Регистриран на: 01 Юни 2009 Мнения: 105 Местожителство: София
От Чупрене до Миджур (25.10.2009)
Идеята за това ходене се излюпи преди няколко седмици. Търсейки бирарията, където се събира агитката забелязах, че улица Миджур е доста близо. И едноименният връх е близо, но дали заради доскорошните заграждения, дали заради по-познатите пътеки по Рила и Пирин често остава пренебрегнат. Естествено идеята ми срещна одобрение, събрахме имената и седмица предварително изпратих писмо до ГДГП. След няколко разговора по телефона в петък вече имахме заветното разрешително.
Предварителният план претърпя известни промени и в събота малко след 10 се събрахме на Централна гара. Натоварихме се на двете коли и поехме през задръстените заради строежа на метрото булеварди към Чупрене през Петрохан. Съдейки по многото техника, струпана по последния проход преди месец пътят трябваше да е преасфалтиран или поне изцяло обновен - но не би. Работата, свършена по него се оказа изцяло козметична - две-три закърпени дупки, и то изцяло по северната част.
Някои членове на групата имаха желание за културен туризъм и - нямаше как - трябваше да им го осигурим. На обед посетихме историческата местност "Балова шума". Когато пристигнахме Таня, Митко, Вальо и Боян вече разглеждаха извисяващия се над всичко в околността соцмонумент, посветен на Деветосептемврийския преврат, Септемврийското въстание от 1923г и кой знае защо Чипровското въстание.
Аз, Камен, Ели, Витя и Ани с чисто идеологически намерения се насочихме направо към едноименнта кръчма. Там от видно сложения в менюто подлистник разбрахме, че асортиментът е беден поради пословичния мързел на местното население, а от сервитьора - че не сме единствените клиенти за деня и малко преди нас са си тръгнали една групичка снощни пияници Поръчахме и докато чакахме под настойчивите крясъци на токачките и мощното кукуригане на японските декоративни петли към нас се присъедини и Краси. Нямаше да дойде с нас към Чупрене, но поне да се видим.
Не след дълго поехме пак на път. До Долни Лом пътя беше горе-долу прав, дори и не много широк. След разклон тип "Напред по главния - за стопанския двор, настрани по тясна отбивка - за съседното село" поехме към Репляна и Чупрене. Тук пътят стана изключително тесен и живописен, с много виражи и мостчета. Небето настръхна и по всичко личеше, че няма да ни се размине. По предното стъкло на колата полепнаха няколко капки. За щастие имахме късмет и останахме само с тях този ден.
На входа на Чупрене ни чакаше паркирал джип на Гранична полиция. Тъй като единствено аз бях минавал по този път към върха единият граничар ми състави предупредителен протокол да не превеждам групата през границата. А в същото време другият разказваше разпалено и с много жестове как някакви туристи се загубили и минали границата. Колегите им се обадили в нашата Гранична полиция, те на Вътрешно министерство, от там на Външно министерство, сръбското посолство, сръбските външно и вътрешно министерство и накрая тяхната гранична полиция. Намерили ги след няколко дни да пият в някакви кошари с местните овчари. От там в ареста в Ниш, и след като си платили глобите на Връшка чука. Забавно, ама времето напредна и се наложи да тръгваме. Отбих се в кръчмата (там бяха същите хора от преди три месеца, но в леко намален състав) да питам за пътя. Естествено никой не беше минавал от там.
Както и да е, поехме нагоре по течението на Манастирка, където строяха електропровод, а в горната му част - мини ВЕЦ. Както се казва - те са на всеки километър Скоро го подминахме и си пролича, че пътят е асфалтиран. От селото до тук беше изровен от тежките машини. На първия по-сериозен завой решихме да минем на пряко. Не след дълго разбрахме, че маркировката също мисли като нас. Минахме край Ловен бар "На сигурно", култово място за местните ловци (вж vbox7).
От там по един приток на Манастирка - само нагоре през къпинаци, шипки и нарочно отсечени тънки дървета по нещо като бивш черен път, но вече доста отеснял. По здрачаване хижарката се обади да провери дали имаме нужда от помощ. Малко хора биха го направили. Скоро излязохме на чешмата "Бекинска шобърка". Вече на челници, по главния път стигнахме за 15-тина минути до хижа Горски рай.
Тук всичко беше на ниво, както винаги. Вътре печката гореше, беше топло и подредено със стил. Хижарката Краса беше направила чеснови хлебчета и от от боба с манатарки, който харесах предния път. Вън имаше огнище за скарата на Камен, а вътре студена бира за Боби В опреселен момент обаче трябваше да лягаме, защото на следващия ден ни чакаше двайсетина километра път.
На сутринта в 6.30 бяхме в столовата и хижарите Митко и Краса се бяха погрижили да имаме закуска - мекици със сладка от боровинки и шипки. Представям си колко са спали през нощта, за да е всичко готово по това време. Още веднъж - поклон
Към 7 потеглихме нагоре през мъглата. Пътеката до билото се изкачва през Биосферен резерват "Чупрене" - стара смърчова гора - по ребро, което се спуска от вр. Реплянска църква, в горната част го подсича леко на югоизток и излиза на седловината между Реплянска църква (1969м) и Остра чука (1967м). Като единствена през резервата тази пътека е добре поддържана и маркирана.
На билото ни чакаше изненада - нашата мъгла се оказа ниска облачност и горе времето беше ясно и слънчево. Докато през призрачната гора вървяхме малко в унес тук се събудихме напълно от ярките му лъчи и внушителната панорама, която се откри във всички посоки.
Събрахме се, след което поехме нагоре към Остра чука. От нея почти по равно до връх Оба (2033м), на изток от който билото се снишава до седловината, под която извират реките Лом (от наша страна) и Тимок (към комшиите).
Именно на тая седловина беше заседнал един тлъст облак, а трябваше да минем през него.Нама как, поогледахме се - и надолу. Задуха силно, влажния въздух ми измокри от едната страна, а от другата бяхме сухи. Нищо, мислех си, на връщане ще възстановим симетрията.
След протяжно слизане достигнахме пирамидка 336 (1780м), която е на дъното. На нея излиза пътеката от Горни Лом.
Качването беше по-дълго, но в един момент се отскубнахме от мокрите лапи на облака и настроението (и оттам темпото) моментално се вдигна.
Бързо изкачихме върха и след обичайните снимки (две самоснимачки, които щракнаха по различно време, на Вальо даже остана безмълвна) и суетене около котата хапнахме на завет на неизвестно чия територия.
На шофьорите не им се караше по тъмно и не се бавихме много. По обратния път, където събрах набелязаните предварително няколко пластмасови бутилки. На мястото, където пътеката слиза от билото виждайки колко близо е връх Реплянска църква реших да се кача и до него. Така или иначе му се каня от доста време. После разбрах, че в групата е тръгнала шега, че съм го направил, за да не им липсва Никси
Като пристигнахме на Горски рай единодушно решихме да хапнем пак.
След това се натоварихме на уазката на хижаря Митко и слязохме до Чупрене, където ни чакаха колите. Времето беше доста бяло и шофьорите с пълната ни подкрепа се насочиха към по-дългия, но по-лек път през Ботевград.
И аз да се отчетата със снимки тук и от следващата седмица качване от сръбско тук
Сря Ное 18, 2009 11:06 am
anadel
Регистриран на: 03 Дек 2008 Мнения: 78
Много хубаво беше! Два пъти му се каних на Миджур и накрая стана някак между другото, като си има организатор и водач - друго си е Тони, благодарим ти!
Аз бях толкова вдъхновена, че си качих и надписах снимките още в тогава в понеделник, но за пускане на темата не дойде ред, та сега се включвам и аз.
Митко сред облаците, но здраво стъпил на земята, т.е. на вр. Оба
Гранична среща на сръбски и български мъглявини на слизане от Миджур
В призрачната гора на резерват Чупрене
И накрая, по тази права отсечка не сме в правия път, с Камен сме
И вечният въпрос - кое се брои за загубване, кое за малко отклонение или просто сме по по-красивата пътека, която заобикаля хижата
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Поръчахме и докато чакахме под настойчивите крясъци на токачките и мощното кукуригане на японските декоративни петли към нас се присъедини и Краси. Нямаше да дойде с нас към Чупрене, но поне да се видим.
Скоро го подминахме и си пролича, че пътят е асфалтиран. От селото до тук беше изровен от тежките машини. На първия по-сериозен завой решихме да минем на пряко. Не след дълго разбрахме, че маркировката също мисли като нас. Минахме край Ловен бар "На сигурно", култово място за местните ловци (
Снимки 
.
