Боян Петров стъпи на връх Анапурна 27 години след първото българско изкачване. "Върхът представлява почти хоризонтален, много остър гребен с 3-4 възвишения. Аз знаех, че като изляза на гребена трябва да тръгна наляво. Taкa и направих и наистина формата на това възвишение беше именно тази, от която бях виждал снимките на французите първопокорители (1950 г.)", написа Петров до "Дневник". Очаквайте дневника от изкачването му в понеделник
Алпинистът Боян Петров успешно стигна до базовия лагер под връх Анапурна, който покори вчера. Преди час екипът ни се свърза с него и ето какви бяха първите му думи.
БНТ: Как се чувствате в момента?
Боян Петров: Много уморен и много доволен. Успях да направя изкачване на върха, всичко мина по план, обаче си е много уморително, защото имаше огромни разстояния и този връх ме изненада с това, че е нисък и в същото време ми отне два пъти повече време в сравнение с останалите 8-хилядника, които съм катерил. Оставих като знак, че съм бил там една мартеничка. Следващата ми цел е да отида в Катманду, да се прибера след няколко дена, да се прибера, да се прегледам при лекар. Ако нямам проблем, следващата цел е Макалу.
Успешна атака на Анапурна днес направи и още един българин Атанас Скатов.
Според наличната информация голямата група от 30 души с Карлос Сория, Крис Дженсън Бърк, Матю Дю Пюи и Йост Кобуш, а с тях може би е и Атанас Скатов, е слязла от върха само до Лагер 4. Голямото спускане предстои.
Matthew Du Puy Sunday 6:49 PM Message
Summit succuss! High winds didn't stop us! Chris and i are crashing camp 4 again. C3 seems to far in this state.
Дневникът на Боян Петров: Върхът е връх, когато стъпиш на върха
Малко преди изгрева на 30 април - деня на атаката на върха
Горната част на предвърховия кулоар
В поредната и последна от Анапурна серия от репортажи алпинистът Боян Петров разказва за заключителния опит за изкачване на върха, който завърши с успех.
Петров откри сезона при осемхилядниците, след като изкачи Анапурна на 30 април. На 1 май той успя да слезе безопасно в базовия лагер, за да се възстановява и да мисли за следващата си цел от пътуването до Хималаите - петия по височина връх Макалу.
Биологът и зоолог от Природонаучния музей вече има шест осемхилядници в актива си, като целта му е да стане първият българин, стъпил върху всички 14 най-високи върха на планетата.
Дневникът на Боян Петров от Анапурна - изкачването
Всички прогнози, които получихме преди 27 април показваха повече или по-малко хубаво време около Великден, 1 май 2016 г. Преглеждайки и анализирайки много източници обаче Деян Петков настоя, че и на 30 април ветровете ще бъдат под 40 км/ч. За мен това означаваше само едно - че най-накрая е дошъл моментът за финална атака.
Руснаците се движат на челници, малко преди изгрев слънце. Върхът е силно вдясно на снимката.
27-29 април: На 27 април тръгнах направо за лагер 2 с двамата руснаци - Дима и Саша. Вървях много бързо и за под шест часа се качих до лагера. Условията през следващите дни бяха отлични откъм количество и твърдина на снега и леда. На другия ден продължих към лагер 3, което е най-тежкият преход за цялото изкачване - над километър много стръмен лед. Цепнатина, която минава през този лагер се беше отворила още, така че самото движение в лагера изисква да си осигурен с въже. На 29 април стигнахме до щурмовия лагер 4 (7000 м). Руснаците искаха да са качат до още по-горния лагер 4, който се намира на 7300 м, но така и не им стигна времето. Аз вече имах две нощувки на този лагер и знаех, че от него върхът си е напълно постижим.
30 април: През нощта вятърът утихна и руснаците се изнизаха в атака към 2.30 ч. сутринта. Аз закъснях нарочно, за да може да се движа повече време по светло и за да ме грее повече време слънцето. Тръгнах нагоре в 3.45 ч. при ясно време и температура -23 градуса. През последните дни така добре бях "загрял", че скоростта ми без раница не беше по-малко от 150 м/денивелация в час над 7000 метра.
Българското знаме се развява на Анапурна 1, 27 години след първото изкачване на българи
След около час и малко, малко преди изгрев застигнах и задминах руснаците. Излязох над точката, която максимално бяхме стигнали на предната атака на 16 април и видях, че оттам тепърва ми предстои трудния траверс към кулоара, който "отключва" върха. По фирн и заледени участъци бързо набирах височина, особено след като ме огря слънцето. Разстоянието обаче не беше хич малко и времето си минаваше. Към 12 ч. бях в основата на кулоара. Мислех, че ще го кача за около час, но това се размина с реалността. Оказа се, че е над 50 градуса наклон, пълен е с дълбок сняг и денивелацията до върха беше малко над 200 метра. Трябваха ми два часа, за да го изгазя до горе. И именно в тези два часа дойдоха облаци, които затулиха всички гледки, които очаквах да видя на юг.
Върхът представлява почти хоризонтален, много остър гребен с 3-4 възвишения. Аз знаех, че като изляза на гребена трябва да тръгна наляво. Така и направих и наистина формата на това възвишение беше именно тази, от която бях виждал снимките на французите първопокорители (1950 г.). И така около 14 ч. на 30 април, 27 години след първото и досега единствено наше изкачване развях българското знаме на 8091 метра - Анапурна I. Сняг се носеше отвсякъде, гледки на юг нямаше никакви, но все пак на север, към нашия базов лагер имаше известна видимост.
Руснаците Димитри Синев и Александър Лутохин се изкачваха прекалено бавно, за да успеят да направят върха през този ден. Малко след като направих снимката, те взеха правилното решение и се върнаха назад.
Заради снега и облаците не стоях много дълго време. Малко снимки, малко видео, накрая скъсах една от мартениците на ръката си и я оставих на едно бамбуково колче, като доказателство, че съм бил горе.
Тръгнах да слизам и около 15 ч. видях руснаците на 200 метра от началото на кулоара. Казах им, че с тази скорост нямат никакви шансове и по-добре да се откажат- прекалено бавни бяха. С изцедени почти до край сили, към 18 ч. успях да се смъкна до палатката си лагер 4. Там поне четири екипа се готвеха за начало на изкачване. Всички с кислородни бутилки и шерпи. Към 19.30 ч. всички тръгнаха нагоре за щурм. Щяха да катерят цяла нощ и в ранната сутрин на следващия ден се надяваха да са на върха.
"Горният" лагер 4 се намира на 7300 м и оттам атакуват много от алпинистите
Основната задача на тази експедиция беше изпълнена - успешно изкачване и слизане от Анапурна I - първият изкачен осемхилядик и най-смъртоносния измежду тях. Днес на слизане беше Великден в България и нито за момент не се разсеях. Слизах над седем часа с тежка раница и много внимавах къде стъпвам и за какво се хващам.
Вече съм в базовия лагер, отвсякъде ме поздравяват, че съм "открил" сезона, а аз вече си мисля за следващата цел за тази година. След 2-3 дни ще кацнем в Катманду и оттам след като проуча и уредя всички формалности трябва да замина за Макалу (8485 м).
Съобщение от Matthew Du Puy, изпратено от лагер 1 (5200 м н.в.) около 20:45 местно време, два часа след залез слънце: "Arrived at camp for the night, OK."
Carlos Soria също е пристигнал в лагер 1 по залез слънце:
Според метеорологичната прогноза се очаква от утре следобед да започне обилен снеговалеж, който ще продължи в следващите (поне) 10 дни.
Пон Май 02, 2016 6:15 pm
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 264
От фейсбук страницата на Скатов съобщават, че се е прибрал в Базов лагер.
Atanas Skatov
преди час ·
Току що разговарях с Наско от базов лагер! Пристигнал е преди 30мин. след 15 часа преход от лагер 4 до базов лагер. Снощи е нощувал в лагер 4 . Другите участници в експедицията още не бяха пристигнали . Някои са останали по другите лагери, някои се очакваха да пристигнат в базов лагер тази вечер по-късно.Наско звучеше много добре макар и много изморен . След няколко дни почивка ще е готов за изкачване на следващия връх Дхаулагири.
Можем официално да го поздравим за изкачения връх. Знаем , че един връх е изкачен когато се завърнеш жив и здрав в базов лагер!
Честито Наско! Никога не сме се съмнявали в силата на духа ти и успеха на мисията ти!
Пон Май 02, 2016 9:00 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3169
Не съм специалист по темата, понеже опитите ми за височинен алпинизъм за малко не завършиха трагично, затова бих желал да изложа някои факти и обстоятелства, набиващи се на очи у простия дилетант - относно начина, по който героите от тази тема изпълняват целите си:
Разлики:
1. Единият е сериозно болен и благодарение на това един от основните му спонсори е именно фирма за инсулин. По принцип това е известно, но той не парадира много-много с това, и не върху това пада акцентът на неговата кампания.
Другият, вече не знам дали не е също в някакво болестно състояние, по начина, по който незапознат човек би прочел излиянията му, остава с първоначално впечатление, че веганството е някакво тежко и неизлечимо заболяване, както и че полага титанически усилия въпреки това си особено състояние, да се качи по разни върхове. Смятам, че ако веганството не е недостатък, а напротив, преимущество, то въпросният доктор трябваше да върви пред другите, да не носи балони и да разбива всякакви рекорди по биене на пъртина. След показаното и написаното от него, оставам с впечатление, че по последици веганството е по-близко до тютюнопушенето и винопиенето/които всъщност са си строго вегански занаяти/ , отколкото до каквото и да било положително за височинния алпинизъм занимание.
2. Единият не ползва кисРолод, и въпреки това, успява да е по-бърз от онези с кисРолода. Обяснението е просто - не носи бутилки, а те тежат. Отделно, имаше и някои, подхвърлени тук и там "обяснения" от разбирачи, които "смятат", че "венозното друсане" с инсулин е допинг, и благодарение на това той постига грандиозните си успехи по този крайно нечестен и подъл начин.
Вторият ползва бутилки/поне на Чомолунгма и на Манаслу така бе декларирал, сега не знам какво е правил/, защото очевидно веганството не е достатъчно за да му осигури някакво преимущество. Криво-ляво, успява да се вмести с групата.
Следва да отбележим, че доскоро в средите на сериозните височинни алпинисти се считаше, а вероятно и понастоящем, ако са останали такива все още, продължава да се смята, че кислород е редно и "етично", ако изобщо е етично, да се ползва само за т.нар. високи осемхилядници, т.е. с голяма "зона на смъртта" - общо 5 парчета - Чомолунгма/Еверест/, Чогори/К2/, Кангчендзьонга, Лхоце и Макалу... Някъде бях чел определение, че ползването на кислород те "смъква" от 8 000 на около 6500м. В същата книжка обаче пише, че добре подготвен турист с аклиматизация без проблеми се качва на тази височина, а и по-нагоре. Пряко доказателство за това са изкачванията на Аконкагуа от тълпи туристи. Та от "спортно-техническа" гледна точка, не става ясно какъв връх е изкачил ползващия кислород герой и с какво е по-различен от туристите на Аконкагуа?
Прилики:
1. И двамата ползват стратегия и тактика на "комерсиална експедиция". Тя се изразява в това да се иде на "класически" маршрут, сиреч най-лесния известен, някой друг да опъва парапети и да носи багаж, а сахибите да си пазят силите само и единствено за щурм към върха. Малка разлика - не ми е известно постникът да е правил експедиция изобщо в стил, различен от гореописания. За Боян знам следното - през 2006 стигнаха до щурмовия лагер на К2, като изнесоха с Дойчин голяма част от подготовката на експедицията на своите рамене. Резултатът бе, че малко след като си тръгнаха, порядъчно смазани от добрата работа, по вече готовите парапети се "появиха" казахстанци, които без особени грижи се качиха на върха.
Изводът е, че тази стратегия и тактика е оптималната за постигане на успех и очевидно ще се ползва все повече и повече. Все по-рядко се правят и ще се правят "други" експедиции, поставящи си известните от соц-алпинизма - "спортно-технически" цели - например по нов маршрут, търсене на техническа сложност, безкислородно, без парапети, солови изпълнения и др. Обяснението също е просто - експедициите са скъпи, а спонсорите искат сигурен резултат - развят на върха байряк. При сложен маршрут и съответна липса на "поддръжка" такава експедиция често има твърде неясен за прогнози предполагаем изход и очевидно не се- и няма да се котира. Такива бяха експедициите на д-р Карл-Мария Херлигкофер - по Рупалската стена, на Бонингтън - южната на Анапурна и Западната на Еверест, после някои американски, полски, югославски, съветски и други подобни експедиции...
В крайна сметка ще повторя това което казах и преди година или две - широката маса от хора изобщо си няма хабер от изкачвания на осемхилядници и възприема всяка достигната точка за геройство, без значение начина на достигането й. Затова и за нея постникът е, и в аналите ще си остане герой, въпреки всякакви ехидни подмятания за естеството на този "героизъм". Горното обаче добре се осъзнава от другия състезател, който разчита на това да компенсира комерсиалността на експедициите, в които участва, с бройка върхове за сезон, безкислодност и бързина на изкачване.
Вто Май 03, 2016 11:37 am
Sineva
Регистриран на: 21 Ное 2007 Мнения: 368
03 май 2016, 12:53
Сезонът на Анапурна приключи без нито един фатален инцидент и с 30 изкачвания
Маршрутът на Боян Петров при първия неуспешен опит за изкачване на върха
Пролетните експедиции на връх Анапурна (8091 м) завършиха с пълен успех на алпинистите, които успяха да се върнат в базовия лагер без поражения.
Най-смъртоносният осемхилядник беше изкачен от 30 души на 30 април и 1 май, сред които и двама българи. Благодарение на успешния сезон смъртността на Анапурна падна под 30%, но все пак остава по-висока от втория най-отнемащ живота връх - К2.
Боян Петров беше първият, изкачил осемхилядник за сезона на 30 април, а Атанас Скатов беше част от основната група алпинисти, които стъпиха на десетия по височина връх на 1 май.
Снощи и последните алпинисти от голямата група слязоха в базовия лагер и днес започва изтеглянето на експедициите към столицата Катманду.
77-годишният испанец Карлос Сория съобщи за пристигането си около 19.30 часа, след което това направиха унгарецът Давид Клайн и германецът Йост Кобуш. След това се прибраха и новозеландката с австралийски паспорт Крис Бърки и американецът Матю дю Пюй. С това сезонът завърши със 100-процентова успеваемост.
"Изглежда, всички са се прибрали на сигурно и здрави с изключение на две леки измръзвания", се казва в блога Altitude Pakistan, който следи хималайските експедиции.
В двата дни на хубаво време и слаб вятър на най-високата точка стъпиха 14 алпинисти и 16 шерпи, което отбелязва един от най-силните сезони на върха.
Експедициите чакаха по над 40 дни, за да се отвори такъв прозорец, а първите опити за атака в средата на април не сполучиха заради силния вятър. Тогава четирима души, сред които и двамата българи, стигнаха до 7800 м, но се върнаха, отново без поражения.
Миналата година година на Анапурна стъпиха 13 души, но двама от тръгналите към върха останаха под него - финландецът Самули Мансика и Пемба Шерпа. Те изчезнаха на 7100 метра. След това сезонът значително се влоши, а земетресението в Непал сложи край на изкачванията.
С тазгодишния успешен сезон върхът вече е изкачен от 234 души, а смъртните случаи са 69, което ще свали смъртността под 30% при средно движение между 33 и 35% доскоро.
Сега на Боян Петров му предстои следващото изпитание по програмата за достигане на всички 14 осемхилядници - петия по височина връх Макалу (8485 м). Скатов ще се насочи към седмия Дхаулагири (8167 м).
Ден 48 — 27.04 Тръгнахме от базов лагер на 27.04 — 48 дни след тръгвамето ми от София, за атака на върха за втори път този сезон. Прогнозите за времето бяха много добри и показваха добро време до 01.05 включително. Под добро време се разбира слаб вятър и липса на снеговалежи.
Този път бях много натоварен защото след предишната атака на 16.04 по съвет на шерпа свалихме целия багаж от горните лагери на базов лагер ( спален чувал, пухен гащеризон, оборудването и всичко останало). Движехме се нагоре с раници по 25 – 30кг. Последователно се изкачвахме всеки ден нагоре по лагерите и на 30.04 достигнахме лагер 4 около обяд . След няколко часа почивка се отправихме нагоре за финална атака на върха. Времето за преодоляване на върха се оказа много дълго и изтощително и вървяхме повече от 11 часа нагоре. Качихме се на върха малко преди 07.00 ч. сутринта на 01.05. –Великден! Върхът ни допусна до себе си след 48 дни! Последните метри бяха най-трудни, защото вятърът се усили и достигна 90км/ч. Прогнозата пак излезе не-много точна. Но след като си достигнал тази височина и ти е за втори път връщане назад вече няма! Вр. Анапурна I –е най-високата точка от върховете наоколо и е БАШ върха. Има няколко малко по-ниски наоколо и затова е важно да се ориентираш и да качиш този, за да си успял наистина. Върхът е остър , целият покрит със сняг ръбест триъгълник. Направихме си снимки и потеглихме надолу. Ще ги публикувам веднага когато когато имам интернет.
Слизането до лагер 4 отне също около 10 – 11ч. Изпревариха ме на въжето и трябваше да изчаквам други алпинисти на доста участъци. Пристигнах в лагер 4 направо разглобен и умрял от студ. Краката ми бяха замръзнали и имаше лед от вътрешната страна на обувките ми. Палатката също беше цялата в лед и от вътрешната страна включително. Температурата вътре беше –5 градуса. Кашлях силно и плюех жълто-зелени секрети.
Обадих се по телефона , за да съобщя на близките си, че съм жив и здрав по сателитния телефон, който бях оставил на лагер 4. Много ме беше яд, че ми се развали СПОТ-а и не можеха да ме наблюдават и следят къде се намирам по трасето. За пръв път щях да спя на 7000м. в лагер 4. Винаги досега съм успявал след изкачване на върха да слизам до базов лагер в същия ден. Не и този път! Заспах на мига!
На 02.05 се отправих надолу. Знаех, че изкачването на върха е факт когато се завърнеш жив и здрав на базов лагер.
Пристигнах на свечеряване след 14 часа преход . Когато слезнах долу ми се събираха 36 часа без храна и 24 часа без вода. Обадих се отново ‚за да успокоя всички , че съм вече на сигурно място. Останалите се движеха зад мен и не знаех кой къде ще нощува. По-късно се прибраха и те. Наядох се много хубаво и едва тогава се почувствах щастлив, че съм изкачил върха.
Повече подробности ще има когато си почина малко, събера си мислите и напиша всичко, което ми се случи през целия този период. Може би в следващата ми книга. Сега престои слизане в Татопани, където ще се потопя в топла минерална вода. Ще се къпя дълго и продължително с топлата вода, ще спя в топло легло, ще ям топла храна. Ще правя всичко ТОПЛО и се надявам да се стопля най-накрая след толкова дни мръзнене. Голям кеф ме чака!
Това е засега и сега и тук е момента за приключване на дневника за Анапурна !
