За някои лъжи досежно изкачването на връх Мусала

Прекалено много се е писало тук по проблема, но главно от „юнаци” или клавиатурни туристи. Затова ще спомена за някои силни разминавания (демек – лъжи) между написаното и истината, установена лично от мен и други хора завчера – 25.06.2016 г. Целта ми е да спомогна действията при преодоляване на връх Мусала от редовия турист като мен – този, който не гледа на туризма като на спорт, а му е кеф да се наслаждава на природата. Не прилагам свое мнение, а излагам обективни факти. Умишлено не съм подробен или не пиша пътепис със снимки (въпреки, че направих бая), защото се отказах да хвърлям труд след онзи ми пътепис тук, в който споменах за имперския палат на богаташа „дядо Николай” в Храбрино. Тогава си навлякох само негативи от някои религиозни глупаци тук, а и клавиатурните туристи във форума ме баннаха. Вярвам в Бог и знам, че има Бог, но не вярвам в богатите свещеници. Или си честен небогат свещеник, или си богат лъжец свещеник. Среден път няма. Когато наричам някого „идиот”, то той е идиот и спокойно мога да го докажа в съда; не се крия зад компа и съм добре известен в БТС. Затова обръщам изрично внимание на тези админи, които започват да прекаляват с обидите си и заплахите за убийство към мен, че ще ми писне и, ако продължават така, то ще се обърна към специализираните органи. НЕКА ВСИЧКИ БЪДЕМ ТУК САМО ХОРА И ТУРИСТИ!
ПО ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ПОДГОТОВКА: Всеки турист в даден момент желае да изкачи Мусала за един ден, но това не е за всеки. Трябва доста опит и подготовка. За около половинвековния ми стаж като турист съм го изкачвал досега веднъж, а ми предстоеше да съм и водач на малка група с женска част и дете, та затова се подготвих добре – разучих информация за маршрутите и резервирах нужните места. Към постоянния петкилограмов пакет от жизненоважни джаджи добавих и втора бутилка от литър и половина газирана минерална вода за осоляване на организма, скиорска шапка и дебела фанела. Така раницата ми тежеше около 8 кила.
ПО ИЗБОРА НА МАРШРУТ: На върха на практика е невъзможно да се резервира спане – има само 3-4 аварийни легла, а на Леденото езеро няма WC и вода (ако някой тъпак си мисли и пише тук, че чешмичката до заслон «Еверест» е здравословна, то да погледне десетина метра нагоре и ще види как от мръсните обувки на туристите по тревата се стича вода към тръбата на чешмата), което за някои членове от групата ни не беше приемливо. За четирите (изгорялата, старата, новата и най-новата - строящата се за 15 000 000 / петнадесет милиона лева) хижи „Мусала” прочетох само негативи и затова остана само вариантът за еднодневен преход без нощувка. През Трионите е доста рисковано с деца, а от Боровец пеша е невъзможно даже и теоретично да се върнеш за един ден с такава група. Останаха реални 4 възможности за базов лагер – хижите Марица, Чакър войвода, Грънчар или от Боровец с лифта. Шефът ми даде само 2 дена отпуск за върха и с почивните дни станаха 4 дена – 1 за достигане на базата, 1 – за атака, 1 – за завръщане и 1 резервен при проваляне на плана (а от опит знам, че плановете винаги се провалят при среща с противника) и прецених, че най-практично е да спим в х. Марица и през Маричините езера да идем до Мусала, а после – обратно по същия маршрут.
На тел. 0896-715199 се свързах с ТД „Рилски турист” и много любезна дама ме упъти към наемателя на хижа Марица – г-н Александър от село Радуил до Боровец, тел. 0887-636603. В разговора ни той спомена, че от две години е наемател и е облагородил запустялата хижа и си записа, че идваме на 23-и юни, вечерта, като ще спим три нощи там; даже предложи „да извади пържолки, супички и салатки”, както и няколко добри идеи за маршрути; хижата била електрифицирана и с вода. Окончателно завърши с думите „чакаме ви; и аз ще съм там, освен готвача” (неслучайно цитирам точните фрази).
ДЕН ПЪРВИ – 23.06.2016 г.: Пътьом с джипа от София разгледахме неработещия от години Гейзер в Сапарева баня, несъществуващия водопад Гьолечица (иначе отбелязан в картата „БГ-Маунтийнс” като действащ водопад) и каскадата от водопади Скакавец над Мала църква. После разгледахме Самоков, обядвахме в Боровец и поехме през Черната скала (доста страховито място!) към хижата, в която бяхме около 17 часа.
Прекрасна местност, но нямаше никой. Запустели сгради, прораснали треволяци в цимента, вместо врати стоят някакви мръсни одеяла. Учудващо, вратата на стаята на хижаря зееше широко отворена, а вътре – бутилки с алкохол, фасове от цигари и някаква мръсотия. Водата – от външния чучур. Тоалетна нямаше, ток нямаше, баня нямаше, нищо нямаше. Прозорецът на т. нар. „кухня” зееше широко и през него се виждаше ръждясал, работил по времето на Бай Тошо, агрегат. Имаше празен мухлясал хладилник, а на масата – стар домат. Няма да описвам всичко, на което се натъкнах, но в тази хижа никой не бе спал от месеци. Даже и колибката на кучето бе празна. Естествено, нямаше обхват и не можах да се свържа с наемателя, за да хапнем от чудните му супички, салатки и пържолки. След консилиум, решихме, че сме подранили (имаше над 4 часа до смрачаване) и човекът сега идва насам с мезетата, та затова решихме да си сдържим на думата и да го чакаме (та нали беше обещал, че ще ни чака вечерта).
… не дойде никой … спахме в джипа … тежка нощ беше …
ДЕН ВТОРИ – 24.06.2016 г.: На сутринта станахме към 5 часа и потеглихме към Мусала. Джипа оставихме на произвола на съдбата в пустинната и полуразрушена хижа. След около половин час по маршрута НА КАРТАТА „БГ-МАУНТИЙНС” достигнахме до мостче над буйната река Голяма Марица (по „къде.си” – 42.1838,23.6304). Някога тук е имало девет дебели кръгли трупи на дървета. Времето е подронило и съборило седем от тях и са останали само две – видимо изгнили и полуизвадени от основите си. Когато пристъпих към тях, ми се стори, че издайнически изпукаха, а десетината метра надолу пропаст не ми се харесаха. Невъзможно беше да се форсира реката от мен, та камо ли от останалите от групата. Виждаше се силно обраслата пътека по-нататък (ИНАЧЕ ДОСТА УМЕЛО ПРЕПОРЪЧАНА ОТ КАРТАТА „БГ-МАУНТИЙНС” КАТО РЕАЛНА) и след десетина минути умуване взех тежкото решение да се предам пред планината и да отстъпя. След лъжите на ТД „Рилски турист” и хижаря Александър от Радуил, лъжата на картата ме довърши. Излиза, че на този свят никому вяра да нямаш …
Качихме се на джипа и се върнахме в Самоков. Разбира се, председателката на мошениците от ТД „Рилски турист” (http://samokovest.com/%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE/ ) (http://gospodari.com/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB-video106023.html ) катерила някакъв връх, а заместничката ѝ отивала към Седемте рилски езера; в работния ден нямало никой в офиса им, ама щели да кажат на някого от Управителния съвет. После ми се накараха, че не съм се обадил от хижата по сателитния си телефон и накрая заключиха, че ТД „РИЛСКИ ТУРИСТ” НЯМА НИЩО ОБЩО С ХИЖА МАРИЦА. Наемателят Александър каза, че бил забравил, а записките си бил загубил; готвачът цепил дърва в хижата за зимата (!?), бил се посякъл и бил в ИСУЛ; знаел за непроходимата пътека към Мусала, ама оттам от години никой вече не минавал … само дето не обясни за падналата бомба в хижата. От всичките разговори останах с твърдото убеждение, че се касае за поредната имотна далаверка и чакане за проектченце, защото хижата е явно неизползваема и наемателят е на огромна загуба, АКО НЕ СЕ СУБСИДИРА ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЧРЕЗ БЪЛГАРСКИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ И ТД „РИЛСКИ ТУРИСТ”!
