Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Каквото и хубаво да кажа за пътеписа и участниците в него, все ще е недостатъчно!
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Авг 24, 2016 6:51 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Цветя за приятелите от форума!
Благодаря на всички, които оцениха планинарските ни успехи! И разбира се на тези, които ни помогнаха с информация и карти. По традиция ще завърша пътеписа с пирински цветя, които естествено не са брани в букети, но вършат същата работа - радват душата.
Едни от най-очарователните пирински цветя са сините камбанки. Дребни, за да издържат на суровите условия, и яркосини... за да им обърнем внимание. Здраво забити в скалните процепи:
Ето още камбанки, строени като по команда:
Една лилава маргарита, каквато сигурно не е, но е много красива:
Никога не пропускам да снимам очарователното дребнолисто карамфилче:
Това лилаво цвете привлича погледа, но не му знам името. Тревка, санким!
А туй цвете го срещнах само веднъж. И него не можах да го определя. Илчо нещо да каже?
Разбира се, мащерка. Може и да е прочутата пиринска, ама знам ли? Цъфти доста по-богато от витошката, а и по-силно мирише:
Завършва синьо-лилавата гама на пиринските цветя.
Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 09, 2018 8:41 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Авг 26, 2016 10:54 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Още пирински цветя, а и дървета
За най-голямо съжаление по местата, по които минахме, не срещнахме еделвайси. Те бяха само на стотина метра от нас - отсреща по Джамджиевия ръб. Видяхме няколко туфи предишния път, преди четири години. По скалите на Кутело, където се катерихме, нито един. Странна работа, уж същата планина, ама няколко метра са от значение за растенията. Срещнахме обаче друго ендемично цвете, което се среща само в Пирин (защото еделвайса все пак го има и на Стара планина), пиринския мак:
Подобно жълто цвете също свети в камънака:
За пръв път виждам едно жълто цветче с листа като на сукулентните - дебели и месести. Неизвестно на мен:
Хем имам цял том за флората на Пирин, но не е лесно да се открие там растение само по картинката му.
Учуди ме, че има хора, които не познават френското грозде и не допускат, че то расте диво по нашите планини. На Пирин го има често. Децата го берат заедно с малините, а една туристка ги предупреди, че било отровно! Вярно е, че има един подобен храст с червени плодове, но те са по-големи и блудкави на вкус. Пък и те не са отровни. Ето го френското грозде:
Много дървета снимах - вековни мури, но няма да изненадам форума с тях. Отделих само две снимки на планински герои, устояли на лавини, гръмотевици и всякакви стихии. Последните в горския пояс. Личат си пораженията, които са ги осакатили, но пък са ги направили толкова художествени, че и японците биха завидели!
Ето го и второто: останало наполовина, но яко впило корени в скалата и живее!
А третото дърво е тъжно напомняне за човешката жестокост към природата. И друг път съм писал за отвратителната практика на рилските и пиринските овчари да си дялкат запалки от боровете. Цепят с брадвата успоредно на ствола, като накрая толкова го изтъняват, че дървото едва се държи. На някакви простаци и това се видяло малко, та в хралупата, която се е образувала, палили огън! Каква сила за живот трябва да притежава тази мура, за да оцелее! Мила е застанала в хралупата, за да се види могъществото на мурата:
Като гледам подобни издевателства върху природата, понякога си мисля, че има някаква справедливост, когато тя ни отмъщава. Аз съм от поколението, възпитавано в духа на Мичуриновото учение, за което младите едва ли са чували. В основата на това учение беше заложено противопоставянето на природните условия и борбата с тях. Процесът се наричаше "покоряване на природата". Девизът на Мичурин беше: "Ние не трябва да чакаме милост от природата, а сами да си я вземем от нея!" В днешно време този девиз бе сполучливо актуализиран: "Ние не трябва да чакаме милост от природата след всичко, което направихме с нея!"
Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 09, 2018 9:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Авг 26, 2016 11:52 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1267 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Хвала!
Браво! Великолепно ходене, страхотни деца и невероятен водач. Искрата у тях, очевидно вече се е превърнала в огън.
Абе направо завиждам, но не зная на кого повече - на Сотиров, или на децата! Ето такива неща могат да те накараш да се усмихнеш и да се зарадваш. Да идва 2017, а до нея - еднодневки от познатите
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
И аз завиждам
Пацко, благодаря ти за чувствата, но ако на мен ще завиждаш, какво да кажа аз пък за такива като Дидо, Ристо, Ведрин, Гърбев, Наблюдателя, Спиди и още много в този форум, че и няколкото момичета, които скачат от връх на връх в Алпите? Моето е нищо и всеки го може, стига да тръгне. Дори повечето го могат по-добре от мен, защото 72 не е 27, макар че цифрите се същите.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети