До Ехо по Ръждавото било

Привет на всички.

Идеята за изминалия уикенд бе да походим някъде с цел по-скоро да се разтоварим от работната седмица, отколкото да си даваме зор с някой дълъг преход. Рила и Пирин ми идваха в повече напоследък и затова решихме да се качим на Ехо, още повече, че не бях ходил там.

Знаех, че имаме максимум 4 часа ходене, поради което както никога тръгнахме късно от София. Към 11:00 ч. стояхме пред табелата с маршрутите на последната спирка в Рибарица и се чудехме по коя пътека да поемем. Пред алтернативата да трамбоваме 2 часа по асфалт и коларски път и още 2 часа да ни се завие свят по безкрайните серпентини в гората, естествено избрахме синята маркировка по Ръждивото било, без естествено да подозираме какво ни очаква.

Пътеката се отклонява от пътя за Шипково на няколкостотин метра от табелата на Рибарица. Първоначално се върви по широк горски път с "приятен" наклон. След около час и половина на първото по-открито място спряхме да починем и да обядваме. Почивката се оказа на място, където трябваше много да внимаваме с маркировката. След като похапнахме продължихме по коларския път и на 15-тата минута се усетихме, че скоро маркировка не сме виждали. Слизахме надолу, а и вр. Кукуй оставаше от неправилната страна. Тъкмо да извадя апарата да снимам затрупания с изсечени дървета път, срещнахме един от секачите, който блажено похапваше. Ясно беше, че не вървим в правилна посока. Та този субект се опита да ни убеди от там, където сме почивали, да слезем по друг коларски път до долината на Черна река и от там през Остриките да се качим до хижата. Не беше сигурен дали през билото има пътека. Естествено аз бях твърдо против да слизаме до реката - щом дотук има маркировка както е по картата, значи и натам все някакси ще я намерим.

Върнахме се до "мястото, където обядвахме", и от там по друг коларски път започнахме да търсим маркировка. Повървяхме 5-10 мин. без успех и загряхме, че това е пътя, за когото ни говореше секача. Кръгом към "мястото, където обядвахме" с идеята да измислим нещо.

След близо час лутане тръгнахме към една колиба в края на поляната, където най-накрая открихме синия цвят. И така цели 10 мин. следяхме маркировката. До следващата поляна. . . На другия й край - единственото логично място, откъдето можеше да се продължи - имаше една скала, преминаването на която не изглеждаше прекалено екстремно, но липсата на маркировка на такъв сранително опасен участък породи у нас съмнения дали изобщо трябва да минем от там. Върнахме се и обиколихме цялата поляна с надежда да открием маркировка в някоя от просеките надолу, но отново без късмет. Тук вече започнаха да се зараждат въпроси. Единият вариант бе да слезем до реката и от там нагоре. Ясно беше, че ако го изберем, трябва веднага да тръгнем, защото беше към 15 часа, а щяха да ни трябват поне 5 часа. Вторият вариант бе да се върнем при скалата и по-упорито да търсим маркировка и възможности за подсичане, при което ако не успеем - да слезем до Рибарица и да се приберем в София. Естествено избрахме втория и след по-настоятелно глиганстване в трънаците успяхме отново да намерим маркировката с надеждата, че това беше за последно.

От тук започна истинското ходене по билото. Въпреки, че през цялото време се върви в гора, билото е доста добре оформено и трябва стриктно да се следва. В по-голямата си част пътеката е просто заличена, като най-неприятен е участъка преди да се излезе непосредствено под вр. Кавладан. Изгубихме маркировката още на 3-4 места. Добре, че бяхме трима, та Николай служеше за свръзка, докато аз и Росен търсехме сините лентички. Здраво викане падна. Laughing

И така към 18:30 се дотътрихме до хижата.

Както в последствие разбрахме (а и четейки в момента един пост в дир-а от 2005 г.) тази пътека не се подържа от няколко години, дори хижарката намекна, че не било позволено да се минава по нея. Ако някой има повече информация, нека да сподели . . .

Гледките от Кавладан и Юмрука не се наемам да описвам . . . Shocked

За хижарите Венци и Мишо - колкото и добри думи да кажеш, няма да стигнат . . .

Поздрави и за групата от Варна / Белене - още имам мускулна треска на корема от смях Laughing

Ето и малко снимки:

Полите на Вежен

За колко ли време ще стигнем до Козя стена? Rolling Eyes

Хижата и Юмрука

Залез

Хижата и Вежен

Юмрука по изгрев

На Юмрука

Есента горе вече е дошла

И за последно Юмрука

Последната промяна е направена от pepino_bg на Чет Фев 18, 2010 11:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

я, кутията на Юмрука са я боядисали, Laughing

привет, Пешо, хубаво ходене сте направили, аз откакто ходих там пролетта, все ми се иска да се върна там. Благодаря ти за разходката, за снимките и за мириса на есенна гора и влажна пръст Wink

Тая дисциплина "глиганстване" не ми се иска да я практикувам. Wink

Добре, че сте успели все пак де с диренето на "маркировката".

Хубава разходка в още по-хубав район! Денят обаче вече намаля, това трябва да се предвижда.

Маршрута по билото го минавах около 1 май тази година, но в обратна посока - от х.Ехо към Рибарица. Нямах особени проблеми с маркировката, но според мен отгоре надолу е по-лесно. Очевидно пътеката вече не се поддържа, за което съдя от следното:
- няма я като маркирана на картата на Тетевенския балкан на Картография;
- на слизане от Кавладан, 300-400 м. след като се влезе в гората на едно дърво до пътеката има малка табелка с надпис "Пътеката не се поддържа" и логото на Централен Балкан.
Сигурно идеята е да се остави само 1 пътека от Рибарица с цел запазване на екосистемата. Тогава, обаче остава въпроса - каква е тази адска сеч, дето се е развихрила в региона. А и да сложих табелката на 30-40 минути под върха, когато връщане на практика няма е меко казано отбиване на номера.
Иначе аз не бях минавал по маршрута, питах и хижара Мишо, но по онова време и той не беше пробвал пътеката, както вече писах - оказа се все още проходима. Но на описаната по горе поляна с къщичката завих надясно към реката, защото колата ми беше оставена на края на асфалта. Надолу е яко изсечено, мъкнат трупите със стари артилерийски верижни влекачи, каквито си спомням от казармата.
Би ми било интересно някой да сподели каква е групата постройки в края на асфалта - приличаше ми на развъдник на расови ловни кучета...

Антон

Чудесни снимки човек! Поздрави, много добре си хванал есента в Балкана ... Croc