Регистриран на: 03 Окт 2007 Мнения: 173 Местожителство: София
Приключение в Западни Родопи
Наближава втората половина на октомври, най-красивото време за Западни Родопи.
Най-екстремното ми преживяване беше в тази неeкстремна планина, в група, с водач. Защо? Защото безгрижно зяпах наляво-надясно, не внимавах, подцених терена и за малко да се похарча без време.
Вървяхме из напълно диви места.
Слизането по реката беше невъзможно без водач.
Направо ти се отвинтва вратът да гледаш във всички посоки и да ахкаш.
Велико нещо е недокоснатата природа! И странно – там човек се чувства в хармония със света, със себе си, а бе просто чувства се по-човек. Прехвърляхме ето това място.
Водата беше почти метър по-висока и прагът в средата долу не се виждаше. Скалата от ляво се прегръща и се минава нататък. Стоях на два крака и прехвърлях третата опорна точка от лявата на дясната ръка. Тъкмо се хванах с дясната и скалата се раздвижи, приплъзна и парчето остана в ръката ми. В този момент времето спря и се разтегли. Шибната от адреналина, мисълта ми потече бясно и с кристална яснота.
Първо, осъзнах, че се отделям от скалата. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГАДНО УСЕЩАНЕ. Най-гадното. Мислех си, че това не може да ми се случва, но да, да, случваше се, както и на хиляди преди мене им се е случвало.
Второ, осъзнах, че трябва да се помъча да цопна, колкото може по-навътре във водата.
Трето, срам-несрам, помислих си точно това: “мама му стара, отидоха ми снимките”. (Е, как е възможно в такъв момент човек да си мисли такива неща, не ми е ясно.)
Четвърто, плясък, свий си краката, не е добре да ги чупиш точно сега. Добре че ги свих, усетих как стъпалата ми се хлъзнаха по някаква много стръмна скала.
Пето, свий си главата. Късно, не успях съвсем да се свия и леко си дръннах главата ниско отляво.
Шесто, дъно, сега изплувай веднага и се усмихни, че онези горе са се побъркали. Онези горе внезапно бяха загубили летния си загар. Изплувах и се ухилих. Искаше ми се да направя една-две дължини във вира за успокоение, но не посмях, това вече щеше да им дойде прекалено.
След това още два пъти минавах по тази река и всеки път се чудех как точно там се лиснах. Има много по-трудни места. Невнимание и подценяване, това е причината. И още нещо. Когато минават повече хора, например 8-10 човека, разни стъпки и захвати след третия-четвъртия човек се изронват и разхлабват и като не се внимава, стават такива изненади.
При едно от минаванията отидохме до реката по друг път и там видяхме ето това.
Мечкарник. Вътре се поставя храна, която привлича мечката. После вратата се хлопва, появяват се великите ловджии и застрелват мечката почти от упор... Ама било на територията на дивечовъдно стопанство. Не се сещам другаде да ме е било толкова много срам заради нашия човешки вид.
Водачът казваше, че който мине три пъти по реката, става зависим. Май е прав.
Тук има още малко снимки.
Интересно разказче, това по т. трета за снимките ми хареса... ! Значи все пак си знаела, че ще оживееш и ще трябва да ни разказваш!
Вто Окт 06, 2009 7:45 pm
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
чудесно че си тук - жива и здрава и можеш да разказваш приключения
Вто Окт 06, 2009 9:32 pm
vall67
Регистриран на: 29 Авг 2009 Мнения: 21 Местожителство: Стара Загора
Kъде е това райско кътче . Прехода и снимките са страхотни. Завиждам ти
Вто Окт 06, 2009 11:39 pm
anadel
Регистриран на: 03 Дек 2008 Мнения: 78
Браво на теб!
И моите приключения са все с водач..., затова се записвам понякога с групи , сама съм по-предпазлива.
Когато ми се случи да падна в река си вдигнах фотоапарата и спасих снимките. Реката беше по-плитка и сядайки се намокрих "само" до кръста. Но чувството, че си "подмокрен" е кофти. А после настана едно дълго преобличане и цедене на дрехи, които трябваше да нося още 2 дни в раницата
Хубаво е, че сподели преживяното, върна ме към мили спомени!
Сря Окт 07, 2009 3:22 pm
Malama
Регистриран на: 03 Окт 2007 Мнения: 173 Местожителство: София
Ами дано е не само интересно, но и полезно.
Ани, рядко съм била по-мокра. Обаче беше горещ летен ден и докато стигнем селото, само маратонките ми бяха мокри. Дори ми беше приятно, по-лесно отзвучава адреналиновият удар.
Мястото наистина е диво и красиво. Намира се на запад от Девин. Върви се по един от притоците на Девинска река, а после и по нея. Долу водопадите са по-големи и впечатляващи, но в горното течение е по-живописно.
Това тук е силивряк, орфеево цвете. Издържа повече от 2,5 години в хербарий. После се мокри и отново се съживява. Някакъв балкански ендемит от предледниковия период на повече от 2 милиона години.
А тук има още малко снимки, хронологично по реките -Девинска река. Личи си белята от къпането - има някакво просветляване по повечето снимки, това си остана дефект. Съжалявам за качеството.
Сега е време само за там.
С чувство на неудобство признавам, че тази планина не ми е голяма слабост и не познавам въпросната мистична страна на Родопите...
Сега обаче... Навява ми усещането за Джендемите - от великолепните снимки.
Усмивка за споделената емоция! Падам си по подобни изживявания и последващ изказ.
Благодарности!
_________________ Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Чет Окт 08, 2009 4:26 pm
Malama
Регистриран на: 03 Окт 2007 Мнения: 173 Местожителство: София
mislesht написа:
Май и ние станахме зависими.
Аз съм си напълно зависима. От планината. Ама като гледам, компанията тука повечето е такава. Не случайно Ристо всеки път ни пита: "Зехте ли си дозата планина?!"
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети