От най-северозападната част на Стара планина до връх Ком

Първото Ком-Емине 1933 г. е трябвало да бъде Тимок-Ком-Емине
На страница 5/6 от книгата „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) 1934 година, авторът Павел Делирадев е написал:
„За начален пункт на нашето пътуване избрахме вр. Ком и с това против волята си осакатихме своя първоначален план, тъй като Стара планина продължава още по-нататък до самото корито на р. Тимок, тракийският Тимакус, тъмна, черна река.
Но тази част на планината, както е известно, съвпада със сръбско-българската граница, а при тогавашните „съседски отношения“ мъчно можеше да се издейства разрешение за пътуване по самата гранична линия. Най-малкото трябваше време за чакане, а нашите дни за излета бяха точно преброени.“
Цялата книга От Комъ до Емине (по билото на Стара планина) на Павел Делирадев може да се изтегли от библиотеката на форума.
Преди 84 години Павел Делирадев е смятал, че Балканът започва от коритото на р. Тимок. Може би е имал предвид р. Тимок в района на сръбския гр. Зайчар? Ако се застане на вр. Връшка чука, на запад се вижда р. Тимок, на северозапад се вижда гр. Зайчар, на север се вижда равната Дунавска равнина, на изток се вижда пътят за с. Киреево.
Сега би трябвало да бележим началото на нашия поход от единия до другия край на Балкана от гледна точка на българска територия, достъпна за всеки български турист. От изолираното възвишение вр. Връшка чука се вижда Дунавската равнина „като на длан“. Тук, в тази тема на форума, условно ще приема, че походът по билото на Балкана от единия до другия край за българските туристи започва от изолираното възвишение вр. Връшка чука до нос Емине. Условно приемам, че Дунавската равнина е от р. Дунав до изолираното възвишение вр. Връшка чука. Условно приемам, че Предбалканът е от изолираното възвишение вр. Връшка чука до землището на с. Салаш. Без тези условности трудно бих стигнал до същността на темата. моля спорещите съфорумци да се качат на вр. Връшка чука, да се огледат наоколо и тогава да спорят. Все пак някой ден ще направя поход от р. Дунав до вр. Връшка чука.
Миналата година пеша отидох на море от Ком до Емине, но сега се оказа, че това не е достатъчно.
На основание страница 5/6 от книгата „От Ком до Емине“ (по билото на Стара планина) от името на нашия предшественик Павел Делирадев ще се явя на поправителна сесия „Връшка чука - Ком“ 2018. Всички ком-еминейци, които в момента са в добро здраве и дух, трябва се явят на поправителна сесия „Връшка чука - Ком“. Историята го иска и Дългът ни зове.
В речника си ще преименувам „Ком-Емине“ на „Връшка чука - Ком - Емине“.
Ще се сбъдне първоначалният план на Павел Делирадев за Тимок-Ком-Емине. Първите ком-еминейци не са си представяли моми по къси панталонки и потничета да крачат наравно с мъжете. Не са си представяли мобилни телефони и GPS-и. Не са си представяли, че всяка година ще има съревнование кой ще пробяга Ком-Емине за по-малко от пет дни?
Павел Делирадев първи минава Ком-Емине 1933 година. Точно тогава границата със Сърбия е била много строго охранявана и туристите не са могли да доближат границата на по-малко от 5-10 км. Затова нашите предшественици са избрали връх Ком за начало на първия цялостен поход по билото на Стара планина.
България губи Първата Световна война и по силата на Ньойския договор (1919 г.) отстъпва западните покрайнини на Сърбия. След това със Сърбия сме имали много враждебни отношения и туристите не са имали възможност да обходят билото на Западна Стара планина от река Тимок - връх Връшка чука – връх Миджур – връх Копрен – връх Ком. Смятам, че в момента нямаме никакви пречки да го добавим към Ком-Емине. Нашите предшественици биха се гордели с удължаването на пътеката по цялото било на Стара планина в наша територия.
