Петрохан - Тодорини кукли - Лакатник, по високото

Добра стига, уважаеми съфорумци! Този път ще ангажирам вниманието ви с един преход от прохода Петрохан, през Тодорини кукли та до Лакатник гарата - по високото. Това е алтернативна отсечка от Ком - Емине, за тези които не държат на канона, нямат работа в хижа Пробойница или не им се трамбова по асфалт десетина километра. Като отявлен готованец пак прибягнах до услугите на БГпланините. Отсечката излезе малко над 30 км, 8-9 от които са леко изкачване и останалото лежерно спускане. Снимката дава представа за посоката, профила и разстоянията:

Всъщност целият зор бе как да си пренеса телесата на стартовата позиция. Както и да е, в 6,30 а.м. бях до водоема, сам като Том Ханкс в Корабокрушенецът. Като изключим недостатъците, соловите преходи дават на прехождащият свободата да прави каквото, когато и където му скимне. Не е малко!
Два литра от чешмата и пътеката към хижата. По предварителни данни, вода можеше да се намери чак в махала Куклата. Лек наклон, червени маркери, чист въздух ... Когато пътеката заравни се оказа, че мястото е обилно оросено, дори леко мочурливо. Тест за патъците. Въпрос на избор е дали ще минете край хижата или по пряката пътека. Следват няколко километра символично изкачване, първоначално през елова гора. Цялото пространство между дърветата е заето от клек или хвойна. Не съм бил на този урок, ще проуча въпроса допълнително! И една полупътека полупът, държаща посока СИ. Зимната маркировка на места я има, на други е осребрена от ромеите. Когато горичката привърши, човек разбира защо е толкова добро нещо, да се ходи по планините. Зелена глава с кулата, масива на Малък и Среден Ком, пирамидата на същинския Ком, морето Понор на Ю. В един момент от СИ се появяват и куклите:

Първоначално бях решил да направя съвсем леко отклонение от Пътеката, колкото да хвърля едно око, но ми се стори грехота да не отида поне до високата кукла. Куклите са върволица от възвишения, отделящи се от главния хребет в северна посока и според мъжкото поселение на Вършец, приличали на полегнала мадама. Кое баш на мадамата е най-високото, може да определи само специализиран уред. По данните от телефона (а и часовника), това трябва да е камарата едри камъни северно от дъждомера. Следва височинката още в началото на отклонението и накрая хълмчето с котата. Няма кой знае какво значение за любителите планинари, но едно от тях е първенеца на планината Козница. Осемте километра от прохода до тук се вземат за около два часа раван за човеци. Гледката от куклите е впечатляваща, стига да случите на видимост:

Продължава се на И и скоро отново се влиза в следата на К-Е. Тук вече жалоните са налични на 100%. Почти равен участък. Слънце, 15 градуса, лек ветрец, кеф не ами ... Неусетно се стига до Червената локва. Преди нея пътя се разделя. Официалният маршрут е вляво и недалеч се забелязва зимен маркер. Моята посока е надясно. Минава се южно от локвата, в която за момента не видях вода. Но и не ходих до нея. От Петрохан до тук са към 13 км, а времетраенето е към 3 часа и половина. Тук някъде е невидимата граница между Понор и Козница. Тук някъде и установих, че се движа твърде бързо и ако продължавам с това неразумно темпо ще се озова на гарата твърде рано. Имам и желанието и капацитета да изпия десетина бири, но май нямаше с какво да си ги платя.
Пътя поема на ЮИ и се спуска в гора, после естествено излиза от гората. Вижда се почти цялата Понор. Маршрута е мек път виещ покрай меки затревени хълмове и валози. Много зеленина. Непосредствено след Мечи баба установих, че трака се губи в треволяка на един валог. Не знам мотивите на човека записал следата да мине от там, но да знаете че пътека няма и се спестява не повече от 200 м. Така че ползвам резервния маршрут по пътя (също записан). Сигурно повечето от вас си го знаят и ползват, но да се повтори не е излишно - като си подготвяте маршрута (тези които го правят де), на всяко отклонение си поставяйте отправна точка, коя посока да поемете. След съответните настройки в Орукс, приятен женски глас с островен акцен ще ви казва накъде да вървите, та няма нужда да вадите телефона и прочее усложнения. Не знам как би звучала на български, но на английски си е ОК:

Темпото ми се беше превърнало в разновидност на шляене. Жалко, че по целия маршрут няма място удобно за почивка. Казано от гледната точка на човек свикнал със сгодите на Врачанския Балкан, където пейки, беседки и заслони под път и над път. Температурата се бе покачила на 25, а вятъра спря. От доста време в далечината в дясно се забелязваха постройките на тукашните махали. Първат през която се минава се именува се Кукла. Следват Мъртвинките.
Е, трябва да сте готови, че след тези мъртвинки започва джунгла в олекотен вариант. Пътечки, пътеки, пътчета и прочее артерии се явяват от дясно и ляво. От там, та до Искър, телефона ми е бил в ръката и добре, че батерията издържа. Срещнах местен, който съобщи за няколко колеги на колелета и малк група украински пешаци, които се мотаели тъдява, но които така и не видях, защото явно са движили по официалния път. Направи ми впечатление множеството останки от сериозно строителство от древни времена, като някои от рушащите се зидове явно не бяха прости ограждения на кошари. Буците, Липа, Ракова махала, 30 градуса, празна бутилка, плюски на лявото стъпало ...
Мина ми през ума да уплътня времето до влака с посещения на Темната дупка, ама като се сетих за бирата на гарата и ми се отщя по категоричен начин.
В общи линии, това е. За хората, които ще го минат сефте - да си налеят повечко вода на петроханската чешма, да напрявят отбивката до високата кукла и при спускането към реката да внимават повечко в джаджата.

Маршрута тук:

http://dox.bg/files/dw?a=72509dcc91

Снимките там:

https://picasaweb.google.com/100458398585235259646/6290020877474869953?authuser=0&feat=directlink

Кратък, нескопосан клип от куклите:

https://youtu.be/t_92YkfP6WQ

Чудесен преход и метеорологична обстановка, в предвид дъждовете на последък. Интересен е и варианта с посещение на Клисурски манастир, но съм чувал че пътеката се губи, въпреки това имало маркировка. Самият аз съм минавал по този край, като двудневна разходка с преспиване на х.Пробойница и х.Петрохан, през в.Ком и бира в Берковица, та си припомних красотата на Тодорини кукли четейки твоя разказ.
И още нещо -

Цитат:

Сигурно повечето от вас си го знаят и ползват, но да се повтори не е излишно - като си подготвяте маршрута (тези които го правят де), на всяко отклонение си поставяйте отправна точка, коя посока да поемете. След съответните настройки в Орукс, приятен женски глас с островен акцен ще ви казва накъде да вървите, та няма нужда да вадите телефона и прочее усложнения.

Не че новите технологии не са удобни и полезни, но лично аз си мисля, че когато имаш само една карта и компас изживяването е по-пълноценно. А и сякаш това те амбицира да се подготвиш по-добре за самия преход вместо да разчиташ на глезотийките. Въпреки това красотата на около радва всеки тип турист, така че поздрави за екскурзията и повече подобни изживявания.

Интересна тема подхвана Уайтстар! Не е имало преход на който да не съм си мислел как ли е било навремето, когато картите са били оскъдни или пък не ги е имало и как бих се оправил без телефончето. Никога не съм ползвал карта, та не мога да сравнявам, но за мене си съм решил, че след като я има сгодата (а тя е доста сериозна) и след като мога прилично да се оправям с нея, то това е начина. Ако развием тематиката ще заприлича на дебата в часовникарските форуми за кварца или механиката. Едното малко неточно, ама има "душа" Smile

Знам ли, всеки да прецени за себе си. В накои случаи глезотийката може да освободи ръцете на пътника за целия маршрут. А и като се сетя за лабиринта от пътечки за който споменах, не знам как щеше да си помогна с карта и компас. Не че нямаше да сляза, ама ... Картата не би ми казала при скороста която подържам, след колко време ще бъда на гарата, където влака не чака. Между другото да похваля новото си телефонче, което не губи сателитите и в широколистна гора.

Личаха ли все още следите от пожара? През 2012 г. връх Тодорини кукли гореше пред очите ми.

На следващата година - 2013 - изкачих върха за пръв път (и четирите коти), но гледката беше ужасна.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

До където стигах не забелязах следи. По онова време и аз се сещам за голям пожар, но не помня Куклите ли бяха или Ком.

	wanderer142 написа:
	До където стигах не забелязах следи. По онова време и аз се сещам за голям пожар, но не помня Куклите ли бяха или Ком.

Куклите бяха, 2013 беше грозно опожарено още, като минах за пръв път. Ноември 2015 още се виждаха следи от пожар от Червената локва надоле.

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Цитат:

Знам ли, всеки да прецени за себе си. В накои случаи глезотийката може да освободи ръцете на пътника за целия маршрут. А и като се сетя за лабиринта от пътечки за който споменах, не знам как щеше да си помогна с карта и компас. Не че нямаше да сляза, ама ... Картата не би ми казала при скороста която подържам, след колко време ще бъда на гарата, където влака не чака.

Най-общо въпросът, според мен, стои така - повече техническа осигуреност - по-добра възможност за нестандартни преходи + по-малък риск от заблуждаване за посоката и съответно повече време за пълноценно изпълнение на маршрута. И в тази връзка да допълня, че алтернатива на гласовата навигация е използването на трак, като може да включваш и поглеждаш устройството само на спорните участъци. Но това е от една страна. От друга, в някои случаи, дори се появява риск от тотално объркване, например при повреда. Също изместване на фокуса върху глезенето и постоянното взиране в екрана и загубата на чувството че си сред дивата природа, при постоянното слушане на навигацията. Но освен двата варианта се наблюдава и трети - при по-дълго скитане, картата, компаса, навигацията стават излишни, особено при по-стандартни преходи, а при предварителна подготовка и оглеждане на карти у дома и при по-заплетени такива. В такива случаи остава само удоволствието от природата, особено ако е споделено с добра компания.

	Цитат:
	Личаха ли все още следите от пожара? През 2012 г. връх Тодорини кукли гореше пред очите ми.

2014г. личаха ясно следи от пожар северозападно под върха, въпреки това ми се струва, че същият не е бил разпространен навътре в гората. Аман от небрежни и безотговорни люде. Ти знаеш ли как е предизвикан, след като си бил свидетел?

Всичко зависи от човека - доколко е организиран и с желание да се подготви за даден преход. При мен "логистиката" отнема повече време от самото прехождане. Минавам поне 5 пъти маршрута в Гугъл Ърт, при по-завързан маршрут си записвам на лист места, височини, посоки, разстояния. Гледам всички възможни снимки, които намеря в мрежата. Винаги скицирам резервен вариант. Нося 4 компаса ... Прави ми кеф подготовката. Та дали с карта, устройство или друго, прехода си иска своето.

	wanderer142 написа:
	Следват няколко километра символично изкачване, първоначално през елова гора. Цялото пространство между дърветата е заето от клек или хвойна. Не съм бил на този урок, ще проуча въпроса допълнително!

Хвойна е това, няма клек там и добре че е така. Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

10Х! Да не дава Господ човек и през това да минава, пък нека не е клек!

Whitestar написа:

...
2014г. личаха ясно следи от пожар северозападно под върха, въпреки това ми се струва, че същият не е бил разпространен навътре в гората. Аман от небрежни и безотговорни люде. Ти знаеш ли как е предизвикан, след като си бил свидетел?

Не, не знам как се е възпламенил пожарът. Аз тогава само минавах първия си ден от Ком-Емине. Още от връх Ком се виждаше дим, който тогава не съобразих, че е от горски пожар (на първата снимка димът се вижда между паметника и дъждомера).

Когато минавах покрай Тодорини кукли, огънят още не беше достигнал до върха, а гореше между него и Червената локва (Крушачки връх). Гасяха го хора, но само по билото. Там беше лесно да се угаси тревата и те прекъснаха огнената линия. Но по стръмните северни склонове (откъдето пожарът се беше изкачил догоре) очевидно не са могли да се справят и пожарът продължи да си напредва.

На другия ден огънят достигна и Тодорини кукли - виждах го ясно чак до връх Увеса над хижа "Лескова".

Ето малко снимки:

https://goo.gl/photos/qd6TAsc4hGGyXFJb8

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

Привет!
Хубав и добре подбран маршрут с потенциал. За последното имам предвид, че същият може да се приеме, като алтернативен на традиционния К-Е по долината на р. Пр/о?е/бойница. Разбира се в този си вид маршрутът е по дълъг, но има възможност да се поизстиска,така, че да стане и по къс от традиционния. И може би най-важното е че избягват километрите движение по асфалтовия път, което смятам, че няма нищо общо с туризма.

	Цитат:
	"Непосредствено след Мечи баба установих, че трака се губи в треволяка на един валог."

Ако става въпрос за разклона в т. N43 05.175 E23 16.826 има път, който не се ползва и природата го заличава.Все още не може да надвие римските пътища, има ги доста в района.

	Цитат:
	"... че след тези мъртвинки започва джунгла в олекотен вариант."

Може би по точно е след мах.Липа.Възможно е да се избегне като от т.N43 04.837 E23 21.858 на дясно се излиза на обзорни и обширни стръмни поляни и къде по пътечки и "без път" бързо се слиза към гарата,полезно ако гониш влак.

	Цитат:
	"Направи ми впечатление множеството останки от сериозно строителство от древни времена, като някои от рушащите се зидове явно не бяха прости ограждения на кошари".

Човек разбиращ от тези неща ми обясни,че това са останки от траките.Вероятно става въпрос за почистване на терен и ограждането му. Подобни се срещат и около вр.Издермец.Малко по-различно е, но по същия тертип е правен и пътя по билото на Чепън пл.

Гледах снимките на Стефан,това, че има пожар не е прятно, но ако гори само тревата не е страшно,на следващата година се възстановява.Страшно става когато по тревата огънят достигне до гора.

Накрая бих искал да те попитам:
Имаш ли възможност да предоставиш оригиналния трак в gpx. формат.
Минал си през няколко населени места,водоснабдени са, но има ли достъп до водоизточници?

Exclamation

в kade.si не е нанесено стълбището,/от N43 04.786 E23 22.415 надолу/ което значително скъсява пътя към гарата.

Здравей Петър! Удоволствие и голяма чест за мен е участието ти в моите теми!
Поред:
- за ком-еминейци може би е оправдано да търсят най-късото, при мен не е задължително. Каквото и да пиша, приоритета ми е да "хвана влака". Първоначално мислех да сляза до Пробойница, но приличната видимост и мерака да гледам надалеч, наделяха в крайна сметка.
- да, точно за същото място става дума. Извървях малко насляпо и като се видя, че не се забелязва ни път, ни пътека свих към "магистралата". Иначе тревата не бе висока и не затрудняваше придвижването.
- наистина същинската джунгла е след Липа, но и след Мътрвинките пътя е като тунел. Нямам предвид, че е непроходимо, навсякаде спокойно се минава, но личи че тези пътни артерии вече не се ползват.
- последните 2-3 км извървях в компанията на един човек от Своге, който бе дошъл да си нагледа имота по-горе и го ползвах като водач. Изключих сигнализацията на програмата и право да ти кажа, не знам точно от къде сме минали, но със сигурност е било по краткото.
- в този район има огромно по мащабите си редене на камъни. Които и да са били, доста работа са отхвърлили.
- трак не мога да дам, защото не записвам такъв, а не записвам защото не съм сигурен, че от телефон ще се получи общественополезен запис.
В общи линии свалям от БГМ следата, която си харесам, качвам я в ГЪ, където е възможно правя улесняващи ме корекции, нанасям също улесняващи отправни точки и така. Средно правя по 5 (!!!) редакции, докато прехвърля крайния резултат на телефона.
- вода край пътеката по която минах не видях, из дворовете сигурно е имало, но много напече и само бира почна да ми се привижда, та не ходих да питам. Изворите винаги си ги отбелязвам.
Е, ще видя какъв извор ще се излее утре на Околчица!