След като разбрах за провала на този маршрут, прецених, че е късно да пробвам през хижа Грънчар, защото времето няма да ми стигне. Развъртях телефони до хижа Чакър войвода, но не ми вдигаха; после пробвахме и от телефоните на други членове на групата ни, но след като вдигаха, не отговаряха. Разбира се, не обвинявам никого, но стана явно, че и тук сме на камък. Времето напредваше, а не исках да се предам окончателно и затова изпробвах последния шанс, макар и гаден – спане в Боровец, въпреки разразилия се порой с яки гръмотевици. Намерихме легла за по 15 лева, изкъпахме се, приготвихме си раниците и заспахме.
ДЕН ТРЕТИ – 25.06.2016 г.: Събота е, има повече хора, макар че сезонът още не е настъпил сериозно. В 08:00 ч. сме пред лифта. Паркингът е пет лева (естествено, без документ, с пари на ръка). Касата отваря в 08:15 ч. Към 08:45 ч. дойде и нашият ред (предварително знаех, че през август се чака по час – час и половина на касата). Лифтът отваря по разписание в 08:30 ч. и последният рейс е в 17:30 ч., но днес отвори по-късно и в около 08:50 ч. се качихме (4 места в кабинка, 12 лв. само двупосочен билет на човек). Пътувахме 23 минути и около 09:15 ч. бяхме на горна станция. Слязохме на хижа Ястребец, поскачахме с раниците на място по стар войнишки навик и в около 09:30 ч. тръгнахме надолу.
Снимките и охкането от гледките са неизбежни за редовия турист, та затова тълпите от „юнаци” по бермудки (аз бях с дълги дебели дънки, плътна дълга риза и дебела фанела срещу слънцето и вятъра, както и с любимите ми трисезонни „Саломон 4Д”, шапката-идиотка и щека за дясната ръка) или влюбени тичащи младежи ни задминаваха по магистралата „Ястребец” – „Мусала” непрекъснато. Скоростта на най-бавната камила предопредели скоростта на кервана и в около 11:00 ч. бяхме на новата хижа „Мусала”. Неизбежните снимки, чай на хижата и към 11:15 ч. поехме по летния маршрут, вдясно от езерото. Странно впечатление ми направи, че на хижата нямаше печат нито от 312-те „100 нацтуробекта”, нито от „10-те планпървенци” (въпреки изявленията на БТС), а пък човекът зад щанда заяви, че нямало хижар, а той бил временно тук, за да продава ядене. Ядене до обяд нямало, защото още не било дошло с джипа от Боровец.
Началото бе доста стръмно и се преодоля от кервана за 45 минути, като на всяка площадка се спираше за снимки и почивка. После започнаха езерата; последваха снежните преспи и замерянето със снежни топки; снимки в снега. Дойдоха отвратителните камъняци, където трудно се намираше пътеката, а за ориентир ни служиха слизащите от върха „юнаци”. За около два часа и половина взехме пътя до Леденото езеро и към 13:45 ч. разговарях със силно нелюбезната и негостоприемна хижарка. И тук странности (сигурно са от надморското равнище) – има сума ти магнити и джаджи на щанда за продан с ценови етикети, но не се продавали, защото били последен екземпляр. Не ни се обясниха нито условията за спане („качете се и вижте”), нито цените („колкото е по ценоразпис”), нито къде има вода („навсякъде има езера”), нито за тоалетните („е – навсякъде има място навън”), нито защо няма печати нито от 312-те „100 нацтуробекта”, нито от „10-те планпървенци”, въпреки написаното в книжките на БТС. Е, приех, че съм капризен и се усмихнах. След снимките и наистина леденото езеро, в около 14:00 ч. тръгнахме към върха.
