Понякога мисълта човешка може да роди какво ли не!
Замислихме първоначално да изкачим Бойков връх откъм с. Пирин, респ. от х. "Малина" и да слезем с. Корница. И се юрнахме напред с рогата.
Рано рано на Педесетница (19-ти) - срещу Св. Дух (20-ти юни), голям празник за с. Пирин, минахме през площада на последното. И поехме нагоре по долината на Пиринска Бистрица. Дотъркаляхме се до разклона на х. "Малина", където се изсипахме от возилото и закрачихме нагоре.
Достигнахме хижата, където направихме кратка консултация с дървари от с. Лъжница. След което скоростно се озовахме на Дришливата поляна. Климатикът работеше, и нагоре дърпахме с учудващо темпо. Разточително голямата ни група скоро навлезе в пожарище, след кратко чудене нахлу в гората, премина я и се озова на красивата Васильова поляна, в средата на която стърчи самотно мурово дърво.
Сякаш трудното бе дотук. Примамливите гледки ни издърпаха по склона до билото между Хлевен и Бойков връх.
Улучихме време криво са снимки. Все пак в цялата боза зърнахме Сипливица и Дебелия рид, а зад тях Горно Лопово, Стефанов връх и Кельо.
Стъпили веднъж на билото бързо и лакомо преодоляхме камъни и клек, за да се озовем на Бойков връх. Горе работата е ясна - радост, стойки, позиране и прочее. Да рече човек кой знае какво сме направили!
Много беше хубаво! Макар и мътилката да скриваше голяма част от това, което можеше да видим. Докъм Ореляк иди дойди. Натам едва-едва Лясковския връх, групата Свещник-Ушите-Муторок и зорлем Алиботуш.
На всички фенове на Пирин е ясно, че Бойков връх е един клечасал и каменист чаровник и красавец. За наш кеф реши да ни позира за една единствена читава снимка.
И се започна голямата битка. Решихме за обядваме на Дългата поляна. За да я достигнем избрахме най-краткия уж път през Мечо корито. Борбата с клека ни унищожи. Разгеле се добрахме до Сухия циркус - южно отделение на Корнишкия. Оттук през Катранджийницата поехме в минорно-мърморещо настроение към заветната Дълга поляна. Глад морѝ добитъка, на никой не му се ходи.
Самата поляна се оказа спасяваща за телесата ни. Вода, ядене, пиене... Чак ни се допя по едно време.
Времето напредна. В тази връзка курсът се промени. Какво ти слизане в Корница!? Ляво на борд! Хванахме към Кадевия чарк (Чарка, Банския чарк) над с. Брезница, където возилото ни чакаше услужливо. Потни, мръсни и доволни се напъхахме в него и поехме към Неврокоп на биричка и разбор на стореното.
През Мечо корито пътека има. Много широка, до близкото минало използвана за прекарване на добитък от корнишкото землище в това на с. Пирин. НО, от доста време движение по нея няма. Клекът е много висок. И расте и расте, снегът го натиска и ляга върху пътеката като я затваря на много места. Много често буквално трябва да се лази под него. Това прави придвижването на моменти доста трудно, изморително, досадно и неприятно.
Тук-там, където се пресичат полянки пътеката дори е трудно откриваема без навигация. За предпочитане е да се слиза. Ако някой иска да се качи от Корнишкия циркуса към билото това определено не е най-подходящия вариант. Ще се измъчи качествено.
Снимки за жалост не направих, тъй като компанията разчитаха да ги водя в правилната посока.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