Преди 84 години не е имало GPS и GSM. Екипировката е била тежка, обемиста и недостатъчно ефективна. Храната не е била така компактна и трайна (за сметка на качеството и ГМО). По билните пътеки не е имало толкова много жени. Не е имало толкова много информация за предстоящите преходи и не е имало толкова лесен и ефикасен начин за споделяне на тази информация чрез форуми и социални мрежи. Хората не са имали личен транспорт и пътуването до изходната позиция не е било така лесно, както сега за няколко часа с лека кола. Всичко е било различно.
Алеко Константинов (Щастливеца) е имал мечта за пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия край. Павел Делирадев 1933 г частично осъществява тази мечта. Днес няма пречки за осъществяване на тази мечта. Досега само няколко човека са направили пълна обиколка на България по граничната бразда, включително с каяк по река Дунав.
За осъществяване на дейности в граничната зона от 300 м до 30 км от линията на държавната граница не се изисква издаването на специално разрешително. Съгласувателен режим по отношение осъществяването на дейности се изисква само в случаите, когато същите се извършват в граничната ивица.
Гранична ивица е територията, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната държавна граница с дълбочина до 300 метра.
Съгласно чл. 56, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с директора на съответната Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП), в чиято зона за отговорност се извършват тези дейности.
За съгласуване на планирани дейности, попадащи в граничната ивица е необходимо да влезете във връзка с ръководството на съответната РДГП, като предоставите списък на участниците в групата (трите имена и ЕГН), ръководител на групата, график (по време и място) за придвижване и престой, както и телефони за осъществяване на постоянен контакт.
Телефонни номера и факс за контакт с РДГП:
- Драгоман – 07172/2395 или 07172/2095, факс-07172/2095;
- Кюстендил – 078/551040, факс-078/520044;
- Смолян – 0301/35740, факс-0301/35738;
- Елхово – 0478/88040, факс-0478/88040;
- Русе – 082/882710 или 082/882799, факс-082/841540.
Молба (свободен текст) се подава в Главна Дирекция "Гранична полиция"
1202, София, бул. Мария Луиза № 46, тел: 9831865, факс: 9885867, 9825390
За предпочитане молбата се подава в Word-формат на e-mail: nsgp@mvr.bg
Молбата се подава 15 дни по-рано и се чака писмено разрешение за посещение на граничната ивица. След като се получи писмено разрешение за посещение на граничната ивица, всяко движение в граничната ивица се съгласува с оперативно-дежурната част на всяко гранично полицейско управление.
Регионална дирекция "Гранична полиция" Драгоман има три гранични полицейски управления, които трябва да бъдат уведомявани при движение в граничната ивица от Дунав до Ком:
- ГПУ Брегово охранява участък от устието на р.Тимок до землището на с.Подгоре, община Макреш. За контакт тел. 094 600 621
Структурни звена на ГПУ Брегово са ГКПП Брегово и ГКПП Връшка Чука.
- ГПУ Белоградчик охранява участък от северозападния дял на Стара планина - от 500 м. южно от връх Бабин нос до Ломски дял. За контакт тел. 0936 54520
- ГПУ Чипровци охранява участък на бившите гранични застави в с. Дълги Дел, с. Дива Слатина, гр. Чипровци и с. Мартиново от състава на Видинския граничен отряд. За контакт тел. 09554 2087
Репер е метална релса, забита в река Тимок. На сухоземната граница се слагат гранични пирамиди, а на речната граница се слагат репери, стига да е възможно. В момента в река Тимок има много малко останали репери и затова задължително трябва да се видят.
Гранична линия е линията, свързваща граничните пирамиди/репери. В разговорния език се използва израза „гранична бразда“. Дори само един метър в сръбско се смята за нарушение и може да последва принудително задържане от сръбските гранични служби.
