, веднъж разказахме на Наско Ламбов, че сме го свършили и това геройство. Той просто ни отряза - че какво сте катерили - това е път за слизане, когато искате да направите два тура за един ден на Триъгълника... Стана ми чоглаво, но това са фактите. А относно осигуровката - лятос е в пъти по-страшно и без въже е направо насиращо. Зимата пък, този кулоар има обичая да се срива ненадейно/питайте бившата жена на Дойчин Василев/, и да отнася лазещите по него.
1. Да, забравил съм да уточня, че подхванахме Кулоара през Фунията... Имаше оголени скали, които не бяха особено приятни за катерене с котките, но издрапахме някак... Винкелът при нас беше прилично запълнен и можеше да дръпнем през него, но този подход сякаш по ни хареса, а не че Винкелът ни е притеснил, но като го гледам на твоята снимка без сняг - тегаво изглежда...
2. Относно сриването на снега, някъде и в други коментари го срещнах това и не е много добра идея именно поради това да се качваш без осигуровка, а не че не може. Тя би те задържала в Кулоара, ако склонът тръгне надолу...
3. Има и една друга опасност, която предполагам се досещаш - падането на козирките от върховото било, които къде да се изсипят, ако не във фунията...
4. Относно трудността, знам че не е трудно, но аз някак сега прохождам в подобни подходи и имам много наум, че това не е майтап работа...
Винкелът при нас беше прилично запълнен и можеше да дръпнем през него, но този подход сякаш по ни хареса, а не че Винкелът ни е притеснил, но като го гледам на твоята снимка без сняг - тегаво изглежда...
2. Относно сриването на снега, някъде и в други коментари го срещнах това и не е много добра идея именно поради това да се качваш без осигуровка, а не че не може. Тя би те задържала в Кулоара, ако склонът тръгне надолу...
3. Има и една друга опасност, която предполагам се досещаш - падането на козирките от върховото било, които къде да се изсипят, ако не във фунията...
4. Относно трудността, знам че не е трудно, но аз някак сега прохождам в подобни подходи и имам много наум, че това не е майтап работа...
Винкелчето по принцип е лесно, но лятно. Зимата е малко по-така, най-вече на излизане към снежното поле. Нас също ни излъга, че е заринато, а като тръгнахме по него, взе, че се срина. Изметената гледка от снимката е изцяло моя заслуга, преди да ида там, си беше добре заснежено. При сривания съм далеч от мисълта, че въже може да ти помогне/колкото и да си го включил в клинове/, защото клиновете, дори и току що забити, после се вадят от скалата с пикел както гвоздеи с тесла по причина, че скалата е много мека - това всъщност важи не само за Вихрен а и за цялото Карстово било, барабар с Георгийца и стените около и самата Синаница. Стъпалата и каквото друго се сетите, дето е от мрамор.
Относно козирките - тези от Фунията падат сравнително рядко в сравнение с някои други. Покойният вече Юри Венглевски ми е разказвал как с Енчо Петков са водили двама курсисти и са си дълбали пещера точно в козирката на Фунията поради замръкване, а чак сутринта са пробивали и излизали. Поначало козирките на Фунията са опасни само в началото на кулоара, защото после дясната му страна надвисва и там си естествено защитен от падащото отгоре/вдясно, откъм Фунията, а в ляво е гребена на триъгълника и от него няма какво да тръгне. За лесното - по принцип най-много народ се е изпотрепал именно на лесните неща.
А на това място бях направил и кадър, който все си мисля, че взе приз в един конкурс, но за най-кретенска вместо катерачна снимка:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, където мен и с осигуровка ме беше много страх. Та този винкел е най-гадната част от Кулоара. Горе, където излизат Камините и Народна армия, в дясно има също гаден ронлив пасаж, но зимата обикновено го зарива 3-5 метра сняг и стъпалото изчезва. Когато бяхме съвсем начинаещи, веднъж разказахме на Наско Ламбов, че сме го свършили и това геройство. Той просто ни отряза - че какво сте катерили - това е път за слизане, когато искате да направите два тура за един ден на Триъгълника... Стана ми чоглаво, но това са фактите. А относно осигуровката - лятос е в пъти по-страшно и без въже е направо насиращо. Зимата пък, този кулоар има обичая да се срива ненадейно/питайте бившата жена на Дойчин Василев/, и да отнася лазещите по него.
