Научих нов начин за заспиване. Вече броя глупаци. Овцете все някога свършват.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Дек 27, 2016 12:54 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2062
Сутринта Щирлиц влиза при Мюлер и го заварва в мрачно настроение. - Хер групенфюрер, какво става? Руснаците да не са вече в предградията на Берлин? - Щирлиц, спрете с глупавите си шеги. Просто сънувах Германия през 2016 година. - Толкова ли са зле нещата тогава? - Зле е много слаба дума, Щирлиц. Представете си, канцлерът на Германия е жена, военният министър – също, министърът на външните работи-пед*раст, изпълняваме командите на негър от Америка. Германия е залята с расово непълноценни имигранти, образцовите ни концлагери са превърнати в музеи. Изплащаме дълговете на гърци и испанци, плащаме пари на евреите. Вместо факелни шествия - гей паради, тълпи африканци дебнат да онождат осмелилите се да празнуват Коледа германски жени, а турци работят в заводите „Даймлер-Бенц”. Фашистите са в Кремъл, а не в Райхстага, Русия воюва с Украйна, а Германия разубеждава Русия да не воюва... Представяте ли си, Щирлиц? Това е някакъв ужасяващ кошмар, това не може никога да се случи - отговаря щурмбанфюрер Щирлиц.
Вто Яну 03, 2017 3:22 pm
НИКОЛАЙ Т.
Регистриран на: 30 Юли 2012 Мнения: 711 Местожителство: РУСЕ
Наблюдателю, това изобщо не е виц, а скапаната действителност.
Вто Яну 03, 2017 5:27 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2062
НИКОЛАЙ Т. написа:
Наблюдателю, това изобщо не е виц, а скапаната действителност.
Тия тренират многобой, още с излизането на сушата започнаха да тичат. Изобщо не проумявам къде са ходили, но сякаш не им е за първи път.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Яну 05, 2017 5:59 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1256 Местожителство: софия
Докато сме на тема: диви прасета...........
ОТМЪЩЕНИЕТО НА НЕРЕЗА
Съботният снеговалеж предполагаше успешен лов в неделния ден. Това бе първият по – обилен сняг и всички очакваха, че през ясната и тиха нощ дивите прасета ще са се подписали с копитца върху пресния сняг, издавайки местоденуването си.
Ловната дружинка от курортното селце в североизточното подножие на Рила приютяваше често гости от столицата – било заради близостта с големия град - час, час и нещо път или заради роднински връзки. Това беше много добре за изобилието на дивеч в района, тъй като таксите, събирани от „гости”-те и даренията от по-състоятелните ловци се превръщаха директно във фураж, неуморно разнасян из гори и поля, а не в алкохол и мезета за местните както ни е показал опитът на много места.
Та в неделя сутринта двадесетината ловци, половината местни - другите гости, обхванати от възбудата изпитвана от всеки ловец преди ловния излет, потропваха с крака нетърпеливи да се метнат в джиповете и да потеглят към пусиите. След проведения инструктаж и сведените информациони данни от разузнаването, ловната процесия се отправи към гората.
Сред гостите, с як „Джи Ел” бяха и двама мъже от София. Людо и Ален. И двамата, на по тридесет и няколко години, изглеждаха като манекени от ловни сайтове и каталози. Високи, с изправена стойка, оборудвани с хубави оръжия и екипировка последна мода, те бяха в състояние да предизвикат завист не само сред ловците, но и у всеки мъж изобщо. Естествено, че това беше така и в живота им извън лова и те го съзнаваха и използваха добре. Ако имаше класация на събралите най-много женски въздишки, то тези момчета щяха да са доста напред в нея. На фона на гореизложеното се налага изводът, че и бизнесът им вървеше – единият притежаваше и успешно управляваше редица култови „не-чалга” столични заведения, намирайки време и за медийни изяви, а от другия застрахователните закони и правила нямаха тайни.
Но да продължим с лова. Както най-често се случва, сюрията от около стотина прасета, според разкази на очевидци, минала между постовете. Някой нещо видял, друг нещо чул и т.н. Единствено нещастната душа на огромен глиган , проявявил небрежност при изтеглянето си от гонката се бе пренесла във застланите с жълъд вечни дъбови гори, и сега безжизненото му тяло лежеше на поляната, обградено от тържествуващите ловци.
Двамата наши герои прибраха тежките карабини и се присъединаха към кръга на ловците, заставайки срещу предните крака на лежащият на лявата си страна мъртъв глиган, на около 2.5 – 3 метра от него. Направиха снимки на зъбите и на свой ред тайничко и благородно завиждаха на „майстора”.
От гората излезе единия от гоначите с двете си кучета и ги доведе до прасето. Подритвайки го, започна да настървява кучетата да го захапят. Недостойното поведение спрямо нещастната горска твар продължаваше около минута когато някаква конвулсия премина по тялото на мъртвото животно и то мощно еякулира. Присъстващите имаха възможност да проверят на практика твърденията, че нерезът отделял еднократно до няколкостотин милилитра семенна течност, но най-добре това можеха да потвърдят двамата софиянци. Струята глиганска сперма ги уцели директно и обля от раменете до обувките. Ако бяха с крачка по-напред щеше да им напълни и устите. След мига на безмълвие, през който двамцата стояха като мумии, гръмовен смях огласи гората като някои от ловците дори се търкаляха по земята.
Заваляха коментари от рода на : „Тръгнете сега през гората, свините сами ще ви се лепят. Не се перете, ще имате слука.” и др.под.
Почти всеки ловец знае как мирише нереза. Още повече сега в сватбения период когато е най-засиленото производство на хормони. За който не знае, ще кажа, че когато „осеменените”се качиха в „УАЗ”-ката за да отидат до джипа си, пътуващите отвориха всички врати и вдигнаха брезента, но вонята беше навсякъде.
Якетата веднага бяха прибрани в найлонови чували, но „материалът” попил в панталоните и обувките направи така, че краткото пътуване до София да изглежда тричасово, въпреки отворения през целия път шибдах.
Две двучасови програми на пералните машини една след друга ликвидираха успешно последствията от глиганското отмъщение.
За Людо това беше един от първите му ловни излети. Дано тази уникална случка не убие в него желанието да общува с природата чрез лова с приятели.
Ален знае две и двеста – винаги ще се смеем с него.
След като ми казаха, че яйцата ми на външен вид напомнят стар растафар, реших да направя решителна крачка и да си купя този гел, понеже предишните опити за бръснене не се увенчаха с успех, освен това едва не си счупих гръбнака в опити да достигна особено трудно достъпните места. Падам си малко романтик, затова реших да направя това за рождения ден на жената - нещо като втори подарък. Поръчах си гела предварително. Тъй като работя в Северно море, се мислех за корав пич и мислех, че предишните отзиви са писани от жалки офисни плъхове... О, събратя мои по нещастие, колко грешах само! Изчаках, докато половинката ми легна да спи и, намеквайки за приятна изненада, отидох в тоалетната. Отначало всичко вървеше нормално. Нанесох гела на съответните места и зачаках. И много бързо дочаках. Отначало почувствах топлина, който след няколко секунди се смени от непоносимо парене и чувство, което мога да сравня единствено с усещането, когато се опитват рязко да ти обуят гащи от бодлива тел, като в същото време се опитват да те подхвърлят нагоре към тавана. До тази вечер не бях особено религиозен, но във въпросния момент бях готов да повярвам във всеки един бог, само и само да ме бе избавил от адското парене около гъза и от пълното унищожение на кренвирша и яйцата. Стараейки се да не си прехапя долната устна, се опитах да отмия гела в мивката, но единственото, което успях, бе да пъхна снопче косми в дупката. През завесата от течащи сълзи някак си се измъкнах от тоалетната и се насочих към кухнята. Когато стигнах там, вече не можех да ходя, така че последните метри до хладилника изминах пълзешком. Изкарах тавичката на фризера и открих там ваничка със сладолед, махнах капачето и я тикнах под себе си. Облекчението бе фантастично, но не за дълго, понеже сладоледът се разтопи и адското парене се завърна с нови сили. А и ваничката бе твърде малка, така че не успях да бъда от полза на дупката на задника си. Започнах да ровя из фризера, надявайки се да намеря нещо - сълзите вече бяха толкова обилни, че почти нищо не виждах. Напипах пакет, в който, както после се оказа, имаше замразени бобени кълнове, и го разкъсах колкото се може по-тихо. Грабнах няколко кълна и безуспешно се опитах да си ги набутам между бузките. Не помогна - а и на всичкото отгоре гелът проникна в правото черво и сега там все едно работеше реактивен двигател. Надявам се, че никога през живота си за втори път няма да си мечтая в кухнята внезапно да се бе оказал снежен човек - гей. Разбирате ли колко ниско бях готов да падна, само и само за да отмине болката? Единственото решение, което хрумна на изтерзания от болката ми мозък, бе внимателно да пъхна едно кълнче там, където досега не бе раснало ни едно растение. За съжаление жена ми дочула странните звуци от кухнята и решила да провери какво става. Когато влезе в кухнята, завари потресаваща гледка: аз лежа на пода, вирнал задник, от който капе ягодов сладолед, и си тикам фасул в гъза с думите "О-о-о, какъв кеф...". Това несъмнено я шокира и тя закрещя. Не я бях чул да влиза и това така ми изкара акъла, че червото ми се сви в спазъм и кълнчето с немалка скорост излетя към жена ми. Мда, ясно, че бобен кълн, с който пърдят в твоя посока в 12 часа през нощта, не е изненадата, на която тя бе разчитала... а и на следващия ден трябваше дълго да обясняваме на децата къде изчезна сладоледа... в общи линии, благодарение на Veet може да се лишиш не само от космите на тялото си, но и от достойнството и самоуважението си.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
