Като назрее момента слагам кафявите гащи и потеглям.
По-добре не го чакай да назрее, че тогава и кафявите гащи и ароматизатори незнам колко ще ти помогнат
хаха,голям лаф
Големината зависи от надморската височина, азимута и времето за назряване
Вто Юли 24, 2012 6:41 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
По Джамджиевия ръб, но не съвсем, а почти...
Както вече официално оповестих, запътихме се с един приятел лично да видим като какъв се явява тоз Джамджиев ръб. Тръгнахме от хижа "Вихрен" точно в 7. Слънцето вече беше огряло върха, но над Рила все още сияеше само заревото:
По-рано вече разказах как предишния път от много бързане съм продължил по пътеката за Казана, вместо да изчакам групата и с нея да се кача по Джамджиевия ръб. Сега пак от бързане пропуснах пътеката! Къде сме гледали - хем двама, хем знам, че трябва да вървим към Казана, не мога да си обясня. Чак пък толкова да съм кьорав, та да не видя колеца с табелите, покрай който минахме на връщане... изглежда съм! Вървим си ние по пътеката, а тя става все по-стръмна и ни качва все по-нависоко. Отклонение надясно, както очаквах, не се появява. Очевидно сме тръгнали по традиционната пътека към Вихрен, а сме подминали пътеката за Казана. Това става ясно и на нас, кьоравите, когато сме се изкачили достатъчно високо, та да не мислим за връщане. Тогава ниско под нас виждаме разклонението, до което е трябвало да стигнем - долната пътека е за хижа "Бъндерица", а горната е за Казана. Съвсем ясно личи и къде започва качването по ръба:
А за нас единственият път остава надясно, към ръба, и леко нагоре. Само че леко не става, защото има стръмни урви с камънак, които трябва да подсичаме в горния им край. Склонът е тревист, но бая стръмен - трудно се намират устойчиви трапчинки за обувките, а едно отъркулване надолу би било голяма веселия. Вървейки все така диагонално, стигаме Джамджиевия ръб някъде по средата му:
На увеличената снимка се вижда маршрутът, ако някой не иска да катери скалите по самия ръб, а направо да излезе на безопасно място (вляво от малкото остро връхче). Просто трябва да следва горната граница на зеленината и да не навлиза в сипеите:
Тържествуващите ни физиономии се появяват точно на едно романтично балконче, надвесено над няколскостотинметровата стена на Казана:
И тогава започват прелестите...
Вто Юли 24, 2012 11:03 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Вихренови прелести
Аз бях първият от двамата, който откри еделевайс, и спечелих пиринското пиво вечерта:
По-нататък видяхме още много, все по-пищни:
От балкона над Казана съзряхме една дива коза:
След малко към нея се присъедини нейното другарче и двете спокойно се излегнаха на тревистата тераса:
А нашият път продължи вече вляво от ръба на Казана по посока на Вихрен. Не бих казал, че изкачването е приятно - ситен търкалящ се камънак върху стръмен наклон. Но на Пирин е така! Надолу скалите на Джамджиевия ръб,...
... нагоре скалите на Вихрен:
Изкатерихме няколкостотин метра по вертикала и ето ни на върха. А от него - познатите от хилядите пощенски картички и календари гледки: езерце,...
Синаница...
и естествено Кончето:
Понеже, както обявих, целта ми беше проучвателна за следващата екскурзия с децата, тръгнахме да се връщаме по пътеката над Казана. И си взех белята! Обувките ми със сменени подметки се хлъзгаха по излъсканите скали. Самарът ми се закачаше и аз увисвах на него. Стоманените въжета бяха изчезнали и на сантиметри отдясно ме дебнеше пропастта. Минах покрай плочата на нещастния турист, който преди няколко години се беше подхлъзнал и загинал. Все фактори, които категорично ме отказаха от мисълта да се изкачвам оттам с малки деца. С едно, хайде с две - ще ги вържа как да е, едното пред мен, другото след мен. Ама с три? Абсурд! Без втори турист, който да ми помогне за парапет, няма да стане. А заслужава ли си рискът? Едва ли.
Слязохме на Премката към Кутело и се загледахме отсреща в скалите на Джамджиевия ръб, по които бяхме минали:
После продължихме към хижата по пътеката, по която всъщност трябваше да дойдем. Е, сега вече разбрахме откъде била!
Следващият ни ден беше непълен - трябваше да пътуваме към София. Тръгнахме уж на лека разходка към Муратов връх. До горното Муратово езеро наистина си беше разходка, ама след него каквото почна! Камънак до портата и още два пъти по толкова до самия връх. Но си заслужаваше да видим Вихрен и в друг ракурс:
Така изпълнихме мисията си и аз вече бях готов за следващата екскурзия с трите деца. На връщане заснех един знак, който криеше хем красота в своята простота, хем много смисъл - "пътят е оттук, на добър час!":
Вто Авг 14, 2012 10:56 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
Поздрави за Пиринската разходка
Как го виждаш сега воденето на хлапета по ръба над Джамджиевите скали и Пирин въобще ?
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Авг 14, 2012 11:12 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
С резултати
Вече ги заведох трите и оня ден се върнахме. Не баш по целия ръб, защото пак не открих началото му, но оттам се качихме на Вихрен. Сега подготвям пътеписа със снимките.
Вто Авг 14, 2012 11:38 pm
t34o
Регистриран на: 18 Сеп 2012 Мнения: 1
Тази година минах за Вихрен от там и мога да споделя че си заслужава. Адреналин на макс. Но без добри обувки препоръчвам да не се ходи защото има 2 3 отсечки със катерене и ако нямащ подходштата екипировка може да стане лошо. Както казва един приятел абе минавасе ама един ще падне
Вто Сеп 18, 2012 5:52 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Бехме ли на Кутело?
Вчера се върнахме с децата от Пирин. Преди да напиша официалния отчет с благодарности към моите информатори, имам въпрос, свързан със схемата на Дидо от предишната страница. Единия от дните тръгнахме към Кутело. Стигнахме до заслона "Казаните" и от него право нагоре до едно малко връхче, явно най-дясното на схемата. От там по билото се виждаше доста висок връх и тръгнахме към него:
Изкачихме го. С каменна пирамида и побита щека:
Идеята ни беше да стигнем до Кончето, без да го минаваме. Да му видим началото. Минахме по един доста тесен ръб, отдясно с гибелна пропаст, но отляво с достатъчно утъпкана пътека, за да сме сигурни, че няма да се сринем. Ето ни в края на този ръб:
След края му обаче започваше един съвсем остър ръб без очертана пътека отстрани. С четири деца си беше пълна лудост да тръгна и естествено се върнахме. Струва ми се, че "баш" Кутело е бил в края на това късо, но зловещо ръбче. Вижда се на снимката. А веднага след него сигурно започва Кончето с въжето, но въже не се виждаше. Така ли е наистина? Спуснахме се надолу по един гаден сипей и слязохме право на Премката. В края на краищата, да питам знаещите, на кой номер Кутело сме се изкачили и на каква височина?
След края му обаче започваше един съвсем остър ръб без очертана пътека отстрани. С четири деца си беше пълна лудост да тръгна и естествено се върнахме. Струва ми се, че "баш" Кутело е бил в края на това късо, но зловещо ръбче. Вижда се на снимката. А веднага след него сигурно започва Кончето с въжето, но въже не се виждаше. Така ли е наистина? Спуснахме се надолу по един гаден сипей и слязохме право на Премката. В края на краищата, да питам знаещите, на кой номер Кутело сме се изкачили и на каква височина?
Ако не сте продължили по-нататък след мястото, на което е направена последната ви снимка, значи сте достигнали до третата (от дясно на ляво на схемата на Дидо) кота на Кутело с височина 2889 м. На последната ви снимка в дълбочина се вижда най-северната и най-висока кота на Кутело (2908 м). Първата кота по маршрута ви (с каменната пирамида и щеката) е с височина 2903 м. Между третата и четвъртата кота понижението е само около 10 метра и не представлява особена техническа трудност -- ходи се по камъни ЮЗ от билото, в близост до ръба. Разстоянието (следвайки билото) от първата до четвъртата кота на Кутело е около 590 метра. В началото на слизането от Кутело към Кончето (с понижение около 80 метра) се открива следната гледка към ръба, въжето и Бански суходол (снимката е и връзка към такава с по-голяма разделителна способност, на която могат да бъдат забелязани част от въжето и фигури на хора, които следват ръба):
Нед Авг 14, 2016 4:09 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Кутело 1, па 2...
Благодаря ти за описанията, Ведрин! Значи сме стигнали до Кутело-2 (с щеката), който според Уикито е 2907 м. Съжалявам, но за 1 метър не поемам риск с децата! Вижда се и на моята снимка, че ръбчето до Кутело-1 е съвсем късо, но няма терасирана пътечка. Дори с две деца бих продължил нататък, защото в такива ситуации ги държа за ръце - едното отпред, другото зад мен. Случвало ми се е да ги държа и двете в една ръка, пък аз да се държа за скала или за въже. Най-различни хватки съм прилагал, но четири деца с две ръце не става, това е положението!
Преди малко видях, че преди няколко години е имало тема, посветена на Кутело:
В нея е поставен въпросът за прехода от Кутело до началото на Кончето. За съжаление няколкото снимки на Gamina не се отварят. Дали не са преместени някъде? И за да не си помислите, че ме мързи да ровя в архивите, ще се оплача: търсачката с нищо не ми помогна. Написах "Кутело" и излезе само една тема: "Имам нужда от малко помощ за ходене по Пирин", а в нея няма никаква информация за Кутело. Що така, уважаема Администрация?
Пон Авг 15, 2016 3:29 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
Re: Кутело 1, па 2...
Сотиров написа:
... И за да не си помислите, че ме мързи да ровя в архивите, ще се оплача: търсачката с нищо не ми помогна. Написах "Кутело" и излезе само една тема: "Имам нужда от малко помощ за ходене по Пирин", а в нея няма никаква информация за Кутело. Що така, уважаема Администрация?
Моите уважения, Владо - написал си 'кутело'. Търсачката обаче е case-sensitive
Ако потърсиш 'Кутело', ще бъдеш засипан с 242 резултата
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
