Газейски циркус,Малък Полежан,Белемето - Първи сняг/5-8 септ

Здравейте всички Clap

Мина вече месец от това ходене, и реших да го опиша, преди да са дали фира спомените ми ..
Сряда сутрин, 5 септември, прогноза за времето - не беше много обнадеждаваща, имаше и
изгледи за сняг, ама айде сега, колко му е да похвърчат малко снежинки през ноща Laughing

Сряда вечер малко позакъснях за срещата, времето се беше скапало, транспорта в Софията - също. Така, че от столицата излязохме с голям кеф и приказки за идеите, които имаме за това ходене.
Също и обсъждане на прогнозата, защо взехме гетите и дали ще ни стигне храната. На мен май
нямаше, затова спряхме в Самоков и пазарувахме малко питки и консерви русенско Very Happy

По тъмно стигнахме Тодорова орница - дежурното паркинг място за колата и запрашихме по пътеката към Демяница на челници. Светлината на моя нещо беше поотслабнала, а вървях и отзад, та се чувствах като участник в нечий странен сън.. Laughing

За нощувка спряхме 30 мин преди хижата, на една голяма поляна със стара постройка, с избушени прозорци и врати / как се казваше това място - забравих/
Близо час се опитвахме да запалим огън, вятъра блъскаше злобен и студен, а ние се чудехме къде да опънем палатка.. На сутринта обаче по хубаво утро не бях виждала - по небето нямаше никакво
облаче, слънцето блестеше и ни топлеше много приятно, а въздуха беше кристален. Просто ден за хубави снимки и за ходене Wink

След кафето и малко хапване, забързахме към Демяница. Там се опитах да намеря батерии за челника, ама и двете, с които ми услужиха в барчето, бяха на същото дередже. Пихме по една кола и тръгнахме към Газейския циркус по левия бряг на Газейска река. Горе и отпред ни се пънеха стражите и
отвреме на време се спирахме да ги зяпаме. Имаше и боровинки и малинки още, та и тях се спирахме да ги уважим Laughing

Тъй стигнахме почти при долното езеро. На северозапад се виждаха Вихрен, Кутело и Тодорка. А в ляво, зеленото връхче - малък Газей.

Времето беше доста мразовито, затова не се задържахме много-много на дадено място. Над средното езеро имаше страшна гледка към него:

Накрая, до Горното Газейско езеро, остана съвсем малко, когато в скалите, на сенчестите места, открихме и 2-3 висулки. Абе, бая студено си беше, дъха се виждаше, като излизаше от устата, а и точно на баира вятъра беснееше, та чак очите ми се насълзяваха. Стигнахме езерото, което половин месец преди това зяпах от Ушиците, малко след Полежан. Дидо се завъртя около езерото, мен обаче ме привлече Газей, и запраших нагоре. Оттам гледки много.
Поглед към Ушиците, Стражите, Каймакчал - от дясно на ляво. Виждат се и трите Газейски езера:

После погледнах и зад гърба си - такава просторна гледка беше, че не можех да се нагледам.

Прииждането на доста плътни облаци ни накара да се разбързаме. Целта ни беше Малък Полежан. Нагоре камънаците бяха разхвърляни в безпорядък и доста нестабилни. За пореден път хвърляхме погледи назад. От склона на Малък Полежан, Газей изглеждаше като мъничко връхче Very Happy

Вижда се езерото му, а зад него Вихрен и Кутело:

Около половин час беше качването. Горе пак гледки. Полежан се виждаше чудесно, езерата под него, Сиврията,Джано, Джангала, езерата между тях - всичко като на длан. Облачността малко прецакваше снимането, ама---

После продължихме по рида, долу се виждаше портата на Джангала. Започнахме спускане надолу, целта беше да стигнем Голямото Валявишко езеро, та там да нощуваме. Долу, почти за последно слънцето ни позволи да се порадваме на огрятите върхове и езеро:

През ноща пак доста хладно, на сутринта скреж навсякъде. Имахме предвид това, че времето се разваля, затова рано-рано тръгнахме към заслона на Тевно езеро. За пръв и последен път този ден слънцето огря част от главното било:

