От най-северозападната част на Стара планина до връх Ком

Дидо,
Ако билният преход започне от Миджур нататък, къде ще свърши билният преход по Стара планина? Може би Миджур-Ком-Шипка. Защо Павел Делирадев е продължил от Шипка (връх Столетов) до Черно море, като спорен нас това не е билно ходене? Ком-Емине не е само билно ходене. Обръщаме посоката на движение и сравняваме участъците Шипка-морето и Дунав-Миджур.

Без да подценявам приноса на Павел Делирадев за популяризирането на този така магнетичен маршрут и надявам се не звучи грубо, но мисля, че е малко наивно да гледаме днес през призмата на 1933г.

На мен частта от Балкана на северо-запад от Ком ми влезе в полезрението веднага след като минах Ком-Емине през 2012-та. Чертах си тракове, също четох каквото можах да намеря по темата, с почитаемият Цецко прекарахме няколко вечери в офиса му вперили погледи в Гугъл Земя и крояхме разни планове година-две по-късно, но още нещата са само план. Поради това, че е граница това налага много специфики и честно казано с все "по-интересната" международна обстановка не съм оптимист, че тази част от планината ще се популяризира туристически колкото и да се напъваме. Чели сме и последните "минавания" особено от Белоградчишкия проход от Връшка чука, от които става ясно, че "Ужасът на Риш" е като Сънчо в сравнение с тамошния апокалипсис. Вели може да разкаже доста по-драматично нещата Capitulate

Мен лично тази част на Балкана ме привлича именно с дивата си непристъпност и по-скоро като дестинация за сървайвър в стил Беър Грилс. Но за организирани групи в стил Ком-Емине мисля, че в сегашния си вид е в състояние да откаже доста хора от планинския туризъм до живот.

На въпроса какво да се направи за подобряването и популяризирането на туризма в тази част на планината мисля, че първо трябва да се произнесат държавните органи и по-специално Гранична полиция.

	Любомир Илиев написа:
	...Обръщаме посоката на движение и ...

Чувам как някои отворят бутилка вино на тези думи..

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Последната промяна е направена от Tito на Пет Яну 13, 2017 10:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Шипка-Емине е билно ходене. Около Котел планината се разделя на три била. Централното било завършва на нос Емине.

	Tito написа:
	На въпроса какво да се направи за подобряването и популяризирането на туризма в тази част на планината мисля, че първо трябва да се произнесат държавните органи и по-специално Гранична полиция.

По-скоро правителствата на двете държави, по инициатива на туристическите им дружества. Но гледайки как Бащицата обещава разни неща в Панорама в този момент... сега е момента. Smile

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Билно е, как да не е!
Маршрутът Ком-Емине на изток от Шипка следва добре вододелното планинско било с едно единствено, макар и немалко изключение - Котленското отклонение при Демиркапия, северно от Сливен. Качването на маршрута на главното било става отново при Тастепе, над с. Руен, Айтоско. Да бъде отклонен така Е-3 все пак има резон - пропускане на значително по-ниския вододел при Сунгурларе за сметка на Котленския балкан.

Цялата полемика тук иде да ти посочи, че преходът по билото на Стара планина, планиран и осъществен от Павел Делирадев през 1933-а като преход от Ком до Емине няма как да стане преход по билото на Стара планина, ако почнеш от р.Дунав, Връшка чука, после по дългото разклонение на юг до Миджур. Виж, ще бъде такъв ако мине през сръбската част на главното било на Стара планина и влезе у нас при връх Миджур.

Дали това е политически възможно - не е ясно, клонящо към надали. Ако искаме да сме стриктни географски - така трябва да бъде. Ако искаме маршрутът освен билен, да бъде официализиран - ще е добре да припокрива Е-3, включая билен преход по билото на Стара планина в Сърбия (еле пък и тях ги включат в Европата).

