Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 827 Местожителство: ПЛОВДИВ
Прекрасно, Илко!
Научи ли се да свириш на кавал, за да „изтраеш“ чудната гледка към девет планини?
Поздравления!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Сря Апр 06, 2016 11:10 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
ДИАНА, благодаря! Човек не може да се скрие из българските планини. Че и това знаете:
Цитат:
Научи ли се да свириш на кавал, за да „изтраеш“ чудната гледка към девет планини?
Та нека да споделя:
М Е Ч Т А
Засадих липа под планините,
там ще израсте вековен исполин.
Над клоните и птици ще прелитат,
просторът ще ехти необозрим.
С аромат зелен ще се облича.
С любовен зов ще се събужда тя,
под небеса внезапни и различни.
Ще зъзне в пъстрилото на есента.
В хралупа – високо над земята,
мечтая прахът ми да се погребе.
Пречистващият дъжд, когато
се стаи – да зървам слънце и небе.
Дъга листата ще обгръща
над хоризонта с дузина планини.
Тук няма да е само моя къща –
дървото всяка твар ще подслони.
Отляво птица бъдното ще мъти,
отдясно – в припека ще изпълзи змия.
Прахът ми ще се люшка – много пъти,
във висините вечни – неизтлял.
●
Това на любимата разказах.
Допълни тя: кълвач ще трябва –
ложето да чисти от зарази
и прилеп, да пищи, щом блесне брадва.
А птицата-съседка при опасност
със сива тлен малките накрая
ще нахрани. Животът е прекрасен –
зная: винаги ще бъда в рая.
Сря Апр 06, 2016 11:45 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
* * *
Намусени и зли са върховете,
но млечният път ме засища.
Детенце съм, което
миналото срича.
* * *
Къде е пътеката, която ни свързва;
сипеят, който обезкуражава;
мъглата, която ни ослепява;
луната, която възнаграждава?
За да литнем над тъмното езеро :
с пурпурно слънце,
с влажни очи - мечти
с крилата на ангели.
Ще се събудим след треската,
вън прегракнало кашля чакал.
Пеперуди сресват водата .
Сенките бледни кълве
последният брадат лешояд,
който пътеката за отвъд
ще познае.
* * *
Когато беше тук, не осъзнах,
че ти си личност многолика.
Когато миналото става прах,
аз няма как да те повикам.
Ти вярваш в пътя извисен –
пречистване или присъда.
Аз бях до теб, но не съвсем
и спомените сам пропъдих.
Във леден страх се колебах:
Край теб, какво съдбата отреди ми –
да съм по миглите ти звезден прах
или в градината щурец невидим?
* * *
Ако пророчиците ми прошепнат:
Сън последен ще е този –
няма утрото да бъде с теб.
За отвъд, с кого ще се простиш?
Избирам тебе – непознатата.
Пет Апр 15, 2016 11:18 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 856
Николай Лилиев
(и той от Ст.Загора - като нашия форумен поет fena)
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Къде пак бързаш – малко се поспри!
Погледай отстрани житата златни!
Какво ли гониш-слава и пари?
Къде ще ги натрупаш – “благодатни”???
Каква цена готов си да платиш
от малкото живот, останал още?
Напред все бързаш – гонейки мечти
Пропускаш днешен ден-и още, още…
А после с болка гледайки назад
ще се разкайваш, дето си пропускал-
Живота чужд – на някой непознат,
живял на спринт - а тебе не допускал!
Поспри! Почакай! Времето лети!
Не можеш да се гониш с него вечно!
Създавай днес емоции , мечти,
живей сега, не-в бъдеще далечно!!!
Вто Май 10, 2016 9:54 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Ч Е Ш М А
Там, в ниското, под дърветата жилави,
се протяга водата, но не заспива.
Олющени, попиват я нивите,
дебнат я пътеките криви.
Тя всички пои , студена и рошава –
и добитъка и стопаните.
И в тинята, под перата кокоши,
пиявиците на гости я канят.
Коритата беззъби още задяват
муцуните, премалели от тичане.
Самодиви се промъкват тъдява
и каталясали от скръб, се събличат.
С курешки под гнездата е пълно,
че пернатите пак са лудели.
Полето е опиянено от кълнове,
наторено от страха на умрелите.
Ръждивите чучури щипят водата,
камъкът пак ще им дърпа ушите.
Някой се е поспрял край чешмата
и под сенките се е сгушил.
A VOTRE SANTE !
Върху плета саката, по колците бомбета,
копаят гражданята, умуват, майсторят –
водопровод, у всеки двор чешма – навред са
удобствата на този век – раздърпан свят.
Обществена чешма насред площада непавиран,
избива по колосаните ризи селска пот.
На австро-унгарския роял децата свирят,
край масата мъжете спипват новия живот.
Днес сметките забравя всеки – единение,
а фотографчията отдавна чака тук.
Господине, за България, пък и за мене!
A votre sante! Ний ще градим този град, никой друг!