Горе, в заслона постояхме малко, пък не ни свъртя и излязохме навън. Валеше вече суграшица и
мъгла се спускаше. Екип за студено време, обаче си имахме, затова решихме да се позавъртим към околните върхове - Момин двор и Валявишкия чукар. Беше мокро и хлъзгаво, затова се движихме
бавно. За около 2 часа и нещо пообиколихме и решихме да се връщаме към заслона. Суграшицата
беше преминала в сняг:

После дойде ред на хапването и бирата, аз не успях направя преценка колко съм гладна и така се
издух, че не можех да се помръдна. По някое време Дидо предложи разходка, та ми дойде много добре ходенето. Към 16 ч беше навалял доста сняг Very Happy

и продължаваше:

Разходихме се около езерото:

После вечерта седнахме на приказки с хората, с които се запознахме там, лафове, истории, фотоапарати, снимане, идеи, бахме седнали на пода и доста пречехме на минаващите Laughing

Тъкмо към 22 часа да спретнем едно лягане, и довтаса някой от вън, който спомена, че вижда светлини на склона на Каменица. Оказа се, че двама души - леля с племеника си, заблудени от мъглата,
липсата на маркировка и валежа на сняг,че и от тъмнината, са се заблудили зверски и са забили из чукарите на Малка Каменица. И тъй, мъжете в заслона спретнаха една малка групичка и тръгнаха да спасяват хората от високото. Laughing

Тая история със спасяването е друга тема, затова няма да я описвам тук. Обаче я има тук http://bgoutdoor.com/content/view/1234/165/
На сутринта времето беше чудесно, нямаше и помен от виелица, освен това, което беше останало от нея по земята. Небето чисто, слънцето ярко:

Нямаше как вече да продължим по програма, затова решихме да се прибираме. Към 9.40 тръгнахме от заслона, всъщност май всички се изнесохме оттам Laughing

Снегът стигаше почти до коляно, а на някои места имаше навявания до дупето. Запътихме се към Мозговишката порта - най-прекия път до
Демяница. В ниското всичко беше в мъгла и облаци:

Долу в долината, р-Мозговица се виеше през снега:

От портата надолу пак гледка, ама такава, каквато не бяхме виждали скоро, и мъгла, която катери нагоре:

Надолу Газей се извисяваше над натрупаните снежни преспи:

Мъглата, която се издигаше отгоре, по едно време ни заля, но бързо премина нагоре, към Главното
било и Газей:

Стигнахме Демяница и там пак приказки и разменяне на координати. Час по-късно хванахме пътя за надолу с Вишан и Поли. Тях ги оставихме на разклона за Разлог, а ние продължихме към София.
Връщането в столицата стана по светло, което всъщност не се случва често Laughing

Това е.
До скоро дъра-бъра

Последната промяна е направена от Kat на Пет Окт 05, 2007 4:20 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Дългоочаквана темичка Very Happy

Странно, точно днес и аз събрах сили да пусна пътеписче за посрещането на първия сняг в Рила, все едно сме се наговорили.

аха, да
и аз щях да кажа същото - сякаш сме се наговорили Laughing

И сме ги публикували с 4 минути разлика Laughing

Разгеле спести ми приказки, браво Very Happy

Имам за пускане малко снимки, евентуално довечера ...

аха, гледай да не спестиш и тях Wink

Ето малко снимки и от мене, старал съм се да не повтарям гледките, снимани от Кат (колкото може Smile

):

Сапарева баня и Рила на тръгване

Малката и Голямата стража от Газейския циркус

Кутело и Котешкия рид от Газейския циркус

Горното Газейско езеро и Малък Полежан

Полежан и най-високото езеро в България - Горното Полежанско езеро

Връх Газей и мраморните първеници на Пирин

Полежанските езера

Поглед към Папазгьол и Джангала

----------------

Мъглива мистерия - Джангала и Момин двор

Друга мистерия - на формите. Статуя на маите ли е това?

Тевното езеро се губи в мъгла и снеговалеж ...

