Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал - зимно

Железницата потракваше бавно по старите релси на Подбалканската линия в малките часове на януарското утро. Жиците и светеха от дебелия скреж натрупан по тях, а светлината им потъваше бавно по околните обледенени храстчета и дървета, и сякаш ги заливаше с топлината си. Малко след полунощ е и въпреки еуфорията за предстоящото, топлината в купето ме унесе. Сложих по няколко кибритени клечки на клепачите, защото скоро трябваше да съм на гара Пирдоп, откъдето да поема в нощта към подножието на планината и билото над нея - върховете Косица и Паскал. Над страната се е настанил поредния антициклон, температурите гонят живака надолу към минус 20-е и знаех, че морето от облаци ще се е настанило над долината, къпейки я с топлите лъчи на слънчевия изгрев.

Вместо да сляза към перона на гарата, в просъница имах неблагоразумието да го направя от другата му страна и аха да се сгромолясам в дълбокия сняг в нищото, когато чух кондукторката да вика: "изчакай влака да мине и тогава пресичай"! Smile

Кимнах, но моята посока далеч не съвпадаше с това и продължих покрай линията към планината. Термометърът ми показваше -21 градуса по Целзий. Снегът издаваше високочестотните звуци присъщи за това, които отекваха надалече и привлякоха вниманието на бездомните кучета. Извадих щеката, сложих мериносовия шлем и се затичах, за да се сгрея. Бях с полар и ветровка и знаех, че ако сложа пухеното яке ще се изпотя, а в този кучи студ, това щеше да ми коства успешния преход. Скоро лампите на гарата потънаха в тъмнина и мъглата, а аз вървях по снежния път към подножието на билото и първата ми цел - хижа Паскал. По план трябваше да се кача до малко над 2000 м.н.в. и да преодолея близо 1400 м. възходяща денивелация в 20 км преход днес. Мъглата се врязваше в учестеното ми дишане, но знаех, че след няколко часа ще изляза над нея и утрото първо ще посрещне мен.

Като в транс изплувах на панорамното място под хижа Паскал. Утрото вече рисуваше картини към Средногорието. Сложих Канонската базука 70-200 и се насладих на меката топлина заливаща долината. А тя се къпеше в море от облаци и сякаш завита под дебелия юрган, все още спеше дълбокия си зимен сън. Всичко е ефимерно и секундите на фотографски екстаз се броят на пръстите на ръцете. А те - ръцете, мръзнеха, докато си играя с фототехниката, а тя пък горката никак не слушаше на този студ и индикаторът показваше едва 20 процента заряд в пълната до горе батерия...

Скоро слънцето се показа на хоризонта и оцвети пухкавите ниски блаци.

Над горския пояс. Рила планина в далечината.

Следи от животни закачливо се вписваха в кадрите. Попаднах в горска зимна приказка.

На хижа Паскал бях точно два часа след тръгването от гарата. Гледката към долината и Средногорието беше толкова впечатляваща. 320 метровия комин на фабриката се подаваше над облачната инверсия и го изчаках за кадър, защото ту изчезваше, ту се появяваше...

И хижа Паскал. Бях загрял подобаващо и изкачил половината денивелация за деня. Очакваше ме още толкова до билото и северен вятър от първата четвърт, който с отрицателните температури ми разказа играта. Smile

По билото напредвам много бързо със снегоходките и за още два часа стъпих на връх Косица - 2001 м.н.в. Пръстите на краката ми също мръзнеха, въпреки сухите обувки и мериносови чорапи. Така е, като не нося ракия... Smile

На връх Косица - 2001 м.н.в. Опаковах се и продължих към връх Паскал в далечината.

И като се замисля не бях пил и капла вода, защото тя замръзна още в гората...

Връх Паскал.

Веженското било в далечината.

На връх Паскал. Изглед на запад по билото и връх Свищиплаз в далечината (острото връхче на преден план).

Ледени форми.

И бутилката ми с водата. Обядвам на хижа Паскал и пия уиски с лед. Smile

В подножието на планината съм час по-късно. Поглед към изминатото по билото. Ако сутринта не беше тъмно гледката от тук щеше да ме демотивира, въпреки че съм подготвен за подобни извращения в късите дни на зимата с преходи под наслов "Наскок Намарш"...

До скоро!

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Чуден разказ, разкошни снимки!

Много екстремно - според както ти и подобава. Браво! Коминът сред облаците е рядка находка.
Мартине, радвам се, че не си се отказал да пишеш.

Чудесна екскурзия и снимки! Добра слука и с времето, въпреки ниските температури.

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Който си го може - може го.
И снимането.
И ходенето.
Smile

Поздравления.

Ехееее......... Марто се завърна.....

Хубави думи, благодаря на всички. Вярно, че отдавна не съм се завъртал... Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/