Регистриран на: 15 Юли 2015 Мнения: 5 Местожителство: Варна
Направихме така дълго плануваното пътешествие из централния Балкан. И се получи повече от страхотно. Красотата на планината се вижда най-добре в тези условия - била, върхове, долини, гледки.
Набързо да кажа как подходихме. Плана го направихме с помоща на колегата Канопус (Стънито ).
Метнахме се петък сутринта и до обяд бяхме в Троян. Оставихме колата на един паркинкг точно в центъра на града. Имахме късмет, че я оставихме точно под една сенчица, та на връщане си беше супер, ненапекана. Вечерта прекарахме в Троян. Сключихме планинска застраховка, а човека, с който я сключихме, се оказа планинар, та ни разправя надълго и широко за билото, хижите и хижарите. Преспахме вечерта и на сутринта си хванахме бусчето към Априлци. От там намерихме един дядо да ни закара до лифта под х. Плевен. Добре, че го направихме, че тоя асфалтовия път хич нямаше да е приятно да се трамбова (отново благодарсности на Стънито за съвета). От лифта напълнихме меховете и бутилките с вода и се метнахме към х. Плевен. Там направихме само малка почивка и продължихем по пистата към з. Ботев. Подсякохме върховете, въпреки желанието на моя човек да качваме през зимната пътека вр. Млечен чал. Успях да го връзумя, че ще има достатъчно да катерим и няма смисъл да минаваме два пъти един и същи път. Продължихме към заслона, като по пътя срещнахме доста интересни хора. В заслона оставихме раниците и само с по една бутилчица се метнахме нагоре към върха. Там пихме чайче в чайната, която този път за щастие бе отворена. Успяхме да се стоплим малко и си поговорихме с една двойка, която щеше да нощува в една стаичка до чайната. Явно има една стая за зор заман. Другото хубаво нещо е, че на върха вече стягат още един заслон. Говорих с момчето, което работеше там и каза, че смятали да е към 20-на човека + кухня. Което е супер, защото събота и неделя е някаква лудница по хижите и заслоните покрай вр. Ботев.
Преспахме в з. Ботев и на сутринта ни посрещна едно такова хубаво "Ботевско" време, че да се чудим какво да правим. Мъгла - под 15 м. видимост, вятър 47км/ч. Всички от заслона ни посъветваха да не караме по билото, не само защото е опасно в такова време, но и защото няма да има никакъв кеф. Послушахме ги и решихме да подсечем билото през х. Левски. Докато стигнем там обаче билото се проясни от мъглата и облаците и какъвто ни е акъла решихме да го качим през Видимската пътека, точно на изток от Кръсците. Да, но пътека не намерихме дълго време, та драпахме през драките :sarcastic: Накрая я намерихме и видяхме, че е доста рядко използвана. Все пак се качихме на билото,
където срещнахме двама ентусиасти като нас, които ни предупредиха да внимаваме с вятъра. А вятъра си беше сериозен. Успешно минахме Кръсците, което ми костваше години от живота с този вятър и едно стъпване върху един разхлабен камък ... виждах се как хвърча чак до Сопот :sarcastic: Но пък гледките ... супер! Цяла България под теб. Погледнеш на дясно - северна България. На ляво - южна. След това успешно качихме и Купена,
записахме се в книгата, всичко ток ... с изключение на слизането - отвестна скала и ми се закачи глупавата раница на едно ръбче - не е нужно да казвам, че сърцето ми прескочи няколко удара и започна да бие едва като стъпах на относително плоска повъхност :sarcastic: Тук е времето да кажа, че имам фобия от височини, но майната му - яко беше. Амбарица вече ни дойде доста зор, но впрегнахме последни сили и я изкачихме осторожно. Слязахме към Добрила и това слизане ми беше най-трудното по тия камънаци. Стигнахме в хижата точно преди да затворят кухнята. НАЙ! ВКУСНИЯ! БОБ! КОЙТО! СЪМ! ЯЛ!!! Рекапитулацията показваше 12 часа и 15 мин преход Д+ 1500, Д- 1800. В Добрила ни гледаха като малоумни дето сме бъхтили пак до билото, но единия хижар излезе с мъдрата реплика "Е, и такива хора трябва да има". Все още не знам как да го приема това - като похвала или примирение, че има и такива глпаци по света.
Следващия ден имахме по-лек преход до Орлово гнездо и се отдадохме на разглеждане на гледките към задбалканската котловина, която се откриваше цялата под краката ни. Минахме покрай една изоставена постройка с плосък покрив, на който някой придвидливо бе поставил два фотьойла ... там откарахме сигурно над два часа и половина.
За гледката надолу не е нужно да ви обеснявам, може да видите и сами. А и не мога, то и цялата техника не могат да предадът красотата. Тук е времето да кажа, кое беше най-добрата ми покупка за този хайк. Портативно радио. Хванахме някаква станция ТВ9, която беше скандално добра, само български песни от по-старо време. Опънахме се там и гледахме шоуто на парапланеристите, които се бяха пуснали този ден да полетят.
Колкото и яко да беше трябваше да продължим към з. Орлово гнездо. Там ни посрещна Наско (хижаря) с негови приятели, салати, скара, песни и анасонова ракия. Резултата беше, че си легнахме към 2:30 с обещанието, че на 2-ри февруари ще дойдем до Дерменка да ни зачислят към дружеството "Здрав гъз". Има такова дружество, проверих :sarcastic:
Следващия ден станахме 6:00 и тръгнахме 6:30. Минахме покрай Паметника на свободата, качихме го и него
[img]https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13615434_10207111543336101_4433620248184497046_n.jpg?oh=da59847ee7edf8e7fd1866536ac5830d&oe=582128D1[/img]
направихме по някоя снимка и с морна крачка се насочихме към последното сериозно препядствие по пътя ни. Прехода от Беклемето до х. Ехо. Точно на Беклемето срещнахме едно момче, което ни попита къде отиваме. Като му казахме, че сме към Ехо, той се засмя и вика - Ще се видим там значи, чакам баща ми и се мятаме и ние натам. Продължихме нататък и стигнахме Козя стена. Минахме я по самия ръб.
Отново - снимката не може да покаже, какво е всъщност там, трябва да се мине, за да се разбере.
След като слязохме от Козя стена търсихме известно време Еделвайси под погледа и лая на две пастирски кучета, които ни следваха на всяка крачка да не се приближим до стадото, което пазеха. Продължихме към х. Козя стена, където хапнахме една супичка и продължихме към х. Ехо. Тук е времето да кажа за страхотното място, на което х. Козя стена е построена ... нямам думи - буквално е кацнала на склона
Ето и от другата страна, от където може да си види по-добре - хижата се вижда в далечината.
Та, продължихме към х. Ехо под доста жаркото слънце и след доста почивки и мноооого изпита вода стигнахме и там. Нашите хора от Беклемето ни посрещнаха отново с извадена ракия и нарязана салатка, но ние набързо оставихме раниците и качихме вр. Юмрука. Също много красиво място с гледка отново към задбалканската котловина, но този път гледката бе от най-западната точка на котловината. Ето снимки на подстъпа към върха (с едно малко параклисче)
А, ето и гледката от горе:
След това се върнахме към х. Ехо за обещаната ракийка :sarcastic:
Връщането определено беше забавно :sarcastic:
На следващия ден слязохме от стара планина в с. Чифлик и от там - автобусчето към Троян, където си взехме колата и се върнахме в сивата действителност.
От цялата работа остава едно спокойствие. Мисълта колко е хубаво да се разхождаш сред природата, да се откъснеш от всякакви атентати, преврати, тикви и прочее глупости.
Описанието е копирано от мнението ми в един друг форум, за това простете елементарния изказ )
Цялото преживяване беше страхотно. Благодаря на всички, които се включиха със съвети и мнения. И ... ще се виждаме из планините ... решено е вече )
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)
