Проклетие - Валбона, Тет и езерото Комани

vladofff написа:

	nabludatel50 написа:
	Много ми се ходи пак на Винемал в Пиренеите. Там има много разнообразни ледници - ледопади падащи от плато, ледени улеи, акумулиращи .....

Ако търсиш уникални ледници, очевидно ще трябва да посетиш Колка в Кармадон. Доколкото ми обясниха той и само още като че ли два или три като него отговарят на понятието "пулсиращи ледници". Последното му "пулсиране" направи големи зулуми там...

https://www.youtube.com/watch?v=YxXkpFxlEJs
https://www.youtube.com/watch?v=YOW9YUdgmIU

Потресаващо! Каква неподозирана стихия! Да се откъсне цял огромен ледник със 100 км/ч! Такова нещо не бях чувала. И ледът ще се топи 10 години! Каква маса!
Ааа, добре, че нямаме ледник - каквито ни са слънчеви планините...

	Ружа 62г. написа:
	Потресаващо! Каква неподозирана стихия! Да се откъсне цял огромен ледник със 100 км/ч! Такова нещо не бях чувала. И ледът ще се топи 10 години! Каква маса! Ааа, добре, че нямаме ледник - каквито ни са слънчеви планините...

Лошото е, че тогава си замина и Сергей Бодров младший, ведно с голяма част от снимачния си екип... А правеше нелоши филмчета.
Ето малко информация и за него:
http://www.segabg.com/article.php?id=62005
Творенията му "Кавказки пленник", сниман в Дагестан и "Война", сниман в Чечения и Чегемската долина до Приелбрусието, са зловещи, но снимани сред невероятен пейзаж, явно и той е бил пленник на Кавказ, както обикновено се случва с повечето от попадналите поне веднъж там.
p.s. грешка, "Война" е на Алексей Балабанов, а той участва само като актьор.

vladofff написа:

Ако търсиш уникални ледници, очевидно ще трябва да посетиш Колка в Кармадон. Доколкото ми обясниха той и само още като че ли два или три като него отговарят на понятието "пулсиращи ледници". Последното му "пулсиране" направи големи зулуми там...

Кавказ е импозантен, vladofff Smile

но нямам сили и екипировка за там - много трудно се взимат и отпуски в частния сектор, които могат да бъдат и прекъснати. А и тази болест, паралипсата, много е заразна Smile

Ще се задоволяваме с ....най-доброто тук : Рила и Пирин в кратки набези.
Да благодарим на хората които ни разкриват Албанските алпи: техният поет Ivan`Dinkov , Гърбев, Дидо / не намерих обаче неговото пътешествие до там къде е /, и престрашилите се bgrali, Кент. Пък ....кой знае.

nabludatel50 написа:

Кавказ е импозантен, vladofff Smile

но нямам сили и екипировка за там - много трудно се взимат и отпуски в частния сектор, които могат да бъдат и прекъснати. А и тази болест, паралипсата, много е заразна Smile

Ще се задоволяваме с ....най-доброто тук : Рила и Пирин в кратки набези.
Да благодарим на хората които ни разкриват Албанските алпи: техният поет Ivan`Dinkov , Гърбев, Дидо / не намерих обаче неговото пътешествие до там къде е /, и престрашилите се bgrali, Кент. Пък ....кой знае.

Ходенето до албанската част на Проклетие не отнема безкрайно много време, а и изобщо не е скъпо удоволствие (ако се носи ядене и пиене от Бг и се спи на палатка, в пригодените за това места до хотели и къщи за гости).
От София (или региона около маг. Струма) спокойно може да се стигне за 1 ден до Валбона с кола (но трябва да се мине през Косово и да се плати допълнителна застраховка за това). Във Вълбона спахме на палатка до един хотел за 4 евро на човек на вечер. Предполагам, че в самото село може и по-евтино да се намери. Отделно може да се спи без пари на палатка при ходене по високото. От Валбона нормално трениран планинар спокойно може да стигне за 1 ден до Тет. Там също може да се спи на палатка за малко пари на много места.
Така че финансово това е напълно възможно за много повече хора, отколкото например да се стигне до Алпите или Кавказ.

Избягвам да влизам в лични разговори във форуми (и без това участвам само в този), особено с хора, които познавам лично. И все пак. Дидо, нищо не ми дължите - най-малкото благодарност. Ти си изпитал в Проклетия "отвращение", аз продължавам да изпитвам "възхищение". Това е хубавото на планините - има място за всеки. С неговите си вкусове, интереси, способности, желания. Аз просто обикнах от пръв поглед тази планина още преди 7 години и... така си остана. Толкоз. Ровя, чопля - къде на терен, къде на книга. Видях я за пръв път девствена, сега я виждам малко по малко оглозгана. Слава Богу, безводна е. Слава Богу, голяма е. Все ще намирам по някоя глуха долина и по някой неизвестен връх. Поне още няколко години. Колкото до другото - че благодарение на моите пътеписи маса народ разбра и отпраши към Проклетия, радвам се, наистина се радвам. И никому не съм отказал съвет, информация, контакт на място, стига да не е с комерсиална цел.
Сега за ледниците. Уви, обикновено ходя в началото на май, за да реша водния проблем със сняг. Но все пак съм бил и есенно време. Прочетох статията с интерес. На първо място името. То е Проклетия. Това е българското име на тази планина и то не е привнесено от сръбското Проклетийе (Prokletije). Не го пиша от патриотизъм, ампутиран съм от него, просто е факт. Всички ранни източници на английски, а не малко и на немски, дори италиански използват именно това име - Prokletia (Prokletija). Прави впечатление, че и другите топоними са общо взето коректни. Запознат съм с цитираните в статията източници - има обаче пропуснати, особено ранни. Има и пропуснати райони, където има микроледници/фирнови петна. На първо място това е долината Гърбая в Черна гора, където се намира най-ниско разположения вечен сняг в Европа. Само на 1650 м.н.в. в основата на Карамфилите. Западно изложение, дъблока цепка, кулоар, който събира оттока на практически всички стени на трите Карамфила.
Не съм специалист, затова само ще сложа снимките, които имам. Ако някой се интересува от Гърбая, нека порови фб профила на моя приятел от Плав Ahmet Rekovic. Той от години измерва този фирн.

9 септември 2009 г. Езерният циркус под Мая Йезерце. В статията е описан като "ледник под Мая е Коляет".

9 септември 2009 г. Същият ледник малко по-нагоре. Отзад вляво "пробива" Мая Йезерце.

9 септември 2009 г. Под източната стена на Мая Йезерце. В статията ледникът е посочен като "Мая Йезерцъс I и II".

30 септември 2009 г. Западният склон на Мая Йезерце, може би 150-200 метра денивелация до върха. Стефан Иванов (SPY) налива вода. Оттогава не съм виждал на това място да задържа фирн.

30 септември 2009 г. Гледано от върха на Мая Йезерце. В статията е описан като "Мая Йезерцъс III".

30 септември 2009 г. Гледано от върха на Мая Йезерце. В статията не е описан. Най-вероятно това не е вечен фирн, а зависи от годината. Ясно се виждат остатъци сняг и на отсрещния дълъг гребен. Всъщност името на този гребен е най-голямата грешка в статията. Той се казва Красничес е Жаборес, по името на племето Красничи, което обитава долния и средния дял на долината, а не Мертур, което също е име на племе, но то живее още по на юг. Който се вози с ферибота по река Дрин, може да види импозантен двуглав връх половин час след Фиерца. Той се казва Гури и Мертурит (Камъкът/Скалата на Мертур) и е свещеният за това племе връх.

30 септември 2009 г. Гледано от върха на Мая Йезерце. Ясно се вижда описаният в статията "ледник под Мая Коляет".

2 октомври 2016 г. Източната стена на Мая Йезерце. В статията е описан като "Мая Йезерцъс I и II".

2 октомври 2016 г. Още една снимка на източната стена на Мая Йезерце, малко по-отвисоко. В статията е описан като "Мая Йезерцъс I и II".

2 октомври 2016 г. Върху "ледника под Мая е Коляет". Снимката не дава представа колко малък, да не кажа жалък беше ледникът. Просто две фирновани петна с площ няколко стотин метра.

Същият ледник, малко по-добра представа.

Още една снимка на ледника от 2 октомври 2016 г.

Едно от непроучените места в Проклетия. Масивът на Мая Шкуртс 2503 м. Фирново петно в основата на Мая Шкуртс на приблизителна височина от 1700-1800 метра. 25 август 2016 г.

Още едно от непроучените места. Масивът на Мая Радохинес. Склонът към върха. 1 юли 2016 г. Датата е твърде ранна (макар че годината е адски безснежна в Проклетия според местните жители), за да се прецени колко сняг ще оцелее, ако оцелее. Но старото славянско име на Мая Радохинес е Добранац(ч), което най-вероятно е свързано с пасищата от двете му страни или с наличието на сняг през лятото-есента. И до днес ресторантът на Чаф Торес се водоснабдява с вода от основата на върха - разтопен сняг, който по тръба стига до превала.

Още една снимка от склоновете на Мая Радохинес. 1 юли 2016 г.

Западната стена на Мая Радохинес. Още едно евентуално място за задържане на сняг. На заден план Мая Йезерце. 30 юни 2016 г.

Голямо фирново петно в основата на Мая Ливадит 2493 м. на приблизителна височина от 2100-2200 метра, северно изложение. 30 юни 2016 г.

Този поглед върху снежниците на Проклетия, на Ivan Dinkov ни представи нещата по друг, много силен начин. Големи снежни маси и фирново- ледени задълбавания. Определено са по-многобройни и по-масивни, отколкото даваха представа статиите по- горе, в които бяха сравними с нашите снежници на Пирин. Тази планина е страшно дива и привличаща, както тук ме привличат дивите и трудни части на Мраморен Пирин, който върви с екстрите си :
-няма вода да те чака, трябва да я намериш
-няма равно място за палатка
bgrali, благодаря за информацията . Ако събера силици да отида някъде извън България, ще е там, и както на Пирина- ще се спи на голо в прекрасният мраморен хаос от камъняк и снег Smile

Една такава нощ и изгрев, не може нищо да ги замени.