Голям връх, труден и изморителен връх, дълга и продължителна експедиция,
преодоляни трудности и хепи ЕНД накрая !
Доволен съм от това, което направих и че успях да се изкача на него в една експедиция. Много от другите алпинисти правеха опити за втори, трети, че и четвърти път. Доста се и отказаха по време на нашата експедиция. Ние обаче успяхме!
Благодаря на всички„които са съпричастни с това, което правя, подкрепят ме и ме мотивират да изпълнявам мисията, която съм си поставил-веганството!
И този път проведох цялата експедиция без да употребявам храна от животински произход при екстремни условия и сериозно натоварване на организма ми.
Продължавам напред!
След няколко дни ще отворя нов дневник за следващия връх, който ме очаква –Дхаулагири!
Вторият ползва бутилки/поне на Чомолунгма и на Манаслу така бе декларирал, сега не знам какво е правил/
По косвени сведения от дневника му личи че е имал намерение да ползва бутилиран О2:
21.04.2016: "Ще използвам идването му за да помоля да ми донесат нов регулатор за маската защото този ми създаде проблем последния път"
23.04.2016: "Аз съм си поръчал нов регулатор , за да мога да върна този, който използвах на моя шерпа."
24.04.2016: "Към 15.00 ч. дойде хеликоптера и какво мислите? — нямаше нов регулатор за мен."
25.04.2016: "Днес ми обясниха, че са ми взели всичко и храна и регулатор , но някой ги е забравил да ги свали от хеликоптера." Източник: http://www.atanasskatov.com/index.php/hott
vladofff написа:
Следва да отбележим, че доскоро в средите на сериозните височинни алпинисти се считаше, а вероятно и понастоящем, ако са останали такива все още, продължава да се смята, че кислород е редно и "етично", ако изобщо е етично, да се ползва само за т.нар. високи осемхилядници, т.е. с голяма "зона на смъртта" - общо 5 парчета - Чомолунгма/Еверест/, Чогори/К2/, Кангчендзьонга, Лхоце и Макалу... Някъде бях чел определение, че ползването на кислород те "смъква" от 8 000 на около 6500м. В същата книжка обаче пише, че добре подготвен турист с аклиматизация без проблеми се качва на тази височина, а и по-нагоре. Пряко доказателство за това са изкачванията на Аконкагуа от тълпи туристи. Та от "спортно-техническа" гледна точка, не става ясно какъв връх е изкачил ползващия кислород герой и с какво е по-различен от туристите на Аконкагуа?
Великите французи, първоизкачили се на Анапурна през 1950 г., също са ползвали бутилиран O2:
Във филма гласът зад кадър пояснява, че понеже бутилките били твърде тежки за носене при финалния щурм на върха, те са в готовност да бъдат употребени при нужда във височинните лагери.
vladofff написа:
стратегия и тактика на "комерсиална експедиция". Тя се изразява в това да се иде на "класически" маршрут, сиреч най-лесния известен, някой друг да опъва парапети и да носи багаж, а сахибите да си пазят силите само и единствено за щурм към върха.
Намирам понятието "комерсиална експедиция" за доста неопределено. Например френската експедиция също има всички споменати характеристики, с изключение на "класически маршрут". Първото преминаване по даден маршрут, пък бил той и най-лесния в района, наистина внася неизвестност и вдига нивото на трудност. Не всички са късметлии обаче да имат на разположение всички възможни подходи без опасност да ги упрекнат че търсят на хляба мекото. Друг аспект на тази съпоставка е и технологичния напредък през последните десетилетия. Оборудването, с което са разполагали през 50-те (и по-преди), несъмнено е било с много по-ограничени възможности от наличното и широко използвано днес, както от т.нар. "комерсиални експедиции", така и практически от всеки, който броди из планините. Това се отнася както за логистичната подкрепа (например транспорт на хора и оборудване до базовия лагер, метеорологични прогнози, средства за комуникация, средства за ориентиране и т.н.), така и за личното оборудване (палатки, спални чували, дрехи, обувки, въжета, инвентар и т.н.). Разбираемо, рядко някой се отказва от предимствата на новите технологии, но ако се търси някаква съпоставимост с постиженията на първоизкачилите се, вероятно би трябвало да се обръща внимание и на тези неща, а не само на маршрута и на (не)използването на кислород. Най-малкото всички те са в сферата на личния избор, за разлика например от това каква част от маршрутите към някой връх са били вече разучени и преминати, дори някои от тях -- многократно.
vladofff написа:
Изводът е, че тази стратегия и тактика е оптималната за постигане на успех и очевидно ще се ползва все повече и повече. Все по-рядко се правят и ще се правят "други" експедиции, поставящи си известните от соц-алпинизма - "спортно-технически" цели - например по нов маршрут, търсене на техническа сложност, безкислородно, без парапети, солови изпълнения и др. Обяснението също е просто - експедициите са скъпи, а спонсорите искат сигурен резултат - развят на върха байряк. При сложен маршрут и съответна липса на "поддръжка" такава експедиция често има твърде неясен за прогнози предполагаем изход и очевидно не се- и няма да се котира. Такива бяха експедициите на д-р Карл-Мария Херлигкофер - по Рупалската стена, на Бонингтън - южната на Анапурна и Западната на Еверест, после някои американски, полски, югославски, съветски и други подобни експедиции...
Японецът Nobukazu Kuriki, който миналата година беше единствения по класическия маршрут към Еверест, сега се готви за изкачване на Анапурна от юг. Струва ми се че въпроса не опира само до спонсорите и предпочитанията им, а може би най-вече до характера на човека и личния му избор. На мен например ми е чужд поривът на статистиците (в стил "изкачих всички осемхилядници", или пък "станах най-възрастния изкачил се еди къде си" или други подобни) при наличието на хиляди върхове, които макар и да не са осемхилядници, не е известно изобщо да са били изкачвани някога. В крайна сметка обаче всеки сам решава какво е важно за него и какви усилия е готов да вложи, за да го постигне, ако изобщо е способен да го направи. Оттам нататък вероятно ще му се наложи и да "се прави на интересен" по един или друг начин, за да финансира начинанието си.
vladofff написа:
В крайна сметка ще повторя това което казах и преди година или две - широката маса от хора изобщо си няма хабер от изкачвания на осемхилядници и възприема всяка достигната точка за геройство, без значение начина на достигането й. Затова и за нея постникът е, и в аналите ще си остане герой, въпреки всякакви ехидни подмятания за естеството на този "героизъм". Горното обаче добре се осъзнава от другия състезател, който разчита на това да компенсира комерсиалността на експедициите, в които участва, с бройка върхове за сезон, безкислодност и бързина на изкачване.
Голям успех за широките маси е всяко нещо, което малцина разбират, умеят и постигат. За илюстрация ще си послужа с интересен пример от класическата музика. Всички са чували за съперничеството между Салиери и Моцарт, както и кой е бил "по-гениален" от двамата. При провеждането на научен експеримент обаче, в който голяма група доброволци (над 11000) са слушали поредица от кратки изпълнения на части от творби на двамата творци без да им е бил предварително известен автора, най-неочаквано едва около 61% от произведенията на Моцарт са били правилно разпознати като негови -- това не е много по-добре от случайно налучкване (50%). Нещо повече, експеримента е проведен онлайн, поради което е било възможно и филтриране на отговорите според IP адреса и организацията, на която той принадлежи. При такова филтриране само в групата на отговорилите от Ivy League, Oxford и Cambridge, резултата се вдига, но съвсем мъничко -- от 61% на 62.5%. В статията [1] са споменати и други интересни предишни експерименти от подобен вид, сравняващи шедьоври на изобразителното изкуство с произведения на автора (само 66% правилно разпознати) или пък картини нарисувани от хора, с такива нарисувани от маймуни (79% правилно разпознати). Според автора на статията Моцарт не е чак толкова много по-добър композитор от Салиери, а надценяването му става очевидно едва когато е сравняван с малка група много талантливи хора. Излагайки и други аргументи, автора достига до извода че, цитирам (подчертаването мое): "The notion that Mozart was a titan dwarfing his fellow composers is a superstition of our age."
Впрочем експерименталната постановка е все още достъпна онлайн и любопитните биха могли да пробват как те биха се справили със същата задача: http://reverent.org/mozart_or_salieri.html
А пък за десерт може да послушате и една 4-минутна кантата, написана в съавторство от Моцарт, Салиери и далеч по-неизвестния от тях двамата Корнети: https://www.youtube.com/watch?v=lay8uZt7Y_8 Произведението е било открито едва наскоро и изпълнено за пръв път в наше време през ноември 2015 г.
Последната промяна е направена от vedrin на Вто Май 03, 2016 4:49 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Вто Май 03, 2016 3:29 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1724 Местожителство: Плевен
Абе божеееееее божеееееее.......
Чета на единия и на другия дневниците.....няма какво да коментирам май. Владофф го е написал отгоре.
Вто Май 03, 2016 3:37 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
Ведрине, с цялото ми уважение към теб, не ти приляга да сравняваш първото изкачване на Анапурна (и на връх над 8000м въобще) с изкачването му в днешни дни в състав на комерсиална експедиция. Както се казва в един виц - "Е нема нищо общо!"
Прекрасно знаеш за дискусията с или без кислород по високите върхове - цяла история. От както Меснер доказа, че може и без кислород, се появи модата на безкислородните изкачвания, като на това се отдава много голямо значение, горе долу толкова, колкото на самото изкачване на върха. Скатов явно не е знаел тези подробности, та се опита на два пъти в началото да премълчи, че е използвал кислород, но номера не мина Пиша това съвсем отговорно, проследих събитията внимателно.
Много добре е дефинирано какво е "комерсиална" експедиция в планината - клиентите си плащат, за да бъдат заведени на върха. Съответно, както във всеки туристически продукт има определен пакет услуги - носене на багаж, опъване на парапети и т.н. Убеден съм, че личния водач и клислорода се плащат допълнително и може да си ги заявиш, ако се нуждаеш от тях.
Благодаря на колегите от форума, които систематизираха информацията за изкачването, без тях нямаше да се запозная толкова детайлно с "дневниците" на изкачванията. Като се зачете там човек и ще открие, че явно дори в една "комерсиална" експедиция може да има различни стилове на изкачване. А от много години в планините освен изкачването се цени и стила в който то е направено. Бих казал от края на Златната ера в алпинизма се говори за това.
Та като заключение, няма смисъл да се сравняват изкачванията на Скатов и на Боян - те са различни по своята същност. Както и коментарите им. И за това за едните се говори повече, за другите по-малко. Това съвсем обективно. Субективно всеки може да харесва когото си иска, в това няма нищо лошо. В зависимост от схващанията си, интересите си, културата си. Кефя се на Съни, неговите коментари ме пренасят там и ме потапят в голямата планина и живота на експедицията. А ако сравняваме дневниците, то за мен е като да сравняваме Моцарт и Веско Маринов
Много добре е дефинирано какво е "комерсиална" експедиция в планината - клиентите си плащат, за да бъдат заведени на върха. Съответно, както във всеки туристически продукт има определен пакет услуги - носене на багаж, опъване на парапети и т.н.
Французите също са си плащали, също са им носили багажа и кислорода, също са им опъвали парапетите. Шерпите им дори са стачкували. Който се съмнява в тези неща -- да гледа филма, който самите те са заснели. Привсе всичко това, тяхната експедиция никой не я нарича "комерсиална", а по-скоро "колониална". Затова и смятам, че определението "комерсиална експедиция" би спечелило от прецизиране.
mom4i написа:
А ако сравняваме дневниците, то за мен е като да сравняваме Моцарт и Веско Маринов.
Вероятно си прав, макар че Веско Маринов сигурно би се засегнал, нищо че близо половината от оценителите биха го сбъркали с Моцарт. Както и да е, аз не се нагърбвам с оценки, струва ми се по-съществено човек как сам оценява какво е постигнал, отколкото какво говорят другите за него. Не отричам все пак че идеята да си спомнят за тебе и след няколко стотин или дори повече години често е привлекателна...
Вто Май 03, 2016 5:05 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
Ех ех ех, как да си направят съвсем самички експедиция до 8хилядник през 50 година?! Трябвало е да докарат цялото сдружение в Шамони + GHM от Франция
Много човешка сила е била нужна за да достигне багажа до базовия лагер (а като си чел книжки, знаеш и драмата по намирането на място за лагер, та и на самия връх също...). До колкото знам и сега е крив трека до ВС от север, за това повечето не го ходят, там е пълна дивотия, няма хубави пътеки и населени места като от юг. Нямало е тогава път по Кали Гандаки и хеликоптери, които да доставят алпинисти и багаж на ВС. Та да, за черната работа е имало наети много (!) местни, но горе по високите лагерите са действали французите (те местните още не са имали никакъв опит, нито са имали желание да ходят по заснежените ледници).
Съгласен съм, че между наемането на работна ръка за част от нещата и наемането на туроператор, който да те качи на върха има много нюанси, но умния ще разбере за какво става дума... Испанецът дори има собствен екип, още по-комерсиално
Вто Май 03, 2016 5:27 pm
avatar
Регистриран на: 19 Яну 2012 Мнения: 47
Бочели или тримата тенори и Веско- полицията ни пази е по-удачно сравнение, поне сторед мен. Иначе бутилка кислород струва 700- 1 000 долара в Непал, да ти я доставят в базов лагер. Водачите, особено ако са шерпи са по няколко хиляди долара и те. Имат си и застраховки, в случай че загинат. Някой ще рече, че не са ли всички шерпи? Ами племето Шерпа е една много малка част от почти 30 милионната държава. Огромният процент от населението са хинду, сиреч индийци. Не само религиозно, но и визуално. И те имат фирми и те имат водачи, но авторитета на първите е най-добър и не случайно често са викани на експедиции и в Пакистан.
Колкото до инсулина, при тия натоварвания там, един диабетик много лесно може да изпадне в кома, ако го няма този медикамент. Няма ли инсулин в тялото се случват някои нещица. Да има ИГФ-1, който се използва, като допинг при профи културистите, да инсулина е хормон от който трупаш мускули и особено мазнини, ако ядеш храни с висок ГИ и съответно помпиш в залата. Но в случая с алпинизъм и Боян Петров е жизнено необходим. Не подобрява възстоновяването при болни и не е ефедрино подобен за да дишаш по-лесно на голяма надморска височина. Така, че някой, който е писал подобна тъпня, просто е тъп или поне тъп. Я си представете, че си прави солото на Макалу и трябва аварийно да нощува на 7800 примерно и се е случило нещо с инсулина. Това си е почти сигурна смърт. В интерес на истината нямам представа, колко е тежък диабета на Петров и колко пъти дневно взима. Ако е от 3-4 пъти взимащите, тогава риска за него е огромен и заслужава поне елементарно уважение, а не завист. За Скатов нямам идеи. Какво е ял там 50 дена. Ядките са изключително евтини в Непал, както и чая, но само с тях не става. Не го зная, но някак си имам чувството, че не го вълнува самата планина, усещането, а просто рекордите. Това също е достойно за уважение, разбира се. Някои го приемат, други не. Сега да видим, дали ще има партина на Даулагири, че и него го водят тегав и с лошо време връх.
ИГФ-1- инсулиноподобен растежен фактор. Не е типичния инсулин за диабетици.
Ех ех ех, как да си направят съвсем самички експедиция до 8хилядник през 50 година?! Трябвало е да докарат цялото сдружение в Шамони + GHM от Франция
Много човешка сила е била нужна за да достигне багажа до базовия лагер (а като си чел книжки, знаеш и драмата по намирането на място за лагер, та и на самия връх също...). До колкото знам и сега е крив трека до ВС от север, за това повечето не го ходят, там е пълна дивотия, няма хубави пътеки и населени места като от юг. Нямало е тогава път по Кали Гандаки и хеликоптери, които да доставят алпинисти и багаж на ВС. Та да, за черната работа е имало наети много (!) местни, но горе по високите лагерите са действали французите (те местните още не са имали никакъв опит, нито са имали желание да ходят по заснежените ледници).
Съгласен съм, че между наемането на работна ръка за част от нещата и наемането на туроператор, който да те качи на върха има много нюанси, но умния ще разбере за какво става дума... Испанецът дори има собствен екип, още по-комерсиално
Имало е шерпи и по височинните лагери на французите, с тяхна помощ всъщност е изграден лагер 4, а един от тях, Angtharkay, е и в щурмовия лагер на 7400 м с Ерцог и Лашенал. Ето думите на Морис Ерцог: "Напускаме лагер 3 с Лашенал и двама носачи, за да се изкачим и оборудваме лагер 4. [...] Обичайната "каторга" -- разкопаване на снега, за да изравним площадка, разпъване на палатка, палатката-ковчег, както казва Лашенал, където прекарваме 6 денонощия лошо време, страдащи от височината, оглушавани от вятъра и грохота на лавините. [...] Нямаме време за губене. Angtharkay [на кадъра по-долу, бел. моя], който добре познава Хималаите, прави гримаса: всеки следващ ден все по-рано, облаците вече са тук."
Добре известен факт е че Морис Ерцог, макар и добър алпинист, не е бил на нивото на съекипниците си -- гидовете от Шамони Louis Lachenal, Lionel Terray и Gaston Rébuffat. Смята се дори че работата му във фирмата-производител на автомобилни гуми Kléber-Colombes, станала спонсор на ръководената от него експедиция, му е пречила да поддържа добра форма. Оказало се е обаче че техническите и спортните умения не са толкова съществени, колкото дипломацията и организационните качества на Ерцог. Успешния им маршрут всъщност е забелязан и начертан от Gaston Rébuffat. На въпроса на Лашенал след прекараната няколкодневна буря в щурмовия лагер: "какво ще направиш ако аз се върна", Ерцог отговорил: "ще продължа сам". Тогава Лашенал все пак решил да го придружи, макар и това да е било грешното решение, воден от дълга си като гид, а също и от приятелството им. В дневника си, дълги години цензуриран от Ерцог и публикуван едва десетилетия след смъртта на Лашенал, той пише: "Предполагам, че ако [Ерцог, бел. моя] беше продължил сам, той нямаше да се върне. Само и единствено заради него аз продължих.". На слизане на метри под върха Ерцог си загубва ръкавиците. В щурмовия лагер, където ги посрещат Terray и Rébuffat, ръцете на Ерцог са били вече замръзнали. Оттам нататък следва чудотворно спасяване, в което всички (французи и шерпи) се жертват за него.
Angtharkay, легенда между шерпите, е бил много способен алпинист, ключова фигура в британските хималайски експедиции от 30-те, придружавал е Eric Shipton и Bill Tilman, сочен е за един от 10-те най-добри алпинисти всред шерпите [1]. Морис Ерцог е знаел много добре че ако някой заслужава пръв да стъпи на Анапурна, това е Angtharkay. Както става често в живота обаче, по-важно се оказва кой плаща и поръчва музиката. Дали това е било туроператорство или нещо друго ще оставя на езиковедите да се произнесат. Придържайки се към фактите обаче бих отбелязъл, че за разлика от някои първопокорители, Атанас Скатов е слязъл от Анапурна на собствен ход.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
