Направих аз едно ходене в Рила, тоя път не с обичайните ми спътници. Почти в петък вечер реших, че не ми се ходи на Витоша за 1 ден, за Родопите нямаше място вече но пък места имаше, дори за двама - мен и Никси, в колите на компанията, които отиваха към Урдини езера. Повечето ми бяха познати от разни други случайни срещи, за други бях чувала само. Разговорите се въртяха около времето, около катерене, около ходенето 24/100, около планините извън Бг, около това, от къде може да минем за Урдини езера. Като стигнахме на ЦПШ бяхме измислили вече плана. Очертаваше се Павката, Никси и аз да пообиколим района около Мальовица, преди да се спуснем към Урдините. Другите направо на езерата решиха да отиват.
Стигнахме и минахме хижа Мальовица, по пътя нагоре Павката пръв, след него Никси, аз след тях, останалите по-отзад. Обаче моето ходене нещо не спореше и си мислех да се откажа от ходенето по билото. Реших да се разделя с момчетата на втора тераса, където се очертаваше да се съберем всички и всеки да поеме по своя път. Обаче, явно нещо не се бяхме разбрали, защото след 10-ина минути чакане, видяхме останалата група да качва Овчарския улей - пътеката към Мальовишките езера, източно от Малка и Голяма Мальовивца. Тъй че друг избор нямах, освен да продължа
Изглед от пътеката малко над хижа Мальовица:
За половин час някъде се качихме до БАК, багажа с нас. Там Никси се завъртя около заслона, че не беше минавал през района и му беше любопитно всичко
Изглед от пътеката към БАК към Малка Мальовица, Голямата се крие отзад. В дясно от Малка Мальовица се вижда остро връхче, то е част от връх Ушите.
Забавихме се малко на заслона, а през това време Павката вървеше по улея между Злия Зъб и Орловец. Поехме и ние нагоре. 35 мин по-късно бяхме горе. Момчетата отидоха да качват Злия зъб, аз понеже си знаех, че без въже ще ми е малко трудно, се отказах, намерих си едно скътано от вятър място и захапах една ябълка. Докато чаках, слънцето се скри и се появи студен вятър. Смених си панталона с по-плътен, даже и шапката извадих.
Десетина минути по-късно продължихме към Орловец:
Горе на върха - гледка Имаше и облаци, които пречеха на снимането, но поне есенната трева ярко се открояваше. За момента Пирин едва се виждаше в далечината:
Преди да тръгнем към Петлите, които се намират на запад от Орловец, се загледахме в Иглата, която се намираше в южна посока:
Слизането от Орловец към Петлите, не е трудно. Като стоиш на самия връх и гледаш към Мальовица, за да се спуснеш надолу - тръгваш наляво, т.е. северозапад. Оттам започва и пътеката с пирамидки по нея. Самите пирамидки са доста нагъсто и няма как да се объркаш. Пътеката е леко стръмна, но не невъзможна. Слиза се и с раници
Има точно 2 места, където трябва да слизаш по скалите, което ми се видя малко трудно, и хвърях на два пъти щеки и раница долу, за да мина. Ето един от тези участъци:
По - натам през Петлите пътеката си е пътека, същата като подсичащата от Попова капа към Ловница - от юг - улей, от север - скали. Доста по-лесно е да вървиш Елени връх - Петлите - Орловец. Именно заради тоя участък, който е доста стръмен на слизане, за качване няма проблем
Малко след стръмните участъци, на запад, се вижда Елени връх, Мальовица и на изток от нея - Орлето:
Следвахме пътеката на запад, Мальовица се скри, част от Елени връх остана да стърчи. Започнаха чуките на Петлите:
Един от улеите, които започваха от Петлите, в южна посока, към риломанастирската река. Впрочем, улеите там носят името Злите Потоци:
Изглед от най-високото място на Петлите - от пътеката, на запад, към останалата част от маршрута. Долу, в дясно на кадъра, се вижда пътеката, която сякаш изчезва в скалите. Точно там, при понижението на скалите, пътеката се прехвръля от северната страна на ръба:
Поглед на изток, към Орловец:
Друг улей на юг, към риломанастирската река:
След като пътеката мина на северния склон, се откри гледка и към Мальовишката долина и река:
От северната страна, пътеката се спуска надолу 40-50 метра, след което при един улей, се прехвърля отново на южния склон на Петлите.
По - късно слънцето пак се показа, щракнах Орловец и зад него част от Злия зъб:
Друга гледка на юг-югоизток:
После слънцето отново се скри, та гледки нямаше. Следваше финалното качване към Елени връх.
Целият участък на Петлите може да се мине за час, час и нещо, точно време не мога да дам, защото на два пъти се спирахме за качване по чуките и снимки.
И тъй, това е за Петлите, нищо страшно
После направихме качване към билото - западна посока, към пътеката за Мальовица. От там Еленино езеро изглеждаше великолепно:
После слънцето пак се скри. Ние с Павката, на разклона - главната пътека по билото и отклонението за Мальовица, чакахме Никси да дойде от Елени връх. Погледнах телефона - появяваше се обхват от време на време, та успях да проведа 1-2 разговора
Чакането, обаче се проточи, та Павката отиде да види какво бави Никси. Той, всъщност беше огладнял и хапваше на върха. Ние го предупредихме, че тръгваме и полека се заспускахме от Мальовица надолу, в западна посока. Обръщахме се от време на време, но Никси се бавеше. Стигнахме Додов връх, но не го качихме, а се спуснахме на север, към Урдин циркус. Долу ни чакаше едно езеро:
На едно малко възвишение, с изглед към билото, чакахме Никси. От там имаше гледка към Мальовица и Ушите - двете връхчета в средата:
Никси се появи, махнахме му да дойде към нас. Павката остана горе на възвишението да го чака, аз обаче заслизах към езерата, за да мога преди да си отиде съвсем светлината, да щракна някое и друго кадърче.
Гледка, от възвишението, на което стояхме, преди да тръгна надолу:
Езерата, през които минахме, имаха различен цвят, то това си зависеше и от светлината, която се процеждаше от облаците. Първото имаше зеленикъв оттенък:
Второто, под него, синееше:
След второто езеро, имаше малко качване по едно възвишение, и отгоре видяхме колибата, в която щяхме да вечеряме, а след това, който няма палатка, да спи вътре
Бях зверски гладна, но се запътих към палатковия лагер, за да опъна и аз моята палатка. Щяхме да нощуваме на езерото Триъгълника, на близо 8 мин от колибата:
След суетенето около палатките, се събрахме в колибата, където беше спретната яка трапеза, имаше винце, ракийка, салатка от домати, допълнително кой каквото си носеше, а за десерт торта
Към 23 ч се отправихме към постелите Чудех се дали ще е студено, но като влязох в палатката, вътре се оказа уютно и топличко. През ноща нямаше вятър, на сутринта нямаше слана Малко дъжд капна през ноща, капките стоята като мъниста върху палатките
Сутрешни гледка след изгрева на слънцето:
После слънцето се скри зад облака, голяма част от който падна ниско и затули голяма част от билото. Преди да потеглим надолу по Урдина река, се събрахме да закусим - кафе, банички / специално от рожденника/ кашкавал.. кой каквото имаше. Доизядохме и тортата, а тя една вкусна, та вкусна
Когато тръгнахме, върховете не се виждаха от мъгла. Пътеката водеше надолу, но при Мала Урдина Река се разделихме пак. Павката с един друг момък, решиха да минат по пътя реката нагоре, към Ушите и оттам по Овчарския улей надолу към хижа Мальовица и ЦПШ. Всъщност, това се оказа по-добрия вариант за връщане, защото малко по-надолу, по самата Урдина река гледки вече нямаше, а като минахме още една овчарска колиба, стана и доста скучно и еднообразно.
Близо 4 часа и нещо ходихме по долината, от време на време пръскаше, понякога слънцето пробиваше облаците. Още по-надолу се спускахме през една гора, близо до реката, там заваля по силен дъжд, та за пореден път облякохме дъждобраните. Поспряхме се малко на Яворова поляна, ама там си е готино за пикник и леки, неангажиращи разходки. После пак поехме по пътя. Преди да излезем на ЦПШ имаше едно супер досадно качване, близо 15 -20 мин. Но съм доволна, че минах по долината, все пак това е път, който трябва да се мине Друг път никакво ходене по Урдина река, привлича ме минаването през Овчарския улей
Ми това е засега.
Надявам се, ще съм полезна, за тези, които имат чуденка за Петлите. Особено Жоро /moj /, той имаше едно питане за тях, ама никой не му отговори съществено
До скоро
Последната промяна е направена от Kat на Пет Апр 18, 2008 6:05 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Пон Окт 08, 2007 11:14 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6454
Браво, браво, хубави са местата, имало е добра светлина сутринта. Тва с Петлите обаче нещо ми убягва като описание ...
Питам, понеже ДНП Пирин построи овчарски заслони в НП Пирин, които се ползват от овчари и говедари. Интересно ми е дали и ДНП Рила правят същото.
Ако има повече такива би могло да се направи една добавка "Колиби и заслони в..." в заключената тема Къде на нощуваме в..., както направих за Пирин. На някои може майтап да им се струва, но в даден момент тези места могат да са от голяма полза на някой закъсал.
Пон Окт 08, 2007 3:30 pm
bojidar
Регистриран на: 27 Юни 2007 Мнения: 22 Местожителство: София
Чудни снимки и прекрасна разходка сте си направили. Браво . Тази колиба долу по реката гледам, че са я стегнали защото миналата година (така ми се струва) беше доста запусната.
Пон Окт 08, 2007 7:38 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
ами, Ники, идеята е добра, може да спретнем една вметка за колибите в темата за нощувките из Рила.
Даже може да започнем с тези две колиби, после, където срещнем други - ще допълваме.
Макар, че в тая колиба, където вечеряхме и където някои от хората нощуваха, май има бълхи.. днес забелязах, че нещо се е разходило по мен и като последица имам едни червенини..
Относно долната колиба по Урдина река, не знам нищо за нея, аз специално за пръв път я виждам, ама може да попитаме някой, който е ходил из района
Ами то където има овце, кози и кучета има и бълхи. Те зимно време се покриват тия гадини, ама явно още са мърдали вие като сте били. Мънички червени точици - бълхите са работили там, мдам!
Ами то където има овце, кози и кучета има и бълхи. Те зимно време се покриват тия гадини, ама явно още са мърдали вие като сте били. Мънички червени точици - бълхите са работили там, мдам!
Ти остави бълхите, ами по такива места има и кърлежи! Става много кофти... Иначе снимките са трепач!
Вто Окт 09, 2007 1:13 pm
natam-nasam
Регистриран на: 06 Авг 2007 Мнения: 209
Страхотни есенни багри!
А за колибите, явно са построени от овчарите, щото ония, изградените от "властите" имат едно европейско знаме забучено отгоре
Умряхме си от смях на Пирин! Както си вървим гледаме - знамето на евросъюза стърчи между клековете. Зачудихме се какъв е тоя важен обект под знамето и какво да видим - най-примитивен овчарник
О да! Това със знамената е голям цирк. Крача си аз из Чаирска река и гледам над една клекова горичка знамето на ЕС стърчи. Бре отивам да видя, а то колиба овчарска.
Вто Окт 09, 2007 6:24 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Разбира се, не са толкова добри като на Катето, ама все нещо пък може и да ви хареса..
П.С : Относно ходенето от овчарския заслон през Голяма Урдина река и Яворова поляна до ЦПШ-то: Тръгване в 10.20 - пристигане в 14.00..Значи време - 3.40 часа..Тук влиза и цялото моткане и бавно ходене..
Спокойно се взима за под 3 часа..
По-здрави...и до скоро..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Сря Окт 10, 2007 2:40 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Драсти, Никси,
какво им е на твоите снимки, даже много си харесах тази с нас двамата
А моите снимки.... скоро я има, я не нямам фото вече, сега ще моля тоз онзи да дава на заем, щото ходене без снимане не е пълно удоволствие
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети