ФАЛАКРО или Драмски Боздаг

След заканите си от началото на септември, вчера наистина отидох до Фалакро. Получи се не както го мислих, макар че не съжалявам за еднодневката. Нещата тръгнаха назад още в събота, когато не можах да кандърдисам Спиди да дойде за екскурзовод, а аз съвсем не се бях скъсал от предварително четене. Все едно, някъде към осем сутринта предизвиквахме учудване у служителите на КПП "Илинден". Нашият се чудеше, че като хасковлии не сме минали през Маказа, а гъркът съвсем изумя, че отиваме на Фалакро. После ми стана ясно защо.
Пътят беше широк, занемарен, осеян с паднали камъни и доказателства за кравешко присъствие. Имаше няколко джипа с ловци, летяха двама парапланеристи, но нямаше и един турист. Табелата сочеше към ски центъра, но той твърде се отличаваше от моите представи. Имаше само лифтове и влекове, спрели през лятото и с порядъчно количество ръжда. Никакви хотели и кафенета, ресторантчета и сергии. Една голяма и занемарена сграда, десетина каравани и омазан от овчи аки асфалт. Появи се едно от онези гладни кучета, за които говори Диана и изпроси половин хляб.
Колата беше спряна съвсем случайно на източната част на обръщалото. Баирът над нас изглеждаше по-нисък от отсрещния, така че тръгнахме към "по-високия" и - грешка. Ниският хълм е скривал от очите ми сериозните върхове. Озовахме се на място, което Спиди нарича Момин връх в пътеписа си. Това се вижда оттам.
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/falakro-ili-dramski-bozdag.880159
Е, беше ме яд, но аз избрах посоката, а знаех добре, че двамата ми спътници, любители по-скоро на плажовете, отколкото на кривите пътеки, няма да посрещнат ентусиазирано идеята за слизане и ново качване. Затова завъртях фотоапарата, набелязах поредния "правилен" път и си обещах да дойда пак. Харесах един коларски път, който тръгва от североизточната част на паркинга и се вие до билото, южно от което са стръмните скали.
Видях множество големи и малки планинки, всяка от които може да бъде атакувана за един ден от Разлог. Ама - друг път. И тъй като беше още обед, отскочихме и до Кавала. Странно е да вървиш по асфалтирана крайморска алея с туристически обувки, ако температурата е 32 на сянка, но кой ме познава?

Хехе, колега Тортоманин, посетил си една чудна планина, поздрави!
Определно имаш повод да идеш отсреща и да поцъкаш от оградката надолу ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Момин връх е прекрасно начало за опознаване на Боздаг (Фалакро). Предстоят ви чудесни преживявания из тази красива планина. Не съжалявайте!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

tortomanin написа:

След заканите си от началото на септември, вчера наистина отидох до Фалакро. Получи се не както го мислих, макар че не съжалявам за еднодневката. Нещата тръгнаха назад още в събота, когато не можах да кандърдисам Спиди да дойде за екскурзовод, а аз съвсем не се бях скъсал от предварително четене. Все едно, някъде към осем сутринта предизвиквахме учудване у служителите на КПП "Илинден". Нашият се чудеше, че като хасковлии не сме минали през Маказа, а гъркът съвсем изумя, че отиваме на Фалакро. После ми стана ясно защо.
Пътят беше широк, занемарен, осеян с паднали камъни и доказателства за кравешко присъствие. Имаше няколко джипа с ловци, летяха двама парапланеристи, но нямаше и един турист. Табелата сочеше към ски центъра, но той твърде се отличаваше от моите представи. Имаше само лифтове и влекове, спрели през лятото и с порядъчно количество ръжда. Никакви хотели и кафенета, ресторантчета и сергии. Една голяма и занемарена сграда, десетина каравани и омазан от овчи аки асфалт. Появи се едно от онези гладни кучета, за които говори Диана и изпроси половин хляб.
Колата беше спряна съвсем случайно на източната част на обръщалото. Баирът над нас изглеждаше по-нисък от отсрещния, така че тръгнахме към "по-високия" и - грешка. Ниският хълм е скривал от очите ми сериозните върхове. Озовахме се на място, което Спиди нарича Момин връх в пътеписа си. Това се вижда оттам.
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/falakro-ili-dramski-bozdag.880159
Е, беше ме яд, но аз избрах посоката, а знаех добре, че двамата ми спътници, любители по-скоро на плажовете, отколкото на кривите пътеки, няма да посрещнат ентусиазирано идеята за слизане и ново качване. Затова завъртях фотоапарата, набелязах поредния "правилен" път и си обещах да дойда пак. Харесах един коларски път, който тръгва от североизточната част на паркинга и се вие до билото, южно от което са стръмните скали.
Видях множество големи и малки планинки, всяка от които може да бъде атакувана за един ден от Разлог. Ама - друг път. И тъй като беше още обед, отскочихме и до Кавала. Странно е да вървиш по асфалтирана крайморска алея с туристически обувки, ако температурата е 32 на сянка, но кой ме познава?

Освен на разказа, насладих се и на перфектния правопис и пунктуация.

На 4 октомври - неделя, група приятели-планинари решихме да се изкачим Боздаг. Тази южна красавица отдавна е в плановете ми, но нещо все ми убягваше. Я времето ще се влоши, я ще излезе нещо непредвидено. Тръгнахме от Петрич в 7 часа и през Папаз чаир, Гоце Делчев и ГКПП "Илинден" в 10.30 часа бяхме на изходна позиция на Ски центъра Фалакро, който е разположен на 1700 м и до него води асфалтов път. Решихме да изкачим първенеца на планината връх Пророк Илия (2232 м). За тези, които не ползват помощни средства и не искат да правят грешката на колегата Тортоманин, трябва да дам кратки разяснения: Към върха няма никаква пътека, пък камо ли маркирана. Тръгва се от самото начало на ски центъра на дясно (на изток) по склона, като за ориентир ти служат жeретата на лифта, който стига до връх Карталка. От началото на маршрута се вижда и чайната на връх Карталка. След нея няма как да се объркаш. Продължава се покрай карстовата пропаст Снежницата (Хионотрипа) или пък се следва дървения парапет, който води до самия връх.

Гледките от билните части на планината са зашеметяващи. В известна степен Боздаг ми напомня на Алиботуш (Славянка), но мащабите са по-големи. Без да си даваме никакъв зор, изкачихме върха за около 2 часа. Иначе през цялото време се радвахме на прекрасно време и безветрие. Рано след обяд от юг се появиха бели пухкави облаци, които само разнообразиха гледките. През целия ден срещнахме само един ловец на яребици и няколко души алпинисти-пещерняци от Серес, които се спускаха до дъното на Снежницата. На дъното на пропастта все още имаше сняг. Казаха ни, че температурата там е 2 градуса.

За всички които се колебаят и още се чудят да поемат към Боздаг. Точно сега е сезона за нея. Тя е идеална еднодневна дестинация, ако се нощува в района на Гоце Делчев, Банско и дори Сандански. Изкачването въобще не е тежко и е подходящо за по-слабо подготвени планинари.

Дойде ред и ние да навестим високия Боздаг. От София потеглихме малко преди 3:00 часа сутринта и пристигнахме в наскоро фалиралия ски център Фалакро около 7:00 часа, точно на зазоряване. Първоначалното ни намерение беше да сме се изкачили на билото между върховете Карталка и Св. Илия за изгрев слънце, ала малко се позабавихме с тръгването, а и на ГКПП "Илинден" се беше образувала сериозна опашка от нашенски сезонни работници, която за жалост допълнително ни забави. По тесния планински път срещнахме много подранили люде нарамили пушки. Някои бяха пешаци, а други -- с джипове и малки ремаркенца с натоварени в тях ловни кучета. По-късно в ранната утрин планината ехтеше от изстрелите им, ала май те само плашеха гаргите, които пък наистина бяха невиждано много. След като слънцето понапече, ловците и кучетата им подвиха опашки и поеха към студените питиета и другите мурафети в подножието на планината. Многобройните стада пък се пръснаха по работа и така планината остана изцяло на наше разположение -- изглежда бяхме единствените планинари, въпреки чудесния почти есенен неделен ден. Нарадвахме се на хубави гледки, въпреки лятната омара. Неизброимите вече ръждясващи скиорски лифтове и влекове, които до преди година са били хвалени за едни от най-модерните в Гърция, натрапващата се и на места вече полусъборена, иначе старателно изградена, ограда, предпазваща заблудени скиори, коне и говеда от последен полет в красивата пропаст, неизбежната гръцка мрежа от планински черни пътища, включени барабар с върховете на Боздаг в биологичната мрежа Натура 2000 -- всички тези дразнители дори не успяват да бъдат лъжичката катран в кацата с мед, толкова прекрасна е природата там! Много се впечатлихме от невероятните места, на които съжителстват широколистни и иглолистни дървета -- избуяли и радващи се на живота по изключително стръмните склонове към пропастта:

Представяне на всички снимки можете да видите тук.

Mалее. Тия с пушките бая високо са се качили.
Иначе страхотни снимки! Другия месец ще ида натам.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Авджии имаше и предния път, макар че случихме по изборите. Там е щур пущинак.
И аз трябва да повторя.

Много хубави снимки вади Сонито, да им се ненагледаш - с тая хубава планина.

Жалко за фалита на ски-центъра, дано го вдигнат на крака до зимата. Беше оферта един път - невероятната Боздашка гледка от върха на света, гарнирано с 5 или 10 евра ски-такса дневно Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Какво интересно може да се види в околията на връх Боздаг?
Мислиме да го посетиме и освен изкачването му, искаме да видиме и нещо друго около него.

Ако си достатъчно близо до границата, за един ден качваш планината и отиваш до Драма или Кавала. Едва ли искаш веднага да идеш на Серски Боздаг.

Около Боздаг - пещерите Маарата и Алистрати. От първата изтича Панега (Ангиста), като по-надолу по течението на реката е пещерата Алистрати край едноименното село. Аз съм очарован от тази пещера, входа тук е 8 евро, беседата на български в слушалките се плаща допълнително. Иначе си е чудна разходка из сутрешния Боздаг, през Алистрати и разходка привечер из Кавала, но за един по-дълъг ден.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Пещерата Маара, наричана и Ангитис, е единствената пещера в Гърция над река.
През зимата обаче работното време на пещерите е по-различно и кратко.

В Драма – красивият парк с изворите на Агия Варвара, а сега за настроение - Коледното градче Онируполи. Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	neillmakoli написа:
	Мислиме да го посетиме ... ; ...искаме да видиме

Много неприятно!

Ружа 62г. написа:

	neillmakoli написа:
	Мислиме да го посетиме ... ; ...искаме да видиме

Много неприятно!

Това нормалното поведение ли ти е?
Интересно ми е и дали така се държиш винаги или просто настроението ти е породено от някакви липси?!