Едното нищо, но на Витоша!

Вчера, неделя, докато повечето софиянци очакваха ледниковия период (при минус 15!), аз се запътих към Витоша. Автобусът, който дойде, бе до Железница. Таман! Водопроводната пътека (на инж. Иван Иванов) ми се видя прекалено елементарна, затова поех нагоре. Слънцето силно, без никакво облаче. Буковете са покрити със сняг, но пъпките вече се събуждат:

Спортната база се виждаше добре и не изглеждаше далече, но не ми се връщаше по същия път, защото едва ли някой беше минал към Алеко. Пък и лавини от Резньовете... А тръгнах късно - вече беше обедно време. Затова се качих до гората под базата и завих към Бистрица. Никаква пътека нямаше освен следите на един човек и един заек. След малко следите на заека се загубиха, останаха човешките. Беше се качвал и аз реших, че едва ли е изплувал от нищото - все отнякъде беше тръгнал. Тръгнах по стъпките му. Снегът не беше дълбок, само на някои места беше навял до колене:

На едно място чудакът турист се беше подписал Very Happy

:

Следите заслизаха право надолу и скоро излязох на водопроводната пътека. Беше обидно рано и аз продължих към Бистрица. За историята - едно "селфи":

Много ми допадат старите буки, вплели мъдрост в корените си:

Пътеката беше много добре утъпкана, сякаш с машина, но се разминах само с няколко души. Жалко! В София наистина беше неприятен студ, а на Витоша беше пак студ, ама приятен... Very Happy