Прикриващият път (рубеж) по времето на социализма е пътеката за патрулиране до граничната бразда. На труднопроходимите места този Прикриващ път е далеч от граничната бразда. Ние ще се стремим да вървим точно по този Прикриващ път.
Гранична ивица е територията, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната държавна граница с дълбочина до 300 метра. В граничната ивица се влиза само с писмено разрешение от ГДГР/РДГП в присъствието на граничен полицай. За туристи като нас е ясно, че сме в тежест на граничните патрули и ако сме любезни, няма да имаме никакви пречки. Няма да ни придружава граничен полицай. Когато сме в граничната ивица, непрекъснато трябва да докладваме къде се намираме. Така нашите гранични полицаи ще знаят къде сме и ще съгласуват нашето движение със сърбите. Ако сърбите не са предупредени и видят движение на наша група, веднага вдигат тревога и после си го изкарват на нас. Дежурният по оперативна част на ГПУ Брегово, Белоградчик или Чипровци във всеки момент може да ни забрани да продължим да се движим и да ни даде заповед незабавно да се изтеглим от граничната ивица без значение, че имаме съответното писмено разрешение.
Пикет е малка тухлена постройка или малък военен фургон в близост до Прикриващия път. Пикетът, ако все още го има, понякога става за подслон. В миналото в този пикет е имало един-двама войника, които са почивали от някакъв наряд (дежурство) и са били в готовност веднага да пресрещнат нарушителя. Тогава войниците за залавяне на нарушител са получавали по 7 дни отпуск, а за „неутрализиране“ на нарушител са получавали по 35 дни отпуск. На около 10 км от граничната линия е имало КЛЬОН (бодливата ограда, по която е имало проводници за сигнализация). При прескачане на КЛЬОН-а, проводниците са давали сигнал и граничарите са знаели къде да пресрещнат нарушителя. Ако случайно го изпуснат, войникът излиза от пикета и тръгва по Прикриващия път, за да спре нарушителя.
Военните в миналото не са слагали противопехотни мини от нашата страна на сръбско българската граница, за да е опасно да се върви из пущинака.
За ком-еминееца има ново изпитание. Непроходими участъци. Без пътека. Без име на пътеката. Без маркировка. Без табели. Без подслон, вода и храна по пътя. Движение на юг само с разрешение от ГД Гранична полиция. Това със сигурност ще допълни и разнообрази сегашното Ком-Емине.
"Прикриващият път" е пътеката за патрулиране до граничната бразда по времето на социализма. На труднопроходимите места този Прикриващ път е далеч от граничната бразда. От 10 години този път не се използва и на места е трудно или много трудно проходим. Първоначалните планове са пътят Връшка чука - Ком да съвпада с Прикриващия път на бившите граничари. Картата BG Mountains спешно се нуждае от добавянето на нови точки за вода, храна и подслон.
По пътя Връшка чука - Ком има нещо любопитно. Според статия на вестник 168 часа най-западната част от България се намира на около 2 км на юг от връх Връшка чука до с. Киреево. В учебниците по география пише, че най-западната точка от България е там, където се сливат границите на България, Сърбия и Македония (гранична пирамида 106 до с. Жеравино, Кюстендилско). Истината ще покажат нашите GPS-уреди.
От тази година Ком-Емине ще се казва Връшка чука - Ком - Емине и от нас зависи дали ще поправим историята на Ком-Емине. След години може да ни приемат в "Шенген" и тогава ще се засили охраната на сръбско-българската граница, което означава, че няма да можем да си издействаме разрешително за движение по граничната линия. Сега е моментът, преди някой от първите туристи да се издъни и Гранична полиция за всички туристи да спре кранчето за издаване на разрешителни.

