Есенно на Лозенската планина

Общо взето, едното нищо: стандартната разходка от първата спирка на Лозен през стрелбището (не ни улучиха!) и параклиса "Св. Константин и Елена" нагоре до Бачул чешма и после надолу до Кокаляне. Там в бистрото "Каручката" логично завършва всяка такава разходка. Есенни багри по пътя:

Дренки няма. Има кучи дрян:

И памукът на повета:

Гъби йок освен тази непозната за мен дървесна, мека и пухкава отгоре:

Бездомниците или по-точно отшелниците са се приготвили за зимата. Жилищната им площ всяка година се увеличава:

Това беше. На другия ден заваля.