И още за 7-те рилски

Планинари и кандидат такива - здравейте!
Пак ще правя опит да събудя интереса на кибиците, от кафенетата към планината. В края на краищата и там могат да обсъждат минаващите ученички (все съм се питал, какво ли обсъждат дамите бичещи в кафенетата, но ми е неудобно да питам), докато горят здравословно калории, дишат лишен от никотин въздух и се възвисяват над низините и обикновените пешеходци.
Та този път рекох да посетя 7-те езера (то тук те се оказаха доста повече) и да ги сравня с Белоградчишките скали, като водещи топ дестинации.
Маршрута от височината на ударен от Стингър Джъмбо Джет, би се видял те така:

Проучванията ми, доведоха до следното:
- със Скакавица комуникацията е невъзможна
- от Пионерска, любезен женски глас ми донесе, че сингъл изпълнители не представляват интерес за тяхната обител
- телефоните на Ловна ги научих със закъснение
- Малката юрта е гостоприемно отворила врати по всяко време на денонощието, с или без резервации, стига да има място
- Рилските езера са ми далечко, по причина че тръгвах от Враца, с обществен транспорт и т.н.
- Паничище и Преслапа ме мързеше да ги проучвам

С други думи в 10 а.м. се качих на влака на ЦГ, в посока култувата Дупница. Сименса от страх някакъв наверно, не отива точно до там, а спира на гара Делян и от там БДЖ-то трансбордира (какъв хубав старобългарски глагол сме имали, па да не знаем!) пътниците с рейс.
От автогарата, която е наедно с гарата, рейсове потеглят към Сапарева баня през половин час делнично и всеки час по празници. За целта трябва да броите кинта и 60, почти колкото кафето на Рилските езера.
Пладне е, жега. Оставям бирата, гейзера и черквата за на връщане и поемам посока И. Предварително съм приготвил трак от БГМ, но още в крайната махала, червени, нагъсто поставени къде ли не стрелки показват накъде да държите носът си. Тук явно има и някава екопътека, но сега баш не ми е до нея.
Маршрута води в началото поречието на река Валявица. В един момент стрелките се насочват към склона вляво срещу течението, докато трака върви надясно. Избирам първото. Държа да отбележа, че има около два километра отсечка, която минава за стръмничка. Излиза се на голямата чешма до шосето, ЮЗ под Паничище. От там къде по пътя, къде по пътеки подсичащи завоите, се стига до юртата - само следвайте стрелките.
По маршрута, който е десетина километра могат да се наброят минимум 7-8 чешми. Това определено не е Врачански Балкан, където може да погинете от жажда. Отнема около 3 часа. Първата половина е изкачване, втората почти равна. Пътни знаци и други предзнаменования почват да подсказват, че тукашните имат отношение към всяка стотинка в джоба ви:

Оказах се единственият гост на хижа Малка юрта - може би единствената, качила цялото си меню и ценоразпис в интернет. Похвално!
Бира, па още една, па е по-после пак. Бобът с гъбки ми хареса. Общото ми впечатление е добро, с две изключения: леглата са като поршета - с твърдо окачване. Знам какво ще кажат някои, за това направо отговарям - който търси приключения, да си взима стелката от 1,5 см и пали гумите, а който реши да ползва сгоди, трябва да очаква и му се даде минимален комфорт. Другата забележка е бял кахър - няма Wi-Fi, но точно на пътя над хижата, Вива има покритие. Впрочем от лифта, та до Дамга (Вазов връх) връзката на оператора е отлична и по високото и в ниското. Предостатъчна за разговор или проверка на поща и някой лек сайт, за който не може без това.
В събота по втори петли тръгвам за езерата, без да съм сигурен, че ще ми стигнат силите до Дамга. Все пак намерението ми е да стигна Сълзата. Държа пътеката под лифта, която на места е малко стръмна и учудващо бързо стигам горната станция. Още не са го пуснали. Бързо кафе на хижата - малко скъпо, но добро. Тамошната туристическа общност още не се е разсънила достатъчно и на различни езици обсъжда плановете за деня. Вавилон.
Въздуха доби онази прозрачност, мечтана от всеки планинар. Слънчо огря Големия рид и веригата на Ю. Вървя по ръба на рида. С всяка крачка ми става ясно, че това отпред не е просто някакво си място, част от Рила, а нещо твърде, твърде добро. Нямам претенции да съм духовен и неестествено чувствителен, но тук определено се усеща енергия:

Излиза се на плато, за което ми е беден речника, че да го опиша задоволително. Малко вляво е колелото на дъновистите. В средата, нахвърляни педесетина лева в звонк си стоят ей така на припек и никой ги не варди. Скитник71, който между нас казано е малко кофти човек, предлага да ги приберем и да си финасираме следващото пътешествие, но мнозинството надделява. Хвърлям монета без да знам точно значението на жеста или ритуала, вземам традиционните камъчета за спомен и лягам за 5 минути да видя, дали ще ми се явят ангели, отвори трето око или нещо там свързано с чакрите. Не знам, беше много приятно и отпускащо. Абсолютното спокойствие! Сигурен съм, че мястото е специално:

Следва Бъбрека и стръмничката пътека към Окото. Тук някаде до пътеката има изворче с най-студената вода, която съм пил като скитник. Задръжте малко, преди консумиране! Подминава се дълбокото Око и по все същите към 30% наклон се стига до Сълзата. Бях си го намислил предварително и изпих чаша сълзи без окото ми да мигне, пък каквото ще коли да има в тях. На 50-ина метра е Езерния връх с многото пирамидки. Всеки, който може да ходи, трябва да стъпи тук! Щом аз мога, всеки може Точка:

Малка почивка и прецених, че е напълно по силите ми да продължа към Раздела и Вазовия връх. Изкачването не е стръмно и е много приятно. Още повече, че в ляво в ниското се появяват няколко езера, наречени Урдини. При раздела вече ме застигнаха две-три групи, а от хижа Вазов също наизлязоха туристи, придружени от голямо стадо овце. От Юртата до тук ми отне около 5-6 часа преход, със спирания за над стотина снимки, няколко кратки клипа, кафето, медитацията в съркъла на Дънов, визуализацията на Езерния връх... Напълно във възможностите на средностатистическия мераклия. Който има уши, да чува!:

Изядох си обеда. Наоколо всичко живо, което бе излезло ядеше ябълки. Така и не разбрах що рупаха плодове, а не примерно луканка! Както и да е - все има някава причина. Шарен свят, шантав свят. Добър човек ми подаде половин нектарина или праскова. Не знам, разлика не правя. Тамън се наканих да прибегна до услугите на peakviewer и да се обогатя относно околните върхове, същият човек с висок глас започна да ги изрежда за всеки на който му се слушаше. Останах с впечатлението, че ги е изкачвал всичките. Видеше се половин Пирин, плюс първенците на Рила и още коджа баири по всекакви посоки.
На слизане винаги съм по-весел. На рътлината до Сълзата вече имаше към 100 човека - и те визуализираха. Много по толкова се бяха проточили по пътеката. Работен ден, а толкоз народ. Ами икономиката!?! При Бъбрека криввам в дясно, с намерение да правя кръгов маршрут. Оказа се, че в ниското също е толкова красиво, колкото и горе. Малък наклон, чудна пътека, ниска растителност. Правя кратка визита на почит до извора на Дънов и продължавам покрай езерата към хижа Седемте езера и от там по пътеката край Джерман. Пътьом подминавам заслон или нещо подобно, добре изградено и с неясно предназначение:

Не знам защо туристите бяха толкова малко по този участък, при положение, че е също толкова красиво и предлага супер панорамни гледки. Много гъби се виждаха край пътеката. Скитник33, който пак между нас да си остане е еди какъв си, прояви специален интерес към червената мухоморка, въпреки преобладаването на манатарки или масловки. После пътеката се скрива между високите борове. На едно място се разделя към хижите Горска и Пионерска. Слизането от Дамга до юртата е към 4 часа, без лифта. Ако бях минавал вече маршрута, щях значително да забавя темпото, защото наистина си заслужава.
Накрая бира, вечеря с бира, "поршето"...
Слизането от Пионерска до Банята е под два часа, в режим "гонене на влак". Посетих черквата, гейзера, който в този баш момент не подпърдаше, а само фърляше пушилка. Рейс, трансбордиране, влак ... Врачанският пАнаир закриваше с Берковската духова музика и дъжд.

Към 170 снимки с геотаг (някои се получиха, други не) от пътешествието на:

https://goo.gl/photos/2JHn27w1MeiP2ACz5

5 кратки клипчета, някъде из тубата.

Хубаво време си случил. Браво!

Да, наистина случих на време. При изкачването имаше вятър колкото за ветровка, но не беше студен и не помрачи ни най-малко величието на момента. На слизане се радвах на времето мечта - кристален въздух, лек полъх и 20-тина градуса.
Няколко допълнения към първия пост: на юртата има винаги топла вода. Чиста и спретната тоалетна с душ от проточен бойлер. Може би при запълнен капацитет да е недостатъчно, но това е. Чистички стаи, ухаещи на ... питайте трите кокони от рекламите за препарати. Имаше сателитна антена, но къде беше телевизора така и не се поинтересувах.
Край лифта има импровизиран пазар, откъдето може да си купите на завишени цени предполагам, мед, разни сладка, реплики на фирмени ножове, щеки, книги, варена царевица (кукУруз по северозападному), магнитчета и разни други заврънкулки, които да подарите на близки и познати. Та така.

Здравей wanderer142
Супер тема, снимки и текст си изпраскал.Най-сетне да видя нещо написано за хора като мене.Благодарско от името на всички кибици.Виж сега чесно казано моя интирес вече е събуден но все още реално не съм стъпвал в някоя планина и засега само събирам информация защото ще се съгласиш че информацията си е 90% от прехода.Затова благодарско че си описал и показал всичко така че да е ясно и за хора съвсем начинаещи като мене.Предизвика сериозен интирес у мен към тези езера и може да предпочета това да е първият ми преход в планината. Но имам някои въпроси за да мога да взема това решение ще се радвам да ми отговориш ако имаш възможност.
Но нека първо като жест на благодарност и аз да ти отговоря на въпроса, който отдавна си задаваш (“все съм се питал, какво ли обсъждат дамите бичещи в кафенетата, но ми е неудобно да питам”): ами дамите бичещи по кафенетата обсъждат най-различни неща, като почнеш от преминаващите ученици, минеш през съседките, колежките, любовниците, работата, и т.н. и стигнеш до въпросите на глобалното затопляне. Точно както и господата, бичещи по кафенетата. Различните дами или господа разговарят за различни неща. Вервай ми, така е – поне 3-4 от живота ми е минал по кафани и барове. Или греша? А ти защо мислиш че е по-добре да правят това докато се бъхтят по някой баир, а не седнали удобно в някое кафене? Питам те сериозно. Но това между другото.
А сега посъщество.Първо искам да те питам дали преходът около тези езера може да се направи и с автомобил? Ако да – необходимо ли е да е високопроходим?

Здравей ray! Радвам се, че скромният ми пътепис е достигнал така категорично до сърцето ти (надявам се да нямаш против да си общуваме на "ти"). Отговарял си, задавал си въпроси, засягал си казуси ..., чак се заоглеждах за секретарка Smile

Честно казано, тайно се надявах някоя от отскачащите от време на време тук дами да отговори на така деликатният и глождещ ме от години въпрос, но щом казваш, че си прекарал живота си по кафенетата, все си дучул нещо - приемам го на доверие и ти благодаря!
Подозирам че си прозорлив човек, по която причина смятам, че не мислиш сериозно да си тровиш живота по баирите. В края на краищата нито ще стигнеш Били Гейтс, няма и да го доближиш даже (прощавай за прямотата), нито ще преспиш с Марго Роби, нито ще ти дадат пропуск до "ангелския етаж" на Джак от Линчбърг. Напротив - ще ти се качи сърцето в гърлото, ще ме намразиш че съм те подкокоросал, после себе си, че си ме послушал и ще влезеш в цикъл от отрицателни емоции. Аз само така си пиша - да не мислиш че сериозно държа да изкарам някого в планината. Право да ти кажа, впечатлението ми е, че хората бягат от нещо в планината. Кой от жена си, коя от мъжа си, деца от родители, те пък от децата си ... Някои пък просто обичат да пафкат марихуанка на чист въздух. Като всеки любознателен човек, рано или късно ще питаш аз от какво бягам. Ами мислиш ли, че когато си отворя хладилника и намеря достатъчно тенеси уиски и биволска луканка ще се намери сила, която да ме изкара навън?
Един съвет ако приемаш - налей си от любимото питие, пусни си хубава музика, намери един албум от нета със снимки от къде ти душа иска и си ги пусни на слайдшоу. Можеш да си облечеш и една ветровка за влизане в образ. Пийвай си и си глей кефа. Първият и последният е казал "Богове сте вие" - с какво тези дето са качили К2 или минали Тихоокеанската хребетна, са повече от теб? Да не мислиш, че като идеш при езерата ще видиш нещо по различно от снимките?! Същите са си от векове, такива и ще си останат.
Иначе с превоз може да се излезе до хижата Рилски езера, но до там вози и лифта. По-нагоре само с ония моторетки дето бръмчат силно или ако си наемеш магаре. Ама то пък може да се окаже с лош характер и трябва да си направиш планинска застраховка. Отвсякъде дебнат рискове. Ти си знаеш.

wanderer142 Smile

ходене по харизматични места, с много образно описание . Пътеките са станали широки като вървяла на стада . За съжаление не разбирам смисъла на кръгове от монети, може да се започне и заключване на либовни катинари, на някоя тараба до лифта. Правенето на пътникопоток довежда до такива резултати. Добре е мислел някой да ги оползотвори парите, за да има възможност да отиде пак в планината.

@nabludatel50 не знам как да изкоментирам. От една страна не може да се забрани на хората да излизат по толкова красиви места, от друга не видях никакви боклуци по пътеката, като изключим малко остатъци от неотложни нужди, долу в гората, което е разбираемо донякъде в предвид липсата на тоалетни. До края на годината все ще мине някой Асан и ще почисти кръгът. Жалкото е, че ще купи с парите шише мастика е не буркан с мед, ама това си е до дълбоки етнически традиции. А и ако хвърлянето на монета ще направи хората по-щастливи, какво пък - прави се навсякъде по света.

	wanderer142 написа:
	... А и ако хвърлянето на монета ще направи хората по-щастливи, какво пък - прави се навсякъде по света.

Има традиция монетите от такива места (понеже те не са част от планината и могат да се водят като замърсител) да се взимат и след слизане от планината да се даряват в някоя църква (или за някоя дарителска кампания, или за друга благородна цел).

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Не го знаех - благодаря! Звучи добре, честно е. Питам се само дали няма по този начин да се осигурят за месец цигарите на някой поп?! Не че нещо, но ...

Wanderer142, красива екскурзия си направил! Доста ходене, но и доста гледки. Завиждам! Very Happy

Две думи за монетите: крайно неуместен ми се вижда този обичай, който не е нито български, нито планинарски. Монетите не са само са "чуждо тяло", както казва Стефан, но и и са вредни заради токовете, които индуцират. До Байкушевата мура има изричен надпис да не се забиват в кората на исполина, защото му вредят. Особено вредни са хвърляните в езерата, защото смущават рибите. Ако имаме желание, ще се върнем отново в планината и без да оставяме в нея паричка!

Към wanderer142:
Прав си на сто процента и приемам съветите също на сто процента – и аз мисля точно така, за жалост малко хора осъзнават тези неща и нямат правилното мислене.
Но жалка история не мислиш ли????? Правили лифт но донякъде. Правили и път но пак донякъде. Това държава ли е кажи ми? Пари се намират за всякакви простотии но не и за “култуви” по самите твои думи места а и аз макар да не съм ходил и малко да знам за тях съм съгласен на сто процента. Никой не мисли за надигане имижът на Бъргария, никой пък сам се надига, а само роптае тихо по форумите. Ади дет се вика аз не съм важен но вие дето ходите по тез места не се ли дразните? Ами питам се защо и дановистите мълчат?Ами питам се защо и умните предприемачи мълчат? Ами че то според мен е очевидно че един път или лифт догоре ще се изплати. Ама поддържка за пътя трябва че бил на високо ... ами трябва, то за всичко трябва. Но когато е за реномевнето на родината не се намират, а когато е за някоя глупост се намират. Ами да направят проект да вземат европейки пари. Да прав си напълно няма никакъв смисъл човек да си загуби времето да ходи по тези езера при положение че може да види и по качествени снимки от тези които сам би направил. Но това не означава че не трябва да бъде създадена възможност човек да достига до тези места. Това най малкото говори за зряло отношение на държавата и отговорните институции към обществото и природата и гражданите – а в случая виждаме едно презрение даже подигравка. В края на крайщата говорим за път който вероятно е само няколко десетки километра а наскоро гледах един филм за път направен на около 3000-400 метра височина при това стотици километри. Или поне лифт да направят макар че аз илчно лифтове не ползувам защото не съм маймуна и ми се струва тврде, тврде рисково.Като те питах за път бях сигурен че поне лифта ходи около езерата. Бях сигурен че и път има но очаквах да е лош и не за обикновени коли. А то никакъв нямало!!!! Ако не беше лично ти ходил по тези места и то скоро щях да ти кажа майнайта ти. Но уви, явно това е истината и трябва да я преглътнем внякак си кой както съумее.
Уф, щях да те питам за нещо много важно но така се вбесих от тази простотия за пътя че го забравих. Вие явно щото често ходите сте свикнали с това но когато човек чуе за пръв път за това безобрадие доста се вбесява. Така тази толкова интересна туристическа дистинация отпада като вариант за мен. Благодаря ти за коментара но жалка работа много жалка наистина. А стотинките нека си ги хвъргат хората – щом хвъргат значи имат. А иначе ти wanderer142 съвсем уместно се питаш дали ако тези или някои други стотинки бъдат дарени няма да бъдат използвани за закупуване на цигари от някой “поп”. Ами точно това ще стане, уверявам те, и то в най-добрия от всички възможни случаи. Много по вероятно е с тях да бъдат закупени някои още по лоши неща. Или поне пропити или проиграни на комар. Но пак казвам малко хора имат твоето правилно разбиране, при това ти от раз го имаш това разбиране, а не се налага някой като мен или теб да ти обяснява какво всъщност и реално се случва с дарените пари. Благодарско!

Да ме прощаваш ray, сигурно е от годините, но като стигнах края, забравих началото - би ли повторил!

Шегувам се Smile

@Сотиров радвам се, че темата пое в тази образователна посока и се надявам, който е прочел, да е зел правилната позиция по въпроса с монетите. Те надали ще намалеят, но знае ли човек. Интересно ми е дали са оставени от Бялото братство или Туристическото братство! Може би всички хвърлят, след като имат, както правилно отбеляза многоуважаемият ray.
А иначе самият преход не е чак толкова дълъг - само 19 км и малко над 1,1 км денивелация. Като видях колко близко бе Мальовица, ми се обадиха някои изкушения. Прехода никак не е труден. Ако се ползва лифта, може да мине и за разходка. Така че който се колебае, да се пуска.
@ray понеже ми допада твоята многословност (и аз понякога се правя на Исус и говоря с притчи и сложни съставни, та околните все за нещо да се чувстват гузни) ще си позволя още един съвет - явно приемаш. Сигурен съм на много от потребителите тук, любимата им програма е Гугул Ърт. Та ако си я инсталираш и разровиш настойките, ще намериш нещо наречено летателен симулатор. Избираш си самолет, сядаш, палиш и за 12 минути ще оръшкак цялата шантава планета от край до край. Не ти трябва Триваго, не ти трябва чекиране ... После иди до кафето и разправяй на кибиците къде си бил!

Дъновистите не оставят пари. Не им е във философията. Те затова и танцуват боси - да не навредят на тревичките. Нашият приятел Лъчко обаче май яко е минал на провокации. Казвам го не за да споря, защото аз на тази тема не споря, еле па в този форум! Автомобили и лифтове покрай езерата? Сакън! Достатъчни са изораните от АТВ-та и мотори коловози. И на снимките горе се виждат. Чух, че са ги спрели. Дано да е истина и дано някой следи да се спазва забраната. Скептик съм. А Лъчо да си купи едно "бъги" за илядо лева и да се пробва край езерата. Аз пък ще си купя китайски АК за една десета от сумата и ще наблюдавам от Харамията... Cool

Подозирах че не са дъновистите. Сега ме е яд, че не събрах мангизите - що бира можех да омагам вечерта.
А за ray (извинявай колега че говорим зад гърът ти) е ясно от първата минута, че тук е за кодош. Но няма лошо, специалист е на жонглирането по ръба и приемам за добро, наличието на подобен контрапункт.
С АТВ излезе само оператора на лифта. Друго бръмчене не дочух. Е в ниското се размотаваха някакви джипки, но това беше много надолу.

Джипките ги спират 2-3 стълба преди горната станция на лифта.