Здравейте,
пускам пътепис на едно позабравено приключение в Пирин.
Годината беша 2012, месецът - началото на август. Защо и как избрахме целта си - Партизанската колиба до м. Вапата, под връх Човеко - вече не помня.
Събрахме се аз, Ванката Гърбев, Елка и Краси. Тръгнахме от х. Гоце Делчев сутринта нагоре по пистата с идея да хванем една позабравена пътека в северното подножие на м. Трите гроба.
Пътеката излезе глуха и ни отведе до Горния Древен - стария черен път за с. Брезница. Оттам ни отне около час да стигнем до Харами бунар. Още час вървяхме до отклонението за местностите Дългата поляна и Чала. Пътят се оказа доста оживен - току отнякъде се чуваше да изпърпори моторетка с местен брезничанин, тръгнал в гората за гъби или боровинки. С един такъв спряхме да поговорим - кое къде е, накъде отива. Момъкът спомена, че отивал под Джангалските гьолове за боровинки, за моя забава и за изненада на спътниците ми. За когото Джангалските гьолове са неизвестни - иде реч за познатите Кременски езера. Брезничани, корничани, а и самите кременчани наричат езерата Джангалски. Последните обаче с лекота позволяват името Кременски да измести Джангалски - от местна гордост един вид...
Напускайки Горния Древен поехме за Чала по черен път в източна посока. В момента тоя маршрут чак до х. Безбог е маркиран с кафява боя. След около час излязохме на Дългата поляна. Там се разхладихме на чешмата, с нежелание прекъснахме съживителната почивка и продължихме изкачването към поляната Чала (викат му още Кременския чал, в отлика на съседния Брезнишки чал).
Кременският чал е място с чудесна гледка към източните скатове на в. Човеко и същевременно важен разклон за ходещите в района. На запад продължава черния път за м. Изворите и Безбог, на югозапад се отклонява друг черен път, гмурка се в клековите гъстаци и поема към местността Вапата. По него тръгнахме и ние.
На Кременският чал
Малко след Чала клека отстъпи място на рядка и изключително красива беломурова гора - все големи дървета с гъст килим от боровинки долу. Кратко изкачване и 20-на минути по-късно бяхме пред Партизанската колиба - избраното място за нощуване.
Очаквахме да се насладим на тиха и спокойна вечер в колибата, бидейки забутана вдън горите тилилейски. Уви реалността щеше да се окаже далеч от тиха. След около час пристигна джипка от с. Кремен. Отвътре излезе младеж, кротко поздрави и попита дали ще спим тука. Остана безкрайно учуден на нашето твърдо да - ама вечерта ще има купон! Ние разбира се не се уплашихме - виждали сме какви ли не хижарски и колибарски купони! Те такова нещо обаче не бяхме виждали. Без да влизам в детайли за бесните чалгии, врявата и крясъците, които ни обграждаха на талази отвън. Ясно си спомням финала около 4 сутринта. Цялата кременска агитка - 4-5 души, ведно се метна на тенекиения покрив на бараката и почна да скача отгоре. След това нахлу при нас, победоносно врещейки. Различих думите - дайте да сме по-тихи, спят хора тука. Чух и отговора - какви хора бе, тук няма никой...
Оцеляхме все пак и по някое време сутринта с огромно желание напуснахме колибата на път за Човеко. Минахме току под стъпаловидните му стръмни скатове на изток, високо над каменните срутища в м. Вапата. Целяхме една характерна цепка между две скали. Местните ѝ викат Оджако поради сходството ѝ с комин. По цепката с малко драпане излязохме на поляната Полежан.
Към Оджако под склоновето на Човеко
Оджако гледка надолу към Вапата
На Полежан, следвайки клековата граница, поехме на запад. Целта ни беше да хванем тайна пътечка, която прехвърля рида Кременски връх - Човеко и да слезем оттатък при коритото на Ретиже в м. Изворите. Намисленото беше сторено с лекота. Вече на билото кръшнахме на изток до връхната кота на Човеко, направихме по няколко снимки и се върнахме обратно на пътеката. Оттам до навеса в м. Изворите беше въпрос на 20 минути слизане и болезнено лавиране в лошо изрязаната пътека.
Поляната Полежан, насреща Кадиев рид
На в. Човеко
Седловината между Кременския връх и Човеко
Навесът в м. Изворите
Навесът, бидейки знаменита местна забележителност, беше окупиран от кременска агитка. За цвят бяха взели банскалия, да се грижи за скарата. Приказка-две и поехме да огледаме нова пътечка - пряка до м. Кривата вода в Долна Джангалица. Оттам прибирането беше по обичайната пътека към х. Бебзог - с което приключи пътешествието.
Брей! Дойде му времето да опишеш това приключение! Много добре, с думи кратки, си обяснил местната гордост. Пък и простотията на някои човеци.
Боровинките под Джангалските гьолове са пословични. Красотата на района също. Повод да използвам темата да опиша някое-друго мое ходене натам
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