Водата е студена, с корито за добитъка,
гражданята от мерата ще ограждат парк.
Със колко зор сега добрината е добита,
че левът е стабилен, но цар – ебанец пак.
От клюки женорята манджата са пресолили,
мучи насред Балканите общинският бик.
Да учудим света ний имаме толкова сили,
с прежаднели уста от победния вик.
Кога ще копаем окопи – в градината тръни
и цялата бащина хубост да стане на леш?
По оплютите снимки, ако ний се не върнем,
каква история ще опише някой учен келеш?
На чешмата ще плакнем душите си цели,
ще стискаме устни и отпуснем юмрук.
За България, господине – целите са се цели,
A votre sante! Ний ще градим този свят, никой друг!
Ч Е Р Н И Л О М
По равното, по равното подривай
довлечено, улегнало, затрупано –
водата бавна, кална, с черна грива –
недоверчива и бъбрива вряща супа.
На мазни резени се свлича дигата.
Села с уши запушени, димят комини.
И да ревеш – не чуват, погледи не вдигат,
а път страшното, ако мине – ще отмине.
Зелето поиш и то се окръглява –
главата му ще у секат наесен.
Мъкнеш се, мостовете облизваш вяло
и шикалкавиш, пресъхнал до глезен.
Настъпят те, настъпвай и ломи –
в подмолите мустаци реши царски сом.
По пътя в тинята затънахме сами –
въртопа на съня завличай, Черни лом.
По равното, по равното отнасяй,
което е без корен и без страх и страст.
Опасан с диги, гневът ти е опасен
и той се утаява… утаява се над нас.
Чет Май 12, 2016 12:57 am
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 653 Местожителство: Стара Загора-София
Благодаря на градския ми-Фена/Станимир/ за чудесния подарък -едната от стихосбирките му!Истински пир за душата и духа са стиховете му-културни,интелигентни,дискретно емоционални и облагородяващи.
Успех!
Благодаря на градския ми-Фена/Станимир/ за чудесния подарък -едната от стихосбирките му!Истински пир за душата и духа са стиховете му-културни,интелигентни,дискретно емоционални и облагородяващи.
Успех!
Ти пЪ си я ударила на екс!Тя се поема като лекарство-на вечер по лъжичка(стихче) или като мааалко коняче с пура след вечеря
Мерси за суперлативите-не знам дали ги заслужавам......
Сря Май 18, 2016 9:07 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
П Р Е З Б У Р Я Т А И С Л Е Д Т О В А
Листата изтръпнаха голи
в безкрайната къща на вятъра.
Слуз полази по чепатите стволове,
а гнездата презглава се премятаха.
Горделивите охлюви плъзнаха,
настървени за ласка и влага.
Лепне небето забързано,
оплодените буци се слягат.
Водата се гърчи, дорде се напъха
надолу в търбуха подземен.
Пращят порои пресъхнали,
зажаднели да рушат и променят.
Кой се оцелее отново?
Лудешки стрелкат се червеи.
В блатата се съсирва отровата,
блесва невъзмутима и черна.
Ще са кротки утре въртопите.
В разляното птица ще писне.
А човекът на жена си се сопва –
той е изкалян и кисел.
Чет Юни 02, 2016 12:40 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 827 Местожителство: ПЛОВДИВ
Поклон!
ЕВТИМ ЕВТИМОВ - 28.10.1933 – 08.06.2016
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Юни 09, 2016 9:39 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Re: Поклон!
ДИАНА написа:
ЕВТИМ ЕВТИМОВ - 28.10.1933 – 08.06.2016
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
...
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Забелязал съм, че в някои от най-хубавите стихотворения накрая идват звездите...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Чет Юни 09, 2016 10:14 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 856
Браво, Диана! Много хубав избор.
Поклон пред големия поет и от мен!
Беше тежко да вървиш нагоре -
ветрове открадваха дъха,
чезнеха пътеки от умора,
но на края стигна върха.
И тогава чудо сякаш стана,
озарило горския покой.
На върха планински ти застана
и порасна до звездите той!
Евтим Евтимов
_________________________
Остава някъде под нас земята
и ние днес сме на самия връх.
Дотук - добре. Къде оттук нататък?
Изчезват там пътеките от мъх.
Звездите слизат ниско над скалите
и няма от какво да те е страх.
Под нас - земя, над нас - небе открито,
и ние с тебе - връзка между тях.
Евтим Евтимов
Стефко, не може без звезди и това си е!
Чет Юни 09, 2016 6:25 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 827 Местожителство: ПЛОВДИВ
Честито ЛЯТООО!
П О Ж А Р
За всичко е виновно Лятото!
Погалва ни със слънчева милувка,
запалва в нас от слънчевия огън
и хуква като луда любовта ни…
Оглеждам се в седефената мида,
усмихвам се на малка раковина
и чудя се, какъв е този огън -
пожар запален от доброто Лято.
Какво да правя с този пламък,
изгарям в него аз самата,
виновно си за всичко, Лято -
на помощ да повикам ли Морето?
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