Добавено:
Полезна информация от моя поход Връшка чука - Ком 2018

Последната промяна е направена от Любомир Илиев на Пет Окт 12, 2018 2:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Здрасти,
даваш доста интересна тема за дискусия. Няколко бележки от моя страна:

Е3 в частта си през централна и източна Европа е замислена по протежението на Татрите, Карпатите и Стара планина. Ето как върви в държавите на СЗ от нас:
- Словакия - Татрите
- Полша - кратка Карпатска забежка, след което влиза в Унгария - където познайте, има само хълмове.
- по Унгарска линия влиза в Румъния нейде в Трансилвания, но не и при Карпатите, нито по карпатското разклонение Ретезат (ех, защо не е прокарано оттам Sad

).
- в Румъния, на ЮИ от Тимишоара започва румънското маркирано трасе, което се включва в Карпатското протежение на ЮЗ от Ретезат.
- Румънското трасе ненадейно завършва в селото Дубова. Оттам се очаква да влезе някакси в Сърбия, за да продължи по гръбнака на Стара планина. Да, но в този участък мостове няма, нито фери-маршрути. Най-удачното преминаване изглежда да е моста при Железни врата.
- в Сърбия, предполагайки влизане от Румъния през Железни врата, маршрутът може да бъде продължен в посока Ю към Ниш, следвайки отново билото на Стара планина
- логичното включване към територията на България тогава идва да бъде при връх Миджур! - Както действително е отбелязал твоя познат.
- разбира се, има и опция за влизане през Видин или Брегово, но тогава ще трябва да се прескочи сръбския старопланински участък, а у нас да се следва едно странично старопланинско разклонение, източно и успоредно на р. Тимок, включая в. Връшка чука.

Мнението ми е, че вариантът Е3 да мине през Железни врата, южно към Ниш с влизане у нас през Миджур изглежда най-логичния и "планинарски" от всички други възможни.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Здравей Дидо,
В моята глава има три пъти повече теми за размисъл Ком-Емине, но писането е много по-трудоемко от мисленето.

Официално призовавам да не се хабим да мислим за международния маршрут Е-3, а да се концентрираме върху историята и развитието на Ком-Емине.
Колко туриста са минали цялото Е-3 от Атлантически океан до Черно море и колко туриста са минали Ком-Емине? При съотношение от порядъка 1:1000 няма смисъл да се хабим за Е-3.
Откъде Павел Делирадев би минал 1933 година при условие, че тогава всеки български турист може свободно да се движи по българо-сръбската гранична бразда?
Имаме ли морално задължение да удължим Ком-Емине?

Нашите предшественици биха ни завиждали и никога няма да проумеят защо не правим поход, който включва цялата Стара планина? Нещо, което на тях им е било забранено и невъзможно.

Може да ви е интересно да погледнете и нещо, което написах във форума преди две години (съжалявам за самоцитирането):

http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=86313#86313

Интересна тема.

Подкрепям идеята. Но какво конкретно можем да направим?

Информация за и популяризиране на маршрутите "Връшка чука - Ком" и "Връшка чука - Емине".
Преговори с БТС за официалното признаване на маршрутите, за тяхното уточняване и маркиране.
Преговори с БТС, БФТ и туристическите дружества за традиционни ежегодни походи по маршрутите.
Други действия и мероприятия.

Любомир Илиев написа:

...
Ако на туристите в 1933 година е било разрешено свободно да се движат по граничната линия със Сърбия, откъде биха започнали своя първи поход по билото на Стара планина? (от гр. Видин; от гр. Брегово; от връх Връшка чука; от връх Миджур; от граничната бразда на 5 км западно от връх Ком; от връх Ком)
...
... Какво би решил Павел Делирадев, който първи минава Ком-Емине 1933 година? ...
...
Как да наречем новата пътека от началото на най-северозападната част на Стара планина до връх Ком?
...
Справедливо ли е да добавим Дунав-Ком към сегашното Ком-Емине и дали си заслужава?
...
Откъде Павел Делирадев би минал 1933 година при условие, че тогава всеки български турист може свободно да се движи по българо-сръбската гранична бразда?
Имаме ли морално задължение да удължим Ком-Емине?

Нашите предшественици биха ни завиждали и никога няма да проумеят защо не правим поход, който включва цялата Стара планина? Нещо, което на тях им е било забранено и невъзможно.

Моите отговори на зададените въпроси:

От Връшка чука.

От Връшка чука.

"Връшка чука - Ком".

Дунав-Ком - не е справедливо и не намирам, че си заслужава - при условие, че вече има поход "Връшка чука - Емине".

От Връшка чука по билото до Ком и до Емине.

Нямаме морално задължение да удължим Ком-Емине. Той вече е удължен на Връшка чука - Емине.

Възможни причини да не се направи наведнъж Връшка чука - Емине:

Липса на свободно време,
липса на средства,
липса на издръжливост,
здравословни проблеми,
липса на спътници,
липса на смисъл в подобно начинание,
други причини.

П. П. Vedrin добре е описал възможни варианти за Железни врата - Ком. За съжаление е изложил и пречките за осъществяването им.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Любомир Илиев написа:

Здравей Дидо,
В моята глава има три пъти повече теми за размисъл Ком-Емине, но писането е много по-трудоемко от мисленето.

Официално призовавам да не се хабим да мислим за международния маршрут Е-3, а да се концентрираме върху историята и развитието на Ком-Емине.
Колко туриста са минали цялото Е-3 от Атлантически океан до Черно море и колко туриста са минали Ком-Емине? При съотношение от порядъка 1:1000 няма смисъл да се хабим за Е-3.
Откъде Павел Делирадев би минал 1933 година при условие, че тогава всеки български турист може свободно да се движи по българо-сръбската гранична бразда?
Имаме ли морално задължение да удължим Ком-Емине?

Нашите предшественици биха ни завиждали и никога няма да проумеят защо не правим поход, който включва цялата Стара планина? Нещо, което на тях им е било забранено и невъзможно.

Ком-Емине като маршрут ще си остане Ком-Емине разбира се, защото е свързан в сплавта от конкретно ходене, на конкретен човек, описано в книга.
В тоя ред на мисли, удължаването му на север към Видин ще създаде Видин-Емине, което няма да бъде по-голямото Ком-Емине. Ако пък ще създаваш Видин-Емине, защо просто не допълниш липсите на Е-3 в посока север до Сърбия или Румъния? Това бих казал, ще официализира, съотвеното придаде завършеност на начинанието? Ако пък отидем натам - коментарите на Ведрин са чудесни - пропуснал съм ги или забравил, благодаря за линка - ще трябва да се съобразим с European Ramblers' Association (ERA), чиито член е БТС. Т.е. - няма мърдане Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Пет Яну 13, 2017 1:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Ком-Емине е ясен като турски сериал. Дайде да дадем и да превземем Петрокомок!

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Ще се случи.

След като се върнах от Емине, реших да направя Миджур-Ком в чест на Павел Делирадев и всички негови последователи, които не са имали право да вървят по граничната бразда от северозападната Стара планина до връх Ком. За целта си направих папка Midjur-Kom и започнах да трупам статии, пътеписи, снимки и трекове. После си зададох въпроса „Защо началото е от връх Миджур (2168м), а не от връх Връшка чука (692м)?“. В Google намерих резултати за маршрута „Връшка чука – Ком“ и реших, че това е по-подходящо, отколкото „Миджур-Ком“. Преименувах папката на Vrashka_Chuka-Kom и започнах да трупам статии, пътеписи r снимки. Трекове не открих. Затова отворих планинарската карта и започнах да разглеждам подхода към върха от ГКПП „Връшка чука“ (на пътя Видин-Зайчар). Лесно се вижда, че за българите Стара планина започва от с. Флорентин на брега на река Дунав. Точно там е първият баир на най-северозападната част от Стара планина. Отново съм раздвоен. От Връшка чука или от Флорентин започва истинското Ком-Емине по билото на цялата Стара планина?
Ако тръгна от Емине и финиширам на Връшка чука (692м) е нещо като да тръгна от Дунава и да финиширам на връхчето (515м) до телевизионната ретланслаторна кула между с. Козичино и пътя Несебър-Бяла без мерак да стигна до морето. Значи тръгването от Връшка чука – Ком - Емине не е най-добрия вариант. Знаем, че Павел Делирадев е стигнал до морското равнище. Ако е бил тръгнал в обратна посока, докъде щеше да стигне, ако тогава не е имало забрана за свободно движение в граничната ивица? Павел Делирадев би избрал река Дунав около с. Флорентин за начало на прехода по билото на Стара планина.
След като прочетох биографията на Павел Делирадев, отново се разколебах и влязох в нови мисли. Павел Делирадев е живял в Русе и със сигурност би искал да види мястото, откъдето идва водата на река Дунав в България. Това е устието на река Тимок, която се влива в река Дунав. Устието на река Тимок разделя Сърбия и България. Усещам, че устието на река Тимок при река Дунав е най-правилното място за начало на похода Дунав-Ком-Емине. Ще тръгна от там пък по-нататък както и да преправят трасето до Ком, няма да се налага да го повтарям.
Преименувах папката на Dunav-Kom и с нетърпение очаквам други гледни точки на комеминейци.

Не съм Ком - Еминеец, но в района съм се мотал много. Като войник с месеци съм бил по наряди точно на влива на Тимок в Дунава, селата Куделин, Балей, Връв. После година и половина в балканските села Големаново, Връшка чука / основно там /, Киреево, Черни лом, Салаш, непрекъснато и по билото на Балкана.
Тази работа е опасна. Всяка седмица се стреляше, а сега предполагам е същото, както дочувам от познати. Хаосът в момента там е голям - как си представяте туристи, граничари, каналджии и бежанци, умешани по баирите .... кой кого ще различи. Сръбските граничари не си поплюват, често стрелят преди да питат. От наша страна беше по културно, но също се стреляше.
В първите 60-70 км изглеждат ниски хълмове, но са гъсти гори още от гр. Брегово до Тимок, с трудно проходим подлес. Конете не можеха да влязат в него и се ходеше пеша и с брадви за просичане. В гористите долища на Връшка чука без указатели, през проправени от диви животни просеки, често не знаехме къде се намираме - в сръбско или у нас, но това не правеше на никой впечатление.
Може би добър вариант е начало Миджур - там е по-открито и предвидимо.

	Любомир Илиев написа:
	Павел Делирадев би избрал река Дунав около с. Флорентин за начало на прехода по билото на Стара планина.

Ако това е началото на прехода, откъде би започнал да ходи по "билото на Стара планина"?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Виждам, че яко те е хванала магията на Ком-Емине...

Дискусията става все по-интересна... Любомир Илиев, ако искаш да не си остане само дискусия, какви конкретни действия и мерки предлагаш да предприемем?

Що се отнася до реалното обхождане на маршрута, кога мислиш да го осъществиш? Може пък да се намерят съмишленици и спътници... освен ако не желаеш да пътуваш сам.

Любомир Илиев написа:

... Лесно се вижда, че за българите Стара планина започва от с. Флорентин на брега на река Дунав. Точно там е първият баир на най-северозападната част от Стара планина. Отново съм раздвоен. От Връшка чука или от Флорентин започва истинското Ком-Емине по билото на цялата Стара планина?
...
... Значи тръгването от Връшка чука – Ком - Емине не е най-добрия вариант. ...
...
... Усещам, че устието на река Тимок при река Дунав е най-правилното място за начало на похода Дунав-Ком-Емине. Ще тръгна от там пък по-нататък както и да преправят трасето до Ком, няма да се налага да го повтарям.
Преименувах папката на Dunav-Kom и с нетърпение очаквам други гледни точки на комеминейци.

