Пълната обиколка около вр. Вихрен

Първо да изясня какво разбирам под"Пълна обиколка около Вихрен''. Тръгване от х. Бъндерица, минаване през х. Вихрен, изкачване към Кабата, вр. Кутело, вр. Вихрен, ръб Кончето, вр. Бански Суходол, слизане през Премката, Казаните до х. Бъндерица.
Това може да се направи за един ден и е маршрут от висока трудност. За преминаването му се иска планинска екипировка, обувки, дъждобран, връхна дреха, по скалите не са необходими щеки. Преминаването му трябва да става най-рано към края на юни и най-късно през октомври, защото тогава почти няма снежна покривка. Има участъци, като Казаните, където снегът не се стапя, освен ако не се случи слаба зима, като тази през 1996-1997 г. и изключително горещо лято. Заслужава си да се премине по маршрута. Аз лично съм се качвал досега четири пъти на вр. Вихрен, като по една случайност от 2003 г. това се случва след три години на четвъртата. От всички върхове най-голям интерес предизвиква Вихрен, защото е най-високия в Пирин планина( http://barin.blog.bg/turizam/2015/07/19/pirin-planina.1377430). Кутело е само 6 метра по-нисък, но няма маркировка за него, а Бански Суходол е третия по височина( 2884 м.н.в.). Той е след преминаване на Кончето. Минаването по целия описан по-горе маршрут се случи при второто ми качване на вр. Вихрен(2914 м.н.в.) през 2007 г. Трите върха са най-високите в Пирин планина и сравнително трудни за изкачване.
Резултат с изображение за връх вихрен
вр. Вихрен- най-високия в Пирин и втория по височина в България след Мусала( 2925 м.н.в.)
Резултат с изображение за връх вихрен
Вр. Вихрен през зимата
Най-високия и връх Вихрен( 2914 м.н.в.) се намира в северен Пирин.Близо до него в дела са следващите два: Кутело, който е другият връх, надвишаващ 2900 м( 2908 м.н.в.) и Бански Суходол( 2884 м.н.в.). В този масив се намира едно от най-красивите планински места в България- Кончето. Представлява тесен карстов ръб,разположен на височина над 2800 м.н.в. и с отвесни над 500 м. сипеи от двете страни. Обезопасен е за преминаване с метален парапет. Маршрутът към вр. Вихрен е доста труден, има изкачване от х. Бъндерица( 1820 м.н.в.) от около 1100 м.н.в. Съвсем близо до хижата се намира второто по старост дърво в България- Байкушевата мура. Датират го от времето на създаване на Аспарухова Бъл;гария на юг от р. Дунав- 681 г. До преди три десетилетия Байкушевата мура беше най-старото дърво в България, но проучванията показаха, че гранитския дъб( на снимката по-надолу) е по-стар с около 320 г. от Байкушевата мура. Възрастта му се определя на 1660 г. т.е. по това време Римската империя още не е разделена.

Вековно дърво - Старият дъб

Най-старото дърво у нас се намира в с. Гранит. Възрастта му се изчислява на около 1650 години. Короната му е приблизително 1017,36 кв. м, дебелината на ствола е 2,33 м, обиколката на стъблото - 7,46 м, а височината - 23,4 м. През последните 20 години много от клоните му изсъхват. То е от вида летен дъб. Останалите зелени клони са подпрени със стоманена конструкция. Гранитският дъб е основна туристическа атракция в района. Дъбът вероятно е най-старото дърво в Европа, от около 345-350 г. Още информация за вековните дървета: http://barin.blog.bg/turizam/2015/10/10/vekovnite-dyrveta-v-bylgariia-spisyk.1398430
От х. Бъндерица си струва да се изкачите по стъпалата до Байкушевата мура. Около половин час след тръгване се стига до близката хижа Вихрен(1950 м.н.в.). След нея има няколко варианта за изкачване на вр. Вихрен( 2914 м.н.в.) Надясно се минава през Казаните, където растат еделвайси- защитено цвете, емблема на туристическото движение. Направо се минава през Кабата, откъдето минах през 2007 г. Пътеката е добре маркирана с червен цвят. Изкачването на Кабата е изморително за тези, които не са ходили много из планините. Пирин поначало се води като най-трудната планина и има маршрути, за които се изисква алпинистки умения. След изкачване на Кабата има кратък по-равен участък, където има надписи с камъчета. Тези надписи се виждат от върха и служат за ориентир.
Резултат с изображение за пирин кабата
От Кабата се тръгва по сипея към високите пирински върхове: Вихрен, Кутело и Бански Суходол. За Вихрен води тясна не съвсем добре очертана пътека по стръмния склон. При евентуално отклонение от нея и не следване на червената маркировка или купчинките с камъчета( пирамиди) може да се отзовете до стръмно място и ще срещнете трудности за продължаване нагоре. На вр. Вихрен има пирамида с кота. Вее се българското знаме и има надпис с височината.
За изкачване на Кутело се слиза обратно до някъде и се поема нагоре по немаркирана пътека към съседния връх. Изкачването става на серпентини при спазвамне на мерките за безопасност. След Кутело минах по изключително красивия ръб Кончето. За него почти всички са чували и туристите казват, че който го е минал пак иска да отиде.

