Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
kljufka написа:
Времето за преходчето наближи. Избраната седмица е от 11 юли. Но изникна въпроса къде да си оставим колата. На долната станция на лифта четох, че има платен паркинг - цени? На друго място пише и за спукани гуми?!?!? А да сляза от планинатата с деца и да имам такива изненади нещо не ме въодушевява Някакви препоръки?
Препоръка - ползвайте платения паркинг. А дали той е и охраняем - това е вече друг въпрос.
Ако паркирате на Зелени преслап, за да няма изненади на връщане - осигурете си приятел-шофьор, който в случай на неприятност да дойде и да ви помогне. Всичко може да стане, колата да се повреди, гума да се спука, не са само вандалските прояви.
kljufka написа:
И още един въпрос: От езерата към х. Вазов маршрута през Отовишки връх как е в сравнение с през Раздела?
По-кратко е. Но така се пропуска така наречения Езерен връх (мястото, от което се виждат 7-те езера едновременно), както и езеро Сълзата. Също се пропуска и мястото от билото между Раздела и Отовишки връх, откъдето могат да се снимат в един кадър и 7-те езера.
И още една препоръка - лично моя: Ако от горната станция на лифта ще се качвате директно към езеро Бъбрека, по-добре не използвайте лифта и си спестете парите. Вместо това можете бавно и полека да се качите до хижа "Скакавица" през чудесната гора (отдалече може да видите и Скакавишкия водопад), след което по Сухия рид да стигнете до Бъбрека. След това въпрос на избор, сили и време - през Отовишки връх или през Раздела до хижа "Иван Вазов".
Успех!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Пон Юли 04, 2016 11:29 pm
fireman75
Регистриран на: 18 Апр 2011 Мнения: 36
stefan_iliev38 написа:
kljufka написа:
Времето за преходчето наближи. Избраната седмица е от 11 юли. Но изникна въпроса къде да си оставим колата. На долната станция на лифта четох, че има платен паркинг - цени? На друго място пише и за спукани гуми?!?!? А да сляза от планинатата с деца и да имам такива изненади нещо не ме въодушевява Някакви препоръки?
Препоръка - ползвайте платения паркинг. А дали той е и охраняем - това е вече друг въпрос.
Ако паркирате на Зелени преслап, за да няма изненади на връщане - осигурете си приятел-шофьор, който в случай на неприятност да дойде и да ви помогне. Всичко може да стане, колата да се повреди, гума да се спука, не са само вандалските прояви.
kljufka написа:
И още един въпрос: От езерата към х. Вазов маршрута през Отовишки връх как е в сравнение с през Раздела?
По-кратко е. Но така се пропуска така наречения Езерен връх (мястото, от което се виждат 7-те езера едновременно), както и езеро Сълзата. Също се пропуска и мястото от билото между Раздела и Отовишки връх, откъдето могат да се снимат в един кадър и 7-те езера.
И още една препоръка - лично моя: Ако от горната станция на лифта ще се качвате директно към езеро Бъбрека, по-добре не използвайте лифта и си спестете парите. Вместо това можете бавно и полека да се качите до хижа "Скакавица" през чудесната гора (отдалече може да видите и Скакавишкия водопад), след което по Сухия рид да стигнете до Бъбрека. След това въпрос на избор, сили и време - през Отовишки връх или през Раздела до хижа "Иван Вазов".
Успех!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
по пистата над скакавица е само за деца,
Вто Юли 05, 2016 1:09 am
kljufka
Регистриран на: 29 Яну 2016 Мнения: 20
През Раздела ще минем на път за х. Мальовица. Предполагам отклонението до гледките не е голямо и ще ги видим на третия ден като тръгнем за Мальовица. Качването нагоре предпочитам с лифта, защото ще стартираме около обяд /имаме пътуване с колата около 3 часа/ та не ми се иска да трябва да ги препирам с темпо още от първия ден. Идеята ми е да се насладят на разходката и гледките. Благодаря за препоръките. И на мен ми се искаше да спестя лифта. Още повече, че сме с куче и много се притеснявам как ще му понесе.
Вто Юли 05, 2016 11:14 am
kljufka
Регистриран на: 29 Яну 2016 Мнения: 20
Много БЛАГОДАРЯ на всички, включили се със съвети за нашето приключение. Рила е прекрасна! Определено ще се върнем пак там.
И така... след подготовка с помощта на отзивчивите хора от форума, нашето приключение в Рила започна в понеделник. Иделното време, ако човек иска да избегне навалица на езерата. Към обяд бяхме на долната станция на лифта. Натоварихме децата и хайде пешком с кучетата и раниците нагоре. Пътеката е всъщност направо път за високопроходими автомобили. За тези, на които им идва скучно могат да хванат преките и доста по стръмни пътеки под лифта, макар че бяха доста обрасли. Ние го минахме комбинирано: ту рязко нагоре, ту по пътя. Горе на хижата вече ни чакаха с нетърпение, за да започнем същинската част. И към старата хижа. Плана за първия ден беше да обиколим езерата до Окото и през Отовишкия рид да стигнем до хижа Иван Вазов. Прехода е много приятен с редуващи се по стръмни и равни участъци - прекрасно за разгрявка. До Долното езеро не слязахме, но пък го огледахме добре:
Следват и другите: Кафенце на Рибното езеро
Трилистника:
Близнака:
Бъбрека:
А по пътя да се ненагледаш...