Тръгнахме по летния маршрут, но след около 15 минути се изпречи 10-метрова пряспа по тясната пътека. Никой не ни беше предупредил за това (по-късно разбрахме за 5 такива преспи по пътечката), а все пак, вече бе лято и трябваше да се информира, че летният маршрут не се поддържа, за да тръгнем по зимния. Пробвах, но даже и с щеката ми бе трудно. Хлъзнах се към пропастта, но се спрях навреме, хвърляйки се в снега назад, та влезе сняг даже и в дулото на пистолета ми и на следващия ден трябваше да го смазвам добре. Върнахме се и поехме по зимния маршрут – през скалите нагоре, държейки се за стоманеното въже, което се люлееше от вятъра. Върволицата надолу бе пълна и често се спирахме, за да се разминем с по-закъснелите „юнаци”. С раница на гърба и като отговарящ за групата, изживях тежки моменти, но нямах право да свиря отбой на финалната права. Постоянно разпитвах за обстановката по-горе и разбрах за точния момент, когато трябваше да се отделим от зимния маршрут и да тръгнем пак по летния. Към 15:30 ч. бяхме на върха.
Оказа се, че и там няма никакви печати за „100 обекта”, защото още преди две години и половина били откраднали печата, а от БТС нямали пари да дадат нов печат. Помолих и другите членове от групата да изслушат тази дивотия, за да имам доказателство, че е истина. Изглежда, че БТС напълно са се дезинтересирали от тази инициатива, но пък ми е много любопитно как през последните две години БТС отчита огромен човекопоток с печати от връх Мусала и ежегодно има над хиляда човека със златни значки, след като печат няма никъде, в никоя от трите хижи към върха.
След чай и снимки поехме надолу към 16:00 ч. Предположих, че слънцето е поразмекнало преспите, а минаващите през тях „юнаци” са утъпкали пътечките, та рискувахме и слязохме по лятната пътека. С малко странична помощ и пълзейки, преминахме проблемните пунктове и си доставихме порция незабравими емоции. Около 17:00 ч. достигнахме Леденото езеро и разбрах, че ще има трудна нощ, защото изпускахме лифта. Ретроспективно, даже и да не се спирахме, не можеше да го хванем. Следователно „Бороспорт” така си е подредил нещата, че никой нормален турист да не може да хване този лифт, а този факт се знае предварително. Налице е явна кражба от хората, поради монопол и отказ да се продава еднопосочен билет. Може би и затова не се ремонтират повредените пътечки към Мусала – както от хижа Марица, така и от Боровец – с цел да се влеят повече пари в касите им?
Към 18:30 ч. бяхме на хижа Мусала и последвахме табелката със стрелка „Боровец”, като поехме по Мусаленската пътека, УКАЗАНА ОТ КАРТАТА НА „БГ-МАУНТИЙНС”.
След няколко минути се появи вода, а после пътечката се заблати цялата. Започнахме блуждаене сред клековете и се принудих да си извадя компаса и да се ориентирам по слънцето и шумоленето на реката. Накрая тръгнахме по течението, за да се докопаме до моста в 42.2032,23.5920, съгласно „каде.си”. Оказа се разрушен, а река Бистрица – буйна и мътна. Застигна ни друга закъсняла група, която реши да върви по течението с надеждата да намери брод на по-плитко място. Прецених, че това едва ли е удачно; събухме се боси и с щеката прекарах групата през най-плиткия бързей. После се изсушихме и обухме. Мусаленската пътека постепенно премина в гора от клек и стана много трудно проходима (А НА КАРТИТЕ НЕ Е ОПИСАНА КАТО НЕПРОХОДИМА). Бавно проправях път и се добрахме до вливането ѝ в каменистия път под хижа Ястребец. Там, като за подигравка, имаше стабилна табелка, сочеща току-що преодоляната от нас „пътека” с указанието от БТС и от управата на Рилския парк, че „пътеката” е направена по проект. Снимах и тази гавра с хората. КОЛКО ЛИ МАНГИЗИ СА ГЛЪТНАЛИ ОТ БТС И ДРУГИТЕ МАФИОТИ, ЗА ТАЗИ ПОРЕДНА ЛЪЖА!?
Като минахме Велчовото мостче, към 21:30 ч., започна да се мръква. Самопохвалих се и измъкнах предвидливо сложените животоспасяващи два челника (фенерчето оставих за зор заман). Макар и бавно, в тъмната гора, се добрахме до Боровец и в около 23:30 ч. бяхме в джипа. Поехме към София. Добавям, че по пътя постоянно се оводнявахме и осолявахме с газирана минерална вода и подхранвахме с голи ядки и черен шоколад.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ – 26.06.2016 г.: Около 01:30 ч. сме си по домовете. Изкъпах се набързо и положих череп. Утре ще му мисля за станалото …

_________________
SUUM CUIQUE!

Впечатлен съм!
Джипа, пистолета, вълшебната щека!
Благородно завиждам.

И настоятелно препоръчвам:

https://www.google.bg/search?q=%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82&biw=1920&bih=949&source=lnms&tbm=isch&sa=X&sqi=2&ved=0ahUKEwjI-6arwMjNAhUQkRQKHSD7CRYQ_AUIBigB#imgrc=mPPCpf_Lf33b4M%3A

В определени дни 3х1.

tzezko написа:

Впечатлен съм!
Джипа, пистолета, вълшебната щека!
Благородно завиждам.

И настоятелно препоръчвам:

https://www.google.bg/search?q=%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82&biw=1920&bih=949&source=lnms&tbm=isch&sa=X&sqi=2&ved=0ahUKEwjI-6arwMjNAhUQkRQKHSD7CRYQ_AUIBigB#imgrc=mPPCpf_Lf33b4M%3A

В определени дни 3х1.

КЛАВИАТУРНИТЕ ТУРИСТИ ПАК ЗАПОЧНАХА С ОБИДИТЕ!
НОРМАЛНО Е ЗА ТОЗИ САЙТ.
ВСЕКИ МОМЕНТ ОЧАКВАМ И АДМИНИТЕ ДА МЕ БАННАТ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ МЕН СА МЕ ОБИДИЛИ.
ВЕЧЕ СА ГО ПРАВИЛИ ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА ...

_________________
SUUM CUIQUE!

Какъв човек!Джипа му със здрави стъкла,гумите непипнати,акумулатора си е на място.Ей ,кви недоволни хора има в тази прекрасна България! Evil or Very Mad

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

много интересен и драматичен разказ.

Ще си позволя да се намеся, защото в събота (25.06) и аз бях на Мусала, при това с жената и дъщерята.

1. Касата отвори в 08:05ч
2. За лифта започнаха да пропускат около 08:27ч
3. Стотици хора - нормални туристи, с маратонки, сандали, градски обувки и какво ли не стигнаха до Мусала и се върнаха за лифта.
4. На вр.Мусала има печат. Като влезеш вътре в ляво продават чай и магнитчета, в дясно във вратата е печата.
5. По лятната пътека наистина имаше преспи, но с по-голямо внимание се преминаваше от много хора. Наистина имаше доста народ и по въжето, но всички се качваха оттам заради адреналина.