Резултат с изображение за пирин кончето

Както се вижда на снимката отстрани е отвесно- около 500 м. На ръба има метална проволка, но на оптделни места е повредена, скъсана или изобщо липсва. При лошо време е много трудно да се премине през Кончето. Минах през Кончето, като случих на хубаво време. Пълната обиколка около Вихрен, за която пиша направих в началото на октомври и беше при най-хубавото време, което съм случвал в Пирин при изкачванията на Вихрен. Веднъж ходих в началото на юни- имаше сняг, който на моменти забавяше движението, в края на юли беше влажно и м,ъгливо, в началото на септември-0 облачно и с половин час изпреварих дъжда. През началото на октомври- късмет- ясно безветрено време. Дори си носих примус и на Кончето пих кафе. След Кончето се излиза на вр. Бански Суходол. Оттам се върнах до към средата на Кончето и се отклоних през Премката и Казаните надолу. Слизането е много мдълго. Казаните са известни с вечните преспи от сняг, които остават през лятото и с еделвайсите. Малко преди края на слизането се влиза в гора и пътеката се разделя на две: към х. Бъндерица и към х. Вихрен. Аз минах към х. Бъндерица и се появих там за време 6 ч. 45 мин. от тръгването. Освен за кафе спрях за малко на вр. Бански Суходол, където има чудна гледка към цялата разложка котловина.( на снимката). Виждат се и ясно се открояват всички населени места в Разложката котловина.
Резултат с изображение за изглед от бански суходол

Малко хора правят пълната обиколка, защото изисква повече време и трудност: изкачване на три пирински върха. Обикновено до Кутело и Бански Суходол не се ходи. На Кончето идва друга пътека от х. Яворов. Пътят на връщане минава през гора и при следващото ходене до вр. Вихрен успях навреме да се скрия от дъжда. Рядко се случва толкова хубаво безветрено време през началото на октомври. От хижата ми казаха, че през септември четири пъти беше валял сняг, но без да образува трайна снежна покривка.
Резултат с изображение за пирин казаните
Местност Казаните, където има еделвайси и преспа с вечен сняг.
В местността Казаните еделвайсите на слизане се падат от лявата страна. Малко преди хижа Бъндерица има отбивка към другата хижа- Вихрен. Навсякъде маркировката е червена, а на високото, поради липса на дървета маркировката е поставена на камъни насред пътеката. Маршрутът е отлично маркиран и всички характерни места са обозначени с правилна маркировка.
Отдолу от гр. Банско връх Вихрен и казаните се виждат внушителни. До х. Вихрен се отива по асфалтов път от Банско, има и маршрутки за тези, които са без автомобили. Един стар турист преди двадесетина години ми беше казвал, че Кончето е най-красивото място в българските планини и до голяма стгепен е имал основание. От първенците на планините, десет според новите туристически книжки, на които се слагат печати, до Вихрен най-трудно се стига. Не трябва да се подценява и първенецът на Стара планина вр. Ботев( 2376 м.н.в.), тъй като до него пътеките са дълги и стръмни, погледнато от всички места. Пирин планина привлича много туристи с алпийския релеф на върховете. Като средна надморска височина ми се струва по-висока от Рила. Портите в Пирин са каменисти и някои от тях доста трудни за изкачване. За вр. Вихрен има и други възможни маршрути, като този през Хвойнати връх.