Надявам се за по-малко от година да кача и снимките от това лято.
Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 6:34 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Вто Авг 28, 2012 12:30 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Родопите лято 2012, I част - из Чернатица
Най-сетне успях да сглобя фотоалбума и помощните материали към него от първата половина на миналогодишното ми дълго лятно ходене из Родопите с Петко и Тони. През първата седмица извъртяхме един кръгов маршрут из Чернатица с начало в с. Хвойна. По план трябваше да се върнем пак в с. Хвойна, но както казва един приятел „аз си мислех, че отговарям за топографското осигуряване, а то се оказа, че отговарям за паническото бягство“. Някой да не си помисли, че сме се загубили и сме „изплували“ 7 км. по на запад от набелязаното място. Просто на шестия ден забравихме нещо, а добре че бедата на беше двойна (да го забравим на място, където нищо не трябва да се забравя).
И така – нашият преход накратко:
[b]Ден 0 (21 юли):
Пристигаме в с. Орехово лежерно следобед. Чудя се какво ли толкова се мотахме? Вила „На върха“ е хубаво място (разположена в най-северния край на селото или по-скоро над селото), но до нея има малък участък стръмен черен път. В кал и сняг с обикновен автомобил май няма излизане, но собственикът има Лада Нива, тъй че проблеми няма. С храната беше на самообслужване – донесохме си пържоли и салата и си спретнахме пир навън до камината.
Ден 1 (22 юли): с. Хвойна – с. Лилково
От с. Хвойна хванахме зелената маркировка на екопътеката "Хвойна – Елидже". До местността Средни ливади я следвахме, а после я изоставихме, защото тя слиза в с. Орехово. Поехме по немаркиран горски път към връх Еремлийца, където хванахме старата жълта маркировка от Бяла черква за местността Митницата и х. Персенк. Около Еремлийца трябва повишено внимание, за да не се обърка пътя. Има разяснения по снимките.
По жълтата маркировка се движихме до големите ливади преди връх Св. Илия. Оттам слязохме на пътя от х. Персенк през Митницата за с. Лилково и така стигнахме селото. Отседнахме в къща за гости „Хани“ (по-известна като кафе „Хани“, което идва от honey, а не от Хан). Мястото не е като къщите за гости около Смилян, но другата възможност беше някакъв огромен хотел, чиито координати ги няма никъде в Нета. А нали се водим начинаещи туристи все пак.
Вода по маршрута има преди Средни ливади (отбелязал съм я на картата и в Google Earth). Разбрахме, че има някаква чешма или извор на Средни ливади, но не до пътя, а по-надолу в самите ливади. Не ходихме да я търсим, защото имахме вода.
Ден 2 (23 юли): с. Лилково – Тъмраш – с. Чурен – х. Върховръх
През този ден имахме малко приключение с гоненето на михаля по рида Пангарлийца до едноименния връх и лутане в гората до него, за което е виновна и червената карта на Домино. „Проклет да е Цеко!“ – както правилно ognedishasht цитира Иван Вазов.
Тръгнахме по пътя водещ на запад от с. Лилково и качващ се на билото на около 400 м. южно от Вълчи връх. Там имахме две възможности: да завием наляво и да слезем в Ходжово дере или надясно покрай Вълчи връх към Пангарлийца. И аз нали се надявам на гледки и панорами – хайде надясно…
Стигнахме Пангарлийца и се започна – ха един път, ха втори, но всички свършиха в нищото, а нещо не ни се завираше из дерето надолу към Тъмраш. Бях описал подробно ТУК за това залитане.
Върнахме се пак на оня разклон при Вълчи връх, но този път го заобиколихме от запад. Видяхме голяма поляна с ловно чакало и знаци „Забранено влизането“ със синя боя по дърветата, ама ни домързя да слезем към нея, за да търсим път надолу. После разбрах от Dido, че баш оттам минава и маркировка в картата на BG Mountains. Ама нейсе, който няма глава или GPS, има крака. Слязохме в Ходжово дере и оттам по царския път в Тъмраш. Хапнахме и хайде към с. Чурен. В началото вървяхме известно време покрай загражденията на ловно стопанство „Тъмраш“ и даже видяхме няколко прасета на не повече от 50 м. Те свикнали да ги хранят и не бягат… След дълго трамбоване привечер бяхме в с. Чурен и оттам на хижата.
Вода по маршрута има при къщичката в Ходжово дере и вероятно някъде из Тъмраш, но там не сме търсили. Следващата чешма е малко след Тъмраш по пътя за с. Чурен (отбелязал съм ги на картата и в Google Earth). Други чешми до селото не си спомням.
Ден 3 (24 юли): х. Върховръх – х. Персенк
Сутринта беше облачно и аз бях в лошо настроение, защото при тези условия моето фото снимки не прави… Тръгнахме по „магистралата“ към х. Персенк. В началото над с. Чурен това е един прашен път, когато е сухо, а когато е мокро… Гледки от пътя почти няма, само в един момент се открива гледка на изток, но аз не снимах по обясними причини. После като се рових в Google Earth да очертавам маршрута ни, видях, че ако се мръдне малко вдясно от пътя има хубави гледки към долината на Въча. Слънцето проби през облаците, едва когато стигнахме Бейбунар по обяд. Хапнахме и продължихме към района на изгорялата х. Модър. Малко след мястото, на което е била хижата след като се мине през малка рекичка, видях че на картата има означена пътека, която се отклонява надясно от пътя и се качва на връх Голица, където на картата има паметник, явно свързан с водените сражения по време на Балканската война. Друг такъв паметник видяхме вдясно от пътя при връх Комаров камък по-рано през деня. Няколкостотин метра след реката маркировката се отделя надясно от пътя и тръгва да подсича Голица. По-нагоре има запазен участък от римския път, минавал в района. Пътеката излиза на седловината между Модър и Голица. Оттам се спуска към местността Митницата, подсичайки Модър. Спускането до черния път долу е малко проблемен участък по отношение на ориентацията, защото на трасето на пътеката има множество паднали дървета и маркировката често се губи. От Митницата до х. Персенк проблеми няма.
Вода по маршрута има на Бейбунар и предполагам може да се ползва и рекичката близо до останките от х. Модър.
Ден 4 (25 юли): х. Персенк – х. Изгрев
От х. Персенк до седловината Мезаргидик маркировките са синя (х. Скални мостове) и червена (х. Чудните мостове, х. Изгрев). Там червената се разделя на две – за х. Чудните мостове за х. Изгрев. Да се чуди човек, защо за х. Скални мостове и за х. Чудните мостове има две различни маркировки, след като за едната хижа се минава през другата?! На седловината Мезаргидик (Гробен проход) се появява и зелена маркировка ("Хвойна - Елидже"), която идва от х. Скални мостове и отива заедно с червената към х. Изгрев. По-нататък по пътя надписите върху зелената и червената маркировка се различават, но и двете са в една и съща посока.
Тръгнахме по остатъците от римския път подсичащ Персенк. На около 2 км. от хижата се открива гледка към Модър и Голица. И тогава си казах, че някой ден трябва да дойда специално в района, за да се кача на Голица.
От Мезаргидик продължихме към х. Изгрев, подсичайки Голям Персенк. След като се слезе от склона му има чешма, но вода в края на юли нямаше. Малко по-напред при беседката Бялата вода също вода не видях. На картата има извори наоколо, но нямахме чак такава нужда да търсим много усилено из деретата наоколо.
На Глухите камъни отляво (североизток) излизат две маркировки (зелена и синя). Зелената е за х. Чудните мостове, а синята е за с. Забърдо. Най-вероятно двете вървят по един и същи път около 1,5 км., а после се разделят.
Продължихме към Айдарски камък, откъдето се надявах на гледки, но лесно и бързодостъпни гледки нямаше. Голямата поляна от северната страна на върха вече явно не беше така обзорна към с. Забърдо, както преди 10 години (изображението в Google Earth за района), та камо ли както преди 30 години, откогато е състоянието на местността върху моята топографска карта. Направихме един кратък опит нагоре към върха, но бързо се отказахме, защото не знаехме точно къде и какво да търсим. После се оказа, че на 300 м. източно от котата на върха има скали и откъдето сигурно има хубава гледка към с. Забърдо. Остана като задача за следващо ходене.