Лека забежка по политическата част: Има все пак казус с друг Е маршрут - Е4, който завършва у нас на Гоцев връх и влиза в Гърция към седл. Бели пресеки, без да минава КПП.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Моля попровете ме ако бъркам нещо, някъде. За пръв път идеята да се направи поход по билото Стара Планина от край до край е изказана от Алеко Константинов. Той за съжаление не успява да осъществи това. През 1933г Павел Делирадев осъществява поход от връх Ком до нос Емине, където официално свършва Стара планина. Тръгнал е от връх Ком, защото не са го допуснали до граничната зона(вероятно). Също така, доколкото знам, другия край на Стара планина е при Белоградчишкия проход, свързващ селата Салаш и Ново Корито, от двете страни на границата и всичко на северозапад е Предбалкан. Също така, тука съфорумците вече няколко пъти споменаха, че главното вододелно било завива към Сърбия още след връх Миджур. За туй си мисля, че в идеални условия пионерите по пътеката, биха тръгнали или от село Салаш, или направо от Миджур. А въпроса „Какво би направил Павел Делирадев“ според мен е несъстоятелен, тъй като той е вече починал и не можем да го попитаме какво мисли. Всякакви разсъждения по въпроса са просто спекулации. Желая успех на всички, които решат да експериментират с този неосъществен участък от похода по гръбнака на Балкана.

	dido написа:
	Лека забежка по политическата част: Има все пак казус с друг Е маршрут - Е4, който завършва у нас на Гоцев връх и влиза в Гърция към седл. Бели пресеки, без да минава КПП.

Разбира се, че сега едва ли ще го намеря, но някъде из инфо страниците на Е-тата в Европа в долния им ъгъл има звездичка, която пояснява, че маршрутите трябва да се прекъснат и в следващата държава да се влезе през КПП. И Вели има такова писмо от Гранична полиция защото мислеха да тръгнат от Бабин зуб. Абе в писмото му размахаха пръст да не си и помисля. Smile

Ще го помоля ако има желание да разкаже.
За Ел камино не знам как е решен въпроса, но ако има изключение ще ставам пастафарианец. Е не точно заради Ел камино де.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

didogen написа:

	dido написа:
	Лека забежка по политическата част: Има все пак казус с друг Е маршрут - Е4, който завършва у нас на Гоцев връх и влиза в Гърция към седл. Бели пресеки, без да минава КПП.

Разбира се, че сега едва ли ще го намеря, но някъде из инфо страниците на Е-тата в Европа в долния им ъгъл има звездичка, която пояснява, че маршрутите трябва да се прекъснат и в следващата държава да се влезе през КПП. И Вели има такова писмо от Гранична полиция защото мислеха да тръгнат от Бабин зуб. Абе в писмото му размахаха пръст да не си и помисля. Smile

Ще го помоля ако има желание да разкаже.
За Ел камино не знам как е решен въпроса, но ако има изключение ще ставам пастафарианец. Е не точно заради Ел камино де.

През пролетта на 2014 г. се поразходихме из Góry Stołowe, планински масив на границата между Полша и Чехия, част от Средните Судети. В планината има гъста мрежа от маркирани пешеходни и колоездачни маршрути, немалка част от които пресичат полско-чешката граница или дори я следват. Освен това маршрутите и цветовете на марките от двете страни на границата са съгласувани. Гранични пунктове не видяхме никъде из планината, нямаше такива дори и на няколкото трансгранични шосейни връзки от местно значение. Ето и три снимки за илюстрация:

-- асфалтов път, пресичащ границата между полското градче Radków и чешкото селце Božanov (снимано е от чешка територия към полска територия)

-- стълб с указателни табели за велосипеден маршрут, разположен на самата граница (вляво е Чехия, вдясно -- Полша, зад табелите се вижда и знак, маркиращ границата, която продължава в дълбочина)

-- маркирана пътека, следваща границата (виждат се два гранични знака, един на преден план и друг в дълбочина, както и туристическа лентова маркировка на ствола на едно дърво)

Убеден съм, че, макар и засега това да изглежда доста трудно осъществимо, все пак един ден то ще се случи и в пограничните планини на България. А дотогава ще се правим на диви прасета из урвите. Smile

Като показа граничните пътеки се сетих за Шенгенското пространство , та:

Цитат:

Откакто се прилага шенгенското споразумение граничните постове са затворени (и често съборени). Шенгенските правила изискват държавите да премахнат всички пречки, за да стане възможно свободното придвижване на хора и превозни средства през вътрешните граници (чл. 20: Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата независимо от тяхната националност).[20] Така пътуващите по шосе, с влак и самолет няма да чакат дълго да се установява самоличността им от граничните служители, когато пресичат границата. Премахването на граничен контрол на вътрешните граници обаче не накърнява правото на държавите да извършват полицейски проверки за сигурност доколкото те нямат за цел граничен контрол. За да влязат и пътуват свободно в шенгенското пространство посетителите на нешенгенски държави трябва да получат шенгенска виза,.

Преди как е било не е ясно. Пространството действа сравнително от скоро, но все пак са минали едни 20-25 години което е достатъчно да изградят мрежа от туристически пътеки. В Чехия и Полша действа от 12 години.
При нас това скоро няма да стане.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

	didogen написа:
	При нас това скоро няма да стане.

Също смятам, че пълното премахване на границата между България и Сърбия няма скоро да се случи.
Затова в края на пролетта ще искам разрешение от ГД Гранична полиция да пребиваване в граничната зона. Такова разрешение може да се откаже само в случай, че искащото лице е имало някакво нарушение при преминаване на границата или лицето има някакъв запор за излизане в чужбина. Процедурата е лесна - попълване на искане 15 дни по-рано. Групите прилагат списък с трите имена, ЕГН, маршрут, име на отговорника и телефон за контакт. Миналата година водих група (15 човека) на връх Копрен и уговорката беше преди да влезем и след като излезем от граничната ивица да звънна на дежурния в Чипровци. При влизане в граничната ивица (където са руините от много старинна българска застава) докладвах, че от списъка отпада едно лице. На връх Копрен хората пожелаха да не се връщаме по същия път, а да се спуснем на юг и през ловната хижа да стигнем до хижа Копрен. От връх Копрен се обадих на дежурния и поисках разрешение да променя описания маршрут. Дежурният ме попита дали на 100% познавам пътя и ми разреши на мига, в който отговорих положително. От връх Копрен се спуснахме на юг по граничната бразда. При излизане от граничната ивица се обадих и ме попитаха дали е имало произшествия (?) и дали всички сме живи-здрави. Дежурният предложи да се обадя още веднъж като стигнем до ловната хижа. На ловната хижа се обадих и казах, че 14 човека сме тръгнали и толкова се връщаме живи, здрави, без произшествия и благодарни.

Има разлика между понятията гранична зона (10-15 км от граничните пирамиди), КЛЬОН (бодливата тел с проводниците на 3-5 км от граничните пирамиди), гранична ивица (300-500 метра от граничните пирамиди) и гранична бразда (линията на граничните пирамиди). Ако потърся, ще дам по-прецизни определения и параметри. Разрешителното е за граничната зона. В граничната ивица може да се влиза само в присъствието на граничен полица, но всички знаят, че никой няма да се занимава с нас, безобидните единични туристи. Сръбската граница е външна граница на НАТО и денонощно има дежурни (военни от контингента на НАТО в България) пред локаторите.
По сръбската граница не са слагали мини и комеминеецът може да търси път където пожелае, защото пътеки НЯМА.
Около връх Копрен няма трафиканти на цигари и т.н. Затова почти няма патрулиращи гранични полицаи. Връх Копрен е едно огромно плато и в сръбско няма близки населени места, за да има незаконна търговия между двете държави. За мигранти въобще не може да става на въпрос. Местната гранична полиция е в с. Гаврил Геново, регионалната в Чипровци, а областната в Драгоман. На отиване към Копиловци ме повикаха в двете управления в Гаврил Геново и в Чипровци, където искаха само да ме видят за 1 минутка. Въобще не са ми искали лична карта. Казаха ми устно няколко неща и това беше.

В раздела за E-3 сме, но понеже темата е донейде свързана ще си позволя да споделя тук някои допълнителни впечатления, които натрупах снощи, във връзка със сръбския участък на E-4. Направи ми впечатление, че се е появила някаква бегла информация за него (малко над средата на страницата). Може би тази информация е била налична там още от 2013-2014 г., но преди не бях я забелязвал. Споменати са източно и западно разклонение на E-4, които се разделят в унгарското село Nagykereki в близост до румънската граница. Оттам западния клон на E-4, заедно с E-7, се отправя на ЮЗ към Mindszent, Szeged и влиза в Сърбия при селцето Đala Ђала. По-нататък, следвайки междуселски пътища във Войводина, E-4 достига до Белград. Дотук трасето вероятно би представлявало някакъв интерес най-вече за колоездачи. За участъка от Белград до българската граница, който включва и някои разклонения, си направих труда да отбележа всички споменати в списъка точки (повечето се отнасят за населени места, някои са върхове, има също и няколко имена на забележителности/местности, не всички от които успях да отбележа, поради липса на карта с достатъчно подробни данни). Едно от разклоненията общо взето следва десния бряг на р. Дунав до мезолитното селище Лепенски вир, недалеч от Donji Milanovac. Оттам нататък има различни варианти, някои от които тръгват на юг към Majdanpek, а други продължават да следват десния бряг на Дунав на СИ чак до Kladovo. В крайна сметка всички варианти се събират в района на Sokobanja и оттам нататък следват общ предимно билен маршрут до вр. Бабин зуб недалеч от Миджур, след което следва спускане към Калотина с пресичане на билото на планината Видлич, част от Западна Стара Планина.

На приложените по-долу две илюстрации, които са и връзки към техни варианти с по-висока разделителна способност, с оранжеви точки съм отбелязал пунктовете от сръбския участък на E-4, които успях да локализирам:

-- участък Белград -- Сокобања

-- участък Сокобања -- Калотина

Интересно е да отбележим, че маршрута Сокобања -- Калотина минава през вр. Бабин зуб, в СЗ подножие на който се намира и хижа Бабин зуб (1580 м н.в.), отстояща на около 6 км от гранична пирамида 335 (кота 2073 според българските топографски карти или 2077 според сръбските). В района е бил изграден и ски-курорт, един интересен нашенски поглед към който е достъпен тук. Особено любопитни ми се видяха тези две изречения:

"Първоначалната концепция включва и строителство на писти и от българска страна, където склоновете са стръмни и лавиноопасни. Не е ясно дали въобще е разработван проект откъм нашата част."

Излиза, че колкото и намеренията да са все още в зародиш, все пак и други най-малкото обмислят някакви възможности за по-пълноценно трансгранично планинско сътрудничество в района около вр. Миджур.

По-нататък сръбския Е-4 маршрут се спуска до Топлодолска река и следва течението ѝ надолу до водослива ѝ с р. Височица. Оттам тръгва нагоре по течението на р. Височица, минава покрай естествено образувалото се при свличане на земни маси през 1963 г. езеро (днес язовир) Завойско, достига градчетата Височка Ржана и Славиня, след което пресича билото на планината Видлич и през селцата Смиловци и Бачево достига Калотина.

Според информация от Traildino, актуална към 2013 г., сръбския участък от западния клон на E-4 е бил частично маркиран от Planinarski savez Srbije. Би могло да допуснем, че някой ден в България също би се заговорило за източен и западен вариант на E-4 с начало гранична пирамида 335 -- единия на север през Обов връх, а другия на югозапад през вр. Тупанар, вр. Жаркова чука, вр. Бабин зуб и т.н.

Бих помолил ако някой разполага с изброените по-долу карти или други подобни на тях да ги сканира и сподели:

Особено интересни биха били по-нови издания на картите, в които би могло евентуално да са нанесени и актуалните маркирани участъци от сръбското E-4.

Благодаря най-напред на Любомир Илиев, който ме потърси във връзка с идеята за удължаване на маршрута Ком-Емине.
Не съм много активен по форумите, а сега съм малко ангажиран, но ще напиша няколко думи.
Първо подкрепям идеята. Освен това има още няколко интересни маршрута, но по-нататък.
Първо - движението по границата се подчинява на няколко правила: Имаме гранична ивица която за различните граници е различна и там достъпът е ограничен. За сръбската граница тя е 300 м, но трябва да се следи на официалния сайт на Дирекция гранична полиция. В периода 2007 до 2015 година минах по границата от Тимок до Резово и от Дуранкулак до Силистра. За всеки етап съм искал писмено разрешение (първоначално от главна дирекция, после от регионалните). Правилата са, че трябва да се информира съответния район. За Сръбската граница разрешение се иска от РДГП гр. Драгоман, а връзка се поддържа съответно с Брегово, Връшка Чука, Белоградчик ... Информацията за движението трябва да се предаде предварително със съответните списъци. Важно е да се знае как ще бъде преспиването, осигуряването на вода и т.н. Ако човек е сам може да преспи и до пирамидката или на някое дърво, но група не може. На някои места просто кладенчето няма да осигури толкова вода, а и тези които са по топографските карти не винаги вече съществуват. Аз примерно бих планувал с преспиване в някое селце - просто ще живне малко и икономиката. За някои ще бъде много приятна изненада (например Драгичеви колиби в района около Връшка чука). Зависи и от темпото на движение, какво ще е метериологичното време и т.н. Преди Салаш например границата е и граница на резерват и там ще трябват допълнителни съгласувания, в района на Миджур е желателно съгласуване с кметството на Г.Лом ако е въведена забрана поради пожароопасен период и други такива. Движението на голяма група трябва да се съгласува и със сръбската страна защото като се покаже на камерите за наблюдение и ще дигне тревога.
Ами това са първи бележки.
Ако някой има желание може да погледне някои фотографии в Panoramio - vidval (докато още го има).

Здрасти!
Като намериш време и желание опиши похода си по-подробно.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

	Любомир Илиев написа:
	Също смятам, че пълното премахване на границата между България и Сърбия няма скоро да се случи.

Това се случва и се е случвало. Само че каквото и да се прави, си остава само за теб и твоите близки.

Само да вметна, че в Белоградчик има разни карти с веломаршрути, които се движат в сръбско и влизат в България. Докато ги гледах доста се чудих как е решен въпросът с тия граници. Еми не стигнах до никакъв друг извод, освен да минаваш нормалното кпп.

Сега с това натопорчване-огради, трафиканти,.... нещата са по-затегнати и сигурно при среща от 3 вид с гр.п. ще има писане на обяснения и .... Но според мен всичко си зависи от тези,които те проверяват.

за реално минаване по билото си е доста гърчаво, защото няма вода и добре да го има предвид човек.

Иначе и аз съм за една такава разходка из дивото пролетта Smile

)
Останалото на лични

Мерси на @vidval за регистрацията в нашия форум и за първоначалната информация.
@vidval е минал пеша по граничната бразда на цялата сухоземна граница на България. Поздравления!
Знаете ли дали някой друг преди него е обходил цялата сухоземна граница на България?
Снимките на граничните пирамиди от прехода на @vidval може да се видят тук
Тези снимки са качени по горещата молба на бившите граничари от граничарския форум. Хората са истински трогнати и всеки от бившите граничари иска да види снимки на "неговите" десетина пирамиди, които през ден-два е обхождал.
Пътепис за обиколка на цялата сухоземна граница на България няма, но с @vidval имаме предварителна уговорка до пролетта да се опита да ни даде още практически съвети за участъка Дунав-Ком.

През лятото на 2011 с един приятел минахме от Връшка чука до Емине. Взехме разрешение от Главната дирекция "Гранична полиция" в София. В момента процедурата може би е по-лесна(доколкото знам е достатъчно само да се разменят няколко мейла със съответната дирекция). През 2011 трябваше да чакаме разрешителното да пристигне по пощата и то дойде точно 1 ден преди да тръгнем, тъй като 30-дневният срок, в който трябваше да получим отговор, се превърна в 45-6 дневен... Движехме се по граничната бразда(където беше възможно), често около нея (включително и на територията на Сърбия). Използвахме старите руски карти. Няколко пъти си опъвахме палатката точно на граничния път, тъй като реално навсякъде другаде беше обрасло с трънаци и храсталаци. Тръгнахме с по 4 литра вода на човек от Връшка чука. По пътя водата си търсехме според отбелязаните места на руските карти - почти винаги успешно. За мен най-красивата част от маршрута е от връх Оба до връх Ком (както и по-лесно проходимата). Ако някой има намерение да минава по този маршрут и има някакви въпроси, с удоволствие ще се опитам да помогна Smile