Боровец-Заврачица-Маричини езера-Мусала

В Петъка - 21 Септември 2007 - трябваше да избирам в последния момент посока за ходене. Първо мислих да отскоча до Страшното езеро, но впоследствие предложението на Цецо - dobrudjan4e - ми се стори по-добро и така се събра агитката за ходене - Цецо, Данчо, Марина и аз. Посоката беше Рила - от Боровец до Маричините езера през х. Заврачица и в. Манчо. Оттам на другия ден качване на Мусала и слизане до Боровец.

Тръгнахме в събота към 07:00 от София, към 08:30 тръгнахме към първата спирка по пътя - х. Марица. Облачността бе ниска, в долината на Марица беше мъгливо. Гледките хич ги нямаше, пътят беше яко скучен и ние мълчаливо превъртахме километрите улисани в приказка. Подминахме Черната скала - нямаше гледка заради мъглата - и продължихме напред.

До х. Марица ни отне малко над 3 часа. Там ни посрещна хижаря, изпихме по няколко чая и продължихме напред. Както се оказа, пътят до х. Марица през х. Чакър войвода все пак бил ОК и се оказахме в минавка да трамбоваме 3 часа през гнъсния трошляк. Както и да е - продължихме към х. Заврачица. Половин час преди хижата срещнахме хижаря. Обелихме две приказки и напред към хижата. На Заврачица хапнахме, кратка почивка и продължихме напред по долината.

На разклона за Белмекен...

Точно при разклона за Грънчар и Белмекен пробихме облаците и пред нас се откриха невероятни гледки, които пратиха мъгливото разочарование в забвение на секундата Smile

Облаците държаха 2300-2400 м нмв и рилските върхове стърчаха като острови в океана. Бързо се качихме до връхчето северно от в. Манчо. Оттам Мусала и Маричиния циркус ни посрещнаха с още по-впечатляващи гледки - циркуса пълен с мъгла, над него мощно се издига Мусала, а между белите вълма тайнствено се показват езерата. Щракахме насам-натам и хванахме посока в. Манчо. От него решихме да се спуснем по един от стръмните улеи долу към по-голямото Маричино езеро. Спускането си беше кофти тръпка де, ситен сипей и нестабилни камъни, Цецо и Марина няколко пъти сядаха по дупе, аз си се пречуках много качествено по камънака. Все пак за награда точно след улея двойка диви кози направи шеметно препускащо шоу току пред очите ни - и ни накара да се почувстваме като охлюви с нашето ходене по баира Smile

Гледки от в. Манчо

Все пак към 19:30 бяхме на брега на езерото и разпънахме бивака. Нощта се очертаваше ясна и доста хладна - водата в бутилките замръзна в движение Smile

Навлякохме всичките дрехи под ръка и почнахме един мощен мохабет с пийване на затоплящи течности докъм 11:00. На среднощната приказка ни правеше компания луната - осветяваше като с прожектор пейзажа наоколо.

------------

На другата сутрин станахме сравнително късно, отупахме леда от палатките и след солидно снимане на езерните води и околните осветени от слънцето върхове, тръгнахме посока седловината между в. Маричин чал и в. Големия близнак. Точно над най-горното Маричино езеро видяхме още няколко кози. При езерото хванахме напряко по склона и след едночасово драпане бяхме при в. Големия близнак. Там ни посрещна брулещ леден вятър и потресаваща гледка към рилските върхове, острите зъбери на Пирин планина и останалите по-ниски планини на юг. Легнахме на припек и на завет зад раниците и му отпрахме едночасово излежаване и оглеждане на местните забележителности.

в. Мусала се оглежда в Маричиното езеро

Странно ледено образувание на пясъчния бряг

В. Голям Близнак

В. Малък Близнак и Мусала

Маричиния циркус от в. Голям Близнак. Острият връх над езерото е Манчо. Слязохме от него до езерото по един от улеите. Странна работа как сме успели като гледам снимката...

След като се продухахме доволно, поехме посока в. Мусала през Малкия близнак. Дотам добре, но финалното драпане от седловината под Малкия близнак към Мусала си беше кофти тръпка. Метеостанцията горе ни посрещна с учудващо тихо време. Опънахме се на припек, хапнахме, изпихме по няколко чая. След хапването си трябваше и качествена дрямка, та си опънахме шалтетата на припек и така 20-на минути.

Гледка от в. Мусала - в. Иречек и Леденото езеро

Данчо и Марина на покрива на България

Слизането надолу си беше супер досадно предвид камънака и подбитите ни копита. По пътя - нищо интересно. Към 19:30 бяхме в Боровец, Данчо докара колата и се върнахме обратно в софийската голяма мръсотия. До следващото ходене ... Smile

Времето наистина беше се утрепало за снимане. Тая първата панорама от Манчо с облаците долу кърти отвсякъде! Punk

Наистина яки гледки! Близнака много хубав с тая зеленина.

, аз в събота като пуснах камерата на Мусала да видя какво е времето щях да падна яко слънца, а тук в София едни ти облаци. Браво много добро ходене сте си направили. Отдавана се каня да спя на Маричините езера сигурно тази есен ще го направия. Гадното е скучното слизане после до Боровец п/з Мусала п/з оня ми ти път Protest

Браво, както винаги добри снимки ръкопляскания

А и забелязвам интерес към Рила от твоя страна Wink

Току виж смениш малко Пирина Very Happy

Градски от серията снимки от в.Манчо, като че ли само последните 2 са баш от върха или бъркам?

Ето и един лек фотопътепис от мен :

http://picasaweb.google.com/dobrudjan4e/ceoMBD

_________________
Който пие бира не умира!

лелееее, .... то вярно, че и аз съм газила в мъгла, ама това вашето.... на нищо не прилича Laughing

евалата
Мусала с Маричиното езеро ... е, няма такава гледка ръкопляскания

поздрави

Бяхме само две групи. Оказа се че правят профилактика на лифта и затова кашкавали горе нямаше.

Аз се чудя защо няма навалица на снимките, а то каква била работата. Laughing

dobrudjan4e не бъркаш, ама беше зверско бързане да ги пусна снимките и това кратко разказче та нямаше време за детайли... Smile

Първите снимки действително са от малкото връхче източно от Манчо (безименно мисля).