Ние лично на изкачване минахме през Маркуджиците и вр.Алеко, а на слизане по въжето и стандартната пътека. При лифта бяхме около 17ч, като сме снимали доволно много, 1 час стояхме на върха, почивахме и в Леденото езеро. Така че с лифта е напълно във възможностите на всеки турист да се качи и се върне в рамките на лифта. Между другото, когато за първи път качих дъщерята на Мусала беше също еднодневно с лифта и тя тогава беше на 9 год. Сега видях че имаше също много деца, които стигнаха Мусала и се върнаха съвсем нормално.

P.S. Нищо лично, просто бях там тази събота...

Ама вие верно ли го изчетохте до край...на мен ми бе достатъчно още първото изречение

Много трогателно!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

ilievvli написа:

Ще си позволя да се намеся, защото в събота (25.06) и аз бях на Мусала, при това с жената и дъщерята.

1. Касата отвори в 08:05ч
2. За лифта започнаха да пропускат около 08:27ч
3. Стотици хора - нормални туристи, с маратонки, сандали, градски обувки и какво ли не стигнаха до Мусала и се върнаха за лифта.
4. На вр.Мусала има печат. Като влезеш вътре в ляво продават чай и магнитчета, в дясно във вратата е печата.
5. По лятната пътека наистина имаше преспи, но с по-голямо внимание се преминаваше от много хора. Наистина имаше доста народ и по въжето, но всички се качваха оттам заради адреналина.

Ние лично на изкачване минахме през Маркуджиците и вр.Алеко, а на слизане по въжето и стандартната пътека. При лифта бяхме около 17ч, като сме снимали доволно много, 1 час стояхме на върха, почивахме и в Леденото езеро. Така че с лифта е напълно във възможностите на всеки турист да се качи и се върне в рамките на лифта. Между другото, когато за първи път качих дъщерята на Мусала беше също еднодневно с лифта и тя тогава беше на 9 год. Сега видях че имаше също много деца, които стигнаха Мусала и се върнаха съвсем нормално.

P.S. Нищо лично, просто бях там тази събота...

Ще помоля да четете по-внимателно.
1. Написал съм, че касата отваря в 08:15 часа, което е така по официално работно време. Иначе касата може да отвори и в 8, и в 9 часа, ако си реши. Имаше реална опашка, когато отидохме. Не съм отрекъл съобщеното от Вас.
2. Когато отидохме за лифта след касата, беше затворено и се чакаше. Кога сте влезли Вие, не отговарям; а и разликата между нашите с Вас посочени времена е твърде малка, за да не бъде посочена като издребняване.
3. Тук вече личи некоректност, защото просто не е вярно. Не можете да изброите СТОТИЦИ, защото това понятие (СТОТИЦИ) са поне триста човека.
4. А това е вече профанизъм! Там беше печатът за ДЕСЕТТЕ ПЛАНИНСКИ ПЪРВЕНЦИ, който е триъгълен! А липсваше печатът за СТОТЕ НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТА! Те са различни. Не е коректно да атакувате, без да разбирате материята. Това са РАЗЛИЧНИ печати с различно предназначение.
5. Всеки човек е различен. Не желаех да посочвам конкретика, но сега ще обясня, че в групата ни имаше ЖЕНА НА ШЕСТДЕСЕТ ГОДИНИ И ДЕТЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ, а аз отговарях за тях. Не мога да ги оставя насред пътя. Ако те не преминават преспите, значи групата не преминава.
А самият факт, че ДЕТЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ Е ДОСТИГНАЛО МУСАЛА ПОД МОЕ РЪКОВОДСТВО, е абсолютен рекорд!

_________________
SUUM CUIQUE!

	didogen написа:
	Много трогателно!

ПОРЕДНАТА ГАДНА ПОДИГРАВКА ОТ КЛАВИАТУРЕН ТУРИСТ!
САМО ЗАЩОТО Е АДМИН, СИ ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ГАВРИ!
ТАКИВА СЪЩЕСТВА ЗА ПОЗОР ЗА ТУРИЗМА!

_________________
SUUM CUIQUE!

	irina написа:
	Ама вие верно ли го изчетохте до край...на мен ми бе достатъчно още първото изречение

АМИ НЕДЕЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ! НЕ СЪМ ГО НАПИСАЛ ЗА ВАС, КЛАВИАТУРНИТЕ ТУРИСТИ, А ЗА ИСТИНСКИТЕ ТУРИСТИ!
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЩЕ НАПИША, ЧЕ В ГРУПАТА, КОЯТО ПРЕВЕДОХ, ИМАШЕ ДЕТЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ, КОЕТО Е АБСОЛЮТЕН РЕКОРД В ИСТОРИЯТА НА МУСАЛА!
ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЕ ПОДИГРАВАТЕ, О НЕРАЗУМНИ ЮРОДИ И КЛАВИАТУРНИ ТУРИСТИ!

_________________
SUUM CUIQUE!

Евала, Брайвик ! Дори такова тривиално изкачване сте го направили супер вълнуващо! Тръгнеш ли към Тевно, "Пулицър" ти е в кърпа вързана Wink

!

	El Sendador написа:
	А самият факт, че ДЕТЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ Е ДОСТИГНАЛО МУСАЛА ПОД МОЕ РЪКОВОДСТВО, е абсолютен рекорд!

И то за 4 дена, уау!

интересен изказ и разказ. Зачетох се и се сетих за моето единствено и нежелано изкачване на Мусала. Бях се зарекъл, че няма да се кача там горе или поне не по "туристическата" пътека. Но ме помолиха най-учтиво и настоятелно ей тез две 4 и 5 годишни хлапета

Та не помня кога тръгнахме от долу, но в 10:00 отлепихме от заведението на Ястребец. На хижа Мусала бяхме в 10:50. Хапнахме и пийнахме както му се полага. А тези двамцата седяха и се нервиха кога ще тръгваме.

Е тръгнахме в 11:30. По пътя имахме малко кофти моменти - на някой от по-големите им стана лошо и аха да се върнем. Но дребния ме задърпа нагоре и продължихме. В 13:15 достигнахме до Леденото езеро. Не се мотахме много и поехме нагоре. Оня дребния като се юрна по камъните между краката на туристите с виковете "Айде кво се мотате. Дръпнете се да мина". Ходи и го стигай. Е стигнах го ама горе. Точно в 14:05. Аз седнах да почина, пък онуй дребното не спря да се мята наляво-надясно.

Цъкнахме се за спомен

пийнахме чайче и гледам последната снимка е от 14:40. Дали тогава сме тръгнали или малко по-късно - не знам. Но слязохме навреме за лифта. Даже пихме бира на заслона. Пак казвам - ако не беше хлапето от там не бих се качил на Мусала. Подобно беше и с Седемте езера, но това е друга тема.

El Sendador написа:

	irina написа:
	Ама вие верно ли го изчетохте до край...на мен ми бе достатъчно още първото изречение

АМИ НЕДЕЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ! НЕ СЪМ ГО НАПИСАЛ ЗА ВАС, КЛАВИАТУРНИТЕ ТУРИСТИ, А ЗА ИСТИНСКИТЕ ТУРИСТИ!
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЩЕ НАПИША, ЧЕ В ГРУПАТА, КОЯТО ПРЕВЕДОХ, ИМАШЕ ДЕТЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ, КОЕТО Е АБСОЛЮТЕН РЕКОРД В ИСТОРИЯТА НА МУСАЛА!
ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЕ ПОДИГРАВАТЕ, О НЕРАЗУМНИ ЮРОДИ И КЛАВИАТУРНИ ТУРИСТИ!

Брайвик, мини на сЕнка бате, аз като един "истински турист" прочетох целия пасквил и не видях особен проблем освен месечното ти неразположение. Имал си джип, щека, пистолет, все полезни и хубави неща...не би трябвало тези леки недоразумения / сняг, печат,тоалетна чиния/ да те бутнат.Важното е че си завел детето сред природата, на това наблегни следващия път.