Розовия ти чорап
бълнувам като розов сън.
Когато мръсен и разпран,
изхвърлиш блудника навън –
обосял и окуцял –
поне чорапите му закърпи,
че той сънува и кърви.
* * *
Не вярвам –
дори и на себе си.
Само ти ми повярва.
Как ли се вменява
вяра?
Вто Юли 05, 2016 2:10 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Страдам – не мога вече света да променя.
Двойно страдам – не успявам себе си да променя.
Тройно вече – променя ме светът.
Сря Дек 21, 2016 2:46 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 860
il4o_voivoda написа:
Страдам – не мога вече света да променя.
Двойно страдам – не успявам себе си да променя.
Тройно вече – променя ме светът.
Толкова си мога. КЗП - Комисия за защита на потребителите.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Съб Дек 24, 2016 7:36 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
. . . Толкова молих цветята:
Да се усмихват, когато си тук,
дъждът да завие зад хребета,
да прогледне мъглата, камъкът
да те спъне на ужким.
Толкова вричах тревата,
да попие твоите стъпки
с аромат на сърна.
Извора молих – да скрие
последната глътка за теб.
Светкавиците само не чуха,
от страх да не чуеш това:
Ела, ела в планината!
Я Б Ъ Л К А
Ти си ябълка, която
цъфтя и се отрупа с плод.
Сладостта му не опитах –
благословен за цял живот.
Вярвах, че така грижовен
в обилие и благодат,
грешната душа ще може
да отлети от този свят.
Тук ще спират гладни
за истина, а не за тлен –
обречени, да не откраднат
магията ти като мен.
Пет Дек 30, 2016 1:12 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2063
il4o, fena73, ДИАНА, Весела вие сте богати с още едно измерение на живота, до което ни давате да се докоснем
Нещо като опит, нещо като ... нищо, както беше казал Сароян:
Планинска звезда
Пътят на времето
ориса ни среща
в прекрасен ден...
Помилвах те нежно
дари ме с усмивка
ти, малко слънце
светещо в камък студен
Сънувах те после...
Въпроси безброй
постави ти...цвете
Високо във мрака
посрещаше утрото
а долу сме ние, града,
пластмасови хора
промоции на чувства,
пресметната близост...
Просто цвете си ти
но сребърник непорочен
в свят от продажби...
Планинска звезда...
тежка е твоята
бурна и кратка съдба
но...защо ли понякога
искам с теб да се сменя...
Пет Дек 30, 2016 2:56 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 860
nabludatel50 написа:
il4o, fena73, ДИАНА, Весела вие сте богати с още едно измерение на живота, до което ни давате да се докоснем
Нещо като опит, нещо като ... нищо, както беше казал Сароян:
Планинска звезда
Пътят на времето
ориса ни среща
в прекрасен ден...
Помилвах те нежно,
дари ме с усмивка
ти - малко слънце,
светещо в камък студен.
Сънувах те после...
Въпроси безброй
постави ти, цвете...
Високо във мрака
посрещаше утрото,
а долу сме ние, градът -
пластмасови хора,
промоции на чувства,
пресметната близост...
Просто цвете си ти,
но сребърник непорочен
в свят от продажби...
Планинска звезда,
тежка е твоята
бурна и кратка съдба,
но...защо ли понякога
искам с теб да се сменя...
Много хубаво! Нежно и проникновено - според както заслужава цветето. Харесват ми ясните и разбираеми стихове. Аз - от много прехласване по класиката - изостанах във вкусовете си и от по-модерните поезии нищо не отбирам.
Позволих си малки корекции в пунктуацията, не знам, дали ще можеш да си ги нанесеш.
Пет Дек 30, 2016 5:15 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 2063
Ружа аз пък хич не разбирам, нито съм чел от ученик. Малко пълнеж, та съвсем да се откроят виртуозите тук...Строфите не могат вече да се променят, а и съзнателно е така, почти както ми излиза от главътъ, го пиша на момента, за да се възприема като непрекъсната реч. Многото препинателни знаци са правилни граматически, но накъсват мисълта, която е с желание да е свободна.
Пет Дек 30, 2016 9:13 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 828 Местожителство: ПЛОВДИВ
169 години от рождението на Христо Ботев
БОРБА
Христо Ботев
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
" 
та така-много истинско-за съжаление....
КЗП - Комисия за защита на потребителите.