Семейството:
И другата част от групата в мащаб :
И Окото - последното за деня от Седемте:
От там по добре личащата си пътека към Отовишки рид
Почивка преди изкачването:
И за верния приятел:
И за уморените крачка:
Още нагоре:
С още гледки!:
Надолу поизгубихме пътеката, но терена е такъв, че има слизане отвсякъде. Всичко се вижда като на картинка:
И така до х. Вазов. Най-хубавата хижа според дъщеря ми:
Това беше първия ден. И всичко за тази вечер. Очаквайте продължение...
Сря Юли 27, 2016 2:13 am
kljufka
Регистриран на: 29 Яну 2016 Мнения: 20
На следващия ден планът беше да обиколим Калините. Тръгнахме по пътеката към Карагьол, която живописно се вие покрай реката. Възползвахме се, разбира се, и от естествените джакузита, които реката е образувала. Водата е учудващо топла за тази надморска височина. На никой не му се тръгваше, но гледката от Калините ни очакваше. От Карагьол нагоре към хребета стана малко неприятно, заради чакълено-каменния път - скучен и прашен. Почти на самия финал към Винтчето на пътя беше легнала и огромната пряспа, за която Венци от хижата беше казал, че едва предната седмица са успели да отворят пътя, за да могат да минават конете. Гледките обаче си заслужават много:
Поглед и назад към Отовишки рид, Пазардере и хижата в ниското:
Ето я и част от наградата за изкачването - язовир Калин - най-високо разположеният на Балканите:
Интересни представители на фауната:
От там още по на високо:
А тук ако някой можеше да ни разкаже имената на красотите, които се виждат...
Пътеката върви по хребета. На места маркировката се губи. Жалоните са разположени на доста далечни разстояния. Има каменни пирамидки, които да подпомагат ориентирането. Има възможност да се върви подсичащо от южната страна, където пътеката е лека, без особени изкачвания. Другия вариант е по хребета, с повече наклон, но и повече панорами:
И обратно към хижата. Пътеката става доста стръмна. Положителното при нас е, че посоката ни беше надолу. Отново ориентацията е по каменни пирамиди, доста от които възстановихме - явно времето в планината не прощава на маркировката. Посрещна ни отново Кабир - хижарското куче:
Сря Юли 27, 2016 11:43 am
kljufka
Регистриран на: 29 Яну 2016 Мнения: 20
За третия ден беше предвидено най-голямото изпитание - от х. Вазов до х. Мальовица, с раниците... Този път не се размотавахме а тръгнахме рано. Първите 4 км. до Раздела са много приятни - по росната тревичка и покрай полудивите коне. Жалоните са високи и се виждат отдалаче. Групата реши, че ще си пази силите за останалата част от прехода, но аз нямаше как да пропусна Сълзичката. Оставих ги да си почиват и притичах да надникна от високото:
Заслужаваше си!! Много! За съжаление снимките не са и бледо подобие на реалната гледка.
От там към Вазов връх, пътеката тръгва по билото и следва извивките му като през цялото време се любувахме на Урдиния циркус. Ето я и цялата група /благодарение на отзивчиви любители на планината/
Зад нас се виждат от дясно на ляво: Додов връх, Малък и Голям Мраморец и разбира се Мальовица - заветната ни цел. След нея вече не съм запозната, по-компетенти могат да кажат. Предполагам Орловец се вижда и Камилата, но не знам кое кое е. Полюбувахме се на гледката
и продължихме, че пътя не е малко. Може някой да знае километрите, ние не сме ги измервали.
След Додов връх вече се вижда и Рилския манастир... като кибритена кутийка.
От самата Мальовица нямам снимки - оставихме раниците на разклона, а там остана и телефона, та не можах да снимам. Вече бяхме доста уморени и не се връщах. Умората се оказа голяма и за децата. Синът ми си забрави дебелия син анорак сигурно още е там и ако някой ходи ще го види. От там надолу се оказа не малко предизвикателство. Лично аз препоръчвам маршрута да се минава в обратната посока. По-лесно е стръмното да се изкачва на свежо, а не да се слиза с натрупана умора. Третата тераса с Еленино езеро:
Това е и последната снимка. Доста поуморени се добрахме до хижата. Прогнозите за петия ден бяха за дъжд с гръмотевици и съкратихме програмата. Оставихме Страшното и Йончевото езера за друг път. На четвъртия ден си тръгнахме през ЦПШ, х. Вада, покрай х. Ловна и до колата на долна станция на лифта. Там маркировката е оскъдна, но пък пътеките вървят главно през гората, което е ценно в летните жеги.
За финал пак да кажа благодаря на хората, които с мнения и съвети подпомогнаха нашето приключение. Весели планински дни
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети