Хидротехническите съоръжения за каскадата Белмекен-Сестримо

А относно изкопите в Рила, геоложките проучвания освен за добив на инертни материали за обектите на Каскадата,
са били и да проучат състава на скалите, във връзка с прокопаването на тунелите.

Под връх Карааланица / Черна поляна, са прокопани два тунела, с вход откъм Карааланишкия водопад – водохващане № 39.
На „прозорец“ се разклоняват – наляво към Илийна река, надясно - към Реджепица и Вапа.

Напредването на работата в тунелите беше в пряка зависимост от скалата, която се прокопаваше и ако се стигнеше до „слаб“ участък,
се налагаше укрепване, поради опасността от срутване.

И за да завърша по-ведро - първо приключи работата по тунела, свързващ с обект „Илийна река“.
На обект „Карааланица“ имаше малка кръчма с магазин, а на „Илийна река“ – нямаше.
Миньорите от Илийна, започваха да идват на гости при колегите си и на кръчма през готовия тунел.

Така че, Рила е видяла всичко - някои да изкачват върхове, а други за по-кратко да минават под тях! Laughing

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	ДИАНА написа:
	За уранодобив в Рила днес никой не говори

За добив -- разбира се не, притеснителното е че и за рекултивация след добив -- също не, а от това понякога (и на хич не малко места) произтичат много други проблеми...

	ДИАНА написа:
	Под връх Карааланица / Черна поляна, са прокопани два тунела, с вход откъм Карааланишкия водопад – водохващане № 39. На „прозорец“ се разклоняват – наляво към Илийна река, надясно - към Реджепица и Вапа.

На военната карта от 80-те са нанесени (може би само част от) тунелите. Този в посока Реджепица и Вапа например е даден като проект. Под Карааланица не е нанесен тунел в картата, но може и да не е бил проектиран все още тогава. Този лист от картата е издаден през 1986 г., ала на него е отразено състоянието на местността през 1982 г. Може да бъде разгледан тук:

http://web.uni-plovdiv.net/vedrin/details/K-34-071-4.html

или пък в http://kade.si/ като бъде избран слоят BGtopoVJ-v3.00.

Нанесен е тунел в СЗ посока под южните склонове на Аладжаслап.

Под Су чал и Драганица няма означени тунели на картата, но затова пък са известни бившите уранови рудници "Кирилова поляна" и "Бели Искър" от двете им страни...

ДИАНА написа:

И за да завърша по-ведро - първо приключи работата по тунела, свързващ с обект „Илийна река“.
На обект „Карааланица“ имаше малка кръчма с магазин, а на „Илийна река“ – нямаше.
Миньорите от Илийна, започваха да идват на гости при колегите си и на кръчма през готовия тунел.

Преди 12-тина години при едно знойно и безкрайно ходене с тежък багаж по странен маршрут (слизане по Мермерски дол и Илийна с последващо изкачване по Радовичка към Македония), минавайки покрай един незащитен отвор на тунел в северозападното подножие на Аладжаслап, в който влизаше съвсем малко вода в този момент (колкото само да джапа човек в локви), ни се прииска и на нас да направим нещо такова, ала благоразумието надделя и се въздържахме. Smile

Да, това са двата тунела, но се водят - „прозорец Карааланица“ – този към Илийна и „прозорец Реджепица“ – към Вапата.

В този случай, моя е фактическата грешка, че тунелите са под връх Карааланица, като не визирах котата на върха, а склоновете му.
Всъщност и двата тунела минават по-на юг от върха.

Все пак картата го показва ясно, че тунелът от „прозорец Карааланица“ минава СЗ под Аладжа слап.

А за последствията от уранодобива, за състояние на хвостохранилища, рекултивация на терени, направо не ми се говори!
Не и в тази красива тема на Наблюдателя.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	ДИАНА написа:
	Да, това са двата тунела, но се водят - „прозорец Карааланица“ – този към Илийна и „прозорец Реджепица“ – към Вапата.

А какви са размерите на тунелите?

	Станислав написа:
	А какви са размерите на тунелите?

2.40х2м.

vedrin написа:

На военната карта от 80-те са нанесени (може би само част от) тунелите. Този в посока Реджепица и Вапа например е даден като проект. Под Карааланица не е нанесен тунел в картата, но може и да не е бил проектиран все още тогава. Този лист от картата е издаден през 1986 г., ала на него е отразено състоянието на местността през 1982 г. Може да бъде разгледан тук:

http://web.uni-plovdiv.net/vedrin/details/K-34-071-4.html

или пък в http://kade.si/ като бъде избран слоят BGtopoVJ-v3.00.

Нанесен е тунел в СЗ посока под южните склонове на Аладжаслап.
...

Следвайки логиката на отвеждане на пролетните води към яз. Белмекен картинката е една.
Тунелът в посока южните склонове на Вапа е отвеждащият водите от Илиина река и тези от водохващанията на южните склонове на Ангелов връх, започващ от горната част на Динков дол.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Ристе е дал отговор вече, но ето по-подробно и от мен.

Да, реално водохващането на Каскада „Белмекен – Сестримо“ започва край хижа „Македония“, за да стигнат всички събрани води
на изток до язовир „Белмекен“.
Започва се с водата на река Благоевградска Бистрица, която извира от склона между Голям и Малък Мечи връх.

Събирателните деривации – „Манастирска река“, „Илийна река“ и „Благоевградска Бистрица“ са на най-висока,
средно 2060 метра надморска височина. И трите деривации изпращат водите си в събирателна деривация „Грънчар“.

Тунелите на „Карааланица“ са част от събирателна деривация „Грънчар“, която е на по-ниска надморска височина - около 2000 метра.
Височината на тунелите е около 3 метра и ширината е горе-долу същата, но не мога да кажа точни размери.
След прокопаване на тунелите, скалата е консервирана с 7-8 см. пласт от бетон.

Не е лесно да си представим мащабното строителство на Каскадата, защото е сложно и уникално.
Водата по деривациите не минава само през прокопаните тунели, а също през бетонови тръби и канали,
през около 5 км. напорни щолени /като кладенец/ и дюкери /вид сифон/ , които са близо 6 км. от цялата дължина.

Броят на водохващанията по събирателните деривации из цяла Рила е 269,
а общата дължина на каналите и тунелите - 272 километра, като прокопаните тунели са 73 километра!

Не случайно я наричаха „Високопланинската Република Белмекен-Сестримо”, защото това е постигнато с огромен труд,
в сурови условия, в труднодостъпна планина каквато е Рила. Respect

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Някаква икономическа обосновка има ли за това копане?
Да префасонирам така - ако тръгнем да копаем 70 километра тунели, 300 километра деривации и 300 водохващания, за колко време ще се изплати начинанието продавайки произведения ток от каскадата под Белмекен?

Тук да включим и разходите за рутинна поддръжка на горните съоръжения през годините - заплати за персонал, материали, машини и т.н.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	ДИАНА написа:
	Височината на тунелите е около 3 метра и ширината е горе-долу същата, но не мога да кажа точни размери.

В картата са дадени размерите на сечението и дължината на всеки от тунелите.

Последната промяна е направена от vedrin на Сря Юли 20, 2016 12:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път

dido написа:

Някаква икономическа обосновка има ли за това копане?
Да префасонирам така - ако тръгнем да копаем 70 километра тунели, 300 километра деривации и 300 водохващания, за колко време ще се изплати начинанието продавайки произведения ток от каскадата под Белмекен?

Тук да включим и разходите за рутинна поддръжка на горните съоръжения през годините - заплати за персонал, материали, машини и т.н.

Икономически обосновки вероятно има много и най-различни. Главната инженерна причина обаче се състои в необходимостта от балансираща мощност за 1000 MW-овите парогенератори в Козлодуй, които имат доста голяма мощност за страна като България. Нужно е да се осигури консуматор за произведената от тях енергия в периодите от денонощието с извънвърхово натоварване на електро-енергийната система. Подобни решения се прилагат на много места по света. Освен това, слушал съм от брат ми, който е специалист в тази сфера, че ВЕЦ-овете по принцип имат най-дълъг експлоатационен срок, произвеждат най-евтиното електричество и не на последно място -- могат да бъдат пускани и спирани относително най-бързо, което е полезно за балансиране на системата. В това отношение само централите с газови турбини се приближават до тях, но произведената от тях енергия е много, много по-скъпа. Първоначалните разходи за построяване на ВЕЦ са много сериозни, но от друга страна експлоатацията им е по-евтина и дългосрочна.

vedrin написа:

Главната инженерна причина обаче се състои в необходимостта от балансираща мощност за 1000 MW-овите парогенератори в Козлодуй, които имат доста голяма мощност за страна като България. Нужно е да се осигури консуматор за произведената от тях енергия в периодите от денонощието с извънвърхово натоварване на електро-енергийната система. Подобни решения се прилагат на много места по света.

Т.е. излишната енергия от Козлодуй се използва за помпите на Сестримо, за да се качва обратно водата, която да се използва по друго време на деня/сезона за запълване на "дупки" или да се продава навън?

А да допълня с друг въпрос за "тунела" на Кирилова Поляна (http://www.kade.si/#map=18/2606956.21/5183547.58/0), който, доколкото разбрах, е от мина (уранова)? Или е част от недовръшените хидро тунели?

Сега виждам, че и под Йософица има такъв тунел (поне по карта), който отвежда вода към Бели Искър: http://www.kade.si/#map=14/2616719.35/5179319.82/0 (BG Topo layer-а)

_________________
http://sturow.net/

Последната промяна е направена от Щуров на Сря Юли 20, 2016 12:57 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Това ОК, но за целта вършат работа два големи скачени обема без допълнително подхранване с вода, което не е нашия случай.
Напротив, тук има инвестирана огромна сума пари точно да се докара допълнително подхранване на яз. Белмекен.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	Щуров написа:
	Т.е. излишната енергия от Козлодуй се използва за помпите на Сестримо, за да се качва обратно водата, която да се използва по друго време на деня/сезона за запълване на "дупки" или да се продава навън?

Да, най-вече за денонощното изравняване на производство/консумация. Продажбите навън обикновено са за фиксирана мощност, тъй че за тях не е нужно такова изравняване. Главната роля на останалите ВЕЦ-ове е да запълват дупки при непредвидени обстоятелства. Например ако внезапно (непланирано) от системата бъде изключена някаква голяма генерираща мощност (да кажем реактор в Козлодуй или пък някой блок в Мариците или в Бобов дол) поради възникване на някакъв технически проблем, ВЕЦ-овете могат да поемат (временно) товара почти мигновенно, т.е. без прекъсване на захранването на потребителите, и да запълнят дупката в производството до включването на някоя друга голяма резервна мощност. Подгряването на котела на резервен парогенератор отнема много часове, а турбините на ВЕЦ-а се включват и достигат номинални показатели за минути. Същия ефект може да бъде постигнат и с газови турбини, но такива у нас засега няма, а и произведената от тях енергия е много по-скъпа сравнение с тази от ВЕЦ-овете, въглищните централи и АЕЦ.

	Щуров написа:
	А да допълня с друг въпрос за "тунела" на Кирилова Поляна (http://www.kade.si/#map=18/2606956.21/5183547.58/0), който, доколкото разбрах, е от мина (уранова)? Или е част от недовръшените хидро тунели?

Не, този тунел също е от деривацията за Белмекен. Тунелите са си завършени и се използват. Отделно от това край Кирилова поляна в миналото е имало и уранодобив, но не ми е известно точно къде.

	Щуров написа:
	Сега виждам, че и под Йософица има такъв тунел (поне по карта), който отвежда вода към Бели Искър: http://www.kade.si/#map=14/2616719.35/5179319.82/0 (BG Topo layer-а)

Също към Белмекен.

Dido написа:

Това ОК, но за целта вършат работа два големи скачени обема без допълнително подхранване с вода, което не е нашия случай.
Напротив, тук има инвестирана огромна сума пари точно да се докара допълнително подхранване на яз. Белмекен.

При Белмекен-Сестримо има голяма разлика във височината на няколкото скачени обеми вода. Това позволява с относително по-малко количество вода да бъде достигната нужната по-голяма мощност за достатъчно продължително време. Допълнително подхранване винаги е нужно -- водата се изпарява, просмуква, съществена част от нея се ползва и за напояване и водоснабдяване. Например тунела "Бели Искър" е реверсивен и по него е възможно да бъдат прехвърляни води към водосбора на Искър за водоснабдяването на София при нужда. Такава нужда понякога възниква -- през 90-те имаше поне едно лято с режим на водата в София заради ниското ниво на яз. Искър вследствие на няколко поредни сушави години. Тогава така бе мотивирано изграждането на деривацията Джерман-Скакавица, макар че имаше и други причини, свързани с нуждите на все още работещия тогава завод "Кремиковци". Според това, което съм слушал от брат ми, България се води за страна относително бедна на хидро-енергийни ресурси. Вероятно това е една от причините да се наложи толкова голямо строителство високо в планината.

Пресушаването на яз. Искър не е било заради сушави години, а заради далавери. Под язовира има 2-3 ВЕЦ-а и тогава са пуснали водата за да работят турбините на максимална мощност. ВЕЦ-вете са на НЕК и каква е била далаверата не знам, но такива истории съм слушал от енергетици. Виждал съм генератори на 85г. които при правилна поддръжка и ремонт си работят безотказно и сега. Докато при ТЕЦ-вете експлоатационният им период е 40-50г.
Но още се чудя каква ще е тази връзка от Илийна река до яз. Белмекен, това е много разстояние за планински терен, особено за тунел

vandu написа:

Пресушаването на яз. Искър не е било заради сушави години, а заради далавери. Под язовира има 2-3 ВЕЦ-а и тогава са пуснали водата за да работят турбините на максимална мощност. ВЕЦ-вете са на НЕК и каква е била далаверата не знам, но такива истории съм слушал от енергетици. Виждал съм генератори на 85г. които при правилна поддръжка и ремонт си работят безотказно и сега. Докато при ТЕЦ-вете експлоатационният им период е 40-50г.
Но още се чудя каква ще е тази връзка от Илийна река до яз. Белмекен, това е много разстояние за планински терен, особено за тунел

Иди и я виж - краят и е мястото, където тунелът се излива в язовира, на няколко десетки метра от западния край на контра-стената. После тръгваш по каскадните пътища и стигаш... докъдето стигнеш. Особено грозно е, ако от Трещеник тръгнеш към Грънчар, но преди Нехтеница тръгнеш на запад - ще стигнеш до едно място подобно на запуснато хвостохранилище...

Това 'хвостохранилище' да не е на изхода на долината на Малка Баненска река?
Там е копано в песъкливата почва в индустриален мащаб, идея нямам за какво.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy