До къде многократно не сте достигали?

Замислих се един ден за мерака ми най-накрая да се кача на Муратов връх. Колкото и пъти да съм се озовавал на Бъндеришка порта, дали към Спано поле или Синаница, както и на връщане, така и така не съм се озовавал на самия връх. Толкова пъти, че вече съм с планове специално за него. Не, че е кой знае какво ... просто се е появил един особен и силен магнетизъм.

Още преди 14-15 години като го видях за пръв път от муратовото езеро си казах, че е връх който бих изкачил. Година-две след това, когато за пръв път навлязох в дебрите на Пирин в посока Спано поле и от доста по-отблизо гледах гранитната пирамида от портата, как да кажа, повлече ме още повече. На предложението ми да се качим до горе, тате отвърна с твърдо ''не''. На връщане бяхме изморени. Следващото лято беше същата история, по-следващата отново.

Преди три години като тръгнах самостоятелно с колеги от университета, имаше евентуален умисъл да се изкачи Муратов, но изпуснахме маркировката на Бъндеришка порта и неусетно бяхме качили върха до половината, където гранитна стена на застави да се върнем към портата, изгубихме време и продължихме към Синаница. На връщане, сили имах, но колегите не желаеха, освен това щяхме да изпуснем и маршрутката от хижа Вихрен.

Това лято когато за пореден път бях там, се връщах от двудневен преход, сам. Още с тръгването имах ясната цел, преди да сляза от портата, да стигна до върха. Малко неща можеха да се объркат, но се объркаха. Време имах, сили колкото щеш ... но ето, че зад гърба ми се оформяха тежки буреносни облаци които ме принудиха по живо по здраво да си сляза по познатия маршрут към х.Вихрен и да не правя глупости.

А на вас кой връх ви ''бяга''? Very Happy

Bushwalker написа:

Замислих се един ден за мерака ми най-накрая да се кача на Муратов връх. Колкото и пъти да съм се озовавал на Бъндеришка порта, дали към Спано поле или Синаница, както и на връщане, така и така не съм се озовавал на самия връх. Толкова пъти, че вече съм с планове специално за него. Не, че е кой знае какво ... просто се е появил един особен и силен магнетизъм.

Още преди 14-15 години като го видях за пръв път от муратовото езеро си казах, че е връх който бих изкачил. Година-две след това, когато за пръв път навлязох в дебрите на Пирин в посока Спано поле и от доста по-отблизо гледах гранитната пирамида от портата, как да кажа, повлече ме още повече. На предложението ми да се качим до горе, тате отвърна с твърдо ''не''. На връщане бяхме изморени. Следващото лято беше същата история, по-следващата отново.

Преди три години като тръгнах самостоятелно с колеги от университета, имаше евентуален умисъл да се изкачи Муратов, но изпуснахме маркировката на Бъндеришка порта и неусетно бяхме качили върха до половината, където гранитна стена на застави да се върнем към портата, изгубихме време и продължихме към Синаница. На връщане, сили имах, но колегите не желаеха, освен това щяхме да изпуснем и маршрутката от хижа Вихрен.

Това лято когато за пореден път бях там, се връщах от двудневен преход, сам. Още с тръгването имах ясната цел, преди да сляза от портата, да стигна до върха. Малко неща можеха да се объркат, но се объркаха. Време имах, сили колкото щеш ... но ето, че зад гърба ми се оформяха тежки буреносни облаци които ме принудиха по живо по здраво да си сляза по познатия маршрут към х.Вихрен и да не правя глупости.

А на вас кой връх ви ''бяга''? Very Happy

Тогава направи следното, иди целево, качи се до езерото в подножието, от там има характерен улей по посока Хвойнати, по него можеш да излезеш на характерен гребен с жандарми, намиращ се в средата на седлото между Хвойнати и Муратов. От там, по ръба и леко откъм страната на Георгийца, със сравнително къси трудни участъци можеш да излезеш от север и после да слезеш от юг към портата, след няма да има смисъл повече да се занимаваш и да го мислиш този връх.

Местата, до които не съм стигал не са върхове, но все пак има много такива. През декември скъсих дупката в маркировката тук от 1,5 км. на по-малко, но все пак остана участък, в който не успях да я проследя от няколкостотин метра в източното подножие на Есенска бърчина...
http://www.kade.si/#map=16/2745973.47/5090358.59/0

При мен например такъв връх е Ком. Имам два опита за качване през 2003 и 2004г. (скоро не съм ходил в този край). И двата опита бяха по празниците 1-6 Май с тъгване и спане на Петрохански проход и завършек Пробойница-Лакатник.

Първият път точно под върха беше останала една кишава преспа сняг добре напечена от силното слънце. Вървиш си първо през гората на топло и кално. После става мокро и изведнъж щом стигнеш снега слънцето, което се отразява в него те отрязва с една горещина, а кишата и мокрите обувки правят по-нататъчното вървене мъчително бавно и неприятно. Изходът беше кръгом към прохода.

Вторият път 30 мин. след пръгването от прохода заваля една яка градушка с пороен дъжд и гръмотевици. За 10 мин. нямаше нищо сухо по нас и обувките преливаха от вода.
В хижата посегнахме на оскъдните запаси от вестници на хижаря. Паднаха се по две страници на човек. Изцеждаш обувките, тъпчеш вестник, вадиш вестник разгъваш и стушиш пред печката вестника и пак от начало.

При мен този връх се оказа петолъчката на Бузлуджа. Първия път бях най-близо до целта, оп СОТ-аджии, втория на рожданния ден на Яница - дъжд, третия път пак дъжд, четвъртия непреодолими с кола преспи по пътя от Шипка през април. Миналата година пропуснах, сега се чува, че партията-майка пак е решила да охранява чинията. Всъщност паметника символизира венец и знаме, не чиния. Венеца съм го покорявал, но знамето тцъ.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Здравейте, планинари!
Ето и моето разочарование - през август миналото лято, на два пъти тръгвахме за Гоцев връх, Славянка
/ Китка планина / Алиботуш, както местните я наричат и… не стигнахме!

Даже беше замислено по най-лесният начин – от „Марина поляна“, над село Голешево.
Предният ден, по този повод се чухме и с моят телефонен пътеводител – Speedy.
Времето си беше горещо, ние - готови, а багажът стегнат вечерта.

Тръгването ни - от село Илинден, откъдето през лятото правим разни еднодневни разходки.
На сутринта се видя, че времето не го бива много, но пак се облякохме.
Още седнахме в колата и се изсипа дъжд като завеса. Останахме си до портата…

Да не губим деня, хукнахме към Кавала, но там слънчасах и стана зле...
После времето - хубаво, хубаво, ама аз лежах през следващите два дни.
Остана възможен последният неделен ден, преди заминаването ни.

Натъпкана с вода, витамини и не много във форма - пак тръгнахме!
Денят беше син и прекрасен и навлизахме в тая чудна, малка планина по пътя през Парилската седловина.

Още след село Парил, някакъв датчик на таблото на джипката започна да свети и колата да спира през определено време.
Преди Парилската седловина и GPS-сигналът изчезна, не че трябваше по пътя.
С голямо нежелание дадохме назад... Нещо ни връщаше два пъти, а уж с кола изглеждаше толкова лесно!

Тази година, ако се качваме от „Марина поляна“, ще се минава от страната на село Петрово,
защото пътят между Парил и Голешево ми идва бавен и е зле, дори с джип.
Та така! Чакам Лятото, въпреки че мечтая да видя тая Китка планина - пролетна! Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

На Алиботуш есен/зима, докъм април-май!
Цветна и дъхава е през май, птици пеят омайни песни по зори, но пък често трещи ужасно по това време Smile

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	didogen написа:
	При мен този връх се оказа петолъчката на Бузлуджа. ......

Изобщо не те съветвам да го правиш. Последно ходих там 2010г. и руините изглеждаха повече от опасни, сега не знам как е, но съм убеден, че от само себе си никоя сграда не се поправя с течение на времето. Ако не искаш да те сполети съдбата на оня, дето в Благоевград кретенски вадил тухли от стената на съборетината, можеш да подновиш опитите си...

все нямам късмет да отида на х.Плевен Mad

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

Поради отдалеченост не съм качвал Руен и Ком. Май е време да ида.

Ком е доста приятен и си има своя чар, този на Западния балкан.

А иначе улея между Хвойнати и Муратов го знам, с вуйчо му се набутахме там преди години, че видиш ли ти банскалията знаел, че там били най-хубавите боровинки в Пирина. Laughing

Bushwalker написа:

Ком е доста приятен и си има своя чар, този на Западния балкан.

А иначе улея между Хвойнати и Муратов го знам, с вуйчо му се набутахме там преди години, че видиш ли ти банскалията знаел, че там били най-хубавите боровинки в Пирина. Laughing

аз оттам зимата на някакъв участък съм пускал рапел
Shocked

	Kent написа:
	аз оттам зимата на някакъв участък съм пускал рапел

Явно някъде другаде си бил. Там зимата си е лавинарник, но лятно време е много удобен шорткът, ако например си решил да направиш за един ден Яворов -Тевно езеро - сравнително прав участък, който от Хуйнати връх слиза направо на Рибното езеро, и избягваш както слизането до х.Вихрен, така и голямото чупене на крака през Муратов, Караулите и най-вече Бъндеришки чукар. Даже ако не се лъжа има и пътечка с пирамидки...

Може и да греша, помня, че нея зима имаше доста оскъдно количество сняг и вадихме въже. После помня смътно. Дори къв сме го дирили там?
Яворов до Тевно не сме ходили, но до Демяница редовно /по сухите месеци/. А, един авер / същия дето му пострада детето на Жандармите преди няколко години/ редовно си правеше Безбог-Яворов /пак по сухите месеци/. Един път го срещнахме на Кончето, бяха му залепнали лукчетата за небцето /две/ беше се обезводнил бая, после каза, че на Яворов пристигнал в доста смачкан статус...
Какви ли не щуротии съм правил/и
п.п. Под сухи месеци имам предвид някъде от юни до октомври. Всъщност предимно септември.

Мургаш - отне ми 15 години да го кача. Oops

И като ми тръгна после - за 2 месеца го качих от всички страни. В резултат компанията ме взе на подбив. Като питам, къде ще ходим, отговора беше: на Мургаш! Blink