Първата действаща чешма за деня открихме на около 800 м. от голямата поляна преди Айдарски камък (и на 1,6 км. от Глухите камъни). 1,6 км. след тази чешма се стига голяма поляна, разположена източно от двата върха Турския пост и Българския пост. Тук вероятно има някаква грешка, защото Турския пост е разположен на север от Българския пост, а това не е много правдоподобно, защото Турция винаги е била наша южна, а не северна съседка. Та на тази голяма поляна има беседка и чешма. След още 2 км. се стига до друга голяма поляна – местността Гьола, където също има чещма. Гьола е седловина между върховете Ченгенекьошк и безименен с височина 1879,9 м. Оттам в югозападна посока би трябвало да има път за с. Брезе. На юг се вижда част от Перелишкото било с двата най-високи върха на планината. На 1,6 км. след Гьола се намира голямата поляна Юрушки суват, където червената маркировка се разклонява на две – направо е за х. Изгрев, а надясно е директно за местността Мечо гробе. Ако човек отседне в хижата и после продължи към Мечи чал и Пампорово, пак ще мине през Мечо гробе, където двете червени маркировки се събират отново.
Ден 5 (26 юли): х. Изгрев – Мечо гробе – х. Изгрев
За този ден бях планирал един кръгов маршрут до Мечо гробе. За целта трябваше да се качим на директната маркировка Юрушки суват – Мечо гробе в района на поляната Юсуфово гробе. Там имахме малко премеждие с търсенето на верния изход от поляната към Мечо гробе. Повъртяхме се доволно из поляната, че и около нея в гората. За проблема с маркировката там съм писал ТУК Гледката от Мечо гробе към Перелишкото било е прекрасна, но условията за снимки, които ние заварихме хич не бяха добри. Прибрахме се в х. Изгрев по другата червена маркировка, минаваща над махала Асенец. Заваля когато бяхме вече в хижата, тъй че отървахме кожите.
Ден 6 (27 юли): х. Изгрев – с. Забърдо – х. Скални мостове
Тръгнахме по жълтата маркировка от х. Изгрев към с. Забърдо. Не помня, дали маркировката тръгва от хижата или се появява на 500-600 м. от нея, когато се излезе на една голяма поляна (не най-близката до хижата). Вляво на едно дърво има жълта марка. Вървяхме по горски път и аз все гледах, къде ли ще се отклоним вдясно (надолу) от него. Само за протокола - картата на Домино (червената) пак няма връзка с главния мозък по въпроса. На нея маркировката се отделя от пътя и се спуска към Забърдо доста по-рано, отколкото действителната маркировка на местността. Отделянето на маркировката от пътя става някъде по средата между реките Борунски дол и Тупавишка. За кратко се слиза по пътека до една клетка на мобилен оператор или някаква друга антена, след което се излиза на открити ливади, откъдето се вижда Забърдски камък. Мина ми мисълта дали да не се резнем вляво преди с. Забърдо покрай Кременски дол и да хванем на северозапад в посока Селската чука и Студената вода, а после само да се спуснем към Чудните мостове по реброто между Айдарски дол и Дълбокия дол. Щяха да станат супер снимки към Забърдо, ама нейсе – нали решихме да пробваме маркировката…
Минахме транзит през селото и спряхме да хапнем в североизточния край на селото и по точно извън него. Там има голям навес с много маси и чешма. Тук установихме, че ключовете на колата са останали в х. Изгрев. Един бърз телефон и се разбрахме с хижаря да си получим ключовете на следващия ден в с. Орехово от негов приятел, който в момента му е на гости на хижата. Така пропадна първоначалната идея от х. Кабата да слизаме директно към с. Хвойна.
Малко по-напред от мястото за хранене до пътя вляво се появява жълтата маркировка за Чудните мостове. Тя подсича от изток Забърдки камък, като прави почти 3/4 кръг около него. Първоначално набира височина, а после слиза в Дълбокия дол, откъдето пак тръгва нагоре към Чудните мостове. Хубави гледки има в началото на пътеката към Чуката, на която се е намирала крепостта Заград и към Персенкския рид малко преди да се слезе в Дълбокия дол. Чешми по маршрута до Чудните мостове не видях. Успяхме да се шмугнем в х. Скални мостове малко преди да започне да вали.
Ден 7 (28 юли): х. Скални мостове – х. Кабата – с. Орехово
Лежерно стигнахме до х. Кабата, пихме кафе и отцепихме към с. Орехово по маркировката, която минава между Ковачев дол и Долни Гидик. Мисля, че маркировката не започва баш от хижата, затова трябва да се пита някой там. Маркировката следва стар горски път, като в един момент се отделя надясно от него и слиза в малко дере (през юли почти нямаше вода). След това излиза на големи поляни и пак се качва на пътя, който иначе прави голямо обиколка в подножието на Долни Гидик. Оттук до параклиса Св. Илия маркировката е разредена, а накрая май съвсем липсва, но няма възможност за объркване до параклиса. Оттам минава другата зелена маркировка от х. Кабата до с. Орехово. По нея се завива наляво точно преди параклиса и се слиза в селото, като се стъпва за кратко на пътя за х. Персенк.
Взехме си колата и отпрашихме към село Върбина, за да се изперем, да половим малко риба и да пошляпаме ден-два из басейна.
Следва продължение – с. Триград, Чаирите, Чамла, с. Мугла, Чаева чука, Каурчан.
Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 6:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пон Апр 08, 2013 4:32 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 6:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Авг 10, 2015 11:27 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Родопите - лято 2015
Ще пускам снимките от лятното ходене (15-25.08.2015 г.) на части, защото са доста. Сега завърших надписването на първия от общо пет албума. Накрая ще пусна и един сборен - резюме. На когото не му се разглеждат всичките снимки (над 1500) ба-а-авно, табиетлийски, така по родопски, може да изчака резюмето с най-красивите гледки без подробности кое какво е и защо е.
Благодаря на хората, които ми се навиха на акъла и на щуротията - grumotrun и един друг мой приятел! Благодарение на тях успях да проследя и запиша почти успешно трасето на екомаршрута "с. Хвойна - пр. Елидже" от бившата х. Студенец в к.к. Пампорово до с. Могилица. Казвам почти, защото в района на с. Турян остана една дупка в маркировката от 1,4 км. по права линия. Но някой ден тя ще изчезне надявам се. Не че не може да се мине оттам, но няма да е точно по маркировката.
За мен най-значимото в тази част на прехода беше запълването на "дупката", която зееше в екомаршрута "с. Хвойна - пр. Елидже" между к.к. Пампорово и с. Могилица. Той съществува на картата BG Mountains с изключение на двете дупки около с. Турян и две южно от с. Поляна. Там има прокарани алтернативни, проходими трасета, но маркировката засега не е открита. Предстои изясняване на тези казуси. Благодаря на всички мои приятели, които ме придружаваха по маршрута през последните три години. Без тях нанасянето му на картата нямаше да бъде факт!
Скоро ще кача и последната пета част, както и сборния албум с избрани снимки за хора, които се отегчават да разглеждат дълги албуми.
Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 6:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
На нея маркировката се отделя от пътя и се спуска към Забърдо доста по-рано, отколкото действителната маркировка на местността. Отделянето на маркировката от пътя става някъде по средата между реките Борунски дол и Тупавишка. За кратко се слиза по пътека до една клетка на мобилен оператор или някаква друга антена, след което се излиза на открити ливади, откъдето се вижда Забърдски камък. Мина ми мисълта дали да не се резнем вляво преди с. Забърдо покрай Кременски дол и да хванем на северозапад в посока Селската чука и Студената вода, а после само да се спуснем към Чудните мостове по реброто между Айдарски дол и Дълбокия дол. Щяха да станат супер снимки към Забърдо, ама нейсе – нали решихме да пробваме маркировката…