----------------

На другата сутрин - пречистване

Каменица и слънцето

Заснежени върхове - Каменица, Зъбът и Куклите

Към Мозговишката порта

Най-голямото Превалско езеро

Спътници

Джангала

Последната промяна е направена от dido на Пон Авг 23, 2021 1:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ц ц ц ц!!! Големи красоти сте наснимали. Нямам думи!
Respect

Статуята на маите ми прилича на нещо мноого преди тях, почти от каменната епоха Bleh

а от малък полежан от къде слязохте до голямото валявишко езеро. стигнагхте до портата само по рида ио оттам по маркоровката или отнакъде се свлякохте директно към езерото. и къде мобе да се спи на това езеро - голямото, то няма поляни там. по нагоре има още 2 - 3 езера където аз намерих чудесни полянки, някъде под дженгала и под момин двор се падат май.

От малкия Полежан слязохме малко по рида и оттам зацепихме направо посока Типиц все едно, диагонално по склона - стръмно по тревни туфи. Оттам може да се стигне до Голямото Валявишко. На западния му бряг има песъчлив мек участък, удобен е да се опъне палатка. Иначе споменатите от тебе езера с хубави полянки до тях са 4 броя в общия случай, 2 двойки под Джангала. Ето това (гледката е от в. Джангал):

Последната промяна е направена от dido на Пон Авг 23, 2021 1:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път

аааа значи надолу и вдясно, ама защо на мен ми се видя че е нещо много отвесно , може би щото слязох още по надолу по рида. браво - много сте велики, най обичам ходенето без пътеки и маркировки. така че - евала на всички. хич не е лесно да слизаш по урви и камъняк от малък полежан. аз така пък слязох от другата страна на малък полежан - до долното полежанско езеро, само дето по малкото беше пресъхнало. сега един конкретен въпрос - откъде се качва джаенгала - от портата и тия езерца с полянките или от към попово. идея нямам. от къде го качихте вие

Джангала се качва лесно като цяло, има няколко удобни варианта. Традиционния е през т.нар. оранжева/кафява пътека. Тя е неофициална, мазнати оранжеви точки, които свързват Тевното езеро с в. Джангал. Започват от седловината западно от в. Момин двор. Пътеката води до качване на Джангала от юг, изключително лесно е.

Други варианти има откъм Момините (Самодивски езера) - пак от юг, откъм Папазгьол (от изток), и от Джангалската порта - от север. Последните два варианта са нетипични, трябва да се съобразяваш много добре с релефа, че гребена си е пречка там. Аз лично не съм пробвал последните, затова нямам пряко впечатление. Само съм ги оглеждал като варианти за качване това лято, живот и здраве Smile

е тия точки ги знам - като лепих напосоки през морените от дежнгалкса порта ги напипах случайно и излязоха точно на превала над тевно. ама това лято аз ти предложих и нещо друго в другата тема - дето си обиколил василака и типиците. може ли от бъндеришка порта обаче да се мине по целия траверс през дончови караули , бъндеришки чукар - василак и типици. ама хубаво е да водиш щото поне си обиколил вече там. това без път и пътека само по билото е за предпочитане отколкото пътеки с маркировка класическо. а за дженгала имам друга идея - но ти кажи дали става- да се качи по тия червени точки и после на кралев двор - каменица - яловарника - куклите и да се слезе да се спи или на тевно или на беговица. аз все си мисля че митрево езеро с цялата долина гледано от върха на каменица е най омайното езеро на света. освен ако не ме обориш с тевно василашко, но не съм бил там все още.

А, става не е проблем. Принципно от Бъндеришка порта билно през караулите до Башлийска порта се прави, но е камънак и измаря. Оттам през Типиците си е разходка - тревно било и червена маркировка. След това трябва да се мисли за спане нейде, дали из Чаира или Превалския циркус, или до самото Тевно езеро.

Другата част - Джангала през Момини двори, Кралев двор, масива на Каменица и Яловарника - Зъбът - Куклите е хеви метъл просто, ама може да се пробва. Интересно е най-вече къде точно ще се сдаде багажа ... Very Happy