Любомир Илиев, я дай твоето определение за планина и да видим откъде наистина започва Стара планина - двете ѝ части Главна Старопланинска верига и Предбалкана. Лично аз не смятам, че Стара планина започва от брега на река Дунав.

Иначе идеята ти за поход "Дунав-Ком-Емине" е напълно ясна и много добре я изложи. Въпросът е какви ще бъдат целите и задачите на този поход?

Представям си например поход "По главното вододелно било на България". Безспорно - един такъв успешен преход би бил достойно постижение за всеки планинар, с което да се гордее. Погледнем ли обаче целите му, ще се замислим - кому е нужно това? Какъв е смисълът, ползата, придобивките? Колко ли туристи ще се престрашат да го направят? Вероятно малцина...

Така е и с предлагания от тебе маршрут "Дунав-Ком-Емине" - безспорно интересен и любопитен, но едва ли ще привлече последователи, или пък организиране на ежегодно групово преминаване.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

dido написа:

	Любомир Илиев написа:
	Павел Делирадев би избрал река Дунав около с. Флорентин за начало на прехода по билото на Стара планина.

Ако това е началото на прехода, откъде би започнал да ходи по "билото на Стара планина"?

Докъде Павел Делирадев би ходил по "билото на Стара планина" в посока Черно море?
Защо Павел Делирадев не е спрял на някой проход и да приключи с билното ходене по Стара планина, а е продължил да слиза до последния баир преди селището Емона? Явно е решил да измине два километра повече и да стигне до морето на кота нула. Следователно критерият на Павел Делирадев за край на Стара планина е да слезе от последния баир до кота нула. Затова е кръстил похода Ком-Емине, а не Ком-Емона. Ако се беше върнал по обратния маршрут и му бяха разрешили свободно да се движи в граничната зона, докъде би стигнал? Павел Делирадев би слязъл от последния баир до с. Флорентин и щеше да направи още два километра, за да види Дунав. Дотук нищо за река Тимок, която е на няколко километра на запад от първия баир от Стара планина по критерия на Павел Делирадев.
Моите разсъждения са от гледна точка на въпроса "Какво би направил Павел Делирадев, ако нямаше забрана за движение в граничната зона?" като не вземам под внимание нашите критерии за начало/край на Стара планина и за територия на Дунавската равнина.

Надявам се, че съм взел отношение по въпросите, повдигнати от @stefan_iliev38.
Ако Павел Делирадев беше тръгнал от Емине, нямаше да спре на Връшка чука и да се върне в София. Когато е вървял към Емине, не е спрял на проходите, а е вървял до слизане от последния баир плюс още два километра до морето.

Мерси на @nabludatel50
В началото на темата писах, че там е непроходимо и трудно. Затова всяка информация е полезна.

Радвам се на други гледни точки, различни от моята, дори да се повтарят. Нека повече от нас вникнат в мисленето и решенията на Павел Делирадев за първия поход Ком-Емине.

От Миджур към Ком...

Любомир Илиев написа:

dido написа:

	Любомир Илиев написа:
	Павел Делирадев би избрал река Дунав около с. Флорентин за начало на прехода по билото на Стара планина.

Ако това е началото на прехода, откъде би започнал да ходи по "билото на Стара планина"?

Докъде Павел Делирадев би ходил по "билото на Стара планина" в посока Черно море?

Не знам дали става ясен въпросът ми, така кратко зададен. Ето по-подробно:

Участъкът с. Флорентин-Миджур не е част от билото на Стара планина, а е странично на билото ребро-разклонение. Можеш да възприемеш нещата така - тръгвайки от с. Флорентин през Връшка чука и поредицата върхове преди Миджур, все още се изкачваш в посока билото на Стара планина! Следователно билния ти преход ще почне едва от Миджур нататък!

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy